Драгомир Драганов отдавна се е примирил с това, че в

Драгомир Драганов от дълго време се е примирил с това, че в съзнанието на хората ще остане като Драго Чая  поради името на хитовото предаване, на което бе водещ.

 

Не крие, че обожава магията на светлините на прожектора и магията, която това антично изкуство предлага на хората в продължение на епохи. Обича животните.

 

Придобива популярност около предаването „ Чай “ по Българска национална телевизия, което самичък взема решение да спре през 2007 година Той е измежду емблематичните лица на телевизията-майка и с днешна дата е водещ на предаването „ С Българска национална телевизия вечно “.

 



Единственото, което си пожелава по всеки мотив, е здраве, с цел да има силата да сбъдне следващата си амбициозна концепция – огромна галерия, отдадена на 40-та годишнина от изгарянето на Софийския държавен цирк.

 

Определя миналата година като странна, защото „ на остарели години “ му се постанова да рестартира живота си след края на дълги и комплицирани взаимоотношения.

Трябвало е освен да преодолее голямо оскърбление, а и да резервира достолепието си и да дочака обективна развръзка, както и да запретне ръкави за нова борба.

 

Отбелязва, че всеки рожден ден (роден е на 22 януари 1971 г.) е паметен посвоему. 

Предпочита обаче подаръците, които си прави самичък, защото освен си разрешава да е великодушен, а и се глези. Смята, че е единственият, който знае по какъв начин да го зарадва.

 

С първия си извоюван хонорар от малкия екран си купил „ доста арт завеси “ и лампа за хола на жилището, в който живеел по това време.

Макар родителите му да не вземали насериозно поривите му за театрални изяви, баба му по майчина линия го подкрепяла по всякакъв начин. Тя е тази, на която дължи самочувствието и жаждата за обществени изяви.

 

Категорично отхвърля да приказва на тематика обич. Единственото, което споделя е, че в леглото му има вакантно място, само че не и в сърцето му.

Не има вяра в хороскопи и гадания, само че счита, че Господ знае за какво го е основал. Не се възвеличава, само че е безапелационен, че всичко в живота си е постигнал и разрушил напълно самичък.

 

Не се тормози от неизбежни неща, каквото е старостта. Не крие белезите на годините и е безапелационен, че не би се вкопчил със зъби и нокти в концепцията да остане вечно млад.

В умозаключение показва, че не стопира да мечтае, само че е безапелационен, че фантазиите му, са загадка.

Източник: Уикенд