Галъп: В пандемията двойно повече българи са почивали у нас, отколкото са планирали |
Два пъти повече хора са почивали на родното Черноморие и българските планини, в сравнение с са възнамерявали да създадат това.
11,6% са възнамерявали отмора на море у нас, а 22,2% (над 1.2 млн. души) са я осъществили. 4,3% са възнамерявали да отдъхнат на планина у нас, 8,4% са го създали на процедура.
Това демонстрира проучване на „ Галъп интернешънъл “, извършено измежду 1000 българи по телефона, като равносметка на летния туристически сезон. Изследването е част от обичайна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “, взаимно с Националния ръб по туризъм.
5,1% през май възнамеряваха море в чужбина, само че единствено 2,7% (над 150 хиляди души) са го осъществили. Това е понижение от повече от половин милион спрямо една междинна естествена година, което очевидно се дължи на рестриктивните мерки поради пандемията.
Оценките за летния туризъм в България са по-скоро положителни, въпреки упованията да са по-високи, а конкуренцията на непознати дестинации да прави българите по-взискателни.
Половината от запитаните са виждали туристическа реклама на България в последните няколко месеца, а другата половина не са. Подобни дялове са в действителност добър отзив за достигната публика.
77,7%, т.е. съвсем автоматизирано, одобряват, че рекламата би трябвало даже да се усилва. Само 19,1% са скептични към увеличението на рекламата като механизъм за стимулиране на вътрешния туризъм.
Като цяло, 29,7% от хората у нас настояват, че това лято са употребили някаква туристическа услуга – при 19,6%, които са възнамерявали да употребяват такава към началото на сезона.
Онези, които са почивали в България, в голямата си част споделят, че страната е била първи избор – 69,2%. 26,3% признават, че са желали в действителност да почиват в чужбина, само че поради събитията към ковид се е наложило друго.
Почивалите в България, по петобална канара от 1 до 5, дават оценки по-близки до 4 по всички индикатори - цени, качество и противоепидемични ограничения.
Онези, които се били в чужбина, дават и малко по-високи оценки за прекарването си там. Осезаемо по-високи са оценките на тематики като цени и качество на плажа и плажните услуги, както и при противоепидемичните ограничения. Последното е предстоящо на фона на по-строгите ограничения в прилежащи страни.
Въпреки разликата в оценките, няма смяна в мненията за капацитета на българския летен туризъм, пречупен през персоналния опит – още веднъж към 70% считат, че този капацитет е добър или доста добър.
Онези, които пък изобщо не са почивали това лято, в близо половината от случаите показват като причина, че кардинално са надалеч от тематиката, а подобен % акцентират финансови аргументи. Малко над една трета непосредствено посочват опасения, свързани с ковид. Респондентите са назовавали по повече от една причина.
Очаква ни сложен за туризма ни зимен сезон и евентуално още един нелек летен. Засилена вътрешна реклама и поддръжка за сектора ще е от решаващо значение за минимализиране на вредите.
----------------------------------------------------------
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (1000 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 02-06.10.2020 година 1% се равнява на към 57 хиляди души (по публични данни). Абсолютна оптималната неточност ±3.1 при 50% дялове.
11,6% са възнамерявали отмора на море у нас, а 22,2% (над 1.2 млн. души) са я осъществили. 4,3% са възнамерявали да отдъхнат на планина у нас, 8,4% са го създали на процедура.
Това демонстрира проучване на „ Галъп интернешънъл “, извършено измежду 1000 българи по телефона, като равносметка на летния туристически сезон. Изследването е част от обичайна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “, взаимно с Националния ръб по туризъм.
5,1% през май възнамеряваха море в чужбина, само че единствено 2,7% (над 150 хиляди души) са го осъществили. Това е понижение от повече от половин милион спрямо една междинна естествена година, което очевидно се дължи на рестриктивните мерки поради пандемията.
Оценките за летния туризъм в България са по-скоро положителни, въпреки упованията да са по-високи, а конкуренцията на непознати дестинации да прави българите по-взискателни.
Половината от запитаните са виждали туристическа реклама на България в последните няколко месеца, а другата половина не са. Подобни дялове са в действителност добър отзив за достигната публика.
77,7%, т.е. съвсем автоматизирано, одобряват, че рекламата би трябвало даже да се усилва. Само 19,1% са скептични към увеличението на рекламата като механизъм за стимулиране на вътрешния туризъм.
Като цяло, 29,7% от хората у нас настояват, че това лято са употребили някаква туристическа услуга – при 19,6%, които са възнамерявали да употребяват такава към началото на сезона.
Онези, които са почивали в България, в голямата си част споделят, че страната е била първи избор – 69,2%. 26,3% признават, че са желали в действителност да почиват в чужбина, само че поради събитията към ковид се е наложило друго.
Почивалите в България, по петобална канара от 1 до 5, дават оценки по-близки до 4 по всички индикатори - цени, качество и противоепидемични ограничения.
Онези, които се били в чужбина, дават и малко по-високи оценки за прекарването си там. Осезаемо по-високи са оценките на тематики като цени и качество на плажа и плажните услуги, както и при противоепидемичните ограничения. Последното е предстоящо на фона на по-строгите ограничения в прилежащи страни.
Въпреки разликата в оценките, няма смяна в мненията за капацитета на българския летен туризъм, пречупен през персоналния опит – още веднъж към 70% считат, че този капацитет е добър или доста добър.
Онези, които пък изобщо не са почивали това лято, в близо половината от случаите показват като причина, че кардинално са надалеч от тематиката, а подобен % акцентират финансови аргументи. Малко над една трета непосредствено посочват опасения, свързани с ковид. Респондентите са назовавали по повече от една причина.
Очаква ни сложен за туризма ни зимен сезон и евентуално още един нелек летен. Засилена вътрешна реклама и поддръжка за сектора ще е от решаващо значение за минимализиране на вредите.
----------------------------------------------------------
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (1000 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 02-06.10.2020 година 1% се равнява на към 57 хиляди души (по публични данни). Абсолютна оптималната неточност ±3.1 при 50% дялове.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ