Законът за вероизповеданията - ще има промени на промените
Два плана за промени в Закона за вероизповеданията минаха на първо четене в Народното събрание, макар че занапред е ясно, че ще бъдат изцяло модифицирани преди окончателното им гласоподаване
© Анелия Николова Още по тематиката
Синодът отхвърля подпомагане за откриване на някогашните сътрудници на Държавна сигурност в БПЦ
От кореспонденцията сред Комисията по досиетата и синода излиза наяве, че от години БПЦ финтира законовите условия
18 юли 2018
Втори митинг пред синода за седмица, приканват патриарха за интервенция
Седмица след отхвърли на архиереите да одобряват македонската покана за честване пристрастеностите към момента не утихват
22 май 2018 За следващ път Народното събрание гласоподава два проектозакона, за които има предварителна спогодба да бъдат модифицирани сред първо и второ четене. И то не от парламентарните комисии, както си му е редът, а от преднамерено основана работна група.
Става дума за два плана за промени в Закона за вероизповеданията, които минаха на първо четене в Народното събрание в четвъртък. Единият е импортиран от депутати от групата на " Обединените патриоти ", а под другия стоят подписите на ръководителите на трите съществени парламентарни групи Цветан Цветанов (ГЕРБ), Корнелия Нинова (БСП) и Мустафа Карадайъ (ДПС). Общото сред тях е, че плануват ограничения против така наречен " набожен радикализъм ".
Срещу двата плана възразиха на практика всички съществени вероизповедания, а на 3 октомври Светият Синод на БПЦ излезе със мощно сериозно мнение, в детайли аргументирано, в което се споделя, че в тях освен има и противоконституционни детайли, само че те са и концептуално сбъркани. В четвъртък обаче приемането им на първо четене в Народното събрание стана с огромно болшинство.
Целта
Основният претекст и в двата проектозакона, импортирани при започване на месец май, е еднакъв – да се отбрани националната сигурност, публичният ред, здравето и моралът от навлизане на набожен фундаментализъм, радикализъм и тероризъм като се предотврати намесата на непознати лица и организации в активността на религиозните общности и институции. За задачата се предлага възбрана за финансиране на вероизповедания от други страни и задгранични лица, както и надзор върху средствата и активността им посредством Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Въвежда се и разграничаване сред деноминациите на такива, към които са се самоопределили че принадлежат над 1 % от популацията на България при последното национално броене (2011 г.), и такива, чиито вярващи са под тази граница. От тази бройка ще зависи държавното финансиране, само че и ред други неща като опцията да се откриват духовни учебни заведения, да вземем за пример.
Пръв за промени в Закона за вероизповеданията, които да лимитират финансирането от чужбина и потреблението на религията за политически цел заприказва президентът Румен Радев още по време на предварителните избори през март 2017 година В последна сметка към тези правила се сплотиха всички съществени политически сили на съвещание на Консултативния съвет по национална сигурност при него.
Спорът
В своето мнение Св.Синод, с доста добра юридическа мотивация, мощно подлага на критика самата идея на плановете - да се търси правна отбрана от тероризъм посредством организационен закон като Закона за вероизповеданията. " Борбата с тероризма или други закононарушения, ориентирани против конституционния и законов ред в страните, е в предметния обсег на други специфични закони. Например Законът за противопоставяне на тероризма дава определение за тероризъм и ясно препраща към изброени закононарушения от Наказателен кодекс ", написа в документа на БПЦ.
" Не бива вековното право на самоуправление на Църквата да става пленник на компликацията на страната да се оправи с тези световни провокации като битката с тероризма и екстремизма ", се споделя още там и се изброяват седем закона отвън Наказателен кодекс в българската правна система, които са относими към битката против тероризма. Сред тях са за ограниченията против финансиране на тероризъм, ограниченията против изпиране на пари, закона за ДАНС, за Държавна организация " Разузнаване " и други
" Тези настоящи нормативни актове у нас са съответни на сходните в Европейски Съюз и страните от НАТО и са съответен законов инструментариум за битка с тероризма. Спорно е дали е належащо този инструментариум да бъде допълван с увеличение на контролните пълномощия на една дирекция в Министерския съвет - " Вероизповедания ", посредством което се цели надзор на даренията и финансите на вероизповедания, което е жестоко нарушаване и интервенция на страната посредством изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и опонира на Конституцията. ", написа в мнението на Синода. " Основен конститутивен симптом на всяко изповедание е верското разбиране, което се ревизира при регистрация на съответното изповедание посредством описването му в устава и е несъвместимо с понятия като " набожен радикализъм " и тероризъм. Ако такива верски убеждения се демонстрират в активността на съответното изповедание, има съответните законови средства за противопоставяне. Явленията следва да се посочват с точните понятия, а не да се борави с общо разбиране като " набожен радикализъм ", се споделя още там.
В плана на " Обединени патриоти " се съдържа доста дълго, казуистично, само че неразбираемо определение на " набожен радикализъм ": рискови за националната сигурност дейности, проповеди, текстове, изказвания или обръщения на вероизповедания, които отхвърлят светския темперамент на страната, оспорват или заменят върховенството на закона с друго право или се базират на такова, опонират на Всеобщата декларация за правата на индивида и други интернационалните актове, опълчват хората на религиозна или верска основа (!), опълчват, пропагандират или оправдават набожен тероризъм или религиозна война, употребяват знаци и значи или по различен метод спомагат за терористични организации, употребяват религията за политически цели. Предвижда се Дирекцията по вероизповеданията да ревизира дали някоя деноминация не се е поддала на набожен радикализъм, съдът да приключва активността за сходна демонстрация, а самата регистрация на изповедание да става с експертно мнение от дирекцията.
" Много съм обезпокоен от това, което се случва. Тези законопроекти още през май бяха подложени на доста остра рецензия от огромен брой вероизповедания. Въпреки това, те не престават да се придвижват в парламентарната процедура, вместо да бъдат върнати и коренно модифицирани ", съобщи в изявление за " Капитал " специалистът по етнически въпроси и въпросите на вероизповеданията Михаил Иванов. (Интервюто ще публикуваме в околните дни.) Според него няма по какъв начин преди второто четене да се реализира нужният публичен спор, макар, че той е извънредно належащ.
© Анелия Николова Още по тематиката
Синодът отхвърля подпомагане за откриване на някогашните сътрудници на Държавна сигурност в БПЦ
От кореспонденцията сред Комисията по досиетата и синода излиза наяве, че от години БПЦ финтира законовите условия
18 юли 2018
Втори митинг пред синода за седмица, приканват патриарха за интервенция
Седмица след отхвърли на архиереите да одобряват македонската покана за честване пристрастеностите към момента не утихват
22 май 2018 За следващ път Народното събрание гласоподава два проектозакона, за които има предварителна спогодба да бъдат модифицирани сред първо и второ четене. И то не от парламентарните комисии, както си му е редът, а от преднамерено основана работна група.
Става дума за два плана за промени в Закона за вероизповеданията, които минаха на първо четене в Народното събрание в четвъртък. Единият е импортиран от депутати от групата на " Обединените патриоти ", а под другия стоят подписите на ръководителите на трите съществени парламентарни групи Цветан Цветанов (ГЕРБ), Корнелия Нинова (БСП) и Мустафа Карадайъ (ДПС). Общото сред тях е, че плануват ограничения против така наречен " набожен радикализъм ".
Срещу двата плана възразиха на практика всички съществени вероизповедания, а на 3 октомври Светият Синод на БПЦ излезе със мощно сериозно мнение, в детайли аргументирано, в което се споделя, че в тях освен има и противоконституционни детайли, само че те са и концептуално сбъркани. В четвъртък обаче приемането им на първо четене в Народното събрание стана с огромно болшинство.
Целта
Основният претекст и в двата проектозакона, импортирани при започване на месец май, е еднакъв – да се отбрани националната сигурност, публичният ред, здравето и моралът от навлизане на набожен фундаментализъм, радикализъм и тероризъм като се предотврати намесата на непознати лица и организации в активността на религиозните общности и институции. За задачата се предлага възбрана за финансиране на вероизповедания от други страни и задгранични лица, както и надзор върху средствата и активността им посредством Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Въвежда се и разграничаване сред деноминациите на такива, към които са се самоопределили че принадлежат над 1 % от популацията на България при последното национално броене (2011 г.), и такива, чиито вярващи са под тази граница. От тази бройка ще зависи държавното финансиране, само че и ред други неща като опцията да се откриват духовни учебни заведения, да вземем за пример.
Пръв за промени в Закона за вероизповеданията, които да лимитират финансирането от чужбина и потреблението на религията за политически цел заприказва президентът Румен Радев още по време на предварителните избори през март 2017 година В последна сметка към тези правила се сплотиха всички съществени политически сили на съвещание на Консултативния съвет по национална сигурност при него.
Спорът
В своето мнение Св.Синод, с доста добра юридическа мотивация, мощно подлага на критика самата идея на плановете - да се търси правна отбрана от тероризъм посредством организационен закон като Закона за вероизповеданията. " Борбата с тероризма или други закононарушения, ориентирани против конституционния и законов ред в страните, е в предметния обсег на други специфични закони. Например Законът за противопоставяне на тероризма дава определение за тероризъм и ясно препраща към изброени закононарушения от Наказателен кодекс ", написа в документа на БПЦ.
" Не бива вековното право на самоуправление на Църквата да става пленник на компликацията на страната да се оправи с тези световни провокации като битката с тероризма и екстремизма ", се споделя още там и се изброяват седем закона отвън Наказателен кодекс в българската правна система, които са относими към битката против тероризма. Сред тях са за ограниченията против финансиране на тероризъм, ограниченията против изпиране на пари, закона за ДАНС, за Държавна организация " Разузнаване " и други
" Тези настоящи нормативни актове у нас са съответни на сходните в Европейски Съюз и страните от НАТО и са съответен законов инструментариум за битка с тероризма. Спорно е дали е належащо този инструментариум да бъде допълван с увеличение на контролните пълномощия на една дирекция в Министерския съвет - " Вероизповедания ", посредством което се цели надзор на даренията и финансите на вероизповедания, което е жестоко нарушаване и интервенция на страната посредством изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и опонира на Конституцията. ", написа в мнението на Синода. " Основен конститутивен симптом на всяко изповедание е верското разбиране, което се ревизира при регистрация на съответното изповедание посредством описването му в устава и е несъвместимо с понятия като " набожен радикализъм " и тероризъм. Ако такива верски убеждения се демонстрират в активността на съответното изповедание, има съответните законови средства за противопоставяне. Явленията следва да се посочват с точните понятия, а не да се борави с общо разбиране като " набожен радикализъм ", се споделя още там.
В плана на " Обединени патриоти " се съдържа доста дълго, казуистично, само че неразбираемо определение на " набожен радикализъм ": рискови за националната сигурност дейности, проповеди, текстове, изказвания или обръщения на вероизповедания, които отхвърлят светския темперамент на страната, оспорват или заменят върховенството на закона с друго право или се базират на такова, опонират на Всеобщата декларация за правата на индивида и други интернационалните актове, опълчват хората на религиозна или верска основа (!), опълчват, пропагандират или оправдават набожен тероризъм или религиозна война, употребяват знаци и значи или по различен метод спомагат за терористични организации, употребяват религията за политически цели. Предвижда се Дирекцията по вероизповеданията да ревизира дали някоя деноминация не се е поддала на набожен радикализъм, съдът да приключва активността за сходна демонстрация, а самата регистрация на изповедание да става с експертно мнение от дирекцията.
" Много съм обезпокоен от това, което се случва. Тези законопроекти още през май бяха подложени на доста остра рецензия от огромен брой вероизповедания. Въпреки това, те не престават да се придвижват в парламентарната процедура, вместо да бъдат върнати и коренно модифицирани ", съобщи в изявление за " Капитал " специалистът по етнически въпроси и въпросите на вероизповеданията Михаил Иванов. (Интервюто ще публикуваме в околните дни.) Според него няма по какъв начин преди второто четене да се реализира нужният публичен спор, макар, че той е извънредно належащ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ