Драматизация на Трънски разкази на Петър Делчев, изиграна на трънски

Драматизация на " Трънски разкази " на Петър Делчев, изиграна на трънски акцент, е последното, което бих очаквала от Диана Добрева – за мен една от най-елегантните и стилни режисьорки в България. Точно това обаче е нейната режисура в Пловдивския спектакъл и тя е образно съвършена и запаметяваща се не по-малко от, или. Текстът на пиесата е преправка на Александър Секулов – превъзходен публицист, който е събрал литературната първооснова в къса и понятна алегория, която Диана Добрева, обичайно създател и на костюмите, добавя с изразните средства на светлината и костюмите, които са език, на моменти заглушаващ този на актьорите. Да не пропусна и музиката на Петя Диманова, също неотделима част от действието. По този метод даже и там, където не успявах да схвана до дъно странния акцент на героите, всичко беше безусловно ясно.

В една дълбока и снежна зима някъде в планината вълците наближават все по-близо до селото в търсене на храна. За селяните става рисково да излизат сами нощем. За всички е ясно от дълго време, че помощ няма да пристигна отникъде и могат да се надяват единствено на себе си. " Бог високо, цар надалеч " – и без да е изговорена в текст, тази сентенция е като мото на спектакъла, в който попът на вятъра се пробва да призове към примирение и благост с думи или с персонален образец.

За отбелязване е, че попът и селският старейшина са озвучени по идентичен метод, друг от другите герои – с заздравен до край шепот, който звучи тъкмо като от отвъдното. Само че до момента в който попът приказва с гласа на небето, то старейшината е гласът на преизподнята. В ролята на попа е в действителност ангелогласният непрофесионален артист Иван Костадинов, който Диана Добрева персонално е избрала и убедила да взе участие. По специалност той е нощен надзирател на театъра в Пловдив. Присъствието му е не по-малко безапелационно от това на останалите актьори – Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова. И въпреки че множеството от тях имат единствено по един или два къси монолога, действието е плътно и всички са на равнище. Специално за Герасим Георгиев-Геро постоянно съм била уверена, че има неизразходван трагичен капацитет.

Впечатляващо зрелище и... както сподели приятелката ми най-после: " То даже няма потребност от думи ". Така си е. Просто гледайте, гледайте.