Хомосексуалността е призната за законна в австралийския щат Нови Южен Уелс
Думата хомосексуалност е образувана от гръцката представка homo („ идентичен “) и латинския корен sex („ секс “ или „ пол “). Думата е изкована от австро-унгарския публицист и герой за човешки права Карл Мария Кертбени през 1868. „ Хомосексуален “ пък е прилагателно, а „ педераст “ – съществително.
Като термин хомосексуалност може да се употребява за изложение на полова ориентировка, полов опит или самоопределение. Някои отхвърлят термина като прекомерно изсъхнал, дълъг за изговаряне, на британски даже за клиничен и дехуманизираш, като една от аргументите е, че съгласно тях той свежда хомосексуалните връзки ограничаващо до секса, само че не отразява чисто сантименталните усеща, емоционалността и така нататък Така в британски език се постановат термините гей и лесбийка, което е годно в някаква степен и в България (специално в ЛГБТ общността), в тази ситуация поради тяхната конкретика. Първите им букви надлежно участват в акронима ЛГБТ (още – ГЛБТ, където Б и Т се отнасят надлежно до бисексуалните и транссексуалните). Други пък избират вместо гей или лесбийка термина хомосексуален или даже пансексуален, поради че биват възприемани от тях като категоризация на характерната им полова ориентировка повече, в сравнение с като маркер за принадлежност към ЛГБТ общността, като избрана културна или социо-политическа група, с която те не се разпознават, както е при предходните.
В българския език думата гей е съществително от мъжки жанр (един гей, гейове), само че може да се употребява и със синтактичната функционалност на определение (гей хора, гей мъже, гей дами, гей общност). Като синтактично определение гей обгръща освен хомосексуалните мъже, само че прекомерно постоянно и хомосексуалните дами, а в някои случаи се използва и генерално за всички нехетеросексуални. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се употребява „ гей “ (гей двойка).
Въпреки че в предишното терминът хомосексуален е използван и в несексуален смисъл (например във връзка с девическите учебни заведения, т.е. тук има значение на учащи от един (homo) пол (sex) ), заради включването с времето на смисли за половост в британски (иначе думата е с доста остаряла употреба), през днешния ден думата се употребява извънредно за полово привличане и даже предните смисли имат понижена приложимост, т.е. те са се архаизирали. Терминът „ хомосоциален “ се употребява за прояви, които не са характерно полови.
В множеството демократични общества през днешния ден не съществуват възбрани върху хомосексуалните практики, над възрастта, която допуска взаимно единодушие за половите актове. Все отново публичните настройки по отношение на хомосексуалността варират през вековете от цялостно отказване, през мълчешком толериране, към цялостно приемане, с всички вероятни степени сред тях.
Съотношението сред моралното наказание на хомосексуалността и нейния законен статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството се смята за закононарушение съгласно средновековното каноническо право, заради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това нарушение последователно отмира. Хомосексуализмът е публично неразрешен от Английския парламент през 19 век.
Преследването на неприкритите хомосексуални се среща в разнообразни култури и идеологии. Въпреки че претендира за религиозна аргументация, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от актуалните образци за геноцид и гонения от система с расистка (а не религиозна) теория. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и евентуално доста по-голям, е броят на починалите хомосексуални евреи, роми, поляци, инвалиди и други.
В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът се възприема от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, за „ аморален “. Със усилването на урбанизацията и обособяването на ядреното семейство, тези полови връзки биват осъждани и, в някои случаи, обявявани за противозаконни.
Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани против хомосексуализма, до момента в който тези, основани на Британското право, имат „ анти-содомитски “ закони. Екзекуциите по тях биват реализирани до края на века.
В началото на 20 век се заражда придвижването за гей-права, като едно от проявленията на придвижването за цивилен права. То довежда до промени в публичното разбиране и медийното показване на хомосексуалността.
Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните връзки, наред с признаването на еднополовите бракове и гражданските съюзи, са едни от главните цели на гей-активизма.
В последните години, огромен брой законодателства олекотяват или отстраняват разпореждания против хомосексуалното държание, в това число содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.
В България хомосексуалните връзки по взаимно единодушие сред пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1968 година с приемането на нов Наказателен кодекс, в Унгария и Чехословакия – през 1961 година В Англия и Уелс хомосексуализмът сред пълнолетни лица (над 21 години) е позволен през 1967 година, в Шотландия – през 1980 година, а в Северна Ирландия – през 1982 година
В Съединени американски щати анти-содомитските закони са анулирани с решение на Върховния съд през 2003 година
През ноември 2008 щатът Калифорния афишира за нелегално сключването на хомосексуални бракове. Впоследствие, през 2012 година решението е счетено за противоконституционно.
В Китай няма специфичен закон против хомосексуализма, само че хомосексуалните мъже постоянно биват осъждани за безчинство и наказвани със затвор.
В Индия, през 2009 година Съдът на Ню Делхи анулира законовата наредба от 1861 година (член 377 от Наказателния кодекс на Индия), който криминализира хомосексуалните връзки и санкционира практикуващите ги с до 10 години затвор и санкция. През декември 2013 година, Върховният съд на Индия анулира това решение, с претекста, че въпросът би трябвало да бъде организиран от законодателната власт, а не от съда. След излизането на решението на съда, голям брой политически фигури, измежду които Соня Ганди, ръководител на Индийския народен конгрес, показват отчаяние от решението на съда и заявават подготвеност да предизвикват законодателна самодейност за анулация на член 377.
В Япония няма закони против хомосексуалното държание.
Смята се, че персони като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело и други са поддържали еднополови връзки и/или полови контакти.
Като термин хомосексуалност може да се употребява за изложение на полова ориентировка, полов опит или самоопределение. Някои отхвърлят термина като прекомерно изсъхнал, дълъг за изговаряне, на британски даже за клиничен и дехуманизираш, като една от аргументите е, че съгласно тях той свежда хомосексуалните връзки ограничаващо до секса, само че не отразява чисто сантименталните усеща, емоционалността и така нататък Така в британски език се постановат термините гей и лесбийка, което е годно в някаква степен и в България (специално в ЛГБТ общността), в тази ситуация поради тяхната конкретика. Първите им букви надлежно участват в акронима ЛГБТ (още – ГЛБТ, където Б и Т се отнасят надлежно до бисексуалните и транссексуалните). Други пък избират вместо гей или лесбийка термина хомосексуален или даже пансексуален, поради че биват възприемани от тях като категоризация на характерната им полова ориентировка повече, в сравнение с като маркер за принадлежност към ЛГБТ общността, като избрана културна или социо-политическа група, с която те не се разпознават, както е при предходните.
В българския език думата гей е съществително от мъжки жанр (един гей, гейове), само че може да се употребява и със синтактичната функционалност на определение (гей хора, гей мъже, гей дами, гей общност). Като синтактично определение гей обгръща освен хомосексуалните мъже, само че прекомерно постоянно и хомосексуалните дами, а в някои случаи се използва и генерално за всички нехетеросексуални. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се употребява „ гей “ (гей двойка).
Въпреки че в предишното терминът хомосексуален е използван и в несексуален смисъл (например във връзка с девическите учебни заведения, т.е. тук има значение на учащи от един (homo) пол (sex) ), заради включването с времето на смисли за половост в британски (иначе думата е с доста остаряла употреба), през днешния ден думата се употребява извънредно за полово привличане и даже предните смисли имат понижена приложимост, т.е. те са се архаизирали. Терминът „ хомосоциален “ се употребява за прояви, които не са характерно полови.
В множеството демократични общества през днешния ден не съществуват възбрани върху хомосексуалните практики, над възрастта, която допуска взаимно единодушие за половите актове. Все отново публичните настройки по отношение на хомосексуалността варират през вековете от цялостно отказване, през мълчешком толериране, към цялостно приемане, с всички вероятни степени сред тях.
Съотношението сред моралното наказание на хомосексуалността и нейния законен статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството се смята за закононарушение съгласно средновековното каноническо право, заради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това нарушение последователно отмира. Хомосексуализмът е публично неразрешен от Английския парламент през 19 век.
Преследването на неприкритите хомосексуални се среща в разнообразни култури и идеологии. Въпреки че претендира за религиозна аргументация, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от актуалните образци за геноцид и гонения от система с расистка (а не религиозна) теория. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и евентуално доста по-голям, е броят на починалите хомосексуални евреи, роми, поляци, инвалиди и други.
В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът се възприема от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, за „ аморален “. Със усилването на урбанизацията и обособяването на ядреното семейство, тези полови връзки биват осъждани и, в някои случаи, обявявани за противозаконни.
Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани против хомосексуализма, до момента в който тези, основани на Британското право, имат „ анти-содомитски “ закони. Екзекуциите по тях биват реализирани до края на века.
В началото на 20 век се заражда придвижването за гей-права, като едно от проявленията на придвижването за цивилен права. То довежда до промени в публичното разбиране и медийното показване на хомосексуалността.
Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните връзки, наред с признаването на еднополовите бракове и гражданските съюзи, са едни от главните цели на гей-активизма.
В последните години, огромен брой законодателства олекотяват или отстраняват разпореждания против хомосексуалното държание, в това число содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.
В България хомосексуалните връзки по взаимно единодушие сред пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1968 година с приемането на нов Наказателен кодекс, в Унгария и Чехословакия – през 1961 година В Англия и Уелс хомосексуализмът сред пълнолетни лица (над 21 години) е позволен през 1967 година, в Шотландия – през 1980 година, а в Северна Ирландия – през 1982 година
В Съединени американски щати анти-содомитските закони са анулирани с решение на Върховния съд през 2003 година
През ноември 2008 щатът Калифорния афишира за нелегално сключването на хомосексуални бракове. Впоследствие, през 2012 година решението е счетено за противоконституционно.
В Китай няма специфичен закон против хомосексуализма, само че хомосексуалните мъже постоянно биват осъждани за безчинство и наказвани със затвор.
В Индия, през 2009 година Съдът на Ню Делхи анулира законовата наредба от 1861 година (член 377 от Наказателния кодекс на Индия), който криминализира хомосексуалните връзки и санкционира практикуващите ги с до 10 години затвор и санкция. През декември 2013 година, Върховният съд на Индия анулира това решение, с претекста, че въпросът би трябвало да бъде организиран от законодателната власт, а не от съда. След излизането на решението на съда, голям брой политически фигури, измежду които Соня Ганди, ръководител на Индийския народен конгрес, показват отчаяние от решението на съда и заявават подготвеност да предизвикват законодателна самодейност за анулация на член 377.
В Япония няма закони против хомосексуалното държание.
Смята се, че персони като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело и други са поддържали еднополови връзки и/или полови контакти.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ