Мадрид и ПСЖ ни показаха тъжното бъдеще на футбола
Два суперклуба! Най-успешният клуб в европейската история! Другият клуб – с двата най-скъпи прехвърлянето в историята! Кристиано Роналдо против Неймар – остарелият против бъдещият крал! Техника! Трикове! Блясък! Късна драма! Рабони, петички, дрибли!
Имаше много какво да се види в успеха на Реал Мадрид против Пари Сен Жермен в сряда – много истории за следене и много красиви моменти за гледане, само че го имаше и чувството а ла „ Новите облекла на царя”: самият футбол не беше изключително добър, на инат на гореизброените възклицания.
Да, имаше много мигове на самостоятелно майсторство, но малко на групов синхрон. Това бе концепцията за футбола на кино магнат; мач, който подсети думите на генералния шеф на Реал Мадрид – Хосе Анхел Санчес, че вижда клуба по модел на „ Уолт Дисни”. Мач, цялостен с крясъци, симулации и ненужни проявления на техника; цялостна бъркотия от себелюбиви характерности в обезверена потребност от отборна конструкция.
Всеки гол беше резултат от обикновена разхайтеност в отбрана. В три от тях се видяха ужасените физиономии на неуспелите да ги предотвратят поради базисно неумение футболисти. Четвъртият бе от дузпата, донесла изравняването за „ белите” след изпадането в ужасна позиция на Джовани Ло Селсо и последвалото му паникьосване, довело до издърпването на Тони Кроос. Аржентинецът бе „ десетка” в Росарио Сентрал, само че тук от няколко месеца играе плеймейкър от дълбочина поради травмата на Тиаго Мота. Може би най-мекото нещо, което може да се каже в тази ситуация, е това, че 21-годишният халф мъчително осъзна какъв брой още има да се учи.
Ло Селсо обаче е не повода най-хубавият тим с разлика във Франция да загуби в последна сметка от 4-тия в Испания, а по-скоро признак на един доста по-дълбок и огромен проблем, приет ненапълно от Адриан Рабио: „ Няма грижи да се мушнат осем гола на Дижон, само че истината е в мачове като този, в които би трябвало да покажеш от какво тесто си забъркан.” Играчите на ПСЖ непрекъснато даваха тип на ненапълно изумени от концепцията, че отсреща си имат противник, който в действителност им скача.
След мощното си начало Неймар попадаше още веднъж и още веднъж в задънени улици, задържаше още веднъж и още веднъж прекомерно дълго топката, като че бе под принудата да завоюва този мач сам-самичък. Принуда, подбудена от големия стрес, на който е подложен поради рекордната си цена и поради упованията към него в годината на Мондиала (промениха времето на предоставяне на оценки от журито на карнавала в Рио де Жанейро по този начин, че да може всички да гледат мача на „ Бернабеу” в сряда).
Неймар направи 13 сполучливи дрибъла, с три повече от общия актив на всичките му съотборници и над два пъти повече спрямо всекиго от състава на Мадрид. Само дето от малко от тези дрибли имаше някаква изгода. На бразилеца също по този начин му лишиха топката шест пъти, повече от на всекиго другиго и в двата тима. Нямаше и един сменен пас сред него и Единсон Кавани – ослепителен индикатор за неналичието на синхрон в офанзивата на ПСЖ.
При Мадрид обаче нещата не бяха по-розови: нямаше сменен пас и сред Кристиано Роналдо и Карим Бензема. Португалецът ще бъде възхваляван, тъй като създателите на два гола постоянно са, при все това единият пристигна от дузпа, а другият – след рикошет в коляното му. Неговото показване бе необичайно, въпреки и не нехарактерно, егоцентрично. Той пипна топката 30 пъти, а отново имаше 10 удара – сложен за поверие коефициент. Едно същинско бойно оръдие може би щеше да има повече въздействие върху играта. Едно е да го хвали човек за това, че връща своята игра до най-есенциалното у нея и че се приспособява към застаряването си, само че идва миг, в който CR7 е толкоз незамесен в играта, че даже при забележителния си уклон към головете се трансформира в кол в колелото на своя тим (при все че безмилостността му бе истински контрапункт на деянията в жанр „ елате ме вижте” на Неймар).
Мадрид е запазил единствено една „ чиста мрежа” в последните 10 мача и страдаше от сходни проблеми в отбрана почти и по същото време предходната година, но тогава му се размина поради атакуващата му мощност. Вероятно е Роналдо, чието генерално въздействие върху играта непрекъснато понижава, да влезе в нова изумителна голова серия и „ лос меренгес” да получат възмездие в Шампионската лига след другояче злополучен сезон. Факт обаче си остава това, че тимовете на Зинедин Зидан не управляват мачове, а действат като колектив от огромни звезди вместо като взаимозависимо съзвездие.
ПСЖ в това време наподобява непрестанно в клопката на някаква класическа покруса: копнее за европейски триумф и, за задачата харчейки необмислено за следващата офанзивна мегазвезда, основава в отчаянието си същите тези условия, които ще подсигуряват неуспеха – колкото повече господства във Франция, толкоз по-мек и неопитен за борбата Европа наподобява.
Има проблем обаче и оттатък тези два тима. Видяното в сряда на „ Бернабеу” евентуално бе бърз взор към едно бъдеще, в което елитните клубове, фокусирали се повече върху маркетинга и набирането на доходи в сравнение с върху спазването на съответна футболна философия, ще събират вкупом елитните играчи и ще ги хвърлят на терена без всякаква мисъл дали в действителност могат да играят дружно. Все отново е надалеч по-лесно да разпознаеш и използваш звезди в сравнение с да изковеш вътрешните хармонии, които реализират оня мултипликационен резултат, изискван за всички огромни тимове от Ариго Саки.
Това евентуално е бъдещето на футбола: луд по парите свят, в който поредност от прослушвания за Х-Фактор са заменили симфониите. Нашата диснифицирана дистопия.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Имаше много какво да се види в успеха на Реал Мадрид против Пари Сен Жермен в сряда – много истории за следене и много красиви моменти за гледане, само че го имаше и чувството а ла „ Новите облекла на царя”: самият футбол не беше изключително добър, на инат на гореизброените възклицания.
Да, имаше много мигове на самостоятелно майсторство, но малко на групов синхрон. Това бе концепцията за футбола на кино магнат; мач, който подсети думите на генералния шеф на Реал Мадрид – Хосе Анхел Санчес, че вижда клуба по модел на „ Уолт Дисни”. Мач, цялостен с крясъци, симулации и ненужни проявления на техника; цялостна бъркотия от себелюбиви характерности в обезверена потребност от отборна конструкция.
Всеки гол беше резултат от обикновена разхайтеност в отбрана. В три от тях се видяха ужасените физиономии на неуспелите да ги предотвратят поради базисно неумение футболисти. Четвъртият бе от дузпата, донесла изравняването за „ белите” след изпадането в ужасна позиция на Джовани Ло Селсо и последвалото му паникьосване, довело до издърпването на Тони Кроос. Аржентинецът бе „ десетка” в Росарио Сентрал, само че тук от няколко месеца играе плеймейкър от дълбочина поради травмата на Тиаго Мота. Може би най-мекото нещо, което може да се каже в тази ситуация, е това, че 21-годишният халф мъчително осъзна какъв брой още има да се учи.
Ло Селсо обаче е не повода най-хубавият тим с разлика във Франция да загуби в последна сметка от 4-тия в Испания, а по-скоро признак на един доста по-дълбок и огромен проблем, приет ненапълно от Адриан Рабио: „ Няма грижи да се мушнат осем гола на Дижон, само че истината е в мачове като този, в които би трябвало да покажеш от какво тесто си забъркан.” Играчите на ПСЖ непрекъснато даваха тип на ненапълно изумени от концепцията, че отсреща си имат противник, който в действителност им скача.
След мощното си начало Неймар попадаше още веднъж и още веднъж в задънени улици, задържаше още веднъж и още веднъж прекомерно дълго топката, като че бе под принудата да завоюва този мач сам-самичък. Принуда, подбудена от големия стрес, на който е подложен поради рекордната си цена и поради упованията към него в годината на Мондиала (промениха времето на предоставяне на оценки от журито на карнавала в Рио де Жанейро по този начин, че да може всички да гледат мача на „ Бернабеу” в сряда).
Неймар направи 13 сполучливи дрибъла, с три повече от общия актив на всичките му съотборници и над два пъти повече спрямо всекиго от състава на Мадрид. Само дето от малко от тези дрибли имаше някаква изгода. На бразилеца също по този начин му лишиха топката шест пъти, повече от на всекиго другиго и в двата тима. Нямаше и един сменен пас сред него и Единсон Кавани – ослепителен индикатор за неналичието на синхрон в офанзивата на ПСЖ.
При Мадрид обаче нещата не бяха по-розови: нямаше сменен пас и сред Кристиано Роналдо и Карим Бензема. Португалецът ще бъде възхваляван, тъй като създателите на два гола постоянно са, при все това единият пристигна от дузпа, а другият – след рикошет в коляното му. Неговото показване бе необичайно, въпреки и не нехарактерно, егоцентрично. Той пипна топката 30 пъти, а отново имаше 10 удара – сложен за поверие коефициент. Едно същинско бойно оръдие може би щеше да има повече въздействие върху играта. Едно е да го хвали човек за това, че връща своята игра до най-есенциалното у нея и че се приспособява към застаряването си, само че идва миг, в който CR7 е толкоз незамесен в играта, че даже при забележителния си уклон към головете се трансформира в кол в колелото на своя тим (при все че безмилостността му бе истински контрапункт на деянията в жанр „ елате ме вижте” на Неймар).
Мадрид е запазил единствено една „ чиста мрежа” в последните 10 мача и страдаше от сходни проблеми в отбрана почти и по същото време предходната година, но тогава му се размина поради атакуващата му мощност. Вероятно е Роналдо, чието генерално въздействие върху играта непрекъснато понижава, да влезе в нова изумителна голова серия и „ лос меренгес” да получат възмездие в Шампионската лига след другояче злополучен сезон. Факт обаче си остава това, че тимовете на Зинедин Зидан не управляват мачове, а действат като колектив от огромни звезди вместо като взаимозависимо съзвездие.
ПСЖ в това време наподобява непрестанно в клопката на някаква класическа покруса: копнее за европейски триумф и, за задачата харчейки необмислено за следващата офанзивна мегазвезда, основава в отчаянието си същите тези условия, които ще подсигуряват неуспеха – колкото повече господства във Франция, толкоз по-мек и неопитен за борбата Европа наподобява.
Има проблем обаче и оттатък тези два тима. Видяното в сряда на „ Бернабеу” евентуално бе бърз взор към едно бъдеще, в което елитните клубове, фокусирали се повече върху маркетинга и набирането на доходи в сравнение с върху спазването на съответна футболна философия, ще събират вкупом елитните играчи и ще ги хвърлят на терена без всякаква мисъл дали в действителност могат да играят дружно. Все отново е надалеч по-лесно да разпознаеш и използваш звезди в сравнение с да изковеш вътрешните хармонии, които реализират оня мултипликационен резултат, изискван за всички огромни тимове от Ариго Саки.
Това евентуално е бъдещето на футбола: луд по парите свят, в който поредност от прослушвания за Х-Фактор са заменили симфониите. Нашата диснифицирана дистопия.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ