Валерия Велева: Перверзия с оставки. Борисов и кризата във властта
ДРАМАТА ВЪВ ВЛАСТТА
За първи път, откогато Бойко Борисов е министър председател, промяната на министри провокира трагични турбуленции освен в страната, само че и личната му партия. Вярно е, че за първи път той изиска три, а може да станат и повече, оставки на министри. Управляващата коалиция се раздруса от непреодолими вътрешни несъгласия, персоналната злост сред отелните субекти на властта избуя през през медиите, обрисуваха са лобита и лагери, извадиха се томахавки, захвърчаха каски, властта се трансформира в полесражение.
И за първи път, откогато е в политиката, Борисов не е едноличен стопанин на ситуацията. Срещу него към този момент има образуван тим, който не се тормози обществено да му се опълчва.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СИЛИТЕ
Срещу водача на ГЕРБ се изправят ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, цялата парламентарна група на ГЕРБ, двамата вицепремиери Валери Симеонов и Красиммир Каракачанов. Сериозна войска. Всички те слагат под подозрение решението му като министър председател да изиска и да получи оставките на министрите Радев, Нанков и Московски като вдишване на политическа отговорност след трагичния случай край Своге, лишил живота на 17 българи. Нещо повече, откогато оставките са факт, в медиите тече неистова борба за избавяне на министрите, и най-много на Николай Нанков.
Единственият, който стои компактно зад тила на Борисов е ръководителят на ПГ на Оперативна програма Волен Сидеров, който изповядва класическото предписание – министър председателят е този, който взема решение ориста на министрите си.
В същото време в лагера на патроитите се води яростна война, в която на премиера е отредена извънредно нежелана роля – той не може да е съдия, тъй като няма механизмите за това, и се трансформира в елементарен наблюдаващ, върху който обаче падат снарядите.
ОБВИНЕНИЯТА
За похлупак на цялата тази трагикомична пиеска министър председателят е посочен от своя вицеремиер Симеонов в публична декларация на НФСБ като властнически управленец, който нарушава конституцията; чиито дейности са нелогични - обслужват не държавните ползи, а персоналния му рейтинг; а пък под крилото на властта му в страната си шири корупция, лобизъм и кадрова вахканалия.
Никой от ГЕРБ не скочи да отбрани Борисов. Цялата партия се сниши. Никой от министрите не се засегна от думите на вицепремиера, никой не обори тежките му обвинявания. Никой от депутатите на ГЕРБ не се възпламени от клеймото, лепнато от Симеонов на властта, която те крепят с гласовете си. Нямаше изключителни брифинги на дежурните от ГЕРБ, нямаше даже декларация на ГЕРБ.
Самият Борисов също си замълча. Нещо повече, единствено час след взривяващата декларация на НФСБ той седна на една маса със Симеонов. Не се ядоса. Не се разсърди. Не се обиди. Не изиска пояснение. Не получи опрощение.
Сякаш нищо не се е случило!
ИЗВОДИТЕ
Извод първи – властта не схваща , че това положение, което показва пред обществото, е тип перверзия. Спалнята на обединението е толкоз необятно отворена, че нищо не остава прикрито от битката под чаршафите. Това не буди смях. Това отвращава! Обществото не е в ролята на воайор, то е насила да гледа този вулгарен театър. Реакцията на фотографията със синята каска на Каракачанов е доказателство, че публиката не се забавлява, тя е гневна. Обясненията за нарушена връзка сред актьорите звучат като гротеска.
Извод втори - Борисов е изгубил силата на въздействието си върху тези , които изпрати във властта. Те към този момент се усещат задоволително овластени и обиграни, с цел да му се опълчват. В дадени моменти той се трансформира в техен пленник. Те го рекетират искрено, притискат го, нагъват го като смачкана мантинела на пътя. Повсеместната корупция, прокарването на лобистки закони, заиграването с стопански субекти, отсъстващият надзор на всички равнища в страната лъсна отчетливо точно в нещастието край Своге. Но това не стресна тези, за които оставките „ няма да решат нищо”.
Извод трети – думата „ оставка” кънти изключително трагично в ГЕРБ , тъй като там към този момент е развъртян синдромът на страха от „ Кой ще е идващият?”. Репликата на Цвета Караянчева от края на предходната година „ Не даваме Делян” (Добрев), тъй като не се знае кой ще е идващият отстрелян, звучи в ухото на всеки от ГЕРБ. Именно този завладяващ боязън сплоти тогава парламентарната група и тя неодобрява Борисов, а Добрев остана в Народното събрание. Сега може да се случи същото. Караянчева разгласи, че депутатите са срещу оставките, които министър председателят е изискал (такова решение на групата на ГЕРБ няма), с което обществено го шамароса. Никой от тях не се замисля за претекстовете и аргументите, довели до решението на премиера да изиска оставки. Или по-точно - отхвърлят се всевъзможни претекстове на премиера. Нещо повече - Караянчева съобщи, че и тримата министри са сполучливи, неразбираемо по какви критерии. От което пък излиза, че министър председателят е неспосбоен да им направи съответна оценка. Затова и решението му за оставките е несъответстващо - това в действителност ни споделя ГЕРБ. Такъв срам до момента никой партиен водач и министър председател не е допускал!
Извод четвърти - депутатите от ГЕРБ не помнят правилото, че оставка не се гласоподава . Тя просто се приема. И като че ли не взимат под внимание решението на Конституционния съд, който в края на януари разгласи за противоконституционен отхвърли на Народното събрание да одобри оставката на Делян Добрев. Освен това измененията и съставът на кабинета се гласоподават накуп. ПГ на ГЕРБ не може да взема решение кои оставки да поддържа и кои да отхвърли, както декларира Караянчева. Парламентът или приема целия кабинет, или го отхвърля дружно с премиера.
Извод пети – неувереното държание на Борисов до момента по повод гафовете на някои министри дава съображение на групата на ГЕРБ да отхвърля правилото, че министърът носи политическа отговорност, даже и когато няма персонална виновност. Така е в белия свят. Ако Борисов беше спазвал този принцип, от дълго време трябваше да се е разделил с Валентин Радев, с Цецка Цачева, с Румен Порожанов като министри в кабинета му. Сега запазвайки Цачева, би трябвало ясно да изясни за какво си отива Радев, за какво остават Ангелкова и Нено Димов. Ако Ангелова остане, каквито са желанията на премиера, ще си отиде ли Валери Симеонов, както той към този момент заплаши? Ако не си отиде, с какво ще го „ компенсира”? Ако пък Волен Сидеров не получи оставката на Симеонов, за която упорства, какво на него ще му даде? Влизането в тази комплицирана скица отслабва Борисов. Вярно е, че до момента той демонстрира изумителни качества да излиза изсъхнал от всяка тежка обстановка и да избавя и държавното управление, и ГЕРБ. Сега обаче патриотите са му като камък на шия, а депутатите отхвърлят да го следват. Отстрани наподобява като военачалник без войска... Навън всички го хвалят, вътре го неодобряват.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Коалиционният съвет на ръководещата коалиция ще реши дали да одобри тези оставки или да ревизира решението на премиера.
Борисов не се е отказал от тях, за него ход обратно няма, даже има желание да предложи още смени в състава на държавното управление.
Тук заплахите са няколко.
Ако Коалиционният съвет поддържа решението на премиера, тогава Валери Симеонов или би трябвало да изяде декларацията, с която го упрекна в авторитаризъм, или да напусне държавното управление. Друг път няма. Освен перверзията. Същото е и с Караянчева.
Ако Коалиционният съвет не поддържа Борисов за оставките на министрите, това ще е третото му бламиране в третия му мандат и тогава той ще би трябвало да хвърли оставка.
Това сочи политическата логичност.
И тук не става въпрос нито за рейтинг, нито за имидж.
А за правила, върху които стъпва всяка демократична власт.
Почти несъмнено е обаче, че нито първият, нито вторият вид ще влязат в деяние. Защото няма да има правила. Коалиционният съвет ще бъде полесражение, на което военачалник и овластени пешки ще премерят сили.
Нечии глави ще пострадат, само че ще бъдат реализирани взаимни отстъпки (как ще ни ги обяснят, следва да видим) и Борисов ще направи замисления от него ремонт на кабинета. Което също носи риск.
РИСКОВЕТЕ
Не е ясно дали новите министри ще бъдат по-добри от тези, които си отиват. Може да се окажат по-драматични неточности от предшествениците си. Трябва ясно да се каже каква ще е посоката на тяхната работа. Иначе Борисов може да влезе в коловоза на Костов, който на втората година смени 10 от министрите си, само че с това кабинетът му не стана по-стабилен.
Трябва да се даде отговор на въпроса - патриотите ще продължат ли да дрънкат каските, или всеки ще получи „ бонбонче” под маската на „ възобновената комуникация”? И докога ще е тази отвратителна игра?
Усещането за перманентна неустойчивост идва и от нарушената връзка сред премиера и парламентарната група на ГЕРБ. Вече има ясно обрисувана разграничителна линия - Те и Той.
Ще успее ли Борисов да затвори всички тези фронтове? Наред с големите проблеми в ръководството и възходящото неодобрение, чийто екот от ден на ден се усеща.
Или ще закърпи ситуацията, с цел да „ добута до края на мандата”, както разгласи Цветанов? На каква цена? И какво значи репликата (ако не е лапсус) на Цветанов от през днешния ден: "ГЕРБ ще предложи претендентите за министри ". Досега знаехме, че министър председателят предлага претендентите за министри, а пък управителният орган на ръководещата партия ги утвърждава. Да не би в ГЕРБ да са написали нови правила на държавното ръководство, с цел да принизят ролята на премиера?
Има риск на Борисов да му писне от всичко това и той да хвърли оставка.
Някои от ГЕРБ побързаха да разгласят, че с трите подадени оставки рецесията във властта е преодоляна.
Не! Кризата занапред стартира!
Валерия Велева, "Епицентър "
За първи път, откогато Бойко Борисов е министър председател, промяната на министри провокира трагични турбуленции освен в страната, само че и личната му партия. Вярно е, че за първи път той изиска три, а може да станат и повече, оставки на министри. Управляващата коалиция се раздруса от непреодолими вътрешни несъгласия, персоналната злост сред отелните субекти на властта избуя през през медиите, обрисуваха са лобита и лагери, извадиха се томахавки, захвърчаха каски, властта се трансформира в полесражение.
И за първи път, откогато е в политиката, Борисов не е едноличен стопанин на ситуацията. Срещу него към този момент има образуван тим, който не се тормози обществено да му се опълчва.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СИЛИТЕ
Срещу водача на ГЕРБ се изправят ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, цялата парламентарна група на ГЕРБ, двамата вицепремиери Валери Симеонов и Красиммир Каракачанов. Сериозна войска. Всички те слагат под подозрение решението му като министър председател да изиска и да получи оставките на министрите Радев, Нанков и Московски като вдишване на политическа отговорност след трагичния случай край Своге, лишил живота на 17 българи. Нещо повече, откогато оставките са факт, в медиите тече неистова борба за избавяне на министрите, и най-много на Николай Нанков.
Единственият, който стои компактно зад тила на Борисов е ръководителят на ПГ на Оперативна програма Волен Сидеров, който изповядва класическото предписание – министър председателят е този, който взема решение ориста на министрите си.
В същото време в лагера на патроитите се води яростна война, в която на премиера е отредена извънредно нежелана роля – той не може да е съдия, тъй като няма механизмите за това, и се трансформира в елементарен наблюдаващ, върху който обаче падат снарядите.
ОБВИНЕНИЯТА
За похлупак на цялата тази трагикомична пиеска министър председателят е посочен от своя вицеремиер Симеонов в публична декларация на НФСБ като властнически управленец, който нарушава конституцията; чиито дейности са нелогични - обслужват не държавните ползи, а персоналния му рейтинг; а пък под крилото на властта му в страната си шири корупция, лобизъм и кадрова вахканалия.
Никой от ГЕРБ не скочи да отбрани Борисов. Цялата партия се сниши. Никой от министрите не се засегна от думите на вицепремиера, никой не обори тежките му обвинявания. Никой от депутатите на ГЕРБ не се възпламени от клеймото, лепнато от Симеонов на властта, която те крепят с гласовете си. Нямаше изключителни брифинги на дежурните от ГЕРБ, нямаше даже декларация на ГЕРБ.
Самият Борисов също си замълча. Нещо повече, единствено час след взривяващата декларация на НФСБ той седна на една маса със Симеонов. Не се ядоса. Не се разсърди. Не се обиди. Не изиска пояснение. Не получи опрощение.
Сякаш нищо не се е случило!
ИЗВОДИТЕ
Извод първи – властта не схваща , че това положение, което показва пред обществото, е тип перверзия. Спалнята на обединението е толкоз необятно отворена, че нищо не остава прикрито от битката под чаршафите. Това не буди смях. Това отвращава! Обществото не е в ролята на воайор, то е насила да гледа този вулгарен театър. Реакцията на фотографията със синята каска на Каракачанов е доказателство, че публиката не се забавлява, тя е гневна. Обясненията за нарушена връзка сред актьорите звучат като гротеска.
Извод втори - Борисов е изгубил силата на въздействието си върху тези , които изпрати във властта. Те към този момент се усещат задоволително овластени и обиграни, с цел да му се опълчват. В дадени моменти той се трансформира в техен пленник. Те го рекетират искрено, притискат го, нагъват го като смачкана мантинела на пътя. Повсеместната корупция, прокарването на лобистки закони, заиграването с стопански субекти, отсъстващият надзор на всички равнища в страната лъсна отчетливо точно в нещастието край Своге. Но това не стресна тези, за които оставките „ няма да решат нищо”.
Извод трети – думата „ оставка” кънти изключително трагично в ГЕРБ , тъй като там към този момент е развъртян синдромът на страха от „ Кой ще е идващият?”. Репликата на Цвета Караянчева от края на предходната година „ Не даваме Делян” (Добрев), тъй като не се знае кой ще е идващият отстрелян, звучи в ухото на всеки от ГЕРБ. Именно този завладяващ боязън сплоти тогава парламентарната група и тя неодобрява Борисов, а Добрев остана в Народното събрание. Сега може да се случи същото. Караянчева разгласи, че депутатите са срещу оставките, които министър председателят е изискал (такова решение на групата на ГЕРБ няма), с което обществено го шамароса. Никой от тях не се замисля за претекстовете и аргументите, довели до решението на премиера да изиска оставки. Или по-точно - отхвърлят се всевъзможни претекстове на премиера. Нещо повече - Караянчева съобщи, че и тримата министри са сполучливи, неразбираемо по какви критерии. От което пък излиза, че министър председателят е неспосбоен да им направи съответна оценка. Затова и решението му за оставките е несъответстващо - това в действителност ни споделя ГЕРБ. Такъв срам до момента никой партиен водач и министър председател не е допускал!
Извод четвърти - депутатите от ГЕРБ не помнят правилото, че оставка не се гласоподава . Тя просто се приема. И като че ли не взимат под внимание решението на Конституционния съд, който в края на януари разгласи за противоконституционен отхвърли на Народното събрание да одобри оставката на Делян Добрев. Освен това измененията и съставът на кабинета се гласоподават накуп. ПГ на ГЕРБ не може да взема решение кои оставки да поддържа и кои да отхвърли, както декларира Караянчева. Парламентът или приема целия кабинет, или го отхвърля дружно с премиера.
Извод пети – неувереното държание на Борисов до момента по повод гафовете на някои министри дава съображение на групата на ГЕРБ да отхвърля правилото, че министърът носи политическа отговорност, даже и когато няма персонална виновност. Така е в белия свят. Ако Борисов беше спазвал този принцип, от дълго време трябваше да се е разделил с Валентин Радев, с Цецка Цачева, с Румен Порожанов като министри в кабинета му. Сега запазвайки Цачева, би трябвало ясно да изясни за какво си отива Радев, за какво остават Ангелкова и Нено Димов. Ако Ангелова остане, каквито са желанията на премиера, ще си отиде ли Валери Симеонов, както той към този момент заплаши? Ако не си отиде, с какво ще го „ компенсира”? Ако пък Волен Сидеров не получи оставката на Симеонов, за която упорства, какво на него ще му даде? Влизането в тази комплицирана скица отслабва Борисов. Вярно е, че до момента той демонстрира изумителни качества да излиза изсъхнал от всяка тежка обстановка и да избавя и държавното управление, и ГЕРБ. Сега обаче патриотите са му като камък на шия, а депутатите отхвърлят да го следват. Отстрани наподобява като военачалник без войска... Навън всички го хвалят, вътре го неодобряват.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Коалиционният съвет на ръководещата коалиция ще реши дали да одобри тези оставки или да ревизира решението на премиера.
Борисов не се е отказал от тях, за него ход обратно няма, даже има желание да предложи още смени в състава на държавното управление.
Тук заплахите са няколко.
Ако Коалиционният съвет поддържа решението на премиера, тогава Валери Симеонов или би трябвало да изяде декларацията, с която го упрекна в авторитаризъм, или да напусне държавното управление. Друг път няма. Освен перверзията. Същото е и с Караянчева.
Ако Коалиционният съвет не поддържа Борисов за оставките на министрите, това ще е третото му бламиране в третия му мандат и тогава той ще би трябвало да хвърли оставка.
Това сочи политическата логичност.
И тук не става въпрос нито за рейтинг, нито за имидж.
А за правила, върху които стъпва всяка демократична власт.
Почти несъмнено е обаче, че нито първият, нито вторият вид ще влязат в деяние. Защото няма да има правила. Коалиционният съвет ще бъде полесражение, на което военачалник и овластени пешки ще премерят сили.
Нечии глави ще пострадат, само че ще бъдат реализирани взаимни отстъпки (как ще ни ги обяснят, следва да видим) и Борисов ще направи замисления от него ремонт на кабинета. Което също носи риск.
РИСКОВЕТЕ
Не е ясно дали новите министри ще бъдат по-добри от тези, които си отиват. Може да се окажат по-драматични неточности от предшествениците си. Трябва ясно да се каже каква ще е посоката на тяхната работа. Иначе Борисов може да влезе в коловоза на Костов, който на втората година смени 10 от министрите си, само че с това кабинетът му не стана по-стабилен.
Трябва да се даде отговор на въпроса - патриотите ще продължат ли да дрънкат каските, или всеки ще получи „ бонбонче” под маската на „ възобновената комуникация”? И докога ще е тази отвратителна игра?
Усещането за перманентна неустойчивост идва и от нарушената връзка сред премиера и парламентарната група на ГЕРБ. Вече има ясно обрисувана разграничителна линия - Те и Той.
Ще успее ли Борисов да затвори всички тези фронтове? Наред с големите проблеми в ръководството и възходящото неодобрение, чийто екот от ден на ден се усеща.
Или ще закърпи ситуацията, с цел да „ добута до края на мандата”, както разгласи Цветанов? На каква цена? И какво значи репликата (ако не е лапсус) на Цветанов от през днешния ден: "ГЕРБ ще предложи претендентите за министри ". Досега знаехме, че министър председателят предлага претендентите за министри, а пък управителният орган на ръководещата партия ги утвърждава. Да не би в ГЕРБ да са написали нови правила на държавното ръководство, с цел да принизят ролята на премиера?
Има риск на Борисов да му писне от всичко това и той да хвърли оставка.
Някои от ГЕРБ побързаха да разгласят, че с трите подадени оставки рецесията във властта е преодоляна.
Не! Кризата занапред стартира!
Валерия Велева, "Епицентър "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ