Франция и Германия в “А” отбора на бъдещия ЕС
Два съществени правилото са за общи финанси и обща защита
Колкото и да ни убеждават, че нищо нямало да се промени и всичко ще си остане по остаряло му, годината стартира с доста и съществени поръчки за съществена смяна на Европейски Съюз, съюзът който оказва най-силно и непосредствено влияние върху България. Споровете за Брекзит и невъзможността на английското общество да излезе с ясна визия какво желае и какво не, обрисуват най-лошия вид, безславно овакантяване без съглашение. Това слага както Англия, само че също по този начин и Европейски Съюз пред съществени промени. Основни са въпросите за сигурността, общата военна и отбранителна политика и несъмнено, общите пари. Буквално преди дни, в разгара на разногласията в английския парламент двете водещи европейски страни Франция и Германия подписаха в немския град Аахен на процедура нов стратегически съюз. Докато още се чудеха какво се крие зад съглашението, немският канцлер Ангела Меркел непосредствено съобщи, че договорът основава значимото изискване за построяването на бъдещата общоевропейска войска, по-тясна политическа, икономическа и военна интеграция, построяването на „ обща военна просвета “ и „ обща военна промишленост “. Договорът за съдействие и интеграция включва взаимни и координирани дейности и политики в военната, икономическата и политическата области.
Германският Бундестаг и френското Национално заседание към този момент одобриха резолюции за по-тясно съдействие посред им. Също по този начин се планува и основаването на обща парламентарна асамблея от по 50 парламентаристи от двете страни, които би трябвало да организират годишни междуправителствени срещи, наред с постоянните срещи за координиране на общата законодателна активност. Дори това е към този момент напълно задоволително, с цел да стане ясно, че в новия Екологичен потенциал ще бъдем очевидци на нови координирани законодателни начинания и оферти. Тук концепциите на Макрон за общ бюджет на еврозоната, основаването на поста на финансов министър, както и европейски валутен фонд могат да получат сериозна поддръжка. В взаимното официално съобщение на двамата държавни водачи ясно се загатва, че този контракт има за цел да реформира Европейски Съюз и да се опълчи на национализма и популизма, както и на дезинтеграционните настроения в съюза. Това обрисува и бъдещия вектор на взаимната парламентарна активност. Друга значима съставка на новия съюз е региона на външната политика. Заявено е, че ще се търси засилено съдействие и партньорство на интернационалната сцена и тук към този момент има безспорна конкретика: член 5 от Договора основава условия за в действителност пълномащабно съдействие сред външните министерства на двете страни. Според него се планува пряк продан на дипломатически личен състав сред двете страни. Такъв продан е категорично посочен за дипломатическите представителства в НАТО, Европейски Съюз и Организация на обединените нации. Идеята за реформиране на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и допускането като непрекъснат член на Германия е залегнала в член 8. Париж се задължава да докара до край реформирането на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, като приемането на Германия за непрекъснат член се извежда като приоритет на френско-германската дипломация. Реформирането на този най-съществен орган на института на интернационалните връзки е комплициран и многостранен развой. Отдавна се приказва, че там като непрекъснати членки би трябвало да бъдат включени и Япония, Германия и Индия, само че кандидатурите им срещат скрита опозиция от останалите остарели членки, например на Индия от Китай и Англия, на Япония от Китай. За Германия също по този начин стои и един доста значим въпрос, а точно съществуването на задгранични военни контингенти на Съединени американски щати и Англия още от контракта за основаването на Федерална Република Германия, тъй като понастоящем Германия не съществува под друга международно-правна форма. Най-вероятно е гласът на Франция да бъде употребен за прокарването на немски начинания и отбрана на общите ползи в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации.
В региона на стопанската система член 15 основава обща икономическа зона сред двете страни. Това даде мотив за спекулации във Франция, че на Германия се отстъпвали областите Елзас и Лотарингия, ябълката на раздора по време на войните сред двете страни. Също по този начин се планува да се уеднаквят някои такси и стандарти. Следва да се развиват общи планове в региона на изкуствения разсъдък и други Интересен миг е и загатването на обединена позиция на двете страни по въпросите на Брекзит и последствията от него. Макрон непосредствено упрекна популистите, че ще се опитат да употребяват различията сред Лондон и Европейски Съюз за разрушение на връзките сред страните членки и новият Аахенски контракт е предназначен да попречва това с единна позиция. Ангела Меркел също съобщи, че е мощно обезпокоена от протичащото се в Лондон и мощно се надява „ разводът да мине безпрепятствено “, съгласно нея това е значимо поради области като защитата, сигурността, битката с тероризма, търговията и региона на научните проучвания. Англия постоянно са изтъквали желанието си да бъдат самостоятелни и не изключително са ценили задълбочаването на връзките вътре в Европа. Те не бяха членове на еврозоната, водеха своя политика по свободното придвижване на хора. Отношението на Англия към Европейски Съюз постоянно беше доста непостоянно. Това също са думи на Меркел. Видна е общата оценка за ролята на Лондон в Европейски Съюз, а оттова и една отпратка към най-съществената част на Договора, а точно военното съдействие и Европейската защита. Неведнъж съм посочвал главите от Лисабонския контракт, само че също по този начин и от Маастрихт, където построяването на обща европейска защита е залегнало като обвързване. През целия интервал на участие Англия се е противопоставяла на активизирането на този развой с ясното схващане, че финалът му ще е и край на изключителните права, които има върху Германия и респективно Европа, получени като резултат от Втората международна война. Лондон интензивно се противопоставяше в самото начало и на обединяването на Германия. С процеса на Брекзит обаче и Франция, и Германия видяха нови благоприятни условия за еманципиране от англо-американското опекунство и повече Франция по разбираеми аргументи задвижиха европейските отбранителни начинания в лицето на ПЕСКО (Постоянно структурирано партньорство). Виждайки обаче вялото отношение и забавянето на някои източноевропейски страни – американски бастиони, към този момент тези две водещи за Европейски Съюз страни минават на директни контракти.
В новия Договор се приказва за взаимна отбрана от въоръжено нахлуване против някоя от двете страни и взаимен отговор, редом от съществуването на член 5 от Вашингтонския контракт и член 42, ал.7 от Договора от Лисабон. Също по този начин съгласно член 4 от Договора от Аахен се основава общ франско-германски Съвет по защита и сигурност. Този взаимен орган има за цел съгласуване на поетите в тази сфера отговорности и ще се събира регулярно на най-високо ниво. Създаване на „ взаимна военна просвета “, под този витиеват израз да се схваща взаимно образование на военните фрагменти, основаване на единни принадлежности, създаване на общи схващания за воденето на военните дейности до достигането на финала на създаването на общи проекти и провеждането на взаимни учения. Важен фактор в бъдещата обща военна конструкция остава Франция, страна единствена от европейските, която разполага със лични и самостоятелни нуклеарни сили за въздържане. Равни на британските, само че за разлика от тях те са на лични френски носители, не на американските ракети „ Трайдънт “. Франция също така разполага със лична атомоносна авиация, в базите до Страсбург и Марсилия. Освен това след напускането на НАТО през 1966 година Франция развива своя независима и самостоятелна нуклеарна тактика, като и досега страната не взе участие в Групата за нуклеарно обмисляне и има цялостна автономия по въпросите за ЯО. Друг детайл от Договора е взаимното създаване на въоръжение и бойна техника, както и обща координация при търговията с въоръжение.
За да се види накъде и по какъв начин ще се развива общата защита, е добре да бъдат припомнени схващанията на френския президент Макрон по тези въпроси. Миналата година Еманюел Макрон предложи в Европейския съюз да се вкара правилото за взаимност в региона на защитата, който да се задейства при положение на въоръжено нахлуване против страна членка, нещо което към този момент го виждаме като Договор. Макрон продължи, че желае Европа да поеме грижата за своята стратегическа автономия. Според него това ще изисква реформиране на европейските контракти, и по-специално на член 47.2 от Лисабонския контракт – за оказването на взаимопомощ сред страните, който Франция задейства за първи път след атентатите на 13 ноември 2015 година в Париж. Реформата ще даде опция на Европейски Съюз да разполага „ с нещо като заздравен член 5 “, имайки поради клаузата за групова защита в контракта на НАТО. И това не е първата самодейност за нови паралелни военни съюзи в Европа. Париж бе основател за основаването дружно с осем партньорски страни на европейска група за интервенция, чиято задача ще е да реализира бързо военни интервенции, евакуация в страни във война, или да оказва помощ при положение на бедствия и повреди. Тогава България също отсъстваше. Някои фактори обясняваха, че България не е осведомена, тъй като нямало задоволително военни благоприятни условия, само че по какъв начин тогава да преглеждаме участието в този боен съюз на Естония с войска от 4500 души?! Съвсем видно е, че новата Европа се построява на два съществени правилото на общи финанси и обща защита. Всеки различен ще изпада от „ А “ тима. Изоставащите страни ще ги познаете по това по какъв начин се самохипнотизират, че всичко ще си остане същото и никаква смяна нямало да има.
Колкото и да ни убеждават, че нищо нямало да се промени и всичко ще си остане по остаряло му, годината стартира с доста и съществени поръчки за съществена смяна на Европейски Съюз, съюзът който оказва най-силно и непосредствено влияние върху България. Споровете за Брекзит и невъзможността на английското общество да излезе с ясна визия какво желае и какво не, обрисуват най-лошия вид, безславно овакантяване без съглашение. Това слага както Англия, само че също по този начин и Европейски Съюз пред съществени промени. Основни са въпросите за сигурността, общата военна и отбранителна политика и несъмнено, общите пари. Буквално преди дни, в разгара на разногласията в английския парламент двете водещи европейски страни Франция и Германия подписаха в немския град Аахен на процедура нов стратегически съюз. Докато още се чудеха какво се крие зад съглашението, немският канцлер Ангела Меркел непосредствено съобщи, че договорът основава значимото изискване за построяването на бъдещата общоевропейска войска, по-тясна политическа, икономическа и военна интеграция, построяването на „ обща военна просвета “ и „ обща военна промишленост “. Договорът за съдействие и интеграция включва взаимни и координирани дейности и политики в военната, икономическата и политическата области.
Германският Бундестаг и френското Национално заседание към този момент одобриха резолюции за по-тясно съдействие посред им. Също по този начин се планува и основаването на обща парламентарна асамблея от по 50 парламентаристи от двете страни, които би трябвало да организират годишни междуправителствени срещи, наред с постоянните срещи за координиране на общата законодателна активност. Дори това е към този момент напълно задоволително, с цел да стане ясно, че в новия Екологичен потенциал ще бъдем очевидци на нови координирани законодателни начинания и оферти. Тук концепциите на Макрон за общ бюджет на еврозоната, основаването на поста на финансов министър, както и европейски валутен фонд могат да получат сериозна поддръжка. В взаимното официално съобщение на двамата държавни водачи ясно се загатва, че този контракт има за цел да реформира Европейски Съюз и да се опълчи на национализма и популизма, както и на дезинтеграционните настроения в съюза. Това обрисува и бъдещия вектор на взаимната парламентарна активност. Друга значима съставка на новия съюз е региона на външната политика. Заявено е, че ще се търси засилено съдействие и партньорство на интернационалната сцена и тук към този момент има безспорна конкретика: член 5 от Договора основава условия за в действителност пълномащабно съдействие сред външните министерства на двете страни. Според него се планува пряк продан на дипломатически личен състав сред двете страни. Такъв продан е категорично посочен за дипломатическите представителства в НАТО, Европейски Съюз и Организация на обединените нации. Идеята за реформиране на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и допускането като непрекъснат член на Германия е залегнала в член 8. Париж се задължава да докара до край реформирането на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, като приемането на Германия за непрекъснат член се извежда като приоритет на френско-германската дипломация. Реформирането на този най-съществен орган на института на интернационалните връзки е комплициран и многостранен развой. Отдавна се приказва, че там като непрекъснати членки би трябвало да бъдат включени и Япония, Германия и Индия, само че кандидатурите им срещат скрита опозиция от останалите остарели членки, например на Индия от Китай и Англия, на Япония от Китай. За Германия също по този начин стои и един доста значим въпрос, а точно съществуването на задгранични военни контингенти на Съединени американски щати и Англия още от контракта за основаването на Федерална Република Германия, тъй като понастоящем Германия не съществува под друга международно-правна форма. Най-вероятно е гласът на Франция да бъде употребен за прокарването на немски начинания и отбрана на общите ползи в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации.
В региона на стопанската система член 15 основава обща икономическа зона сред двете страни. Това даде мотив за спекулации във Франция, че на Германия се отстъпвали областите Елзас и Лотарингия, ябълката на раздора по време на войните сред двете страни. Също по този начин се планува да се уеднаквят някои такси и стандарти. Следва да се развиват общи планове в региона на изкуствения разсъдък и други Интересен миг е и загатването на обединена позиция на двете страни по въпросите на Брекзит и последствията от него. Макрон непосредствено упрекна популистите, че ще се опитат да употребяват различията сред Лондон и Европейски Съюз за разрушение на връзките сред страните членки и новият Аахенски контракт е предназначен да попречва това с единна позиция. Ангела Меркел също съобщи, че е мощно обезпокоена от протичащото се в Лондон и мощно се надява „ разводът да мине безпрепятствено “, съгласно нея това е значимо поради области като защитата, сигурността, битката с тероризма, търговията и региона на научните проучвания. Англия постоянно са изтъквали желанието си да бъдат самостоятелни и не изключително са ценили задълбочаването на връзките вътре в Европа. Те не бяха членове на еврозоната, водеха своя политика по свободното придвижване на хора. Отношението на Англия към Европейски Съюз постоянно беше доста непостоянно. Това също са думи на Меркел. Видна е общата оценка за ролята на Лондон в Европейски Съюз, а оттова и една отпратка към най-съществената част на Договора, а точно военното съдействие и Европейската защита. Неведнъж съм посочвал главите от Лисабонския контракт, само че също по този начин и от Маастрихт, където построяването на обща европейска защита е залегнало като обвързване. През целия интервал на участие Англия се е противопоставяла на активизирането на този развой с ясното схващане, че финалът му ще е и край на изключителните права, които има върху Германия и респективно Европа, получени като резултат от Втората международна война. Лондон интензивно се противопоставяше в самото начало и на обединяването на Германия. С процеса на Брекзит обаче и Франция, и Германия видяха нови благоприятни условия за еманципиране от англо-американското опекунство и повече Франция по разбираеми аргументи задвижиха европейските отбранителни начинания в лицето на ПЕСКО (Постоянно структурирано партньорство). Виждайки обаче вялото отношение и забавянето на някои източноевропейски страни – американски бастиони, към този момент тези две водещи за Европейски Съюз страни минават на директни контракти.
В новия Договор се приказва за взаимна отбрана от въоръжено нахлуване против някоя от двете страни и взаимен отговор, редом от съществуването на член 5 от Вашингтонския контракт и член 42, ал.7 от Договора от Лисабон. Също по този начин съгласно член 4 от Договора от Аахен се основава общ франско-германски Съвет по защита и сигурност. Този взаимен орган има за цел съгласуване на поетите в тази сфера отговорности и ще се събира регулярно на най-високо ниво. Създаване на „ взаимна военна просвета “, под този витиеват израз да се схваща взаимно образование на военните фрагменти, основаване на единни принадлежности, създаване на общи схващания за воденето на военните дейности до достигането на финала на създаването на общи проекти и провеждането на взаимни учения. Важен фактор в бъдещата обща военна конструкция остава Франция, страна единствена от европейските, която разполага със лични и самостоятелни нуклеарни сили за въздържане. Равни на британските, само че за разлика от тях те са на лични френски носители, не на американските ракети „ Трайдънт “. Франция също така разполага със лична атомоносна авиация, в базите до Страсбург и Марсилия. Освен това след напускането на НАТО през 1966 година Франция развива своя независима и самостоятелна нуклеарна тактика, като и досега страната не взе участие в Групата за нуклеарно обмисляне и има цялостна автономия по въпросите за ЯО. Друг детайл от Договора е взаимното създаване на въоръжение и бойна техника, както и обща координация при търговията с въоръжение.
За да се види накъде и по какъв начин ще се развива общата защита, е добре да бъдат припомнени схващанията на френския президент Макрон по тези въпроси. Миналата година Еманюел Макрон предложи в Европейския съюз да се вкара правилото за взаимност в региона на защитата, който да се задейства при положение на въоръжено нахлуване против страна членка, нещо което към този момент го виждаме като Договор. Макрон продължи, че желае Европа да поеме грижата за своята стратегическа автономия. Според него това ще изисква реформиране на европейските контракти, и по-специално на член 47.2 от Лисабонския контракт – за оказването на взаимопомощ сред страните, който Франция задейства за първи път след атентатите на 13 ноември 2015 година в Париж. Реформата ще даде опция на Европейски Съюз да разполага „ с нещо като заздравен член 5 “, имайки поради клаузата за групова защита в контракта на НАТО. И това не е първата самодейност за нови паралелни военни съюзи в Европа. Париж бе основател за основаването дружно с осем партньорски страни на европейска група за интервенция, чиято задача ще е да реализира бързо военни интервенции, евакуация в страни във война, или да оказва помощ при положение на бедствия и повреди. Тогава България също отсъстваше. Някои фактори обясняваха, че България не е осведомена, тъй като нямало задоволително военни благоприятни условия, само че по какъв начин тогава да преглеждаме участието в този боен съюз на Естония с войска от 4500 души?! Съвсем видно е, че новата Европа се построява на два съществени правилото на общи финанси и обща защита. Всеки различен ще изпада от „ А “ тима. Изоставащите страни ще ги познаете по това по какъв начин се самохипнотизират, че всичко ще си остане същото и никаква смяна нямало да има.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ