Думите имат огромна сила. Нещата, които чуваме от родителите си,

Думите имат голяма мощ. Нещата, които чуваме от родителите си, когато сме деца, могат да се вклинят в спомените ни вечно. Думите за обич и мъдрост ни управляват и ни оказват помощ да бъдем по-добри хора, до момента в който думите, казани с яд и обезверение, ни карат да се съмняваме в себе си години наред. Дори една фраза, която наподобява безвредна и почтена, може да отслаби самочувствието на детето и да го накара да се усеща нестабилно.
Кои 12 изречения би трябвало да заобикаляме, когато приказваме с децата си, и какви може да кажем вместо тях.

Избягвайте: „ Толкова се гордея с теб! “, или „ Браво! Страхотна работа! “
Опитайте: „ Трябва да си толкоз горделив с достиженията си! “, или „ Подреди този пъзел толкоз бързо. “
Когато родителите хвалят децата за всяко малко нещо – от изяждането на вечерята до рисуването на картина, похвалата става безсмислена. Вместо това се пробвайте да похвалите характерните неща, свързани с достиженията на вашето дете, и го насърчете да бъде самокритично и гордо от нещата, които е направило в действителност добре.

Избягвайте: „ Ще видиш ти, когато се прибере татко ти (мама ти). “
Опитайте: „ Моля, не прави това още веднъж. Това ме кара да се смущавам, защото… ”
Когато казвате първата фраза, отлагате последствията от неправилното държание на вашето дете и има възможност, когато другият родител се върне вкъщи, детето към този момент да е не запомнило своето нарушение. Нещо повече – плашите детето си с татко му или с майка му, трансформирайки колегата си в „ неприятно ченге “. Освен това по този метод намалявате личния си престиж. Опитайте се сами да решите казуса и обяснете на детето за какво сте смутени от неговото държание.

Избягвайте: „ Как беше денят ти? “
Опитайте: „ Коя беше най-хубавата част от деня ти? “
„ Как мина денят ти? “ е празен въпрос, който допуска отговор, дълъг единствено една или две думи. Ако в действителност желаете да знаете какъв е бил денят на вашето дете, задайте съответни въпроси, които предизвикват дълги и подробни отговори.
Избягвайте: „ Без десерт, до момента в който не си изядеш главното. “
Опитайте: „ Първо си хапни супичката, а след това ще ти дам и торта. “

Като казвате първата фраза, вие увеличавате цената на лакомството и намалявате насладата от самото хранене.
Супата и тортата, както знаем, те би трябвало да се ядат в избран ред.
Избягвайте: „ Побързай! “
Опитайте: „ Хайде и двамата да побързаме “, или „ Да забележим кой пръв ще си обуе обувките “
Когато препирате детето да прави нещата по-бързо, увеличавате напрежението му и му вкарвате напрежение, че ще закъснее или ще пропусне нещо.

Опитайте се да обясните нещата по подобен метод, че детето ви да усеща, че и двамата сте част от един и същи екип.
Избягвайте: „ Остави ме на мира! “
Опитайте: „ Какво се е случило? “, или „ Моля, дай ми минутка да завърша това и ще поговорим! “
Ако постоянно игнорирате детето си, то скоро ще стартира да мисли, че няма смисъл въобще да ви моли за помощ или съвет, тъй като постоянно сте заети.

Когато хората не получават задоволително поддръжка в детството си, по-малко евентуално е да споделят своите страсти и мисли с родителите си, когато остареят. Ако не може да дадете на детето си цялото си внимание незабавно, търпеливо го помолете да ви даде няколко минути, с цел да завършите нещата, които вършиме.
Избягвайте: „ Засрами се! “
Опитайте: „ Нещото, което направи, ме разстройва, защото… “
Детето ви може към момента да е прекомерно малко, с цел да разбере какво в действителност съставлява срамът. Тази празна фраза не дава на детето никаква визия за какво нещото, което то прави, е неправилно. Срамът може да направи някои деца по-агресивни. Опитайте се да обясните на детето си какво не е наред в неговото държание и по какъв начин да го избегне в бъдеще.

Избягвайте: „ Не плачи! “
Опитайте: „ Какво се случи? “, или „ Какво те разстрои? “
Плачът е изцяло естествен, даже в случай че повода, поради която детето ви плаче, не ви се коства толкоз значима. Като казвате: „ Не плачи! “, вие омаловажавате възприятията на детето си и това може да го накара да почувства, че страстите му не са значими. Вместо това му покажете, че желаете да помогнете.

Избягвайте: „ Няма от какво да се страхуваш! “
Опитайте: „ Виждам, че се страхуваш, само че аз съм тук. “
Няма по какъв начин първата фраза да утеши детето ви, в случай че то към този момент се опасява. Освен това тя изпраща на хлапето известие, че възприятията му не са значими. Вместо това бъдете съпричастни с възприятията на вашето дете и обсъдете страха и повода за него.

Избягвайте: „ Защото по този начин споделих! “
Опитайте: „ Време е да изключиш тв приемника и да започнеш да си пишеш домашното. “
Първата фраза не дава на детето ви визия за какво би трябвало да спре или да стартира да прави нещо, което желаете. Вместо това може да го накара да се усеща по този начин все едно няма никакви права. Опитайте да дадете елементарни и разбираеми указания и в резюме обяснете аргументите, които стоят зад думите ви.

Избягвайте: „ Когато бях на твоята възраст, без проблем можех да върша това. “
Опитайте: „ Нека те науча по какъв начин да го правиш. “
Всички деца се развиват по друг метод и сравняването на вашето дете с другите или с вас самите не е най-хубавата концепция. Вместо това се пробвайте да научите детето си по какъв начин да прави нещо, което към момента не може.

Избягвайте: „ Разочарован съм от теб! “
Опитайте: „ Нещото, което направи, ме разстройва, защото… “
Фразата „ отчаян съм от теб “ може да накара детето да се почувства по този начин като че ли не дава отговор на вашите упования. Опитайте се да обясните по какъв начин дейностите му в действителност ви карат да се чувствате, без да употребявате думите „ отчаян “.
Инфо: Мила