`Душа на пеперуда` от Мохамед Али и Хана Ясмин Али
„ Душа на пеперуда “ е специфична компилация от спомен и определени духовни прозрения на един от най-великите спортисти на всички времена. Непреходни добродетели като обич, мир и съгласие оживяват върху страниците на книгата, подкрепени от суфистки притчи, персонални истории, писма и стихове. Красотата и остротата на писане са толкоз изумителни, колкото са и уменията на Мохамед Али на боксовия кръг.
Там, където се срещат красивите криле на пеперудата с безпощадното жило на пчелата, егото и емпатията, тленното и безконечното – там стартира и това житейско странствуване на великия Мохамед Али.
„ По време на моята боксова кариера вие не виждахте същността ми, виждахте единствено дребна част от мен. Когато завърших със спорта, стартира моето духовно странствуване, тогава бях същински. ”
Мохамед Али
„ Това не е книга, на която можеш да попаднеш всеки ден… Това е книга за любовта. В диалозите с щерка си Хана Али се разкрива като нежна и богатства душа, която търси смирение и примирение. Извинението към най-големия му съперник Джо Фрейзър е прочувствено. “
Саймън Барнс, The Times
Мохамед Али е разгласен за най-великия състезател на всички времена още приживе. Влиза в боксовата зала на 12 годишна възраст и посвещава живота си на бокса, няма конкуренция на кръга през цялата си боксова кариера. Има 61 мачар 56 победи и единствено 5 загуби. Основоположник на актуалния бокс.
Роден с името Касиус Клей на 17.01.1942 година в Луисвил, Кентъки. Известен и с прозвището Великият и Шампионът. Той е троент международен първенец по бокс в категория „ тежка “ и олимпийски първенец от Рим, 1960 година
След като става част от ислямската организация „ Черните мюсулмани “ и приема исляма до края на живота си тойсе бори за равни права на всички чернокожи. Умира на 3 юни, 2016 година във Финикс, Аризона.
Откъс:
Тази книга съставлява размисли за живота ми, тя разказва някои от най-ярките ми прекарвания и споделя по какъв начин станах индивидът, който съм през днешния ден. Изминах дълъг път, откогато започнах да се боксирам. Обиколих света и се срещнах с всевъзможни хора. Вярвам, че Бог е украсил планетата, като ни е разпръснал и ни е направил разнообразни. Целта на нашите страни би трябвало да бъде да работят за взаимно съгласие, почитание на тези разлики и за намиране на общото сред нас. Трябва да ценим хубостта в разнообразието. Светът би бил отегчителен, в случай че всяко цвете има една и съща форма, цвят и величина.
Сред най-важните аспекти на моята нематериалност е, че последователно започнах да различавам всичките тези моменти от живота ми, в които Бог ме употребява за делото си – на кръга и отвън него. Когато израствах, изпитвах компликации при четене и изговаряне на думите. Едва съумях да завърша приблизително учебно заведение. Онова, от което страдах, си има име – дислексия. По мое време учителите смятаха, че децата, които срещаха труд-ности в ученето, са глупави. Училището бе мъчно тестване за мен, само че аз въпреки всичко открих метод да се оправя с това. Когато бях притиснат до стената, не се предавах и не се отказвах – търсех излаз настрана, изпод или от горната страна ѝ. Открих метод да работя с това, което Бог ми бе дал. Когато чета или слушам неща, които смятам за скъпи, нещо, което ми приказва за света, както аз го усещам, се концентрирам върху тези места, запомням ги. Когато нещо ми наподобява същинско, то става част от мен. Това е методът, по който се изучавам.
Усещах, че Бог постоянно работи посредством мен. Той ме изпълва с мъдрост, убеденост, самонадеяност и осъзнатост. Изучавах живота, изучавах хората. Може и да съм изпаднал във връзка с четенето и писането, само че във връзка с любовта, съпричастността и другите усеща, които вълнуват сърцето, съм богат. Има една остаряла поговорка, която си повтарях през годините: „ Къде е благосъстоянието на индивида? Богатството е в неговото познание. Ако то е в банка, той не го има “.
Моето благосъстояние е в познанията ми за себе си, любовта и духовността. Опитах се да употребявам знанията си, с цел да бъда добър представител на моите хора. Не мога да бъда слепец, тъй като в случай че кьорав води различен слепец, всички ще паднем в пропастта. Душата ми се развиваше с годините и вижданията ми се променяха. Докато съм жив, ще не преставам да се пробвам да вниквам все по-дълбоко във всичко към мен, тъй като това, което сърцето прави, в никакъв случай не е задоволително. През целия си живот съм бил подлаган на инспекция – тогава на тестване бе силата ми; в този момент пристигна ред моето самообладание и резистентност да бъдат изпитани. За всяка стъпка от пътя ми имам вяра, че Бог е бил с мен. И повече от всеки път знам, че и в този момент е с мен.
Научих се по този начин да пребивавам живота си във всяка стъпка, на един мирис и в един момент, само че това беше дълъг път. Тръгнах по пътя на любовта в търсене на истина, мир и съгласие. Аз към момента се изучавам.
Там, където се срещат красивите криле на пеперудата с безпощадното жило на пчелата, егото и емпатията, тленното и безконечното – там стартира и това житейско странствуване на великия Мохамед Али.
„ По време на моята боксова кариера вие не виждахте същността ми, виждахте единствено дребна част от мен. Когато завърших със спорта, стартира моето духовно странствуване, тогава бях същински. ”
Мохамед Али
„ Това не е книга, на която можеш да попаднеш всеки ден… Това е книга за любовта. В диалозите с щерка си Хана Али се разкрива като нежна и богатства душа, която търси смирение и примирение. Извинението към най-големия му съперник Джо Фрейзър е прочувствено. “
Саймън Барнс, The Times
Мохамед Али е разгласен за най-великия състезател на всички времена още приживе. Влиза в боксовата зала на 12 годишна възраст и посвещава живота си на бокса, няма конкуренция на кръга през цялата си боксова кариера. Има 61 мачар 56 победи и единствено 5 загуби. Основоположник на актуалния бокс.
Роден с името Касиус Клей на 17.01.1942 година в Луисвил, Кентъки. Известен и с прозвището Великият и Шампионът. Той е троент международен първенец по бокс в категория „ тежка “ и олимпийски първенец от Рим, 1960 година
След като става част от ислямската организация „ Черните мюсулмани “ и приема исляма до края на живота си тойсе бори за равни права на всички чернокожи. Умира на 3 юни, 2016 година във Финикс, Аризона.
Откъс:
Тази книга съставлява размисли за живота ми, тя разказва някои от най-ярките ми прекарвания и споделя по какъв начин станах индивидът, който съм през днешния ден. Изминах дълъг път, откогато започнах да се боксирам. Обиколих света и се срещнах с всевъзможни хора. Вярвам, че Бог е украсил планетата, като ни е разпръснал и ни е направил разнообразни. Целта на нашите страни би трябвало да бъде да работят за взаимно съгласие, почитание на тези разлики и за намиране на общото сред нас. Трябва да ценим хубостта в разнообразието. Светът би бил отегчителен, в случай че всяко цвете има една и съща форма, цвят и величина.
Сред най-важните аспекти на моята нематериалност е, че последователно започнах да различавам всичките тези моменти от живота ми, в които Бог ме употребява за делото си – на кръга и отвън него. Когато израствах, изпитвах компликации при четене и изговаряне на думите. Едва съумях да завърша приблизително учебно заведение. Онова, от което страдах, си има име – дислексия. По мое време учителите смятаха, че децата, които срещаха труд-ности в ученето, са глупави. Училището бе мъчно тестване за мен, само че аз въпреки всичко открих метод да се оправя с това. Когато бях притиснат до стената, не се предавах и не се отказвах – търсех излаз настрана, изпод или от горната страна ѝ. Открих метод да работя с това, което Бог ми бе дал. Когато чета или слушам неща, които смятам за скъпи, нещо, което ми приказва за света, както аз го усещам, се концентрирам върху тези места, запомням ги. Когато нещо ми наподобява същинско, то става част от мен. Това е методът, по който се изучавам.
Усещах, че Бог постоянно работи посредством мен. Той ме изпълва с мъдрост, убеденост, самонадеяност и осъзнатост. Изучавах живота, изучавах хората. Може и да съм изпаднал във връзка с четенето и писането, само че във връзка с любовта, съпричастността и другите усеща, които вълнуват сърцето, съм богат. Има една остаряла поговорка, която си повтарях през годините: „ Къде е благосъстоянието на индивида? Богатството е в неговото познание. Ако то е в банка, той не го има “.
Моето благосъстояние е в познанията ми за себе си, любовта и духовността. Опитах се да употребявам знанията си, с цел да бъда добър представител на моите хора. Не мога да бъда слепец, тъй като в случай че кьорав води различен слепец, всички ще паднем в пропастта. Душата ми се развиваше с годините и вижданията ми се променяха. Докато съм жив, ще не преставам да се пробвам да вниквам все по-дълбоко във всичко към мен, тъй като това, което сърцето прави, в никакъв случай не е задоволително. През целия си живот съм бил подлаган на инспекция – тогава на тестване бе силата ми; в този момент пристигна ред моето самообладание и резистентност да бъдат изпитани. За всяка стъпка от пътя ми имам вяра, че Бог е бил с мен. И повече от всеки път знам, че и в този момент е с мен.
Научих се по този начин да пребивавам живота си във всяка стъпка, на един мирис и в един момент, само че това беше дълъг път. Тръгнах по пътя на любовта в търсене на истина, мир и съгласие. Аз към момента се изучавам.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ