Човече, погледни Йерусалим!
Духовете още веднъж са разбунени: Съединени американски щати призна Йерусалим за столица на Израел. Но бяха ли духовете умерено до момента? Девет Кръстоносни похода под знамената на Римо-католическата черква, Северни кръстоносни походи, Балкански кръстонони походи, Първи и Втори смирненски кръстоносни походи… Ричард Лъвското сърце, сарацините и Саладин, рицарите тамплиери, напоените с кръв брони, писъците на умиращи хиляди мъже под небето на Свещената земя.
Ясер Арафат се кълнеше, че с огън и кръв ще забие знамето на Палестина над Йерусалим. Сблъсъците сред евреи и араби се рапалваха и затихваха. Светът ги забравяше и още веднъж се сещаше за тях, колчем следващ гърмеж някъде отнемеше живота на почтени.
Чуват се гласове и от България във връзка решението на американския президент Доналд Тръмп. Дори Външно министерство излезе с публична позиция. И поучаваме, даваме ум, предизвестяваме, неодобряваме… Не ни ли мина през мозъка, че това решение е обсъждано, оценено, съпоставяно от международни специалисти?
Йерусалим е празник и печал. Неговата ария – тъжна въздишка през вековете, копринен, отчетливо печален псалм на международния кръстопът на културите. Давид Шиплер.
Велик град, който живее в паметта на човечеството, тъй като съставлява най-великата концепция. Рим е знак на завоеванието; над покривите на Йерусалим се носи Вярата; а Атина ни завеща духът на античния свят – изкуството. Бенджамин Дизраели.
Отправиш ли взор към Йерусалим, пред очите ти постоянно ще изниква облян от ослепителна духовна светлина град, трогателен и несравним. Разположен измежду по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва непрекъснато нетленно зарево. Дори да нямаше изключително историческо значение, той отново би събудил мощни усеща с невероятния си външен образ. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е обсипан със средновековни укрепления и кули, позлатени куполи, зъбери, рушащи се остатъци от римско и арабско време. Около него има долини и скатове, превърнати в просторни, зелени морави, които трансформират даже свойствата на светлината. Гледката е завладяваща.
Според преданията при цар Давид той се назовава Йевус. На еврейски език Йерушалаим значи „ град на мира” (тази етимология не е напълно конкретизирана – б. р.), което е абсурд, тъй като в своята хилядолетна история той познава прекомерно малко интервали на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което значи “свещен”. Той е античен близкоизточен град на водораздела сред Средиземно и Мъртво море на височина 650-840 м. Представлява невероятна примес от монументи на историята, културата и на народите с голямо количество забележителности. От античност този дребен недодялан град е наименуван „ пъп” или „ център” на света заради изключителното му религиозно значение (така е наименуван и в прор. Йезекиил 5:5 – б. р.). В друго време Йерусалим е притежание на Юдейското царство, страната на Александър Македонски, Сирия на Селевкидите, Римската империя, Византия, Арабския халифат, кръстоносците, страната на Айюбидите, татаро-монголите, мамелюците, Османската империя и Британската империя.
Възрастта на Йерусалим надвишава 3500 години. Археологическите проучвания на този град, който заема извънредно място в международната духовна история, стартират през 1864 година и не престават до през днешния ден. Името Шалем (Салем) се загатва за първи път през 2300 година прочие Хр. в документите на Ебла (Сирия) и в надписите на XII египетска династия. Според една версия това е евентуален предходник на Йерусалим. През XIX век прочие Хр. се загатва за Мелхиседек, цар на Салим. Според Библията той посреща Авраам и царя на Содом след победоносна борба и му сервира самун и вино, като приема десятък от тях (Бит. 14:18-20). В новозаветното обръщение до евреите (5:6, 10; 6:20; 7:1, 10-11, 15, 17, 21) св. деятел Павел потвърждава свещеническото достолепие на Иисус Христос по чина на Мелхиседек.
През XIV век прочие Хр. при разкопки от отците францисканци към шапката „ Доминус Флевит” ( “Плач Господен”) са открити произведения от керамика и фаянс, които се отнасят към XVI в. прочие Хр., а също бижу във тип на бръмбар-скарабей от Египет. Една инцидентна находка – комплект клинописни плочки от Тел ел-Амарна в Горен Египет (ок. 1350 година прочие Хр.), хвърля светлина върху царския списък на Аменхотеп III и сина му Ехнатон. Сред към 400 известия върху глина от князе и вождове в Палестина, Финикия и Южна Сирия има осем от някой си Абду Хеба, държател на Йерусалим и египетски васал. В тревожните си писма до фараона Абду Хеба моли за подкрепления, които не получава, и изгубва фараоновата земя “от хабиру”. Кои са били тези племена „ хабиру”? Връзката сред тях и античните евреи остава въпрос на съмнение.
Историята на Йерусалим стартира от протоградския интервал, към който се отнасят няколко погребения. С първото си заселване в къснобронзовата ера той става град на йевусейците, които са ханаанско племе. Намира се на планината Офел (в югоизточните околности на днешния Йерусалим). “Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, поданици на Йерусалим, и по тази причина иевусейци живеят със синовете на Юда в Йерусалим даже до днес” (Иис. Нав. 15:63).
От 922 до 586 година прочие Хр. Йерусалим е столица на Юдейското царство. Градът е високомерен от евреите, водени от цар Давид (през последното десетилетие се наложи мнението, че градът не е превземан със мощ – б. р.). Давид намира тук съществуващо антично светилище и преименува града на Сион. Той построява замък (2 Цар. 5:11), само че неговите основи до момента не са открити. Царят обновява града и стените, в това число и така наречен Мило (1 Пар. 11:8). Значението на този термин е неразбираемо, само че се допуска, че става въпрос за терасите и основите на акрополиса. Соломон трансформира Йерусалим в обилна столица. Той удвоява размерите на града и построява храмов комплекс на хълма Мория (2 Пар. 3:1). Благочестивият цар Езекия (727-698) възвръща крепостните стени и прокопава водоснабдителен тунел. Асирийският цар Сенахирим обсажда Йерусалим през 701 година, само че ангел Господен умъртвява 185 000 от неговите бойци и нашествениците се отдръпват.
През 598 година прочие Хр. вавилонският цар Навуходоносор обсажда Йерусалим, който пада, а юдейският цар Йехония е отведен в плен във Вавилон. На престола е подложен като васал Седекия. Той се разпалва, като се надява на помощ от Египет. През 587 година вавилонската войска се връща и унищожава Йерусалим. Почти всички поданици са откарани като пленници във Вавилон. През 539 година прочие Хр. персийският цар Кир Велики побеждава вавилонците и издава декрет, с който позволява на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят храма.
Годината е 332 прочие Хр. Жителите на Йерусалим без опозиция се предават на Александър Македонски, който удостоверява привилегиите, дадени на града от персийските управници.
Под управлението на братята Макавеи избухва въстание на евреите, траяло от 167 до 164 прочие Хр. Сирийските окупатори на Антиох ІV Епифан, които постановат езичеството, са изгонени.
Римските войски под предводителството на Помпей завземат Йерусалим през 63 година прочие Хр. Градът става административен център на римския протекторат Юдея.[11] Съвременният проект на Йерусалим датира от времето на Ирод Велики (37-34 година прочие Хр.).[12] Този сатрап е най-големият строител в историята на града. Той възвръща стените на Хасмонеите и прибавя три огромни кули, построява дворцово-административен комплекс на западния рид, наименуван по-късно „ преторий”, и преустройва храма. За града копнеят юдеите от диаспората отпред с именити интелектуалци като Филон Александрийски.
Римският терор подклажда тайното освободително придвижване на зилотите. Към тях евентуално спада и Христовият деятел Юда Искариот.През 66-70 година юдеите водят въстание против римляните. След продължителна блокада Йерусалим пада. Неудачното въстание влиза в историята като Юдейската война. Въпреки заповедта на римския военачалник Тит да бъде непокътнат храмът, той е изгорял и опустошен на 9 ав 70 г.По-късно по заповед на император Адриан върху руините на Йерусалим стартира строителството на град, наименуван Елия Капитолина в чест на императора (Елий Адриан) и капитолийската триада (Юпитер, Юнона и Минерва). Градът се строи по пример на римски боен лагер - квадрат, в който улиците се пресичат под прав ъгъл. На мястото на юдейския храм е издигнато светилище на Юпитер.
Възмутени от налагането на езическия фетиш, евреите подвигат второ въстание срещу римските завоеватели. От 131 до 135 година Йерусалим е в ръцете на еврейските въстаници на Шимон бар Кохба, който даже сече свои монети. Но през 135 година римските войски завладяват още веднъж града. Император Адриан издава указ, с който не разрешава достъпа в града на всички обрязани. След разпада на Римската империя стартира византийският интервал и градът последователно добива християнски образ.
На мястото на Голгота римляните издигат храм на Афродита. През 326 година св. Елена и свещеник Макарий управляват градежа на църквата на Божи Гроб. Тук през вековете стартират да се стичат милиони поклонници от целия свят.
През 1894 година в православната черква "Св. Георги " в Мадаба (дн. в Йордания) е открита фамозна мозайка с изображение на Св. Земя и Йерусалим. Тя датира от VІ в. и през днешния ден има размери 16 х 5 м. Най-голямото и най-подробно изображение в центъра на творбата е на Йерусалим и неговите забележителности.
През 614 година градът е високомерен и разграбен от персийския шах Хозрой, а църквата на Божи Гроб е опожарена. След 24 години св. патриарх Софроний отваря вратите на града за нов поробител - арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб и Йерусалим последователно стартира да придобива мюсюлмански образ. Малко по-късно за халиф в Йерусалим е провъзгласен Муаф I, създател на династията на Омайядите. На мястото на опустошения юдейски храм е издигната джамия, която за мюсюлманите е третата по святост след тези в Мека и Медина.
През 1009 година налудничавият халиф ал-Хаким заповядва да бъде опустошен напълно храмът на Божи Гроб. Това осквернение провокира вълна от митинги на Запад и приготвя епохата на кръстоносните походи. През 1099 година участниците в първия поход под предводителството на граф Готфрид Булонски завладяват Йерусалим, избиват всички мюсюлмани и евреи и трансформират града в столица на Йерусалимското кралство отпред с крал Балдуин I. През 1187 година след дълга блокада войските на египетския султан Салах-ат-дин (Саладин, 1138-1193) покоряват Йерусалим. Всички църкви в града с изключение на храма „ Възнесение” са превърнати в джамии.
Но западните християни не се отчайват и през 1189-1192 година провеждат Втори кръстоносен поход под предводителството на британския крал Ричард Лъвското сърце. Градът още веднъж пада в ръцете на кръстоносците. През 1229 година крал на Йерусалимското кралство става Фридрих II Хоенщауфен, който съумява краткотрайно да възвърне властта на кръстоносците в Йерусалим, като се възползва от несъгласията сред мюсюлманските страни,. Въпреки това през 1244 година монголо-татарите превземат града. През 1247 година Йерусалим е високомерен от египетски султан от династията на Аюбидите. На власт идват мамелюците - гвардейци на египетските султани, чиято войска се набира от плебеи от тюркски и кавказки (основно черкезки) генезис. През 1517 година армията на Османската империя след победа в Сирия над мамелюците превзема земята на Ерец-Израел (територията на Палестина) без кръвопролития.
През Първата международна война Англия открива надзор над Палестина.От 1920 до 1947 година Йерусалим е административен център на английската подмандатна територия на Палестина. През този интервал еврейското население се усилва с 1/3 основно заради миграция от Европа. Резолюцията на генералната асамблея на Организация на обединените нации № 181 от 29 ноември 1947 година, известна под името “Резолюция за разделянето на Палестина”, допуска, че интернационалната общност ще вземе под собствен надзор бъдещето на Йерусалим след края на Британския мандат (15 май 1948 г.). През 1950 година Израел афишира Йерусалим за своя столица и всички клонове на властта на израилското държавно управление се разполагат в него, макар че това решение не е признато от международната общност. Източната част на града става част от Йордания.
След успеха си в Шестдневната война през 1967 година Израел получава надзор над цялата територия на града, законодателно отделя източен Йерусалим от западния бряг на река Йордан и афишира суверенитета си над Йерусалим. Със специфичен закон от 30 юли 1980 година Израил афишира Йерусалим за своя единна и неделима столица. В Йерусалим се намират всички държавни и държавни институции на Израел. Организация на обединените нации и всичките й членове не признават едностранното анексиране на източен Йерусалим. Почти всички страни разполагат своите посолства в региона на Тел Авив като се изключи няколко латиноамерикански страни, чиито посолства са ситуирани в йерусалимското предградие Мевасерет-Цион. Конгресът на Съединени американски щати още през 2000 година приема решение за преместването на посолството в Йерусалим, само че американското държавно управление непрекъснато отсрочва осъществяването на това решение. През 2006 година латиноамериканските посолства се реалокират в Тел Авив и в този момент в Йерусалим няма посолства на непознати страни. В източен Йерусалим се намират консулствата на Съединени американски щати и на някои други страни, които реализират контакт с палестинската автономност.
Статутът на Йерусалим продължава да е тематика на яростни разногласия. И Израел, и Палестинската самостоятелна република публично смятат Йерусалим за своя столица и не признават това право на друга страна, въпреки че израелският суверенитет на част от града не е приет нито от Организация на обединените нации, нито от множеството страни, а органите на властта на палестинската автономност в никакъв случай не са се намирали в Йерусалим. Арабите даже отхвърлят напълно еврейския интервал от историята на Йерусалим, с което оспорват Библията, призната като признание в техния Коран. След успеха на ислямската гражданска война в Иран аятолах Хомейни открива на 5 октомври нов празник – деня на ал-Кудс (Йерусалим). Всяка година на тази дата мюсюлманите се молят, с цел да бъде градът освободен от израелското военно наличие.
По най-нови данни жителите на Йерусалим наброяват 763 800, до момента в който през 1948 година те са единствено 84 000 души. На територията на остарелия град, която обгръща единствено 1 кв. км, са ситуирани 96 христиански, 43 ислямски и 36 юдейски светини. Той е обвързван с мира посредством името си. Представлява приблизително огромен, недодялан, в доста връзки непретенциозен и въпреки всичко непреодолимо прелъстителен град, който поражда благоговение и учудване. Две международни религии са учредени в Йерусалим, а третата – ислямът, е възприела другите му обичаи в своето вероучение. Но вместо да бъде сходно на името си „ град на мира”, Йерусалим се оказва сцена на опълчване.
Насилието продължава като дейности в безкрайна антична драма, в която обаче няма катарзис. От същите стени, по които се катерят римляните през 70 година на І век и кръстоносците през 1099 година, палестински младежи, въоръжени като Давид с прашки, замерват преминаващите бронирани полицейски коли с камъни. Отгоре кръжот хеликоптери, които пускат капсули със сълзотворен газ. Наблизо в тесните улички непрекъснато се извисяват звуците на трите вери, които почитат града за заветен - гласът на мюезина, който приканва вярващите мюсюлмани за молитва; звънът на църковните камбани; напевът на евреите, които се молят на Стената на рева - единствената непокътната част от античния юдейски храм.
Някои назовават Йерусалим „ некрокрация” - единствения град, където решаващият глас е даден на мъртвите. Навсякъде тук се усеща тежкото задължение на предишното, което тегне върху сегашното. За евреите той постоянно е столицата на паметта. За мюсюлманите е ал-Кудс, т.е. Светинята, от възникването на исляма през VII в. до през днешния ден. За християните е епицентъра на тяхната религия, обвързван с проповедта, гибелта и възкресението на Богочовека.
Йерусалим е град, в който духът на историята всеки ден непрестанно и суеверно се приканва от съперничещите си страни. Йерусалим е олицетворение на въздействието на паметта върху мозъците на хората. Той е град на монументи, които имат собствен личен език. Те пробуждат взаимно спорни мемоари и построяват облика му на град, безценен освен един народ, заветен освен за една религия. В Йерусалим религията се смесва с политиката. Той живее прекомерно надълбоко обхванат в очарованието на мощни религиозни вярвания и религии.[25] Благоговението и фанатизмът на съжителстващите тук вероизповедания и националности си взаимодействат. В Йерусалим в никакъв случай не е имало една единствена религиозна истина. Винаги е имало доста истини и са съществували взаимно спорни облици на града. Тези облици взаимно се отразяват или изопачават и предишното прелива в сегашното.
В наше време хората стъпиха на луната в търсене на нови обетовани земи и нови Йерусалими, само че към този момент остарелият Йерусалим още не е сменен. Той резервира невероятна власт върху въображението, като поддържа за три по едно и също време близки и далечни вери боязън и вяра за Апокалипсис, изразен с изцяло взаимозаменяеми изречения.
Тук религиозната битка за завладяване на територии е античен тип богопочитание. Национализмът и религията постоянно са преплетени в Йерусалим, в който концепцията за обетована земя и определен народ за първи път е открита на евреите преди 3 000 години.
Йерусалимските книжници и пророци оспорват преобладаващото антично разбиране, че историята по нужда се движи кръгообразно, повтаряйки се още веднъж и още веднъж. Те показват всеобхватната вяра за необратим прогрес към по-добър и по-стойностен живот. Разновидности на Петокнижието и книгите на Иисус Навин, Самуил и Царства се популяризират в Йерусалим като устни предания при започване на VII или IX в. прочие Хр. Археологически и епиграфски свидетелства неведнъж удостоверяват със забележителна акуратност фактологическите детайлности на библейските извори. Тук цар Давид сформира поемите на псалмите, а Соломон строи храма и се любува на стотиците си дами. Тук Исайя вика в пустинята, а Иисус носи трънения венец и е разпънат дружно с разбойниците. Християните се събират след гибелта Му в този град и в името на вярата превземат Римската империя и целия средиземноморски свят. Тук съгласно ислямската легенда идва Мохамед на загадъчен хвъркат бял кон и се изкачва на небето по стълба от светлина. От XII в. насам евреите три пъти на ден се молят при западната стена, с цел да могат да “се върнат по благосклонност в Твоя град Йерусалим и да живеят в него, както си обещал”.
Четири хиляди години история, безчислени войни и извънредно мощни трусове, някои от които предизвикват цялостна съсипия на постройките и стените, са оставили своя отпечатък върху топографията на града. Той е претърпял 20 разрушителни обсади, два интервала на цялостно запустение, 18 възобновявания и най-малко 11 прекосявания от една вяра към друга. Йерусалим остава свят за евреите, християните и мюсюлманите, за всички хора по света. „ Искайте мир за Йерусалим” (Пс. 121:6)!
Архим. Доц Павел Стефанов
dveri.bg
Ясер Арафат се кълнеше, че с огън и кръв ще забие знамето на Палестина над Йерусалим. Сблъсъците сред евреи и араби се рапалваха и затихваха. Светът ги забравяше и още веднъж се сещаше за тях, колчем следващ гърмеж някъде отнемеше живота на почтени.
Чуват се гласове и от България във връзка решението на американския президент Доналд Тръмп. Дори Външно министерство излезе с публична позиция. И поучаваме, даваме ум, предизвестяваме, неодобряваме… Не ни ли мина през мозъка, че това решение е обсъждано, оценено, съпоставяно от международни специалисти?
Йерусалим е празник и печал. Неговата ария – тъжна въздишка през вековете, копринен, отчетливо печален псалм на международния кръстопът на културите. Давид Шиплер.
Велик град, който живее в паметта на човечеството, тъй като съставлява най-великата концепция. Рим е знак на завоеванието; над покривите на Йерусалим се носи Вярата; а Атина ни завеща духът на античния свят – изкуството. Бенджамин Дизраели.
Отправиш ли взор към Йерусалим, пред очите ти постоянно ще изниква облян от ослепителна духовна светлина град, трогателен и несравним. Разположен измежду по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва непрекъснато нетленно зарево. Дори да нямаше изключително историческо значение, той отново би събудил мощни усеща с невероятния си външен образ. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е обсипан със средновековни укрепления и кули, позлатени куполи, зъбери, рушащи се остатъци от римско и арабско време. Около него има долини и скатове, превърнати в просторни, зелени морави, които трансформират даже свойствата на светлината. Гледката е завладяваща.
Според преданията при цар Давид той се назовава Йевус. На еврейски език Йерушалаим значи „ град на мира” (тази етимология не е напълно конкретизирана – б. р.), което е абсурд, тъй като в своята хилядолетна история той познава прекомерно малко интервали на мир. На арабски език името му е ал-Кудс, което значи “свещен”. Той е античен близкоизточен град на водораздела сред Средиземно и Мъртво море на височина 650-840 м. Представлява невероятна примес от монументи на историята, културата и на народите с голямо количество забележителности. От античност този дребен недодялан град е наименуван „ пъп” или „ център” на света заради изключителното му религиозно значение (така е наименуван и в прор. Йезекиил 5:5 – б. р.). В друго време Йерусалим е притежание на Юдейското царство, страната на Александър Македонски, Сирия на Селевкидите, Римската империя, Византия, Арабския халифат, кръстоносците, страната на Айюбидите, татаро-монголите, мамелюците, Османската империя и Британската империя.
Възрастта на Йерусалим надвишава 3500 години. Археологическите проучвания на този град, който заема извънредно място в международната духовна история, стартират през 1864 година и не престават до през днешния ден. Името Шалем (Салем) се загатва за първи път през 2300 година прочие Хр. в документите на Ебла (Сирия) и в надписите на XII египетска династия. Според една версия това е евентуален предходник на Йерусалим. През XIX век прочие Хр. се загатва за Мелхиседек, цар на Салим. Според Библията той посреща Авраам и царя на Содом след победоносна борба и му сервира самун и вино, като приема десятък от тях (Бит. 14:18-20). В новозаветното обръщение до евреите (5:6, 10; 6:20; 7:1, 10-11, 15, 17, 21) св. деятел Павел потвърждава свещеническото достолепие на Иисус Христос по чина на Мелхиседек.
През XIV век прочие Хр. при разкопки от отците францисканци към шапката „ Доминус Флевит” ( “Плач Господен”) са открити произведения от керамика и фаянс, които се отнасят към XVI в. прочие Хр., а също бижу във тип на бръмбар-скарабей от Египет. Една инцидентна находка – комплект клинописни плочки от Тел ел-Амарна в Горен Египет (ок. 1350 година прочие Хр.), хвърля светлина върху царския списък на Аменхотеп III и сина му Ехнатон. Сред към 400 известия върху глина от князе и вождове в Палестина, Финикия и Южна Сирия има осем от някой си Абду Хеба, държател на Йерусалим и египетски васал. В тревожните си писма до фараона Абду Хеба моли за подкрепления, които не получава, и изгубва фараоновата земя “от хабиру”. Кои са били тези племена „ хабиру”? Връзката сред тях и античните евреи остава въпрос на съмнение.
Историята на Йерусалим стартира от протоградския интервал, към който се отнасят няколко погребения. С първото си заселване в къснобронзовата ера той става град на йевусейците, които са ханаанско племе. Намира се на планината Офел (в югоизточните околности на днешния Йерусалим). “Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, поданици на Йерусалим, и по тази причина иевусейци живеят със синовете на Юда в Йерусалим даже до днес” (Иис. Нав. 15:63).
От 922 до 586 година прочие Хр. Йерусалим е столица на Юдейското царство. Градът е високомерен от евреите, водени от цар Давид (през последното десетилетие се наложи мнението, че градът не е превземан със мощ – б. р.). Давид намира тук съществуващо антично светилище и преименува града на Сион. Той построява замък (2 Цар. 5:11), само че неговите основи до момента не са открити. Царят обновява града и стените, в това число и така наречен Мило (1 Пар. 11:8). Значението на този термин е неразбираемо, само че се допуска, че става въпрос за терасите и основите на акрополиса. Соломон трансформира Йерусалим в обилна столица. Той удвоява размерите на града и построява храмов комплекс на хълма Мория (2 Пар. 3:1). Благочестивият цар Езекия (727-698) възвръща крепостните стени и прокопава водоснабдителен тунел. Асирийският цар Сенахирим обсажда Йерусалим през 701 година, само че ангел Господен умъртвява 185 000 от неговите бойци и нашествениците се отдръпват.
През 598 година прочие Хр. вавилонският цар Навуходоносор обсажда Йерусалим, който пада, а юдейският цар Йехония е отведен в плен във Вавилон. На престола е подложен като васал Седекия. Той се разпалва, като се надява на помощ от Египет. През 587 година вавилонската войска се връща и унищожава Йерусалим. Почти всички поданици са откарани като пленници във Вавилон. През 539 година прочие Хр. персийският цар Кир Велики побеждава вавилонците и издава декрет, с който позволява на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят храма.
Годината е 332 прочие Хр. Жителите на Йерусалим без опозиция се предават на Александър Македонски, който удостоверява привилегиите, дадени на града от персийските управници.
Под управлението на братята Макавеи избухва въстание на евреите, траяло от 167 до 164 прочие Хр. Сирийските окупатори на Антиох ІV Епифан, които постановат езичеството, са изгонени.
Римските войски под предводителството на Помпей завземат Йерусалим през 63 година прочие Хр. Градът става административен център на римския протекторат Юдея.[11] Съвременният проект на Йерусалим датира от времето на Ирод Велики (37-34 година прочие Хр.).[12] Този сатрап е най-големият строител в историята на града. Той възвръща стените на Хасмонеите и прибавя три огромни кули, построява дворцово-административен комплекс на западния рид, наименуван по-късно „ преторий”, и преустройва храма. За града копнеят юдеите от диаспората отпред с именити интелектуалци като Филон Александрийски.
Римският терор подклажда тайното освободително придвижване на зилотите. Към тях евентуално спада и Христовият деятел Юда Искариот.През 66-70 година юдеите водят въстание против римляните. След продължителна блокада Йерусалим пада. Неудачното въстание влиза в историята като Юдейската война. Въпреки заповедта на римския военачалник Тит да бъде непокътнат храмът, той е изгорял и опустошен на 9 ав 70 г.По-късно по заповед на император Адриан върху руините на Йерусалим стартира строителството на град, наименуван Елия Капитолина в чест на императора (Елий Адриан) и капитолийската триада (Юпитер, Юнона и Минерва). Градът се строи по пример на римски боен лагер - квадрат, в който улиците се пресичат под прав ъгъл. На мястото на юдейския храм е издигнато светилище на Юпитер.
Възмутени от налагането на езическия фетиш, евреите подвигат второ въстание срещу римските завоеватели. От 131 до 135 година Йерусалим е в ръцете на еврейските въстаници на Шимон бар Кохба, който даже сече свои монети. Но през 135 година римските войски завладяват още веднъж града. Император Адриан издава указ, с който не разрешава достъпа в града на всички обрязани. След разпада на Римската империя стартира византийският интервал и градът последователно добива християнски образ.
На мястото на Голгота римляните издигат храм на Афродита. През 326 година св. Елена и свещеник Макарий управляват градежа на църквата на Божи Гроб. Тук през вековете стартират да се стичат милиони поклонници от целия свят.
През 1894 година в православната черква "Св. Георги " в Мадаба (дн. в Йордания) е открита фамозна мозайка с изображение на Св. Земя и Йерусалим. Тя датира от VІ в. и през днешния ден има размери 16 х 5 м. Най-голямото и най-подробно изображение в центъра на творбата е на Йерусалим и неговите забележителности.
През 614 година градът е високомерен и разграбен от персийския шах Хозрой, а църквата на Божи Гроб е опожарена. След 24 години св. патриарх Софроний отваря вратите на града за нов поробител - арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб и Йерусалим последователно стартира да придобива мюсюлмански образ. Малко по-късно за халиф в Йерусалим е провъзгласен Муаф I, създател на династията на Омайядите. На мястото на опустошения юдейски храм е издигната джамия, която за мюсюлманите е третата по святост след тези в Мека и Медина.
През 1009 година налудничавият халиф ал-Хаким заповядва да бъде опустошен напълно храмът на Божи Гроб. Това осквернение провокира вълна от митинги на Запад и приготвя епохата на кръстоносните походи. През 1099 година участниците в първия поход под предводителството на граф Готфрид Булонски завладяват Йерусалим, избиват всички мюсюлмани и евреи и трансформират града в столица на Йерусалимското кралство отпред с крал Балдуин I. През 1187 година след дълга блокада войските на египетския султан Салах-ат-дин (Саладин, 1138-1193) покоряват Йерусалим. Всички църкви в града с изключение на храма „ Възнесение” са превърнати в джамии.
Но западните християни не се отчайват и през 1189-1192 година провеждат Втори кръстоносен поход под предводителството на британския крал Ричард Лъвското сърце. Градът още веднъж пада в ръцете на кръстоносците. През 1229 година крал на Йерусалимското кралство става Фридрих II Хоенщауфен, който съумява краткотрайно да възвърне властта на кръстоносците в Йерусалим, като се възползва от несъгласията сред мюсюлманските страни,. Въпреки това през 1244 година монголо-татарите превземат града. През 1247 година Йерусалим е високомерен от египетски султан от династията на Аюбидите. На власт идват мамелюците - гвардейци на египетските султани, чиято войска се набира от плебеи от тюркски и кавказки (основно черкезки) генезис. През 1517 година армията на Османската империя след победа в Сирия над мамелюците превзема земята на Ерец-Израел (територията на Палестина) без кръвопролития.
През Първата международна война Англия открива надзор над Палестина.От 1920 до 1947 година Йерусалим е административен център на английската подмандатна територия на Палестина. През този интервал еврейското население се усилва с 1/3 основно заради миграция от Европа. Резолюцията на генералната асамблея на Организация на обединените нации № 181 от 29 ноември 1947 година, известна под името “Резолюция за разделянето на Палестина”, допуска, че интернационалната общност ще вземе под собствен надзор бъдещето на Йерусалим след края на Британския мандат (15 май 1948 г.). През 1950 година Израел афишира Йерусалим за своя столица и всички клонове на властта на израилското държавно управление се разполагат в него, макар че това решение не е признато от международната общност. Източната част на града става част от Йордания.
След успеха си в Шестдневната война през 1967 година Израел получава надзор над цялата територия на града, законодателно отделя източен Йерусалим от западния бряг на река Йордан и афишира суверенитета си над Йерусалим. Със специфичен закон от 30 юли 1980 година Израил афишира Йерусалим за своя единна и неделима столица. В Йерусалим се намират всички държавни и държавни институции на Израел. Организация на обединените нации и всичките й членове не признават едностранното анексиране на източен Йерусалим. Почти всички страни разполагат своите посолства в региона на Тел Авив като се изключи няколко латиноамерикански страни, чиито посолства са ситуирани в йерусалимското предградие Мевасерет-Цион. Конгресът на Съединени американски щати още през 2000 година приема решение за преместването на посолството в Йерусалим, само че американското държавно управление непрекъснато отсрочва осъществяването на това решение. През 2006 година латиноамериканските посолства се реалокират в Тел Авив и в този момент в Йерусалим няма посолства на непознати страни. В източен Йерусалим се намират консулствата на Съединени американски щати и на някои други страни, които реализират контакт с палестинската автономност.
Статутът на Йерусалим продължава да е тематика на яростни разногласия. И Израел, и Палестинската самостоятелна република публично смятат Йерусалим за своя столица и не признават това право на друга страна, въпреки че израелският суверенитет на част от града не е приет нито от Организация на обединените нации, нито от множеството страни, а органите на властта на палестинската автономност в никакъв случай не са се намирали в Йерусалим. Арабите даже отхвърлят напълно еврейския интервал от историята на Йерусалим, с което оспорват Библията, призната като признание в техния Коран. След успеха на ислямската гражданска война в Иран аятолах Хомейни открива на 5 октомври нов празник – деня на ал-Кудс (Йерусалим). Всяка година на тази дата мюсюлманите се молят, с цел да бъде градът освободен от израелското военно наличие.
По най-нови данни жителите на Йерусалим наброяват 763 800, до момента в който през 1948 година те са единствено 84 000 души. На територията на остарелия град, която обгръща единствено 1 кв. км, са ситуирани 96 христиански, 43 ислямски и 36 юдейски светини. Той е обвързван с мира посредством името си. Представлява приблизително огромен, недодялан, в доста връзки непретенциозен и въпреки всичко непреодолимо прелъстителен град, който поражда благоговение и учудване. Две международни религии са учредени в Йерусалим, а третата – ислямът, е възприела другите му обичаи в своето вероучение. Но вместо да бъде сходно на името си „ град на мира”, Йерусалим се оказва сцена на опълчване.
Насилието продължава като дейности в безкрайна антична драма, в която обаче няма катарзис. От същите стени, по които се катерят римляните през 70 година на І век и кръстоносците през 1099 година, палестински младежи, въоръжени като Давид с прашки, замерват преминаващите бронирани полицейски коли с камъни. Отгоре кръжот хеликоптери, които пускат капсули със сълзотворен газ. Наблизо в тесните улички непрекъснато се извисяват звуците на трите вери, които почитат града за заветен - гласът на мюезина, който приканва вярващите мюсюлмани за молитва; звънът на църковните камбани; напевът на евреите, които се молят на Стената на рева - единствената непокътната част от античния юдейски храм.
Някои назовават Йерусалим „ некрокрация” - единствения град, където решаващият глас е даден на мъртвите. Навсякъде тук се усеща тежкото задължение на предишното, което тегне върху сегашното. За евреите той постоянно е столицата на паметта. За мюсюлманите е ал-Кудс, т.е. Светинята, от възникването на исляма през VII в. до през днешния ден. За християните е епицентъра на тяхната религия, обвързван с проповедта, гибелта и възкресението на Богочовека.
Йерусалим е град, в който духът на историята всеки ден непрестанно и суеверно се приканва от съперничещите си страни. Йерусалим е олицетворение на въздействието на паметта върху мозъците на хората. Той е град на монументи, които имат собствен личен език. Те пробуждат взаимно спорни мемоари и построяват облика му на град, безценен освен един народ, заветен освен за една религия. В Йерусалим религията се смесва с политиката. Той живее прекомерно надълбоко обхванат в очарованието на мощни религиозни вярвания и религии.[25] Благоговението и фанатизмът на съжителстващите тук вероизповедания и националности си взаимодействат. В Йерусалим в никакъв случай не е имало една единствена религиозна истина. Винаги е имало доста истини и са съществували взаимно спорни облици на града. Тези облици взаимно се отразяват или изопачават и предишното прелива в сегашното.
В наше време хората стъпиха на луната в търсене на нови обетовани земи и нови Йерусалими, само че към този момент остарелият Йерусалим още не е сменен. Той резервира невероятна власт върху въображението, като поддържа за три по едно и също време близки и далечни вери боязън и вяра за Апокалипсис, изразен с изцяло взаимозаменяеми изречения.
Тук религиозната битка за завладяване на територии е античен тип богопочитание. Национализмът и религията постоянно са преплетени в Йерусалим, в който концепцията за обетована земя и определен народ за първи път е открита на евреите преди 3 000 години.
Йерусалимските книжници и пророци оспорват преобладаващото антично разбиране, че историята по нужда се движи кръгообразно, повтаряйки се още веднъж и още веднъж. Те показват всеобхватната вяра за необратим прогрес към по-добър и по-стойностен живот. Разновидности на Петокнижието и книгите на Иисус Навин, Самуил и Царства се популяризират в Йерусалим като устни предания при започване на VII или IX в. прочие Хр. Археологически и епиграфски свидетелства неведнъж удостоверяват със забележителна акуратност фактологическите детайлности на библейските извори. Тук цар Давид сформира поемите на псалмите, а Соломон строи храма и се любува на стотиците си дами. Тук Исайя вика в пустинята, а Иисус носи трънения венец и е разпънат дружно с разбойниците. Християните се събират след гибелта Му в този град и в името на вярата превземат Римската империя и целия средиземноморски свят. Тук съгласно ислямската легенда идва Мохамед на загадъчен хвъркат бял кон и се изкачва на небето по стълба от светлина. От XII в. насам евреите три пъти на ден се молят при западната стена, с цел да могат да “се върнат по благосклонност в Твоя град Йерусалим и да живеят в него, както си обещал”.
Четири хиляди години история, безчислени войни и извънредно мощни трусове, някои от които предизвикват цялостна съсипия на постройките и стените, са оставили своя отпечатък върху топографията на града. Той е претърпял 20 разрушителни обсади, два интервала на цялостно запустение, 18 възобновявания и най-малко 11 прекосявания от една вяра към друга. Йерусалим остава свят за евреите, християните и мюсюлманите, за всички хора по света. „ Искайте мир за Йерусалим” (Пс. 121:6)!
Архим. Доц Павел Стефанов
dveri.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ