Два изстрела промениха света
Два изстрела отекват в Сараево на 28 юни 1914 година и тези патрони трансформират съществено света.
Посред бял ден младият Гаврило Принцип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата брачна половинка София в столицата на Босна и Херцеговина.
Принцът и неговата брачна половинка не са единствените жертви на политическия гнет, залял света в края на ХIХ и началото на ХХ век. На 1 март 1881 година е погубен съветският цар Александър II, на 10 септември 1989 година италиански анархист заколва австро-унгарската императрица Елизабет Баварска (Сиси) с пила, на 6 септември 1901 година е убит 25-ият президент на Съединени американски щати Уилям МакКинли, а на 11 юни 1903 година сръбски военни убиват своя крал Александър Обренович и брачната половинка му Драга Машин и поставят на престола Петър Караджорджевич.
Списъкът с атентати против властимащи в преходния интервал сред двете епохи може да бъде удължен до безспир, само че тъкмо убийството на първото семейство в Белград става причина за обтегнати връзки сред дребното балканско кралство и Дунавската империя. Смяната на династията в Сърбия води до превръщане на тил на Виена и напрежение сред двете страни.
Австро-Унгария упреква своята югоизточна съседка, че приканва южните славяни в Империята (хървати, сърби и словенци), да се обединят и да основат Югославия. Сърбите също са недоволни от Виена. Според Белград управляващите на Австро-Унгария асимилират над 13-те % от популацията на империята, които живеят в актуалните Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, и сръбската самостоятелна област Войводина. Сърбия, получила Косово и Вардарска Македония след Балканските войни (1912-1913 г.), към този момент се вижда като избавител за освобождение на всички южни славяни, подвластни на Хабсбургската династия. Сръбските искания са измежду главните тематики в европейските столици и към началото на 1914 година дипломати показват опасения за нов въоръжен спор в Югоизточна Европа.
И Виена има виновност за убийството на принца. Посещението на Франц Фердинанд е планувано за паметния за сърбите Видовден. На 15 (28 юни) 1389 година именитият Милош Обилич убива османския султан Мурад I в местността Косово поле. Въпреки че изначало сърбите считат, че успеха е тяхна, азиатският завоевател се окопитва и по-късно разпокъсаните балкански държавици се трансформират във владения на мюсюлманите.
Датата на височайшата аудиенция е искрата, която подпалва
Балканското буре с барут
чийто гърмеж е усетен в съвсем целия свят
Принцип и неговите съидейници Неделко Чабринович, Данило Илич, Мухамед Мехмедбашич, Васо Чубрилович, Цветко Попович и Трифко Грабеж са членове "Млада Босна ". Тази организация няма строга политическа платформа и се се колебае от анархизма до сръбския шовинизъм. Спойката на групата е омразата към австрийския двор. Млада Босна е подкрепяна материално, морално и логистично от полулегалната група "Црна рука " ( "Черна ръка "), ръководена от един от убийците на сръбския крал Александър – Драгутин Димитриевич–Апис. Точно зад Черната ръка дава оръжието и експлозиви на атентаторите, които вземат решение да работят.
Ето по какъв начин се развиват събитията. Малко след 10 сутринта автомобилният конвой потегля по улиците на града. Чарбинович хвърля носена от него бомба. Проехтява детонация, само че са наранени единствено няколко зяпачи и съпътстващи коронованите особи офицери. Настъпва суматоха. Чабринович се пробва да постави завършек на живота със зашита в ревера ампула с цианкалий. Самоубийството на терориста е предотвратено от ареста му. Колите се запътват към кметството и минават около Принцип, който не се осмелява да стреля. Обърканият юноша, уверен в неуспеха на задачата си, влиза в близко заведение и си взима кафе и нещо за ястие. Той е изпълнен с мисълта:
Какво да се прави?
Същата мисъл не излиза от главата на Франц Фердинанд и неговото обграждане. Чуват се гласове аристократите да изоставен града, само че решението е друго и е съдбовно. Принцът, придружаван от брачната половинка си и управника на Босна и Херцеговина – Оскар Пьотерек, потегля към болница, с цел да посетят ранените от гърмежа. Шофьорът на автомобила обърква пътя и колата стопира пред очите Принцип, който допреди минута се е чудил по какъв начин да постъпи. Младежът изважда револвер - и Фердинанд и София си отиват от този свят.
Убийството на Франц Фердинанд става мотив Австро-Унгария на 23 юли 1914 година да насочи ултиматум към Сърбия, в който се желае Белград да допусне на своя територия следователи, които да разнищят корените на закононарушението в Сараево. Балканската страна отхвърля. Това не удовлетворява Виена и първоначално август 1914 година Австрия афишира война на балканското кралство. Берлин и Истанбул поддържат Виена, а за Сърбия се застъпват Англия, Русия и Франция. Месец по-късно Голямата война към този момент е реалност. Бойните дейности обгръщат съвсем цялата земна повърхнина. До края на Първата международна война, комплициран с подписването на съглашението от Компиен на 11 ноември 1918 година, живота си губят съвсем 10 млн. души. Австро-унгарската, Германската, Османската и Руската империи изчезват от политическите карти на света. Появяват се Турция, Чехословакия, Югославия и се възражда след няколко века Полша. Създава се първата тоталитарна страна – Съветския съюз, която ще стане пример за Фашистка Италия и Нацистка Германия и светът през 1939 година ще се завърти във Втора огромна война и зад всичко това стои всичко един
Болнав юноша
Принцип не става очевидец на събитията, последвали изстреляните от него два съдбовни за света патрона. Австро-унгарският съд го признава за отговорен в убийството на Франц Фердинанд и София. Тъй като по тогавашните закони той е бил малолетен, младият сърбин е наказан на 20 години отнемане на независимост. Гаврило напуща този свят на 28 април 1918 година, на 23 от туберкулоза. По подигравка на ориста убитият от младежа благородник е страдал от същото заболяване.
Може това съвпадане е следващата прищявка на историята, която ни показва, че всяко едно събитие, какъв брой и дребно да е то, може да преобърне цялата Земя – един път и вечно.
Посред бял ден младият Гаврило Принцип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата брачна половинка София в столицата на Босна и Херцеговина.
Принцът и неговата брачна половинка не са единствените жертви на политическия гнет, залял света в края на ХIХ и началото на ХХ век. На 1 март 1881 година е погубен съветският цар Александър II, на 10 септември 1989 година италиански анархист заколва австро-унгарската императрица Елизабет Баварска (Сиси) с пила, на 6 септември 1901 година е убит 25-ият президент на Съединени американски щати Уилям МакКинли, а на 11 юни 1903 година сръбски военни убиват своя крал Александър Обренович и брачната половинка му Драга Машин и поставят на престола Петър Караджорджевич.
Списъкът с атентати против властимащи в преходния интервал сред двете епохи може да бъде удължен до безспир, само че тъкмо убийството на първото семейство в Белград става причина за обтегнати връзки сред дребното балканско кралство и Дунавската империя. Смяната на династията в Сърбия води до превръщане на тил на Виена и напрежение сред двете страни.
Австро-Унгария упреква своята югоизточна съседка, че приканва южните славяни в Империята (хървати, сърби и словенци), да се обединят и да основат Югославия. Сърбите също са недоволни от Виена. Според Белград управляващите на Австро-Унгария асимилират над 13-те % от популацията на империята, които живеят в актуалните Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, и сръбската самостоятелна област Войводина. Сърбия, получила Косово и Вардарска Македония след Балканските войни (1912-1913 г.), към този момент се вижда като избавител за освобождение на всички южни славяни, подвластни на Хабсбургската династия. Сръбските искания са измежду главните тематики в европейските столици и към началото на 1914 година дипломати показват опасения за нов въоръжен спор в Югоизточна Европа.
И Виена има виновност за убийството на принца. Посещението на Франц Фердинанд е планувано за паметния за сърбите Видовден. На 15 (28 юни) 1389 година именитият Милош Обилич убива османския султан Мурад I в местността Косово поле. Въпреки че изначало сърбите считат, че успеха е тяхна, азиатският завоевател се окопитва и по-късно разпокъсаните балкански държавици се трансформират във владения на мюсюлманите.
Датата на височайшата аудиенция е искрата, която подпалва
Балканското буре с барут
чийто гърмеж е усетен в съвсем целия свят
Принцип и неговите съидейници Неделко Чабринович, Данило Илич, Мухамед Мехмедбашич, Васо Чубрилович, Цветко Попович и Трифко Грабеж са членове "Млада Босна ". Тази организация няма строга политическа платформа и се се колебае от анархизма до сръбския шовинизъм. Спойката на групата е омразата към австрийския двор. Млада Босна е подкрепяна материално, морално и логистично от полулегалната група "Црна рука " ( "Черна ръка "), ръководена от един от убийците на сръбския крал Александър – Драгутин Димитриевич–Апис. Точно зад Черната ръка дава оръжието и експлозиви на атентаторите, които вземат решение да работят.
Ето по какъв начин се развиват събитията. Малко след 10 сутринта автомобилният конвой потегля по улиците на града. Чарбинович хвърля носена от него бомба. Проехтява детонация, само че са наранени единствено няколко зяпачи и съпътстващи коронованите особи офицери. Настъпва суматоха. Чабринович се пробва да постави завършек на живота със зашита в ревера ампула с цианкалий. Самоубийството на терориста е предотвратено от ареста му. Колите се запътват към кметството и минават около Принцип, който не се осмелява да стреля. Обърканият юноша, уверен в неуспеха на задачата си, влиза в близко заведение и си взима кафе и нещо за ястие. Той е изпълнен с мисълта:
Какво да се прави?
Същата мисъл не излиза от главата на Франц Фердинанд и неговото обграждане. Чуват се гласове аристократите да изоставен града, само че решението е друго и е съдбовно. Принцът, придружаван от брачната половинка си и управника на Босна и Херцеговина – Оскар Пьотерек, потегля към болница, с цел да посетят ранените от гърмежа. Шофьорът на автомобила обърква пътя и колата стопира пред очите Принцип, който допреди минута се е чудил по какъв начин да постъпи. Младежът изважда револвер - и Фердинанд и София си отиват от този свят.
Убийството на Франц Фердинанд става мотив Австро-Унгария на 23 юли 1914 година да насочи ултиматум към Сърбия, в който се желае Белград да допусне на своя територия следователи, които да разнищят корените на закононарушението в Сараево. Балканската страна отхвърля. Това не удовлетворява Виена и първоначално август 1914 година Австрия афишира война на балканското кралство. Берлин и Истанбул поддържат Виена, а за Сърбия се застъпват Англия, Русия и Франция. Месец по-късно Голямата война към този момент е реалност. Бойните дейности обгръщат съвсем цялата земна повърхнина. До края на Първата международна война, комплициран с подписването на съглашението от Компиен на 11 ноември 1918 година, живота си губят съвсем 10 млн. души. Австро-унгарската, Германската, Османската и Руската империи изчезват от политическите карти на света. Появяват се Турция, Чехословакия, Югославия и се възражда след няколко века Полша. Създава се първата тоталитарна страна – Съветския съюз, която ще стане пример за Фашистка Италия и Нацистка Германия и светът през 1939 година ще се завърти във Втора огромна война и зад всичко това стои всичко един
Болнав юноша
Принцип не става очевидец на събитията, последвали изстреляните от него два съдбовни за света патрона. Австро-унгарският съд го признава за отговорен в убийството на Франц Фердинанд и София. Тъй като по тогавашните закони той е бил малолетен, младият сърбин е наказан на 20 години отнемане на независимост. Гаврило напуща този свят на 28 април 1918 година, на 23 от туберкулоза. По подигравка на ориста убитият от младежа благородник е страдал от същото заболяване.
Може това съвпадане е следващата прищявка на историята, която ни показва, че всяко едно събитие, какъв брой и дребно да е то, може да преобърне цялата Земя – един път и вечно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ