Древното китайско бойно изкуство:„Юмрукът на великия предел” демонстрираха в Благоевград
Древното китайско бойно изкуство:„ Юмрукът на великия лимит ” демонстрираха в Благоевград
Филологическият факултет към Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в Благоевград празнува обичайния китайски празник „ Средата на есента “, символизиращ събирането на фамилията, звучаха стихове, демонстрирано бе и античното бойно изкуство Тай чи, съобщи кореспондентът на БГНЕС в града.
Студенти, преподаватели и посетители имаха опцията да се допрян до непознатите страни на обичайна китайска просвета в стая „ Конфуций “ на ЮЗУ, като хазаин на празника бе Филологическия факултет.
Празникът бе маркиран с показване на бойното изкуство Тай чи, което показа Валери Иванов – Лао шъ, един от създателите на школата "Кунгфу център Сюангуей" през 1995 година Той е правоприемник на традициите на семействата Чън и Ян, предадени на неговия преподавател Красимир Димитров – Китаеца /1957-2012/ от великия занаятчия Гу Лиусин /1908-1991/ – ревнив откривател и бранител на достоверното изкуство на "Тайдзи цюан"=
Тайдзи цюан /Юмрукът на тайдзи/ се развива като бойно изкуство в края на XVIII век. В техниката на неговото упражняване намират съответно и непосредствено практическо приложение съществени концепции във философията на даоизма, китайския будизъм и конфуцианството. През втората половина на XX вeк изкуството на придвижването в тайдзи цюан става изключително известно в Китай, а и в целия свят най-вече със своя възстановителен и хармонизиращ резултат. Настъпва забележителна "модернизация" в техниката, като Тай чи /както известно се назовава на Запад днес/ се практикува най-вече под формата на лечебна техника и възстановителна гимнастика.
Развива се също и като спортно-състезателна и естетическа дисциплинираност. Овладяването на "вътрешните" и не толкоз известни аспекти на това изкуство изисква задълбочено дългогодишно проучване и нахлуване в дълбочината на древно-китайското обичайно светоусещане и схващане на живота и света, за техния смисъл, наличие и качество на осъзнато наличие. Изключителна необичайност е докосването до хубостта и силата на това изкуство.
„ Тай чи е известното название, което е пристигнало от транскрипцията от британски език на китайския термин, който се използва със смисъла „ пестник “/юмрукът на великия предел-б.р./. Това, че се споделя „ Бойно изкуство “ не значи, че се употребява единствено за пердах, а бойните изкуства стават изкуства, когато стопират да се практикуват като нещо, което може да се използва по време на война. По-скоро практиката е ориентирана към това да съхранява живота и да се грижи за него, в сравнение с това да го унищожава. Тай чи е метод, по който античната китайска философия на живота доближава до нас и се предава по един на практика метод. Може би Тай чи наподобява повече на танц, тъй като сме привикнали да възприемаме хармоничното взаимоотношение на света към нас с танците. Всъщност, въпреки че е бойно изкуство, в него няма концепцията за принуждение, концепцията за опълчване. Самата философия за следване на естествения път на живота, допуска нашето намиране на равновесие и присъединяване по най-хубавия метод за нещата вътре в нас ”, изясни Валери Иванов, който по-късно направи проява на античното бойно изкуство.
Тай Чи е известно в целия свят, в България се практикува повече от 40 години и печели от ден на ден почитатели. Има разнообразни стилове. Има модерни посоки, свързани със спортни изяви и художествени такива.
„ Днес честваме двоен празник. Празникът „ Средата на есента “ е известен в Китай. Разбира се, най-известнияj празник е посрещането на пролетта, по този начин наречената „ Китайска нова година “. Но празникът „ Средата на есента “ е също нещо доста забавно, тъй като символизира събирането на фамилията. Ние взехме решение, че годината, в която започваме с китайския би трябвало да е обвързвана със събиране на нашите студенти, като събиране в един кръг. „ Средата на есента “ се чества в средата на осмия месец (около 15 октомври), защото в китайския календар 7, 8 и 9 месец са есенни месеци ”, сподели деканът на Филологическия факултет проф. Магдалена Панаотова.
Според нея деянията са най-различни – свързани са с почерпката със сладкиши като китайския лунен кейк, който съставлява 13 кексчета, подредени под формата на пирамида, за всеки един месец от годината, а тринадесетото е в чест на дните от високосните години. Те символизират кръга и обединяването.
„ Семейството на студентите, искащи да се занимават с китайски, се усилва. От тази образователна година имаме и нова компетентност – „ Педагогика на образованието по български и китайски език “. За в този момент тя е бутикова. Имаме и нова преподавателка, която е отвън нашата лекторка Ю Мин, Донка Шикова – българка, приключила китайстика, която към този момент преподава ”, добави проф. Панайотова.
Миналата година, с помощта на дългогодишните старания на проф. Антони Стоилов и проф. Магдалена Панайотова в Югозападния университет, бе открита китайската стая „ Конфуций “. Проектът бе сбъднат със съдействието на Институт „ Конфуций “ в София. Така стаята се трансформира в единствената по рода си за цяла Югозападна България. /БГНЕС
Филологическият факултет към Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в Благоевград празнува обичайния китайски празник „ Средата на есента “, символизиращ събирането на фамилията, звучаха стихове, демонстрирано бе и античното бойно изкуство Тай чи, съобщи кореспондентът на БГНЕС в града.
Студенти, преподаватели и посетители имаха опцията да се допрян до непознатите страни на обичайна китайска просвета в стая „ Конфуций “ на ЮЗУ, като хазаин на празника бе Филологическия факултет.
Празникът бе маркиран с показване на бойното изкуство Тай чи, което показа Валери Иванов – Лао шъ, един от създателите на школата "Кунгфу център Сюангуей" през 1995 година Той е правоприемник на традициите на семействата Чън и Ян, предадени на неговия преподавател Красимир Димитров – Китаеца /1957-2012/ от великия занаятчия Гу Лиусин /1908-1991/ – ревнив откривател и бранител на достоверното изкуство на "Тайдзи цюан"=
Тайдзи цюан /Юмрукът на тайдзи/ се развива като бойно изкуство в края на XVIII век. В техниката на неговото упражняване намират съответно и непосредствено практическо приложение съществени концепции във философията на даоизма, китайския будизъм и конфуцианството. През втората половина на XX вeк изкуството на придвижването в тайдзи цюан става изключително известно в Китай, а и в целия свят най-вече със своя възстановителен и хармонизиращ резултат. Настъпва забележителна "модернизация" в техниката, като Тай чи /както известно се назовава на Запад днес/ се практикува най-вече под формата на лечебна техника и възстановителна гимнастика.
Развива се също и като спортно-състезателна и естетическа дисциплинираност. Овладяването на "вътрешните" и не толкоз известни аспекти на това изкуство изисква задълбочено дългогодишно проучване и нахлуване в дълбочината на древно-китайското обичайно светоусещане и схващане на живота и света, за техния смисъл, наличие и качество на осъзнато наличие. Изключителна необичайност е докосването до хубостта и силата на това изкуство.
„ Тай чи е известното название, което е пристигнало от транскрипцията от британски език на китайския термин, който се използва със смисъла „ пестник “/юмрукът на великия предел-б.р./. Това, че се споделя „ Бойно изкуство “ не значи, че се употребява единствено за пердах, а бойните изкуства стават изкуства, когато стопират да се практикуват като нещо, което може да се използва по време на война. По-скоро практиката е ориентирана към това да съхранява живота и да се грижи за него, в сравнение с това да го унищожава. Тай чи е метод, по който античната китайска философия на живота доближава до нас и се предава по един на практика метод. Може би Тай чи наподобява повече на танц, тъй като сме привикнали да възприемаме хармоничното взаимоотношение на света към нас с танците. Всъщност, въпреки че е бойно изкуство, в него няма концепцията за принуждение, концепцията за опълчване. Самата философия за следване на естествения път на живота, допуска нашето намиране на равновесие и присъединяване по най-хубавия метод за нещата вътре в нас ”, изясни Валери Иванов, който по-късно направи проява на античното бойно изкуство.
Тай Чи е известно в целия свят, в България се практикува повече от 40 години и печели от ден на ден почитатели. Има разнообразни стилове. Има модерни посоки, свързани със спортни изяви и художествени такива.
„ Днес честваме двоен празник. Празникът „ Средата на есента “ е известен в Китай. Разбира се, най-известнияj празник е посрещането на пролетта, по този начин наречената „ Китайска нова година “. Но празникът „ Средата на есента “ е също нещо доста забавно, тъй като символизира събирането на фамилията. Ние взехме решение, че годината, в която започваме с китайския би трябвало да е обвързвана със събиране на нашите студенти, като събиране в един кръг. „ Средата на есента “ се чества в средата на осмия месец (около 15 октомври), защото в китайския календар 7, 8 и 9 месец са есенни месеци ”, сподели деканът на Филологическия факултет проф. Магдалена Панаотова.
Според нея деянията са най-различни – свързани са с почерпката със сладкиши като китайския лунен кейк, който съставлява 13 кексчета, подредени под формата на пирамида, за всеки един месец от годината, а тринадесетото е в чест на дните от високосните години. Те символизират кръга и обединяването.
„ Семейството на студентите, искащи да се занимават с китайски, се усилва. От тази образователна година имаме и нова компетентност – „ Педагогика на образованието по български и китайски език “. За в този момент тя е бутикова. Имаме и нова преподавателка, която е отвън нашата лекторка Ю Мин, Донка Шикова – българка, приключила китайстика, която към този момент преподава ”, добави проф. Панайотова.
Миналата година, с помощта на дългогодишните старания на проф. Антони Стоилов и проф. Магдалена Панайотова в Югозападния университет, бе открита китайската стая „ Конфуций “. Проектът бе сбъднат със съдействието на Институт „ Конфуций “ в София. Така стаята се трансформира в единствената по рода си за цяла Югозападна България. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ