Новият либерален консенсус в Европейския парламент
Два съществени извода могат да се изведат след извършените избори за Европейски парламент.
Първият извод е, че досегашният " демократичен консенсус ", който управляваше Европейски Съюз, ще бъде сменен с... нов " демократичен консенсус ", в който засилено въздействие ще имат либералите и " зелените ".
Досега двете огромни европейски политически фамилии (ЕНП и Прогресивния алинас на социалисти и демократи) образуваха болшинството в Екологичен потенциал и организираха компромисни една за друга политики, които общо взето удовлетворяваха и либералите от АЛДЕ, и Европейските зелени, а нерядко и крайната левица. Християндемократите и социалдемократите обаче нямаха техническа потребност от спомагателен сътрудник и по тази причина не бяха длъжни да се преценяват с други политически обединения.
Сега обаче това болшинство рухна. И ЕНП, и обичайна левица се оказаха в оттегляне (и двете фракции губят по към 40 места), атакувани и отляво, и отдясно, най-много поради отстъплението от обичайните си позиции. В опразнените ниши се настаняват либерали, " зелени " и националисти.
Възходът на " зелените " е резултат най-много от пробива на немските " зелени ", които се оказаха втора политическа мощ в страната с над 20% от вота. Фракцията " Европейски зелени/Европейски свободен алианс " ще разполага с 15 места повече спрямо предходния европарламент. Това не е кой знае какъв скок, само че " зелените " имат капацитет за нарастване в бъдеще, когато днешните участници в ученическите стачки и маршове за климата получат изборни права.
За разлика от тях, скокът на либералите е по-съществен - тяхната група ще разполага с над 40 места повече. Това се дължи както на партията на френския президент Еманюел Макрон, по този начин и на положителния резултат на английските либералдемократи.
Макар и не в предстоящите мащаби, " националистическата вълна " също се случи. В три от 4-те най-големи държави-членки изборите бяха извоювани от съперници на статуквото в Европейски Съюз - " Националният общ брой " на Марин льо Пен във Франция, " Лига " на Матео Салвини в Италия и " Брекзит " на Найджъл Фарадж във Англия. Сумарно трите фракции, стоящи вдясно от ЕНП (общото сред тях е, че се опълчват на " демократичния консенсус " ) усилват наличието си в Екологичен потенциал с близо 20 места. Това обаче е незадоволително за разрушение на " демократичния консенсус " и замяната му с закостенял подобен. Чисто математически, няма по какъв начин да се реализира болшинство сред Европейската национална партия, Европейските консерватори и реформисти, " Алиансът на Салвини " и групата " Пет звезди + Брекзит ". За болшинство от 376 депутати е нужно привличането на по-голямата част от тези 33-ма, които към момента не са се определили дали и към коя секта ще се включат, а за сходен вид болшинство не е съществено да се разяснява.
Тъй като аналогична е и обстановката вляво, най-естественото решение е разширение на досегашната " огромна коалиция " с още един или два колегата (както и беше обявено от Манфред Вебер, номинацията на ЕНП за ръководител на Европейската комисия). Ще се търси партньорство с либерали и " зелени ", като тук има разнообразни разновидности - единствено с едните, единствено с другите, или и с двете фракции. Това допуска някакво нюансиране на вариантите, само че главният проблем тук е, че мъчно може да се чака ЕНП да бъде съответна дясна противотежест на левичарските тежнения на останалите. ЕНП не беше такава в предишния парламент, когато официално либерали и " зелени " не можеха да " извиват ръце ", че в този момент ли? Дори десни фигури като Себастиян Курц не смеят да се опълчват на преобладаващите трендове, та какво остава за клонящите към центъра членове на християндемократическата секта...
В последна сметка, вместо досегашните политики на евробюрокрация, неуместни регулации, цензура на " политическата уместност ", джендър-идеологии, мултикултурализъм и прочие, се обрисува да получим от Брюксел... всичко изброено плюс финансиране на климатичните безумия на " зелените ".
Което ни насочва към втория извод за потребността от консолидация на десницата в Екологичен потенциал - тези, които въпреки всичко изричат десни, консервативни тези, каквито в близкото минало се говореха от политици като Хелмут Кол, Жак Ширак и Хосе-Мария Аснар (и, които, дружно с Тони Блеър, комай бяха последните огромни водачи на Европа). Десница, която в този момент обаче е разпиляна в няколко фракции.
За опълчване на досегашните трендове (които явно отслабват Европа), е належащо да стартират процеси на доближаване сред обособените партии вдясно. Европейските консерватори и реформисти да стартират да притеглят към себе си както " вътрешната съпротива " в ЕНП (начело с Виктор Орбан), по този начин и крайнодесните към Матео Салвини и Марин льо Пен. Тук обаче се открояват най-малко три съществени казуса.
Първият е, че за Виктор Орбан, като министър председател на Унгария, излизането от ЕНП крие опасности, свързани с офанзивите на Европейската комисия към страната му. Досега, участието на партията му ФИДЕС в ЕНП въпреки всичко носеше някаква институционална отбрана. Разбира се, Орбан може и да се окаже заставен да премине в лагера на ЕКР, само че какъв брой други отвън неговите депутати ще го последват, е много забавен въпрос.
Вторият е, че партиите от " Алианса на Салвини " (бившата секта " Европа на нациите и свободата " ) имат да извървят своя път от евроскептицизма до еврореформизма. И в случай че Марин льо Пен към този момент е отстъпила от някои собствен най-крайни анти-ЕС позиции, то самият Салвини като че ли към момента го тресе политическия пубертет. Що се отнася до " Алтернатива за Германия ", там ситуацията се усложнява от практическата неспособност за сплотяване сред " Алтернативата " и ХДС/ХСС (немалка част от евродепутатите на християндемократическата коалиция стоят на десни, консервативни позиции).
Третият проблем е, че тази част от Европейския парламент е в зоната на съмнения за нечисти връзки с Кремъл (примерът " Щрахе " е прекомерно пресен). А до момента в който има политически водачи, склонни да се продадат на геополитическия съперник на Европа, (макар че не крайнодесните са тези, които построяват " Северен поток 2 " или отиват на високи постове в " Газпром " ), това ще затруднява в допълнение процеса.
Битката за връщане към " положителната остаряла Европа ", здрава от вътрешната страна и респектираща извън, ще бъде дълга и сложна. Къде сме ние в тази борба?
Повечето новоизбрани български евродепутати по този начин или другояче ще бъдат част от " демократичния консенсус ". Както беше и до момента. Което обаче ги слага в дисонанс, в случай че " Европа на две скорости " стартира действително да се постанова. Иначе, както видяхме в тази ситуация с пакета " Мобилност 1 ", при изключителни обстановки може да се разчита на готовност в отбрана на националния интерес (а, както се оказа, и на европейските полезности в същото време).
Един от тях обаче може да изиграе сериозна роля в гореописаните процеси при европейската десница. По време на предходния си мандат, Ангел Джамбазки натрупа освен опит, а и почитание от сътрудниците си в ЕКР. След като съумя да влезе в десетката на най-активните евродепутати, за какво през втория си мандат да не се трансформира в един от новите европейски водачи?
Първият извод е, че досегашният " демократичен консенсус ", който управляваше Европейски Съюз, ще бъде сменен с... нов " демократичен консенсус ", в който засилено въздействие ще имат либералите и " зелените ".
Досега двете огромни европейски политически фамилии (ЕНП и Прогресивния алинас на социалисти и демократи) образуваха болшинството в Екологичен потенциал и организираха компромисни една за друга политики, които общо взето удовлетворяваха и либералите от АЛДЕ, и Европейските зелени, а нерядко и крайната левица. Християндемократите и социалдемократите обаче нямаха техническа потребност от спомагателен сътрудник и по тази причина не бяха длъжни да се преценяват с други политически обединения.
Сега обаче това болшинство рухна. И ЕНП, и обичайна левица се оказаха в оттегляне (и двете фракции губят по към 40 места), атакувани и отляво, и отдясно, най-много поради отстъплението от обичайните си позиции. В опразнените ниши се настаняват либерали, " зелени " и националисти.
Възходът на " зелените " е резултат най-много от пробива на немските " зелени ", които се оказаха втора политическа мощ в страната с над 20% от вота. Фракцията " Европейски зелени/Европейски свободен алианс " ще разполага с 15 места повече спрямо предходния европарламент. Това не е кой знае какъв скок, само че " зелените " имат капацитет за нарастване в бъдеще, когато днешните участници в ученическите стачки и маршове за климата получат изборни права.
За разлика от тях, скокът на либералите е по-съществен - тяхната група ще разполага с над 40 места повече. Това се дължи както на партията на френския президент Еманюел Макрон, по този начин и на положителния резултат на английските либералдемократи.
Макар и не в предстоящите мащаби, " националистическата вълна " също се случи. В три от 4-те най-големи държави-членки изборите бяха извоювани от съперници на статуквото в Европейски Съюз - " Националният общ брой " на Марин льо Пен във Франция, " Лига " на Матео Салвини в Италия и " Брекзит " на Найджъл Фарадж във Англия. Сумарно трите фракции, стоящи вдясно от ЕНП (общото сред тях е, че се опълчват на " демократичния консенсус " ) усилват наличието си в Екологичен потенциал с близо 20 места. Това обаче е незадоволително за разрушение на " демократичния консенсус " и замяната му с закостенял подобен. Чисто математически, няма по какъв начин да се реализира болшинство сред Европейската национална партия, Европейските консерватори и реформисти, " Алиансът на Салвини " и групата " Пет звезди + Брекзит ". За болшинство от 376 депутати е нужно привличането на по-голямата част от тези 33-ма, които към момента не са се определили дали и към коя секта ще се включат, а за сходен вид болшинство не е съществено да се разяснява.
Тъй като аналогична е и обстановката вляво, най-естественото решение е разширение на досегашната " огромна коалиция " с още един или два колегата (както и беше обявено от Манфред Вебер, номинацията на ЕНП за ръководител на Европейската комисия). Ще се търси партньорство с либерали и " зелени ", като тук има разнообразни разновидности - единствено с едните, единствено с другите, или и с двете фракции. Това допуска някакво нюансиране на вариантите, само че главният проблем тук е, че мъчно може да се чака ЕНП да бъде съответна дясна противотежест на левичарските тежнения на останалите. ЕНП не беше такава в предишния парламент, когато официално либерали и " зелени " не можеха да " извиват ръце ", че в този момент ли? Дори десни фигури като Себастиян Курц не смеят да се опълчват на преобладаващите трендове, та какво остава за клонящите към центъра членове на християндемократическата секта...
В последна сметка, вместо досегашните политики на евробюрокрация, неуместни регулации, цензура на " политическата уместност ", джендър-идеологии, мултикултурализъм и прочие, се обрисува да получим от Брюксел... всичко изброено плюс финансиране на климатичните безумия на " зелените ".
Което ни насочва към втория извод за потребността от консолидация на десницата в Екологичен потенциал - тези, които въпреки всичко изричат десни, консервативни тези, каквито в близкото минало се говореха от политици като Хелмут Кол, Жак Ширак и Хосе-Мария Аснар (и, които, дружно с Тони Блеър, комай бяха последните огромни водачи на Европа). Десница, която в този момент обаче е разпиляна в няколко фракции.
За опълчване на досегашните трендове (които явно отслабват Европа), е належащо да стартират процеси на доближаване сред обособените партии вдясно. Европейските консерватори и реформисти да стартират да притеглят към себе си както " вътрешната съпротива " в ЕНП (начело с Виктор Орбан), по този начин и крайнодесните към Матео Салвини и Марин льо Пен. Тук обаче се открояват най-малко три съществени казуса.
Първият е, че за Виктор Орбан, като министър председател на Унгария, излизането от ЕНП крие опасности, свързани с офанзивите на Европейската комисия към страната му. Досега, участието на партията му ФИДЕС в ЕНП въпреки всичко носеше някаква институционална отбрана. Разбира се, Орбан може и да се окаже заставен да премине в лагера на ЕКР, само че какъв брой други отвън неговите депутати ще го последват, е много забавен въпрос.
Вторият е, че партиите от " Алианса на Салвини " (бившата секта " Европа на нациите и свободата " ) имат да извървят своя път от евроскептицизма до еврореформизма. И в случай че Марин льо Пен към този момент е отстъпила от някои собствен най-крайни анти-ЕС позиции, то самият Салвини като че ли към момента го тресе политическия пубертет. Що се отнася до " Алтернатива за Германия ", там ситуацията се усложнява от практическата неспособност за сплотяване сред " Алтернативата " и ХДС/ХСС (немалка част от евродепутатите на християндемократическата коалиция стоят на десни, консервативни позиции).
Третият проблем е, че тази част от Европейския парламент е в зоната на съмнения за нечисти връзки с Кремъл (примерът " Щрахе " е прекомерно пресен). А до момента в който има политически водачи, склонни да се продадат на геополитическия съперник на Европа, (макар че не крайнодесните са тези, които построяват " Северен поток 2 " или отиват на високи постове в " Газпром " ), това ще затруднява в допълнение процеса.
Битката за връщане към " положителната остаряла Европа ", здрава от вътрешната страна и респектираща извън, ще бъде дълга и сложна. Къде сме ние в тази борба?
Повечето новоизбрани български евродепутати по този начин или другояче ще бъдат част от " демократичния консенсус ". Както беше и до момента. Което обаче ги слага в дисонанс, в случай че " Европа на две скорости " стартира действително да се постанова. Иначе, както видяхме в тази ситуация с пакета " Мобилност 1 ", при изключителни обстановки може да се разчита на готовност в отбрана на националния интерес (а, както се оказа, и на европейските полезности в същото време).
Един от тях обаче може да изиграе сериозна роля в гореописаните процеси при европейската десница. По време на предходния си мандат, Ангел Джамбазки натрупа освен опит, а и почитание от сътрудниците си в ЕКР. След като съумя да влезе в десетката на най-активните евродепутати, за какво през втория си мандат да не се трансформира в един от новите европейски водачи?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ