Таен тунел разкрива мистерии на Теотиуакан
Древната мезоамериканска цивилизация от Теотиуакан, живяла на 30 благи (50 км) североизточно от днешния Мексико Сити, от години съставлява мистерия за археолози и историци.
Началото на строителството на античния град е датирано в интервала към 400 година пр.Хр. 800 години по-късно, някъде към 400 година, Теотиуакан израства до най-мощния и авторитетен град в района – дом на към 200 хиляди души. През 750 година великият Теотиуакан към този момент е изгорял, зарязан нереален град.
Таен тунел под една от античните пирамиди дава вяра на археолозите, че ще имат опция да надникнат надълбоко в сърцето на тази енигматична цивилизация.
Смята се, че към началото на XIV век ацтеките са разкрили руините на Теотиуакан. Древният град бил зарязан шест века по-рано. Именно ацтеките дали на града неговото име, което може да бъде жестоко преведено като „ Град на боговете “.
Въпреки че е учреден към 400 година пр.Хр., Теотиуакан е почнал плевел напредък към 500 години по-късно. Бил е издигнат по оста север–юг, с необятен бул., прочут като „ Авеню на мъртвите “, който се простира сред високия 147 стъпки Храм на Луната и необятния площад, именуван Цитаделата, в южния край. В сърцето на града господства солидният Храм на Слънцето с височина 213 стъпки.
В интервала сред разцвета на Теотиуакан към 400 година и неговото овакантяване градът, наподобява, е горял няколко пъти, евентуално вследствие на революция или пък на инвазия от непозната войска. Около 750 година оживелите поданици на града евентуално са се включили към прилежащи градове и култури или пък са последвали комерсиалните пътища, загърбвайки своя популярен град.
В наше време, към 1200 години по-късно, поради неналичието на писмени сведения историците нямат безапелационен отговор на редица въпроси за Теотиуакан, в това число кой е основал града, по какъв начин е бил ръководен той, какъв език са говорили неговите жители или каква е била тяхната вяра. Сега, наподобява, археолози, прекарали последните 13 години в изследвания на място, са напът да намерят отговорите на някои въпроси.
Както оповестява Smithsonian Magazine, с илна стихия през 2003 година провокира свлачище и отваря дупка в основата на една от пирамидите – Храма на Пернатата змия, намиращ се в Цитаделата. Когато археологът Серхио Гомез от Мексиканския народен институт по антропология и история се снишил в мрака, открил, че се намира в нещо като тунел – дело на човешка ръка.
Оттогава насам Гомез и неговият екип археолози и служащи изследват тунела, който се простира на дължина 330 фута ( към 100 м ) от Цитаделата до центъра на храма.
Те разкрили, че истинският вход на тунела, който се намира на няколко метра от дупката, отворена от свлачището, явно е бил покрит от камъни преди към 1800 години. Изводът е, че каквото и да е имало вътре, би трябвало да е останало недокоснато до момента.
Екипът се движил доста постепенно и деликатно през тунела през последните години. По време на работата си хората извадили към 1000 тона земна маса. Към края на 2015 година били възобновени към 75 хиляди артефакта – от раковини, през съдове и бижута, до скотски кости и даже фрагменти човешка кожа.
Археолозите разкрили, че тунелът свършва в необятна камера с формата на кръст, съдържаща купища бижута и скулптури. Това им дава съображение да мислят, че са на прага на откритието на гроб на към момента незнаен теотиуакански държател. В камерата учените са намерили още съкровища, в това число колиета, буркани с кехлибар и две скулптури от черен камък, евентуално фигури на божества.
- Лабиринтите на античните пирамиди
- Входът към преизподнята се намира под пирамида
- Живак води към гробницата на царя на Теотиуакан
Въпреки че Гомез и екипът му към момента не са разкрили в действителност гроб, археологът има вяра, че тунелът и другите му камери дружно с благосъстоянието на деликатно подбраните артефакти може да съставлява алегорично заравяне.
По отношение на към този момент откритите артефакти Гомез споделя пред Smithsonian: “ Може да прекараш цялата си кариера в оценка на наличието. ”
Предстои да бъдат екскавирани три нови камери и археолозите работят с мъчителна отдаденост, безусловно с четки за зъби, с цел да са сигурни, че няма да повредят нищо. Каквото и да е то, евентуално е ключ към тайните на Теотиуакан.