Изследователи, работещи в пещера в Южна Испания, откриха доказателства, че скелетните останки на древни хора, погребани там, са били изкопани, модифицирани и дори използвани като инструменти от следващите поколения.
Екипът, ръководен от учени от университета в Берн, Швейцария, изследва останки, открити в Куева де лос Мармолес, близо до град Гранада, Южна Испания.
Те открили, че останките принадлежат на най-малко 12 различни хора, които са били погребани от 5 000 г. пр. н. е. до 2 000 г. пр. н. е. и че е имало „умишлени модификации след смъртта на костите, включително фрактури и ожулвания, които може да са резултат от опити за извличане на костен мозък и други тъкани“, се казва в съобщение за новини, публикувано в сряда.
Човешка кост, намерена в пещерата. J.C. Вера Родригес В допълнение, един пищял – или пищял – изглежда е бил модифициран, за да се използва като инструмент.
„Първо пищялът беше счупен и единият край на получения фрагмент беше използван за изстъргване на някакъв материал“, каза авторът на изследването Марко Милела, научен сътрудник по физическа антропология в университета в Берн, каза по имейл в четвъртък.
И череп - или череп - е бил изстърган по периметъра му, вероятно за да позволи някаква диетична или практическа употреба, според изследователите.
Въпреки че тези видове останки са известни като „черепни чаши“, това не означава непременно, че са били използвани като контейнери, каза Милела.
„В нашия случай знаем, че черепът е бил модифициран“, каза той. „Но, както обикновено (с) липса на писмени записи, трябва да сме отворени за цял набор от обяснения относно причината за това действие.“
Това предполага, че е имало „сложно погребално поведение“ в района в праисторията, добавя екипът.
Милела обясни, че констатациите са в съответствие с доказателства, открити преди това в други пещери в региона.
„Модификацията и манипулирането на човешки останки са наистина добре известни за това време, с примери и от същия регион. В този смисъл пещерата Мармолес е в съответствие с това, което знаем за погребалното поведение на тези култури“, каза той.
Изследователи, гледащи към масивната спелеотема на Куева Ардалес, с археологически изкоп на преден план. С любезното съдействие на Педро Канталехо-Дуарте „Това, което според мен беше доста интригуващо, е количеството манипулирани кости, както и разширеното използване на пещерата за погребални цели“, добави Милела. „Като цяло тези открития връщат картина, в която пещерата е била културна фокусна точка за поколения.“
Практиката за модифициране на човешки останки става особено разпространена около 4000 г. пр. н. е. в южната част на Иберийския полуостров, според проучването, но не е ясно защо.
„Това, което знаем, е, че подобно третиране на човешки останки е идентифицирано и в други, подобни пещерни контексти, също от същия регион, (и) че пещерата очевидно е била социална забележителност за тези общности“, каза той. „Имаме работа с култури, в които връзката с мъртвите и техните физически останки... са средство за съхраняване и предаване на социална памет, както и сплотеност на групата“, каза Милела.
Освен това е възможно тези, които са модифицирали останките, да са познавали хората, към които са принадлежали, когато са били живи.
„Действието, извършено върху останките, не се е случило (а) дълго време след смъртта“, каза Милела. „Възможност е.“
Констатациите бяха публикувани в сряда в списание PLOS ONE.
