Защо в руските храмове и до днес водят службите на църковнославянски език
Древният език, основан през IX век от братята Кирил и Методий, към момента може да се чуе в православните храмове в цяла Русия.
Дори тези, които знаят чудесно съветски език, като отидат на работа в някой от храмовете на Руската православна черква (РПЦ), доста неща не схващат. В продължение на хиляда години даже фрагментите от Евангелието там се четат на доста красивия, само че необичайно звучащ за актуалното съветско ухо език. Той се назовава църковнославянски. Какъв е този език и за какво РПЦ изрично отхвърля да се раздели с него?
Сергей Бобильов/ТАСС
Откъде идва църковнославянският език?
Михаил Трешченко/ТАСС
В продължение на хиляда години църковнославянският език за православните славяни има същото значение, каквото и латинският за католиците. По създание той е правоприемник на староцърковнославянския, първия писмен славянски език, основан през IX век от братята Константин (Кирил) и Методий и техните възпитаници (и основан на основата на старобългарския диалект). Въпреки южнославянския си темперамент този език по това време е бил понятен и за западните и източните славяни. Въпреки това единната старобългарска традиция за писане на богослужебни текстове последователно се размива, като се насища с детайли от тези славянски диалекти, които са били родни за преписвачите на книгите. В резултат на това през X-XI в. стартират да се образуват локални версии (изводи) на църковнославянския език (в другите исторически интервали в славянския свят те са към осем). Сегашната форма на църковнославянския език (наричана още новоцърковнославянски и синодален извод) е основана през XVII в. посредством синтез на киевския и старомосковския извод.
Въпреки че актуалният църковнославянски език е по-близък до съветския по някои систематични особености от своя предходник старобългарския, той е, на първо място, различен южнославянски език по генезис, освен това извънредно литературен и мощно обвързван с религиозната сфера. Без специфична подготовка (четене на богослужебна литература с съветски превод и/или специфичен курс на обучение) за рускоговорящия човек е мъчно да се ориентира свободно в църковнославянските текстове.
Иван Денисенко/Sputnik
Както можете да предположите, единствено дребна част от православните вярващи в Русия владеят църковнославянски език (за искащите се оферират безвъзмездни езикови курсове в църквите). Въпреки това множеството от тези, които идват на работа, схващат нейния смисъл с помощта на непрекъснатото повторение на текстовете (достатъчно е да се прочетат няколко пъти съветските текстове на службата и смисълът на казаното се запомня). Освен това на църковнославянски се произнасят само текстовете на службите (издават се и книги), до момента в който проповедите и изповедите се четат от свещениците на актуален съветски език.
Свободни източници
Защо Руската православна черква не премине на съветски език?
Не може да се каже, че въпросът за прекосяването към актуален съветски език в литургичните текстове не е бил повдиган в църковните среди. Инициаторите на решението на този проблем настояват, че отхвърлянето на един неразбираем език ще направи РПЦ по-привлекателна за младото потомство и ще я направи по-популярна. Като мотив за това се показва опитът на католическата черква, която още през ХХ век изоставя латинския език и минава към работа на националните езици.
Табилда Кадирбеков/Sputnik
„Дискусията за езика на богослужението в Русия към този момент има дълга история. В началото на ХХ век също се изричат разнообразни отзиви. Въпросът е бил прегледан на Поместния събор през 1917/1918 година, само че революцията не разрешава дебатът да бъде завършен“, протойерей Николай Балашов, заместник-председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия и член на Междусъборния съвет на Руската православна черква. През 2011 година даже е извършено, което сподели, че съветското общество е разграничено почти на половина във връзка с нуждата от превод на службите на актуален съветски език. Сергей Бобильов/ТАСС
Представители на църквата обаче настояват, че РПЦ не счита да се отхвърля от тази непрекъсната хилядолетна традиция на църковните служби на църковнославянски език. РПЦ държи на това мнение, тъй като счита, че отричането на църковнославянския език има повече дефекти, в сравнение с преимущества. Зеленоградският свещеник Савва (Тутунов) твърди, че „нашият народ е привикнал с несъмнено свещенодействие на избран език. А преводът на актуален съветски език на богослуженията в храмовете в Русия ще послужи по-скоро като антимисионерски детайл, който по всяка възможност ще отблъсне мнозина“.
Константин Михалчевски/Sputnik
През хилядолетната процедура езикът на богослужението самичък по себе си е придобил сакрално значение, когато звуковият облик на една църковнославянска дума съдържа доста повече от дословния ѝ превод на актуален съветски език.
Павел Лисицин/Sputnik
„При превод (на актуален съветски език) доста богословски понятия, които са дефинирани и ясни на църковнославянски език, могат да са труднопреводими, богословското наличие на даден текст може да се загуби при превода. Думата, която на един език се свързва с доста ясни богословски понятия, преведена на различен език (например на съветски език), ще загуби всички тези връзки. И това е сериозен проблем: ще обедним богословието и богослужението, в случай че не вземем поради този аспект“, епископът.
Михаил Терешченко/ТАСС
създател: ВЯЧЕСЛАВ ЧАРСКИЙ
източник: bg.rbth.com
Дори тези, които знаят чудесно съветски език, като отидат на работа в някой от храмовете на Руската православна черква (РПЦ), доста неща не схващат. В продължение на хиляда години даже фрагментите от Евангелието там се четат на доста красивия, само че необичайно звучащ за актуалното съветско ухо език. Той се назовава църковнославянски. Какъв е този език и за какво РПЦ изрично отхвърля да се раздели с него?
Сергей Бобильов/ТАСС Откъде идва църковнославянският език?
Михаил Трешченко/ТАСС В продължение на хиляда години църковнославянският език за православните славяни има същото значение, каквото и латинският за католиците. По създание той е правоприемник на староцърковнославянския, първия писмен славянски език, основан през IX век от братята Константин (Кирил) и Методий и техните възпитаници (и основан на основата на старобългарския диалект). Въпреки южнославянския си темперамент този език по това време е бил понятен и за западните и източните славяни. Въпреки това единната старобългарска традиция за писане на богослужебни текстове последователно се размива, като се насища с детайли от тези славянски диалекти, които са били родни за преписвачите на книгите. В резултат на това през X-XI в. стартират да се образуват локални версии (изводи) на църковнославянския език (в другите исторически интервали в славянския свят те са към осем). Сегашната форма на църковнославянския език (наричана още новоцърковнославянски и синодален извод) е основана през XVII в. посредством синтез на киевския и старомосковския извод.
Въпреки че актуалният църковнославянски език е по-близък до съветския по някои систематични особености от своя предходник старобългарския, той е, на първо място, различен южнославянски език по генезис, освен това извънредно литературен и мощно обвързван с религиозната сфера. Без специфична подготовка (четене на богослужебна литература с съветски превод и/или специфичен курс на обучение) за рускоговорящия човек е мъчно да се ориентира свободно в църковнославянските текстове.
Иван Денисенко/Sputnik Както можете да предположите, единствено дребна част от православните вярващи в Русия владеят църковнославянски език (за искащите се оферират безвъзмездни езикови курсове в църквите). Въпреки това множеството от тези, които идват на работа, схващат нейния смисъл с помощта на непрекъснатото повторение на текстовете (достатъчно е да се прочетат няколко пъти съветските текстове на службата и смисълът на казаното се запомня). Освен това на църковнославянски се произнасят само текстовете на службите (издават се и книги), до момента в който проповедите и изповедите се четат от свещениците на актуален съветски език.
Свободни източници Защо Руската православна черква не премине на съветски език?
Не може да се каже, че въпросът за прекосяването към актуален съветски език в литургичните текстове не е бил повдиган в църковните среди. Инициаторите на решението на този проблем настояват, че отхвърлянето на един неразбираем език ще направи РПЦ по-привлекателна за младото потомство и ще я направи по-популярна. Като мотив за това се показва опитът на католическата черква, която още през ХХ век изоставя латинския език и минава към работа на националните езици.
Табилда Кадирбеков/Sputnik „Дискусията за езика на богослужението в Русия към този момент има дълга история. В началото на ХХ век също се изричат разнообразни отзиви. Въпросът е бил прегледан на Поместния събор през 1917/1918 година, само че революцията не разрешава дебатът да бъде завършен“, протойерей Николай Балашов, заместник-председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия и член на Междусъборния съвет на Руската православна черква. През 2011 година даже е извършено, което сподели, че съветското общество е разграничено почти на половина във връзка с нуждата от превод на службите на актуален съветски език.
Сергей Бобильов/ТАСС Представители на църквата обаче настояват, че РПЦ не счита да се отхвърля от тази непрекъсната хилядолетна традиция на църковните служби на църковнославянски език. РПЦ държи на това мнение, тъй като счита, че отричането на църковнославянския език има повече дефекти, в сравнение с преимущества. Зеленоградският свещеник Савва (Тутунов) твърди, че „нашият народ е привикнал с несъмнено свещенодействие на избран език. А преводът на актуален съветски език на богослуженията в храмовете в Русия ще послужи по-скоро като антимисионерски детайл, който по всяка възможност ще отблъсне мнозина“.
Константин Михалчевски/Sputnik През хилядолетната процедура езикът на богослужението самичък по себе си е придобил сакрално значение, когато звуковият облик на една църковнославянска дума съдържа доста повече от дословния ѝ превод на актуален съветски език.
Павел Лисицин/Sputnik „При превод (на актуален съветски език) доста богословски понятия, които са дефинирани и ясни на църковнославянски език, могат да са труднопреводими, богословското наличие на даден текст може да се загуби при превода. Думата, която на един език се свързва с доста ясни богословски понятия, преведена на различен език (например на съветски език), ще загуби всички тези връзки. И това е сериозен проблем: ще обедним богословието и богослужението, в случай че не вземем поради този аспект“, епископът.
Михаил Терешченко/ТАСС създател: ВЯЧЕСЛАВ ЧАРСКИЙ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ