Как можете да давате обич, ако сте нищожество? - УЕЙН ДАЙЪР
Думата обич има толкоз избрания, колкото са хората, които ги дават.
Да разгледаме следната формулировка:
Способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се преценяват с вас.
Дефиницията може да е добра, само че факт е, че прекомерно малко хора могат да я възприемат за себе си.
Как можете да се издигнете до такава степен, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволят вашите упования?
Много просто. Като се обичате. Като чувствате, че сте значим, скъп и хубав.
Осъзнаете ли един път какъв брой сте добър, няма да е належащо другите да дават подкрепление на полезността или достолепията ви, като преценяват държанието си с вашите условия.
Ако сте убеден в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е належащо другите да бъдат като вас.
Първо, вие сте несравним.
Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате тъкмо тези качества, които ги вършат особени и обособени.
Нещата стартират да идват по местата си.
Вие свиквате да обичате себе си и внезапно осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете великодушен и угодлив към другите, като първо сте великодушен и угодлив към себе си.
Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита предумисъл.
Не го вършиме, с цел да получите признателност или полза, а поради неподправеното наслаждение, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.
Ако страдате от ниска самокритика и не обичате себе си, то тогава не е допустимо да давате.
Как можете да давате любов, в случай че сте безличие? Какво би коствала вашата обич?
Ако не можете да давате любов, то вие не можете и да получавате любов. Та каква цена ще има любовта, в случай че се подари на човек без стойност.
Всичко, обвързвано с влюбеността, с даването и приемането на любов, стартира от „ его “, което е напълно обичано.
Из „ Вашите слаби места “
