В сняг и студ десетки хиляди се прощават 3 дни с първия ни патриарх след Евтимий
Думите на духовника, който 10 години по-късно ще бъде определен за първия глава на Българската православна черква след възобновяване на патриаршеския ѝ статут, са началото на съпротивата в България против депортирането на евреите в нацистките лагери. А десетилетия по-късно за това му дело митрополит Кирил Пловдивски ще бъде разгласен за " праведник на народите ".
Всички фотоси
" На Бога и църквата посвещавам аз това си дете "
Костантин Марков Константинов е жертван да служи Богу още при рождението си. Четвъртият син в седемчленното набожно православно семейство на Марко и Поликсена Константинови проплаква на 3 януари (нов жанр 16 януари) 1901 година в Ючбунар - безпаричен западен квартал на София, обитаем най-вече с служащи. Във семейството свещеническият ранг се предавал по завещание - прадядо му е бил духовник, а дядо му - митрополит на Гора, Албания.
Между 1905 и 1910 година християните в Ючбунар постоянно срещат дребния Константин, хванат за ръка от татко си, да влиза в църквата " Свети Николай ". Съседите пък чуват Марко да споделя с горделивост: " Ние сме църковен жанр. Той носи името на духовник в рода ни. На Бога и Църквата посвещавам аз това си дете ".
Затова и никому не е чудно, че през 1914 година Константин към този момент е възпитаник в Духовната семинария в София, а по-късно става и студент по богословие в Белград.
Завръщайки се в България през есента на 1923 година, след разгрома на Септемврийското въстание, Константин е решен да стане духовник. На 29 декември 1923 година, малко преди да навърши 24 години, той е постриган от Софийския митрополит Стефан в катедралния храм " Св. Неделя " в София с името Кирил.
Снимка: alef-bg.org
Като основен секретар на Синода, на 12 юли 1936 година архимандрит Кирил е ръкоположен за свещеник на Стобийска епархия, а след гибелта на митрополит Максим Пловдивски, на 12 май 1938 година е определен за пловдивски епископ.
След политическите промени на 9 септември 1944 година доста свещеници, измежду които и Кирил Пловдивски, са вкарани в пандиза. По този мотив той написа в дневника си: " След 9 септември 1944 година аз бях още веднъж в пандиза ". Според разкази на очевидци там принудително му обръснали брадата, само че след няколко месеца и по молби на авторитетни евреи, за спасението на които той по този начин интензивно се застъпва, е освободен.
Първойерарх на БПЦ
На 3 януари 1951 година Светият Синод избира за собствен наместник-председател Пловдивския митрополит Кирил и в продължение почти на 2,5 години той извършва най-висшата по това време църковна служба. От същия този ден Българската православна черква има нов правилник, който прогласява Българската екзархия за Българска патриаршия.
На 8 май 1953 година в София е призован Третият църковно-народен събор, който публично утвърждава новия правилник и афишира Българската черква за Патриаршия. Неговите съвещания протичат при тържествена конюнктура в огромния салон на Българската академия на науките, като ръководител на събора е Кирил. Два дни по-късно съборът минава в Патриаршески-избирателен. На 10 май 1953 година със 104 от общо 107 гласа съборът избира Пловдивския митрополит Кирил за първи български патриарх след възобновяване на статута.
Снимка: Българска патриаршия
Актът на възобновяване на патриаршеското достолепие на Българската православна черква не е приет от Вселенската Патриаршия и от други православни църкви, само че осем години по-късно това се случва вследствие на продължителни тежки договаряния на патриарх Кирил с Вселенския патриарх Атинагорас.
На 17 януари 1971 година в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " в София патриарх Кирил чества 70-годишния си празник.
Месец по-късно здравословното положение на главата на Българската православна черква се утежнява и при започване на март той е признат в Правителствена болница.
В сняг и мраз десетки хиляди се простят 3 дни с първия ни патриарх след Евтимий
На 7 март 1971 година камбаните на катедралния храм " Свети Александър Невски " бият траурно. В 8.20 часа в Правителствена болница патриарх Кирил Български се е показал в Господа. Във фоайето на Светия Синод е основан погребален ъгъл с бюста и портрета на починалия патриарх, а на площада пред " Св. Александър Невски " стартират да се събират хора.
На идващия ден - 8 март, митрополитите - Врачански Паисий, Варненски и Преславски Йосиф, Неврокопски Пимен, Ловчански Максим и Великотърновски Стефан посрещат тялото на починалия Кирил пред постройката на Светия синод.
Снимка: Църковен вестник
Архиереите отслужват панихида в параклиса на Светия Синод, а духовници стартират да четат Евангелие до тялото на починалия предстоятел на Българската черква. В 19.30 часа духовниците подвигат тялото на починалия патриарх и го слагат за поклонение в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
" Студено е. Виелица. Ледена киша. Сняг се сипе на едри парцали. Множество народ се тълпеше на площада. И млади и остарели скърбяха. Жалост бе превзела сърцата. Тъга засени ведрите лица. Сълзи и болежка преливаха. Изчезна насладата. Глухота някаква цареше. Покъртени от жал люде постепенно пристъпяха към храма, с цел да отдадат последна респект “, пише в " Църковен вестник ".
Митрополитите отслужват опелото на патриарх Кирил
Снимка: Църковен вестник
" Тялото на покойника бе сложено измежду храма на висок подиум. Отслужена бе заупокойна молитва. Около ковчега заеха места свещеници. След време ги замениха други. През цялата нощ се редуваха и четяха фрагменти от Светото Евангелие. Народът пък в тази късна доба бе извършил просторния храм. Поклонението не секна до зори ".
В дните 9-10 март се отслужват заупокойни литургии, а в София идват представители на всичките Поместни православни църкви, както и представители на римокатолическата, англиканската и други църкви и християнски деноминации.
В същото време върволицата от вярващи, които идват в храма, с цел да се простят с главата на Българската православна черква, не секва.
Снимка: Църковен вестник
" Венец от върволяк люде бе обхванал ковчега. Тази жива плетеница непрестанно се обновяваше. Нови и нови все по-буйни талази прииждаха за амнистия със Светейшия патриарх. Венецът на всенародното поклонение растеше ", споделя протодякон Велянов.
Патриарх Кирил издъхва два месеца, откакто навършва 70 години
Снимка: Църковен вестник
Опелото на патриарх Кирил е на 10 март сутринта. Няколко часа по-късно свещеници внасят тялото на починалия в олтара на " Свети Александър Невски ", заобикалят с него светия трон и го изнасят на площада.
" Десетки хиляден народ изпълняше храма и целия площад. Часът на разлъка настъпи. Натъженото голям брой с унили сърца изпрати починалия патриарх за неговото постоянно жилище ", добавя протодякон Велянов в " Църковен вестник ".
Изнасянето на ковчега от " Свети Александър Невски "
Снимка: Църковен вестник
Последната воля на Негово Светейшество е да бъде заровен в Бачковския манастир. Затова и траурната колона от 32 коли и 4 омнибуса потегля към Пловдив.
" Пътят от София до Пловдив в обитаемоте места бе обрисуван. Застанали по тротоарите люде с букети и венци, дълго бяха чакали, макар студеното и дъждовно време, да отдадат последна респект на своя архипастир. Трудолюбци по полето спираха труда, сваляха шапки, прекланяха глави, заставаха почтително. Църковните камбани в цялата страна непрестанно биеха “, четем още в траурния брой на Църковен вестник от 1971 г.
Три дни продължава поклонението пред тленните остатъци на патриарха
Снимка: Църковен вестник
Преди погребението тялото на патриарха е сложено за поклонение и в пловдивския митрополитски храм " Света Марина ":
" И тук се начена всенародно поклонение. Поток от опечалени люде потече към смъртния одър. Нескрита тъга бе покорила сърцата. Венци, цветя, сълзи на любов и трогване отрупаха ковчега на починалия патриарх ".
Поклонение има и в пловдивския храм " Света Марина "
Снимка: Църковен вестник
В 9.30 часа на 11 март траурната върволица потегля към Бачковския манастир. Там към този момент са събрани стотици миряни от цялата страна.
Стотици миряни са пристигнали в Бачковския манастир за погребението на патриарх Кирил
Снимка: Църковен вестник
В храма е отслужена заупокойна молитва. При пение на " Вечная памет " ковчегът е спуснат в гроба. Патриарх Кирил е заровен в централния манастирски храм " Света Богородица " на Бачковския манастир, вдясно от входа, под чудотворната икона.
Гробът на патриарх Кирил е под чудотворната икона на Света Богородица
Снимка: Църковен вестник
Два дни по-късно Ловчанският митрополит Максим е определен за наместник-председател на Светия синод. На 4 юли 1971 година след Божествена света литургия, осъществена в синодалния параклис " Св. цар Борис " в София, той е разгласен за Български Патриарх и Софийски Митрополит.
Ловчанският митрополит Максим се прости с патриарх Кирил
Снимка: Църковен вестник
Всички фотоси
" На Бога и църквата посвещавам аз това си дете "
Костантин Марков Константинов е жертван да служи Богу още при рождението си. Четвъртият син в седемчленното набожно православно семейство на Марко и Поликсена Константинови проплаква на 3 януари (нов жанр 16 януари) 1901 година в Ючбунар - безпаричен западен квартал на София, обитаем най-вече с служащи. Във семейството свещеническият ранг се предавал по завещание - прадядо му е бил духовник, а дядо му - митрополит на Гора, Албания.
Между 1905 и 1910 година християните в Ючбунар постоянно срещат дребния Константин, хванат за ръка от татко си, да влиза в църквата " Свети Николай ". Съседите пък чуват Марко да споделя с горделивост: " Ние сме църковен жанр. Той носи името на духовник в рода ни. На Бога и Църквата посвещавам аз това си дете ".
Затова и никому не е чудно, че през 1914 година Константин към този момент е възпитаник в Духовната семинария в София, а по-късно става и студент по богословие в Белград.
Завръщайки се в България през есента на 1923 година, след разгрома на Септемврийското въстание, Константин е решен да стане духовник. На 29 декември 1923 година, малко преди да навърши 24 години, той е постриган от Софийския митрополит Стефан в катедралния храм " Св. Неделя " в София с името Кирил.
Снимка: alef-bg.org
Като основен секретар на Синода, на 12 юли 1936 година архимандрит Кирил е ръкоположен за свещеник на Стобийска епархия, а след гибелта на митрополит Максим Пловдивски, на 12 май 1938 година е определен за пловдивски епископ.
След политическите промени на 9 септември 1944 година доста свещеници, измежду които и Кирил Пловдивски, са вкарани в пандиза. По този мотив той написа в дневника си: " След 9 септември 1944 година аз бях още веднъж в пандиза ". Според разкази на очевидци там принудително му обръснали брадата, само че след няколко месеца и по молби на авторитетни евреи, за спасението на които той по този начин интензивно се застъпва, е освободен.
Първойерарх на БПЦ
На 3 януари 1951 година Светият Синод избира за собствен наместник-председател Пловдивския митрополит Кирил и в продължение почти на 2,5 години той извършва най-висшата по това време църковна служба. От същия този ден Българската православна черква има нов правилник, който прогласява Българската екзархия за Българска патриаршия.
На 8 май 1953 година в София е призован Третият църковно-народен събор, който публично утвърждава новия правилник и афишира Българската черква за Патриаршия. Неговите съвещания протичат при тържествена конюнктура в огромния салон на Българската академия на науките, като ръководител на събора е Кирил. Два дни по-късно съборът минава в Патриаршески-избирателен. На 10 май 1953 година със 104 от общо 107 гласа съборът избира Пловдивския митрополит Кирил за първи български патриарх след възобновяване на статута.
Снимка: Българска патриаршия
Актът на възобновяване на патриаршеското достолепие на Българската православна черква не е приет от Вселенската Патриаршия и от други православни църкви, само че осем години по-късно това се случва вследствие на продължителни тежки договаряния на патриарх Кирил с Вселенския патриарх Атинагорас.
На 17 януари 1971 година в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " в София патриарх Кирил чества 70-годишния си празник.
Месец по-късно здравословното положение на главата на Българската православна черква се утежнява и при започване на март той е признат в Правителствена болница.
В сняг и мраз десетки хиляди се простят 3 дни с първия ни патриарх след Евтимий
На 7 март 1971 година камбаните на катедралния храм " Свети Александър Невски " бият траурно. В 8.20 часа в Правителствена болница патриарх Кирил Български се е показал в Господа. Във фоайето на Светия Синод е основан погребален ъгъл с бюста и портрета на починалия патриарх, а на площада пред " Св. Александър Невски " стартират да се събират хора.
На идващия ден - 8 март, митрополитите - Врачански Паисий, Варненски и Преславски Йосиф, Неврокопски Пимен, Ловчански Максим и Великотърновски Стефан посрещат тялото на починалия Кирил пред постройката на Светия синод.
Снимка: Църковен вестник
Архиереите отслужват панихида в параклиса на Светия Синод, а духовници стартират да четат Евангелие до тялото на починалия предстоятел на Българската черква. В 19.30 часа духовниците подвигат тялото на починалия патриарх и го слагат за поклонение в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
" Студено е. Виелица. Ледена киша. Сняг се сипе на едри парцали. Множество народ се тълпеше на площада. И млади и остарели скърбяха. Жалост бе превзела сърцата. Тъга засени ведрите лица. Сълзи и болежка преливаха. Изчезна насладата. Глухота някаква цареше. Покъртени от жал люде постепенно пристъпяха към храма, с цел да отдадат последна респект “, пише в " Църковен вестник ".
Митрополитите отслужват опелото на патриарх Кирил
Снимка: Църковен вестник
" Тялото на покойника бе сложено измежду храма на висок подиум. Отслужена бе заупокойна молитва. Около ковчега заеха места свещеници. След време ги замениха други. През цялата нощ се редуваха и четяха фрагменти от Светото Евангелие. Народът пък в тази късна доба бе извършил просторния храм. Поклонението не секна до зори ".
В дните 9-10 март се отслужват заупокойни литургии, а в София идват представители на всичките Поместни православни църкви, както и представители на римокатолическата, англиканската и други църкви и християнски деноминации.
В същото време върволицата от вярващи, които идват в храма, с цел да се простят с главата на Българската православна черква, не секва.
Снимка: Църковен вестник
" Венец от върволяк люде бе обхванал ковчега. Тази жива плетеница непрестанно се обновяваше. Нови и нови все по-буйни талази прииждаха за амнистия със Светейшия патриарх. Венецът на всенародното поклонение растеше ", споделя протодякон Велянов.
Патриарх Кирил издъхва два месеца, откакто навършва 70 години
Снимка: Църковен вестник
Опелото на патриарх Кирил е на 10 март сутринта. Няколко часа по-късно свещеници внасят тялото на починалия в олтара на " Свети Александър Невски ", заобикалят с него светия трон и го изнасят на площада.
" Десетки хиляден народ изпълняше храма и целия площад. Часът на разлъка настъпи. Натъженото голям брой с унили сърца изпрати починалия патриарх за неговото постоянно жилище ", добавя протодякон Велянов в " Църковен вестник ".
Изнасянето на ковчега от " Свети Александър Невски "
Снимка: Църковен вестник
Последната воля на Негово Светейшество е да бъде заровен в Бачковския манастир. Затова и траурната колона от 32 коли и 4 омнибуса потегля към Пловдив.
" Пътят от София до Пловдив в обитаемоте места бе обрисуван. Застанали по тротоарите люде с букети и венци, дълго бяха чакали, макар студеното и дъждовно време, да отдадат последна респект на своя архипастир. Трудолюбци по полето спираха труда, сваляха шапки, прекланяха глави, заставаха почтително. Църковните камбани в цялата страна непрестанно биеха “, четем още в траурния брой на Църковен вестник от 1971 г.
Три дни продължава поклонението пред тленните остатъци на патриарха
Снимка: Църковен вестник
Преди погребението тялото на патриарха е сложено за поклонение и в пловдивския митрополитски храм " Света Марина ":
" И тук се начена всенародно поклонение. Поток от опечалени люде потече към смъртния одър. Нескрита тъга бе покорила сърцата. Венци, цветя, сълзи на любов и трогване отрупаха ковчега на починалия патриарх ".
Поклонение има и в пловдивския храм " Света Марина "
Снимка: Църковен вестник
В 9.30 часа на 11 март траурната върволица потегля към Бачковския манастир. Там към този момент са събрани стотици миряни от цялата страна.
Стотици миряни са пристигнали в Бачковския манастир за погребението на патриарх Кирил
Снимка: Църковен вестник
В храма е отслужена заупокойна молитва. При пение на " Вечная памет " ковчегът е спуснат в гроба. Патриарх Кирил е заровен в централния манастирски храм " Света Богородица " на Бачковския манастир, вдясно от входа, под чудотворната икона.
Гробът на патриарх Кирил е под чудотворната икона на Света Богородица
Снимка: Църковен вестник
Два дни по-късно Ловчанският митрополит Максим е определен за наместник-председател на Светия синод. На 4 юли 1971 година след Божествена света литургия, осъществена в синодалния параклис " Св. цар Борис " в София, той е разгласен за Български Патриарх и Софийски Митрополит.
Ловчанският митрополит Максим се прости с патриарх Кирил
Снимка: Църковен вестник
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ