Драконите са вдъхващи страх създания, които откриваме в митовете и

Драконите са вдъхващи боязън създания, които откриваме в митовете и легендите на култури от целия свят. В Европа те са кошмарни огнедишащи влечуги, големи и гущероподобни, с колеблив змийски език и крила на прилеп.

В легендите те са разказани като зли и страшни, тъй като обичали да отвличат и държат в плен девици, да унищожават села и да натрупат планини от злато.

В античните култури на Мексико и Южна Америка е публикувано вярването, че божествена перната змия, известна под голям брой имена, възобновява света след всеки цикъл на заличаване.

В Китай драконите са земноводни същества, обитаващи океани, езера, реки и даже дъждовни капки. Те са почитани като вдъхващи живот знаци на шанса и плодородието, способни да провокират дъжд във времена на суша.

Те са цялост от доста животни и имат тялото на змия, люспите на риба, ноктите на орел, рогата на елен и лицето на Джилин, друго митично създание, което прилича сърна с обгърнато от пламъци тяло.

Въпреки разликите сред тях, в основата на доста от митичните дракони по света е заложена концепцията за змиевидно създание по сходство на същинско творение, да вземем за пример змия или друго строховито влечуго.

С течение на времето те получават по-определени и екзотични форми, отразявайки очакванията и суеверията на локалното население и присъщите белези на локалните животни.

Китайските алигатори може би са един от източниците на ентусиазъм за основаването на азиатския вид змей. В китайската митология драконите са тясно свързани с водата. Те са пазителите на животворния дъжд, само че когато са ядосани, могат да отприщят и ужасяващи наводнения.

Китайските алигатори могат да доближат дължина до шест фута и постоянно могат да бъдат видяни да плуват под повърхността на водата, в незабележимо очакване на техните жертви. Те са един от най-застрашените типове влечуги.

Якатият змей е дребен гущер, обитаващ горите на Северна Австралия. Както името допуска, разтворима яка заобикаля главата и врата на дракона. Когато е изплашен, той може да я разтвори като чадър.

Ако това не е задоволително, с цел да уплаши врага, драконът ще се изправи на задните си крайници и ще избяга. Вместо обаче да избяга с подвита опашка, драконът може просто да я хвърли зад себе си, с цел да разсее хищника.

Летящите дракони от Югоизточна Азия са дребни гущери, които могат да прелитат сред дърветата, употребявайки крилоподобни гънки кожа. Те се хранят най-вече с мравки, бръмбари и други дребни инсекти.

Крилата им се поддържат от пет до седем ребра, които се изпъват на открито от тялото и с тях могат да прехвърчат на разстояние до 30 фута. Те постоянно са блестящо оцветени и украсени с райета и петна, само че драконите могат да прегънат крилата си и да се слеят със заобикалящата ги среда, когато желаят да останат незабелязани.

От всички съществували в миналото създания, птерозаврите евентуално най-вече наподобяват на дракона от европейските митове. Влечугоподобни и без пера, те летели с крила от кожа, поддържани от един единствен дълъг и костелив пръст.