ГЕРБ води с 9,5 %, ПП-ДБ дори не са сигурни за второто място
Други партии- по-малки, разнообразни, от тези упоменатите, които са парламентарно показани, вкупом получават близо 8%
ГЕРБ-СДС са с над 9% преднина пред ПП-ДБ, Движение за права и свободи се подрежда на трето място. Това са данните от изследването на " Екзакта Рисърч Груп ", финансирано със лични средства и извършено в интервала от 11 - 18 април, които бяха показани в аудиокаста на " Фокус “ от Лилия Йорданова, притежател и шеф на социологическата организация.
" Делът измежду гласуващите на ГЕРБ-СДС е 25,9%. Електоралният дял на ПП-ДБ е 16%, на ДПС е 14%, на " Възраждане “ е 13,8%. Българска социалистическа партия има електорален дял от 9,6%, а " ИТН “- 5,2%.
Други партии- по-малки, разнообразни, от тези упоменатите, които са парламентарно показани, вкупом получават близо 8% - по-точно 7,7% ", сподели Йорданова, базирайки се на данните. Според изследването хората, които ще гласоподават с " не поддържам никого " са 7,4%.
Твърдите електорати на главните партии ще изнесат борбата на идните избори. В тази борба, ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която мъчно може да бъде преодоляна. Такива са електоралните настройки към 18 април 2024 година според данните от национално представително проучване на " Екзакта ", извършено в интервала от 11 до 18 април посредством директно изявление „ лице в лице " измежду 1020 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта " като част от изследователската й стратегия.
Под въпрос е подреждането от 2 то до 4 – то място, защото резултатите в актуалното проучване не просто са близки, само че и се вместват напълно в размера на статистическата неточност при сходни изследвания. Предвид процесите вляво е мъчно занапред да се реши дали Българска социалистическа партия има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни наподобява реалистично Има Такъв Народ да влязат в идващия парламент.
На фона на растящото отчаяние от политиците и политиката, немалка част от протестния избор отива при Възраждане, само че следва да забележим дали партията на К.Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен избор от новите политически субекти в ляво и в дясно, които се целят точно в него.
Данните все още демонстрират, че най-малко една нова групировка има шансове да попадне в идващ парламент. И защото има нови политически субекти и в ляво, и в дясно, още на старта на акцията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са възможностите.
Към 18 април декларативната интензивност за парламентарния и за европейския избор се движи сред 45% и 47%, само че поради ниската интензивност от последните години, е рационално прогнози да се вършат в самия завършек на акцията.
Засега измерваме малко по-ниска декларативна интензивност за евровота, което е предстоящо поради досегашното присъединяване на българите на евроизбори. Формулата „ избори 2:1 " ще се опита да поправя това и да увеличи доколкото е допустимо електоралната интензивност на евроизборите.
От данните на проучването на " Екзакта " излиза наяве, че ГЕРБ води с 9,5% пред ПП-ДБ. ГЕРБ получава 25,9 %, а " Промяната " 16,4%. Трети са Движение за права и свободи с 14%. Следват ги " Възраждане " с 13,8%, след тях са Българска социалистическа партия с 9,6%, а Има Такъв Народ са с 5,2%. Така дават отговор на въпрос " За коя политическа партия/коалиция ще гласувате на идните на 9 юни т.г. парламентарни избори " интервюираните.
Общественото мнение за политическата обстановка в страната
- 78% от интервюираните поддържат формулата „ 2 в 1 ", по която ще се организират идните избори.
- Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за метода по който в този момент те гледат на политическата обстановка у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че множеството българи са отвратени от политическите събития у нас в последно време.
- Две трети от участвалите в проучването чакат интензивността на идните избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 година, когато тя беше към 41%. 20% пък позволяват, че в този момент интензивността може да е по-висока, като по този начин мислят по-често поданици на дребните градове и хора на междинна възраст.
- 45% са уверени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предварителни парламентарни избори, а тези, които не споделят сходно мнение, са двойно по-малко. 9% настояват, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предварителни парламентарни избори, а 56% не мислят по този начин.
- В рамките на обединението ПП-ДБ записваме известно повишаване на благосклонностите към Демократична България и съвсем съразмерно стесняване на тези към Политическа партия. Демократична България уголемяват въздействието си измежду младите гласоподаватели и измежду столичаните.
- Към 18 април, 38% от българите имат вяра, че е допустимо след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% сходно партньорство е невероятно, а цели 37% не знаят какво да чакат от тези две обединения след вота.
Евроориентациите на българите в навечерието на евровота
Към 18 април 67,5% от българите поддържат участието на страната ни в Европейски Съюз, а една трета не го поддържат. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% утвърждават участието ни, а неодобряващите са малко над 40%. През последните години Екзакта мери утвърждение на участието ни в Европейски Съюз от към и малко над 70%, а поддръжката за участието на страната ни в НАТО е в границите на 56% - 57%. Понастоящем участието ни в Европейски Съюз е одобрявано най-много от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от поданици на огромните градове. Подкрепа показват множеството гласоподаватели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и на Движение за права и свободи, както и две трети от тези на Има Такъв Народ. Неодобрението към Европейски Съюз е по-висок дял от утвърждението измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Възраждане.
Неодобряващи участието ни в НАТО има по-често измежду възрастни и нискообразовани хора и измежду поданици на дребни обитаеми места. Силно отрицателни настройки към НАТО записваме измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Възраждане. Неодобряващите участието ни в НАТО измежду симпатизантите на Има Такъв Народ са малко повече от одобряващите го.
30% от българите декларират, че постоянно гласоподават на евроизбори. 45% настояват, че от време на време гласоподават, а 25% показват, че до момента не са дали своят вот на евроизбори. Тези данни са близки до формалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато интензивността беше към 33%.
По-често декларират, че постоянно гласоподават на евроизбори образовани и заможни младежи и поданици на огромните градове. Предстоящата акция може да се опита да активизира тези, които настояват, че не гласоподават постоянно – те са на възраст сред 30 и 60 година и живеят в градовете на страната.
ГЕРБ-СДС са с над 9% преднина пред ПП-ДБ, Движение за права и свободи се подрежда на трето място. Това са данните от изследването на " Екзакта Рисърч Груп ", финансирано със лични средства и извършено в интервала от 11 - 18 април, които бяха показани в аудиокаста на " Фокус “ от Лилия Йорданова, притежател и шеф на социологическата организация.
" Делът измежду гласуващите на ГЕРБ-СДС е 25,9%. Електоралният дял на ПП-ДБ е 16%, на ДПС е 14%, на " Възраждане “ е 13,8%. Българска социалистическа партия има електорален дял от 9,6%, а " ИТН “- 5,2%.
Други партии- по-малки, разнообразни, от тези упоменатите, които са парламентарно показани, вкупом получават близо 8% - по-точно 7,7% ", сподели Йорданова, базирайки се на данните. Според изследването хората, които ще гласоподават с " не поддържам никого " са 7,4%.
Твърдите електорати на главните партии ще изнесат борбата на идните избори. В тази борба, ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която мъчно може да бъде преодоляна. Такива са електоралните настройки към 18 април 2024 година според данните от национално представително проучване на " Екзакта ", извършено в интервала от 11 до 18 април посредством директно изявление „ лице в лице " измежду 1020 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта " като част от изследователската й стратегия.
Под въпрос е подреждането от 2 то до 4 – то място, защото резултатите в актуалното проучване не просто са близки, само че и се вместват напълно в размера на статистическата неточност при сходни изследвания. Предвид процесите вляво е мъчно занапред да се реши дали Българска социалистическа партия има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни наподобява реалистично Има Такъв Народ да влязат в идващия парламент.
На фона на растящото отчаяние от политиците и политиката, немалка част от протестния избор отива при Възраждане, само че следва да забележим дали партията на К.Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен избор от новите политически субекти в ляво и в дясно, които се целят точно в него.
Данните все още демонстрират, че най-малко една нова групировка има шансове да попадне в идващ парламент. И защото има нови политически субекти и в ляво, и в дясно, още на старта на акцията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са възможностите.
Към 18 април декларативната интензивност за парламентарния и за европейския избор се движи сред 45% и 47%, само че поради ниската интензивност от последните години, е рационално прогнози да се вършат в самия завършек на акцията.
Засега измерваме малко по-ниска декларативна интензивност за евровота, което е предстоящо поради досегашното присъединяване на българите на евроизбори. Формулата „ избори 2:1 " ще се опита да поправя това и да увеличи доколкото е допустимо електоралната интензивност на евроизборите.
От данните на проучването на " Екзакта " излиза наяве, че ГЕРБ води с 9,5% пред ПП-ДБ. ГЕРБ получава 25,9 %, а " Промяната " 16,4%. Трети са Движение за права и свободи с 14%. Следват ги " Възраждане " с 13,8%, след тях са Българска социалистическа партия с 9,6%, а Има Такъв Народ са с 5,2%. Така дават отговор на въпрос " За коя политическа партия/коалиция ще гласувате на идните на 9 юни т.г. парламентарни избори " интервюираните.
Общественото мнение за политическата обстановка в страната
- 78% от интервюираните поддържат формулата „ 2 в 1 ", по която ще се организират идните избори.
- Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за метода по който в този момент те гледат на политическата обстановка у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че множеството българи са отвратени от политическите събития у нас в последно време.
- Две трети от участвалите в проучването чакат интензивността на идните избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 година, когато тя беше към 41%. 20% пък позволяват, че в този момент интензивността може да е по-висока, като по този начин мислят по-често поданици на дребните градове и хора на междинна възраст.
- 45% са уверени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предварителни парламентарни избори, а тези, които не споделят сходно мнение, са двойно по-малко. 9% настояват, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предварителни парламентарни избори, а 56% не мислят по този начин.
- В рамките на обединението ПП-ДБ записваме известно повишаване на благосклонностите към Демократична България и съвсем съразмерно стесняване на тези към Политическа партия. Демократична България уголемяват въздействието си измежду младите гласоподаватели и измежду столичаните.
- Към 18 април, 38% от българите имат вяра, че е допустимо след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% сходно партньорство е невероятно, а цели 37% не знаят какво да чакат от тези две обединения след вота.
Евроориентациите на българите в навечерието на евровота
Към 18 април 67,5% от българите поддържат участието на страната ни в Европейски Съюз, а една трета не го поддържат. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% утвърждават участието ни, а неодобряващите са малко над 40%. През последните години Екзакта мери утвърждение на участието ни в Европейски Съюз от към и малко над 70%, а поддръжката за участието на страната ни в НАТО е в границите на 56% - 57%. Понастоящем участието ни в Европейски Съюз е одобрявано най-много от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от поданици на огромните градове. Подкрепа показват множеството гласоподаватели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и на Движение за права и свободи, както и две трети от тези на Има Такъв Народ. Неодобрението към Европейски Съюз е по-висок дял от утвърждението измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Възраждане.
Неодобряващи участието ни в НАТО има по-често измежду възрастни и нискообразовани хора и измежду поданици на дребни обитаеми места. Силно отрицателни настройки към НАТО записваме измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Възраждане. Неодобряващите участието ни в НАТО измежду симпатизантите на Има Такъв Народ са малко повече от одобряващите го.
30% от българите декларират, че постоянно гласоподават на евроизбори. 45% настояват, че от време на време гласоподават, а 25% показват, че до момента не са дали своят вот на евроизбори. Тези данни са близки до формалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато интензивността беше към 33%.
По-често декларират, че постоянно гласоподават на евроизбори образовани и заможни младежи и поданици на огромните градове. Предстоящата акция може да се опита да активизира тези, които настояват, че не гласоподават постоянно – те са на възраст сред 30 и 60 година и живеят в градовете на страната.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ