Бургас прави два паметника на своя баща
Два паметника на Александър Георгиев-Коджакафалията – оригинал и имитация, ще прави община Бургас, заяви кореспондентът на .
Градът сега няма монумент на изтъкнатия бургазлия, именуван „ Бащата на Бургас “. Това звание на Коджакафалията е самопризнание поради щедростта и великодушието му, защото отдава целия си живот и благосъстояние на Бургас и неговите жители.
Александър Георгиев (1830-1913 г.) е дарил на стотици небогати бургазлии имоти за застрояване, на общината и църквата безплатно е отстъпил голям брой терени, на които са издигнати публични здания.
За терен на единия мемориал на Коджакафалията е избран триъгълникът сред ДДЛРГ „ А.Георгиев – Коджакафалията “, ул. „ Цар Симеон І “ и бул. „ Ст. Стамболов “. За тази цел локалната администрация е оповестила конкурс. Надпреварата ще е за абстрактен план за монумент от бронз, камък или смесена техника. Максималният запас, избран от общината, е 120 000 лв. с Данък добавена стойност. Срокът за подаване на оферти е 27 септември.
Конкурсът ще е без отсъждане на награди, защото се организира като част от процедура по възлагане на социална поръчка за услуга. Авторите на плановете ще останат носители на авторското право. Класираният преди всичко ще бъде поканен посредством процедура на договаряне без съобщение да подписа контракт за реализация на плана. Височината на паметника не би трябвало да е по-голяма от 350 см, ширината и дълбочината – до 300 см.
Втората процедура е за планиране и осъществяване на имитация на съществуващия през първата половина на ХХ век монумент на Александър Георгиев – Коджакафалията “. Прогнозната стойност реализиране на плана е 70 833 лева без Данък добавена стойност, а срокът за показване на предложения е 10 септември.
Паметникът ще бъде инсталиран покрай първичното му местонахождение - северно от Централна автобусна спирка в ж.к. „ Братя Миладинови “, в контактната зона с църквата „ Св. Иван Рилски “, Бургаския свободен университет в пешеходната зона. Паметникът е бил построен от наследниците на Коджакафалията на дарено от него място и погубен по-късно. Запазени са няколко фрагмента от него и фотоси.
Големината копието ще бъде съобразена с оригинала, чиято приблизителна височина е 4,2 метра. Репликата би трябвало да бъде направена от еднакъв на оригинала материал (гранит), с оптимално непосредствен темперамент и колорит на цвета му. Образът на благодетеля ще е от камък или бронз. Съхранените истински елементи от съществувалия монумент ще се включат в общата комбинация.
През месец декември 2017 година в изложбата „ Завръщане в остарелия Бургасъ “ за първи път бе показано истинското наследство на най-големия донор и покровител на Бургас - Александър Георгиев - Коджакафалията. В съхранения документ се вижда, че на 20 юли 1911 година той застава пред нотариус Никола Ц. Шишков, с цел да сформира наследството си, с което прави подаяние за над 130 000 златни лв. (днешната стойност на дарените парцели се прави оценка от няколко десетки до няколкостотин милиона лева).
Дарява средства на Катедралния храм в Бургас " Св. Св. Кирил и Методий ", на българската болница " Евлогий Георгиев " в Цариград, на благотворителното сдружение " Милосърдие " за изграждане на старопиталище и сиропиталище, на църквата и учебното заведение в родното си село Дюлгерий (днешно село Зидарово) и на доста други институции и небогати хора.
Нивите му, които са били в днешния ж.к. " Братя Миладинови ", са разграничени на имоти и дарени на безимотните и небогати жители, с цел да построят свои домове. Общо дарените площи обезпечават дом на над 600 души, а косвените изгоди от даренията облагодетелстват десетки хиляди хора. В наследството са включени и неговите дюкяни, като категорично се заръчва те да не се продават, а облагата им всяка година да се раздава на всички, които имат потребност, без значение от тяхната националност и изповедание.
Друг неповторим експонат, включен в изложбата, е Нотариалната книга с актове, в която са вписани парцелите, дарени от Александър Георгиев на небогати бургаски жители. В нея са вписани 274 нотариални акта. В интервала от 28.10.1911 година до 30.12.1911 година той подарява най-вече имоти - 263, от 09.06 до 16.06.1912 година парцелите са 9, а дни преди кончината му през 1913 година Коджакафалията дава още два парцела.
Основната заслуга за съхраняването на този скъп документален извор през годините имат нотариус Радойнова и арбитър Златина Иванова.
Със своята дарителска активност Александър Георгиев Коджакафалиятa оставя непреходна диря в развиването на града и справедливо получава името Бащата на Бургас.
Търговецът получава прозвището си от признателните поданици на града, откакто през 1911 година прави най-голямото наследство в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „ Братя Миладинови “, част от „ Лазур “ и „ Зорница “, Приморския парк. Малко преди кончината си обаче, той ги преотстъпва безплатно на общината и признателните ѝ жители, написа за него Георги Драганов в уеб страницата за история „ Война и мир “.
Александър Георгиев взе участие изцяло безплатно с персонални средства и в инфраструктурното развиване на морския град. В началото на предишния век със свои лични средства той заплаща за построяването на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали, в които живеят основно бежанци и небогати преселници от прилежащите села. Той покрива разноските по съставянето на новия регулационен проект на Бургас и подарява земя на над 600 небогати фамилии с цел да си построят домове.
Половината от времето си Коджакафалията прекарва в печелене на пари, а останалата половина – в раздаването им на бедните. С персонални средства той строи сиропиталища, старешки домове и лечебни заведения. Голяма част от парите подарява на църквата с експлицитното искане те да не се продават и да се дават за обществено подкрепяне на нуждаещите се.
Изрично записва, че изпълнителите на наследството би трябвало да раздават всяка година преди Великден събраните пари на бедните, без разлика от националност и изповедание. Скромният живот на този неповторим донор стартира през 1830 година в село Дюлгерий (дн. Зидарово).
Въпреки че след време ще се трансформира в най-богатия човек в околията, детството на Коджакафалията е белязано от последна беднотия. Останал сирак едвам 5-годишен, той е осиновен от вуйчо си, който има още шест деца. Заради неналичието на средства при приемното му семейство, той до края на живота си остава необразован.
Въпреки това се научава да приказва свободно на шест езика (турски, гръцки, румънски, френски, съветски и сръбски) и се научава по какъв начин се подписва добра договорка. Като младеж той, дружно с братовчед си, се мести в града Бургас. Двамата стартират работа като чираци в абаджийска работилница. Докато работят от заран до вечер, пестят всеки лев, с цел да наемат в края на службата си порутено дюкянче. Оттам потегля комерсиална империя, която двамата построяват през годините. Когато навършва 20, Коджакафалията към този момент е измежду богатите хора в околията.
Дарен с феноменална памет, той помни в детайлности всяка договорка, оборотите и облагите от дюкяните и персонално заплаща заплатата на всеки от 150-те си калфи и чираци.
Политиката му е най-кадърните от тях да прави свои съдружници. През живота си Александър Георгиев построява десетки ханове, заводи и магазини, а консулите на другите страни отсядат единствено в неговите парцели.
Въпреки това персоналният му живот в никакъв случай не се трансформира. Той не съумява да сътвори семейство и до последно върви с грубите си селски облекла, яде наедно с служащите си. Повече от 40 години живее в складова стаичка, необятна 1,5 и дълга 2 метра. Тя се намира под стълбите сред първия и втория етаж на постройка, която е негова благосъстоятелност.
През целия си живот Коджакафалията се опасява да не бъде обвинен в показност и липса на невзискателност. В името на това той изрично отхвърля да се снима. Единствената му снимка е направена инцидентно от незнаен фотограф, до момента в който обядва в хана с нормалните маслини и самун.
На 15 юли 1913 година Коджакафалията е открит мъртъв в дома си. В наследството си той планува пари за надгробния си кръст и прецизно разказва по какъв начин би трябвало да наподобява гроба му.
След окупацията на България от Червената войска и идването на власт на комунистите, всички дарени от него парцели са откраднати и взети за ръководство от новата власт. В една нощ на 1950 година комунистическата администрация на Бургас изпраща служащи да разрушат каменния кръст, който стои на гроба му. Официалната причина за това осквернение е, че общината е решила да мести гробищата. Истинската – че този огромен покровител би трябвало да бъде пропуснат. Още същата нощ върху постамента на кръста е подложен бюст на комунистическия деспот Георги Димитров.
Разбрали за погрома, свещеници от църквата скрито събират костите на донора и ги пазят в храма повече от двадесет години. Едва през 1970 година те се осмеляват да помолят управляващите тленните остатъци на Коджакафалията да намерят покой в новите гробища на града.
Градът сега няма монумент на изтъкнатия бургазлия, именуван „ Бащата на Бургас “. Това звание на Коджакафалията е самопризнание поради щедростта и великодушието му, защото отдава целия си живот и благосъстояние на Бургас и неговите жители.
Александър Георгиев (1830-1913 г.) е дарил на стотици небогати бургазлии имоти за застрояване, на общината и църквата безплатно е отстъпил голям брой терени, на които са издигнати публични здания.
За терен на единия мемориал на Коджакафалията е избран триъгълникът сред ДДЛРГ „ А.Георгиев – Коджакафалията “, ул. „ Цар Симеон І “ и бул. „ Ст. Стамболов “. За тази цел локалната администрация е оповестила конкурс. Надпреварата ще е за абстрактен план за монумент от бронз, камък или смесена техника. Максималният запас, избран от общината, е 120 000 лв. с Данък добавена стойност. Срокът за подаване на оферти е 27 септември.
Конкурсът ще е без отсъждане на награди, защото се организира като част от процедура по възлагане на социална поръчка за услуга. Авторите на плановете ще останат носители на авторското право. Класираният преди всичко ще бъде поканен посредством процедура на договаряне без съобщение да подписа контракт за реализация на плана. Височината на паметника не би трябвало да е по-голяма от 350 см, ширината и дълбочината – до 300 см.
Втората процедура е за планиране и осъществяване на имитация на съществуващия през първата половина на ХХ век монумент на Александър Георгиев – Коджакафалията “. Прогнозната стойност реализиране на плана е 70 833 лева без Данък добавена стойност, а срокът за показване на предложения е 10 септември.
Паметникът ще бъде инсталиран покрай първичното му местонахождение - северно от Централна автобусна спирка в ж.к. „ Братя Миладинови “, в контактната зона с църквата „ Св. Иван Рилски “, Бургаския свободен университет в пешеходната зона. Паметникът е бил построен от наследниците на Коджакафалията на дарено от него място и погубен по-късно. Запазени са няколко фрагмента от него и фотоси.
Големината копието ще бъде съобразена с оригинала, чиято приблизителна височина е 4,2 метра. Репликата би трябвало да бъде направена от еднакъв на оригинала материал (гранит), с оптимално непосредствен темперамент и колорит на цвета му. Образът на благодетеля ще е от камък или бронз. Съхранените истински елементи от съществувалия монумент ще се включат в общата комбинация.
През месец декември 2017 година в изложбата „ Завръщане в остарелия Бургасъ “ за първи път бе показано истинското наследство на най-големия донор и покровител на Бургас - Александър Георгиев - Коджакафалията. В съхранения документ се вижда, че на 20 юли 1911 година той застава пред нотариус Никола Ц. Шишков, с цел да сформира наследството си, с което прави подаяние за над 130 000 златни лв. (днешната стойност на дарените парцели се прави оценка от няколко десетки до няколкостотин милиона лева).
Дарява средства на Катедралния храм в Бургас " Св. Св. Кирил и Методий ", на българската болница " Евлогий Георгиев " в Цариград, на благотворителното сдружение " Милосърдие " за изграждане на старопиталище и сиропиталище, на църквата и учебното заведение в родното си село Дюлгерий (днешно село Зидарово) и на доста други институции и небогати хора.
Нивите му, които са били в днешния ж.к. " Братя Миладинови ", са разграничени на имоти и дарени на безимотните и небогати жители, с цел да построят свои домове. Общо дарените площи обезпечават дом на над 600 души, а косвените изгоди от даренията облагодетелстват десетки хиляди хора. В наследството са включени и неговите дюкяни, като категорично се заръчва те да не се продават, а облагата им всяка година да се раздава на всички, които имат потребност, без значение от тяхната националност и изповедание.
Друг неповторим експонат, включен в изложбата, е Нотариалната книга с актове, в която са вписани парцелите, дарени от Александър Георгиев на небогати бургаски жители. В нея са вписани 274 нотариални акта. В интервала от 28.10.1911 година до 30.12.1911 година той подарява най-вече имоти - 263, от 09.06 до 16.06.1912 година парцелите са 9, а дни преди кончината му през 1913 година Коджакафалията дава още два парцела.
Основната заслуга за съхраняването на този скъп документален извор през годините имат нотариус Радойнова и арбитър Златина Иванова.
Със своята дарителска активност Александър Георгиев Коджакафалиятa оставя непреходна диря в развиването на града и справедливо получава името Бащата на Бургас.
Търговецът получава прозвището си от признателните поданици на града, откакто през 1911 година прави най-голямото наследство в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „ Братя Миладинови “, част от „ Лазур “ и „ Зорница “, Приморския парк. Малко преди кончината си обаче, той ги преотстъпва безплатно на общината и признателните ѝ жители, написа за него Георги Драганов в уеб страницата за история „ Война и мир “.
Александър Георгиев взе участие изцяло безплатно с персонални средства и в инфраструктурното развиване на морския град. В началото на предишния век със свои лични средства той заплаща за построяването на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали, в които живеят основно бежанци и небогати преселници от прилежащите села. Той покрива разноските по съставянето на новия регулационен проект на Бургас и подарява земя на над 600 небогати фамилии с цел да си построят домове.
Половината от времето си Коджакафалията прекарва в печелене на пари, а останалата половина – в раздаването им на бедните. С персонални средства той строи сиропиталища, старешки домове и лечебни заведения. Голяма част от парите подарява на църквата с експлицитното искане те да не се продават и да се дават за обществено подкрепяне на нуждаещите се.
Изрично записва, че изпълнителите на наследството би трябвало да раздават всяка година преди Великден събраните пари на бедните, без разлика от националност и изповедание. Скромният живот на този неповторим донор стартира през 1830 година в село Дюлгерий (дн. Зидарово).
Въпреки че след време ще се трансформира в най-богатия човек в околията, детството на Коджакафалията е белязано от последна беднотия. Останал сирак едвам 5-годишен, той е осиновен от вуйчо си, който има още шест деца. Заради неналичието на средства при приемното му семейство, той до края на живота си остава необразован.
Въпреки това се научава да приказва свободно на шест езика (турски, гръцки, румънски, френски, съветски и сръбски) и се научава по какъв начин се подписва добра договорка. Като младеж той, дружно с братовчед си, се мести в града Бургас. Двамата стартират работа като чираци в абаджийска работилница. Докато работят от заран до вечер, пестят всеки лев, с цел да наемат в края на службата си порутено дюкянче. Оттам потегля комерсиална империя, която двамата построяват през годините. Когато навършва 20, Коджакафалията към този момент е измежду богатите хора в околията.
Дарен с феноменална памет, той помни в детайлности всяка договорка, оборотите и облагите от дюкяните и персонално заплаща заплатата на всеки от 150-те си калфи и чираци.
Политиката му е най-кадърните от тях да прави свои съдружници. През живота си Александър Георгиев построява десетки ханове, заводи и магазини, а консулите на другите страни отсядат единствено в неговите парцели.
Въпреки това персоналният му живот в никакъв случай не се трансформира. Той не съумява да сътвори семейство и до последно върви с грубите си селски облекла, яде наедно с служащите си. Повече от 40 години живее в складова стаичка, необятна 1,5 и дълга 2 метра. Тя се намира под стълбите сред първия и втория етаж на постройка, която е негова благосъстоятелност.
През целия си живот Коджакафалията се опасява да не бъде обвинен в показност и липса на невзискателност. В името на това той изрично отхвърля да се снима. Единствената му снимка е направена инцидентно от незнаен фотограф, до момента в който обядва в хана с нормалните маслини и самун.
На 15 юли 1913 година Коджакафалията е открит мъртъв в дома си. В наследството си той планува пари за надгробния си кръст и прецизно разказва по какъв начин би трябвало да наподобява гроба му.
След окупацията на България от Червената войска и идването на власт на комунистите, всички дарени от него парцели са откраднати и взети за ръководство от новата власт. В една нощ на 1950 година комунистическата администрация на Бургас изпраща служащи да разрушат каменния кръст, който стои на гроба му. Официалната причина за това осквернение е, че общината е решила да мести гробищата. Истинската – че този огромен покровител би трябвало да бъде пропуснат. Още същата нощ върху постамента на кръста е подложен бюст на комунистическия деспот Георги Димитров.
Разбрали за погрома, свещеници от църквата скрито събират костите на донора и ги пазят в храма повече от двадесет години. Едва през 1970 година те се осмеляват да помолят управляващите тленните остатъци на Коджакафалията да намерят покой в новите гробища на града.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ