Александър Секулов: Мечтаем да направим спектакъл само за...
Драматургът на Драматичен театър-Пловдив Александър Секулов е създател на текста на новата режисура „ Одисей ”, която ще се играе особено за самодейността Европейска столица на културата. В основата е тематиката за пътуващия човек. Александър Секулов е създател на пиесите: “Светли хотелски стаи ”, „ Няма ток за електрическия стол ”, драматизациите „ Възвишение ” по романа на Милен Русков в съдействие с Иван Добчев и „ Вълци “ по „ Трънски разкази ” от Петър Делчев.
- Г-н Секулов, всяка режисура на " Одисей " като че ли е обречена на триумф. Това ли са упованията и за пловдивския мегаспектакъл?
- Ще е мъчно, тъй като материалът не е по никакъв начин елементарен. Всеки има някаква визия за Одисей. Самата литературна основа на Омир е без разговор, без доста герои. Всичко се движи към Одисей, не се знаят имената на хората от екипажа му. И това корабоплаване се развива през доста дълго време - близо 9 години, минават през дузина острови. Това време би трябвало да се събере в някакъв фокус. Трудно ми беше да намеря драматургична основа за това - оказа се най-сложното нещо, с което със се захващал. Не е забавно никому да направиш единствено илюстрация на този воин. Трябва да се намерят спорове - би трябвало да има някаква история. Така че това ще е някакъв наш Одисей.
- Защо пловдивският " Одисей " не съумя да плава на сцената на Античния спектакъл?
- Проектът за тази режисура е на Театъра, и то от 4-5 години обратно във времето. Първоначално тя беше предопределена за сцената на Античния спектакъл - всичко трябваше да се случи там. Но фондация " Пловдив 2019 " по една или друга причина не поддържа тази концепция. Не става въпрос за наема за две-три седмици. Когато отидеш да Античния спектакъл, ти би трябвало изцяло друг фон, оттова и още финанси. От фондацията не можаха да ги обезпечат. Не по-малка се оказа компликацията да затворим Античния спектакъл за 15 - 20 дни, с цел да репетира екипът. Но даже след 2019-а ще остане задача на Драматичния спектакъл да направи театър със лични сили, който да е артикул единствено за Античния и да се играе единствено там. А не да е режисура просто пригодена за него.
- Драматичният спектакъл правил ли е сходни трансформации на свои постановки особено за сцената на Античния?
- Правил го е в далечното си минало. И другите трупи, които гостуват, пригаждат и това постоянно си проличава - декорът е по-малък, тъй като там има характерни размери. Акустиката не е проблем - не е проблем и броят на хората. Когато правиш нещо особено за Античния спектакъл, ти съобразяваш и тематиката - не можеш да направиш психическа пиеса там. Това ни остава като задача. Но в никакъв метод не виним фондация " Пловдив 2019 ", че не можа да поддържа този план. Причините не са в парите. Тя просто не можеше да ни обезпечи Античния спектакъл за толкоз дълъг интервал. А без задоволително на брой подготовки не става. Актьорите би трябвало да свикнат и да познават дълбочината на сцената, времето, за което влизат и излизат, да могат да се движат свободно по нея. Не е опера, в която героите си знаят ариите и ти единствено би трябвало да аранжираш пространството. Идеята обаче си остава тази наша фантазия и сме окуражени да я осъществяваме. Това не е гола фантазия. Всяка една институция с изключение на лични цели би трябвало да има и някакъв дълг към обществото. И наш дълг е да създадем театър особено за Античния спектакъл.
- България отхвърля да подпише пакта на Организация на обединените нации за миграцията, а вие избирате тематиката за непрекъснато пътуващия човек...
- Това е история за пътуващия и любопитния човек. Той желае да пътува, даже когато е заплашен животът му. Този човек желае да знае и рискува всичко за това. Това предизвика всички реакции на хората към него и те не схващат за какво той прави това. Темата ни отвори да мислим за един човек, който е доста витален, като в основата му е познанието даже с цената да рискува. Затова и не стопира. Самата книга свършва, преди да се сбъдне предсказанието на Терезий - че ще има ново странствуване на Одисей. Пътуващият човек в никакъв случай не стопира на едно място.
- Какво очаквате от гръцкия занаятчия на принадлежности Янис Пантазис?
- Той прави принадлежности по антични технологии, които са били настоящи по времето на Омир. Това са лири, флейти, гайди - всичките от античните времена. Живее на остров Санторини в остаряла винарска маза, която е трансформирал в концертна зала, нещо като дом на изкуствата. Ще вземе присъединяване при оформянето на звуковата картина на спектакъла, само че е допустимо, най-малко за премиерните представления, да му намерим място на сцената и като актьор. Открихме го благодарение на различен български музикант, който работи с нас в " Калигула " с Диана Добрева. Той ни описа за Янис, свързахме се с него и той пристигна в Пловдив. Сега занаятчия Пантазис прави уъркшоп с нашите артисти, с цел да се научат най-малко малко да свирят на античните принадлежности.
- Драматичният спектакъл като че ли не е правил толкоз огромна продукция в последно време?
- Не единствено е огромна - тя е цялостен нов стадий в развиването на театъра. Този сюжет не може да бъде изигран единствено от нашата натрупа, която е 22-а души. На нас ни трябваха най-малко 40. И се наложи да вършим кастинг и да вземем нови 20 артисти. А те главно са хора, които са приключили НАТФИЗ предходната или по-миналата година. Трудно е.
- Логистиката тук е сложна - къде ще настаните толкоз доста хора?
- Трудно е - настаняваме ги където можем. Общо сме 150 - 160 души - като сложиш всички механически служби - железари, перукери, шивачки, майстори за разнообразни неща... Кораба на Одисей няма да вършим на сцената - само че сценографията ще е огромна.
- Кой ще играе Одисей?
- Още не е решено. От групата, която репетира, ще е, само че не е ясно още. Самите артисти се чудят кой от тях ще бъде. Такъв е методът и стилът на Диана Добрева - тя си взима решението в процеса на работа. Когато стартира един театър, текстът нормално е подготвен на 50%. Той ще претърпи огромни промени, тъй като самите театрални решения го изискват. Крайният вид на спектакъла е решение на режисьора. Но и в течение на подготовките се появяват нови подиуми, които би трябвало да бъдат уплътнени или пък се оферират от самите артисти.
- Г-н Секулов, всяка режисура на " Одисей " като че ли е обречена на триумф. Това ли са упованията и за пловдивския мегаспектакъл?
- Ще е мъчно, тъй като материалът не е по никакъв начин елементарен. Всеки има някаква визия за Одисей. Самата литературна основа на Омир е без разговор, без доста герои. Всичко се движи към Одисей, не се знаят имената на хората от екипажа му. И това корабоплаване се развива през доста дълго време - близо 9 години, минават през дузина острови. Това време би трябвало да се събере в някакъв фокус. Трудно ми беше да намеря драматургична основа за това - оказа се най-сложното нещо, с което със се захващал. Не е забавно никому да направиш единствено илюстрация на този воин. Трябва да се намерят спорове - би трябвало да има някаква история. Така че това ще е някакъв наш Одисей.
- Защо пловдивският " Одисей " не съумя да плава на сцената на Античния спектакъл?
- Проектът за тази режисура е на Театъра, и то от 4-5 години обратно във времето. Първоначално тя беше предопределена за сцената на Античния спектакъл - всичко трябваше да се случи там. Но фондация " Пловдив 2019 " по една или друга причина не поддържа тази концепция. Не става въпрос за наема за две-три седмици. Когато отидеш да Античния спектакъл, ти би трябвало изцяло друг фон, оттова и още финанси. От фондацията не можаха да ги обезпечат. Не по-малка се оказа компликацията да затворим Античния спектакъл за 15 - 20 дни, с цел да репетира екипът. Но даже след 2019-а ще остане задача на Драматичния спектакъл да направи театър със лични сили, който да е артикул единствено за Античния и да се играе единствено там. А не да е режисура просто пригодена за него.
- Драматичният спектакъл правил ли е сходни трансформации на свои постановки особено за сцената на Античния?
- Правил го е в далечното си минало. И другите трупи, които гостуват, пригаждат и това постоянно си проличава - декорът е по-малък, тъй като там има характерни размери. Акустиката не е проблем - не е проблем и броят на хората. Когато правиш нещо особено за Античния спектакъл, ти съобразяваш и тематиката - не можеш да направиш психическа пиеса там. Това ни остава като задача. Но в никакъв метод не виним фондация " Пловдив 2019 ", че не можа да поддържа този план. Причините не са в парите. Тя просто не можеше да ни обезпечи Античния спектакъл за толкоз дълъг интервал. А без задоволително на брой подготовки не става. Актьорите би трябвало да свикнат и да познават дълбочината на сцената, времето, за което влизат и излизат, да могат да се движат свободно по нея. Не е опера, в която героите си знаят ариите и ти единствено би трябвало да аранжираш пространството. Идеята обаче си остава тази наша фантазия и сме окуражени да я осъществяваме. Това не е гола фантазия. Всяка една институция с изключение на лични цели би трябвало да има и някакъв дълг към обществото. И наш дълг е да създадем театър особено за Античния спектакъл.
- България отхвърля да подпише пакта на Организация на обединените нации за миграцията, а вие избирате тематиката за непрекъснато пътуващия човек...
- Това е история за пътуващия и любопитния човек. Той желае да пътува, даже когато е заплашен животът му. Този човек желае да знае и рискува всичко за това. Това предизвика всички реакции на хората към него и те не схващат за какво той прави това. Темата ни отвори да мислим за един човек, който е доста витален, като в основата му е познанието даже с цената да рискува. Затова и не стопира. Самата книга свършва, преди да се сбъдне предсказанието на Терезий - че ще има ново странствуване на Одисей. Пътуващият човек в никакъв случай не стопира на едно място.
- Какво очаквате от гръцкия занаятчия на принадлежности Янис Пантазис?
- Той прави принадлежности по антични технологии, които са били настоящи по времето на Омир. Това са лири, флейти, гайди - всичките от античните времена. Живее на остров Санторини в остаряла винарска маза, която е трансформирал в концертна зала, нещо като дом на изкуствата. Ще вземе присъединяване при оформянето на звуковата картина на спектакъла, само че е допустимо, най-малко за премиерните представления, да му намерим място на сцената и като актьор. Открихме го благодарение на различен български музикант, който работи с нас в " Калигула " с Диана Добрева. Той ни описа за Янис, свързахме се с него и той пристигна в Пловдив. Сега занаятчия Пантазис прави уъркшоп с нашите артисти, с цел да се научат най-малко малко да свирят на античните принадлежности.
- Драматичният спектакъл като че ли не е правил толкоз огромна продукция в последно време?
- Не единствено е огромна - тя е цялостен нов стадий в развиването на театъра. Този сюжет не може да бъде изигран единствено от нашата натрупа, която е 22-а души. На нас ни трябваха най-малко 40. И се наложи да вършим кастинг и да вземем нови 20 артисти. А те главно са хора, които са приключили НАТФИЗ предходната или по-миналата година. Трудно е.
- Логистиката тук е сложна - къде ще настаните толкоз доста хора?
- Трудно е - настаняваме ги където можем. Общо сме 150 - 160 души - като сложиш всички механически служби - железари, перукери, шивачки, майстори за разнообразни неща... Кораба на Одисей няма да вършим на сцената - само че сценографията ще е огромна.
- Кой ще играе Одисей?
- Още не е решено. От групата, която репетира, ще е, само че не е ясно още. Самите артисти се чудят кой от тях ще бъде. Такъв е методът и стилът на Диана Добрева - тя си взима решението в процеса на работа. Когато стартира един театър, текстът нормално е подготвен на 50%. Той ще претърпи огромни промени, тъй като самите театрални решения го изискват. Крайният вид на спектакъла е решение на режисьора. Но и в течение на подготовките се появяват нови подиуми, които би трябвало да бъдат уплътнени или пък се оферират от самите артисти.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ