Посрещаме 7524 година според Българския календар
Древнобългарският календар е най-старият в света. Според него на 21 декември сме навлезли в 7 524-та година.
Българският календар е доста по-стар от Григорианския, Китайския, Юлианския и даже от този на маите. Той съставлява необикновено огромен интелектуален и теоретичен труд, дело на хора, живели доста преди Христа. Прабългарският календар се разграничава от астрономическия единствено с няколко секунди, което го прави в действителност прецизен.
През 1976 година ЮНЕСКО признава българския календар за най-стария в света. По времето на Велика България всички нации са се водели по нашия календар, впечатлени от неговата акуратност.
Българският календар има 12-годишен цикъл. Той е първоизточникът на китайския. Изследователите през всички тези години се изумяват от гениалното решение, което предците ни са взели за 365-тото число. Проблемът с него проваля даже най-съвършените мостри на календари. Годината за тях започвала в най-късия ден от зимното слънцестоене, на 21 декември.
В календара им този ден не взимал присъединяване в месеца и не се включвал в съответната седмица. 21 декември бил Ени-Алем - нулев ден. В останалите 364 дни годината се разпределяла в четири идентични тримесечия или сезона, които били разграничени на 13 седмици. По този метод всеки сезон започвал в неделя – първи ден от седмицата за прабългарите.
Началото на древнобългарския календар е през 5504 година прочие Хр. С неговото проучване са се занимавали Димитър Съсълов, проф. Васил Златарски, историкът ст. н. с. Петър Добрев, доцент Васил Умленски - Институт по астрономия Българска академия на науките и още доста други.
Подобно на актуалния календар, в античния 12-годишен цикъл има 12 зодии. За разлика от други обаче, в нашия календар първият месец от цикъла, в който Слънцето обикаля Земята, стартира със свиня (докс, док, прасе). Следват вол (шегор, куврат, буза, бусман), тигър (барс, паръс, баръс), заек (дванш), дракон (вер, драгун, кала, слав), змия (дилом, делян, аттила), кон (тек, таг, спокоен, алаша), маймуна (песин, писин), коч (суръх, север, расате), петел (тох, тах) и куче (етх).
