Чудесно: В Нова остават Гала, Черешката на тортата и Кошмари в кухнята
Драгият фен може би е останал с избрани подозрения, свързани с рокадите в Нова телевизия. Едни от най-способните публицисти там - Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, са освободени от служба, а след това изявиха благодарностите непосредствено към Бойко Борисов. Изглежда по този начин, като че ли новият притежател, Домусчев, по-скоро се явява подизпълнител на цензурата. А тя доста постоянно си мисли по този начин като че ли публицистите могат да се наемат и махат по метод, по който се трансферират футболисти сред два тима.
Но има една хубава вест.
В Нова остава Гала.
Остава Черешката на тортата.
Остава Кошмари в кухнята.
Остават Съдби на кръстопът.
Остават Женени от пръв взор.
Остава Шеф под прикритие.
Остават Семейни войни.
Това, че си потеглят топ проверяващи публицисти, както проличава, е пренебрежимо. Драгият фен към момента може да получава всички високо идеологически благоприятни условия да се развлича. И да се образова. Първо те подкарва Гала с уринотерапия. Рано заран, малко урина да си във форма - за здраве, тонус и прекрасен мирис. Продължаваме с малко Семейни войни - тъпички въпроси за оеснафяли двойки, чиято гранична обща просвета прекомерно добра с твоята и провокира вълнението на инцидентно научил незначителни неща човек, гледащ инцидентно научили незначителни неща хора.
Но тук някак си липсва драматургично напрежение. За всичко това си има Съдби на кръстопът: предаване, което потвърждава, че в случай че един сюжет е зле скърпен, то има равнища на пропадания и най-ниското стартира да става естетическо забавно - желае се майсторство и рискова заложба за посредственото, с цел да направиш нещо оптимално зле.
Но от доста гледане си огладнял. А какво по-хубаво има от това известни хора, известни, тъй като са известни, да готвят неща, които в никакъв случай не би сготвил, щото нито имаш време, нито кинти, нито изобщо имаш потребност. Но някой реши, че невъзможни гозби, съчетани с невъзможни посетители създава позитивен резултат по сходния метод, по който минус по минус прави плюс. Но ми се ще да попитам - абе какво стана с естествените кулинарни излъчвания? Дето се споделя - турваш малко черно пиперче, резваш малко доматче, слагаш малко зехтинче и поръсваш с малко там каквото има за поръсване - напипай нещо от рафта и слагай да има, да сме живи и здрави. Няма ги тия работи.
Но на теб още ти се гледа. Остана най-интересното: Шеф под прикритие. Идеален метод за развлечение към тъпашките корпоративни страхове, че това, което шефът желае да правиш, би трябвало да имитираш, че го правиш, и да направиш всичко допустимо да не го правиш, когато си сигурен, че на него не му е ясно, че не го правиш, а по-скоро подозира, че към момента го правиш.
Накрая на седмицата проверяващата публицистика би трябвало да откри единствено едно: количеството IQ, което си изгубил и избраната съразмерност сред всеки прекаран час зад екрана и спада на пунктовете. И да откри най-готиния капан: че колкото повече затъпяваш, толкоз по-голям късмет има да гледаш нещо, от което да затъпяваш: сработен е превъзходен механизъм. Не е хубаво да го прецакваш с проверяващи публицисти.
Автор: Райко Байчев
Но има една хубава вест.
В Нова остава Гала.
Остава Черешката на тортата.
Остава Кошмари в кухнята.
Остават Съдби на кръстопът.
Остават Женени от пръв взор.
Остава Шеф под прикритие.
Остават Семейни войни.
Това, че си потеглят топ проверяващи публицисти, както проличава, е пренебрежимо. Драгият фен към момента може да получава всички високо идеологически благоприятни условия да се развлича. И да се образова. Първо те подкарва Гала с уринотерапия. Рано заран, малко урина да си във форма - за здраве, тонус и прекрасен мирис. Продължаваме с малко Семейни войни - тъпички въпроси за оеснафяли двойки, чиято гранична обща просвета прекомерно добра с твоята и провокира вълнението на инцидентно научил незначителни неща човек, гледащ инцидентно научили незначителни неща хора.
Но тук някак си липсва драматургично напрежение. За всичко това си има Съдби на кръстопът: предаване, което потвърждава, че в случай че един сюжет е зле скърпен, то има равнища на пропадания и най-ниското стартира да става естетическо забавно - желае се майсторство и рискова заложба за посредственото, с цел да направиш нещо оптимално зле.
Но от доста гледане си огладнял. А какво по-хубаво има от това известни хора, известни, тъй като са известни, да готвят неща, които в никакъв случай не би сготвил, щото нито имаш време, нито кинти, нито изобщо имаш потребност. Но някой реши, че невъзможни гозби, съчетани с невъзможни посетители създава позитивен резултат по сходния метод, по който минус по минус прави плюс. Но ми се ще да попитам - абе какво стана с естествените кулинарни излъчвания? Дето се споделя - турваш малко черно пиперче, резваш малко доматче, слагаш малко зехтинче и поръсваш с малко там каквото има за поръсване - напипай нещо от рафта и слагай да има, да сме живи и здрави. Няма ги тия работи.
Но на теб още ти се гледа. Остана най-интересното: Шеф под прикритие. Идеален метод за развлечение към тъпашките корпоративни страхове, че това, което шефът желае да правиш, би трябвало да имитираш, че го правиш, и да направиш всичко допустимо да не го правиш, когато си сигурен, че на него не му е ясно, че не го правиш, а по-скоро подозира, че към момента го правиш.
Накрая на седмицата проверяващата публицистика би трябвало да откри единствено едно: количеството IQ, което си изгубил и избраната съразмерност сред всеки прекаран час зад екрана и спада на пунктовете. И да откри най-готиния капан: че колкото повече затъпяваш, толкоз по-голям късмет има да гледаш нещо, от което да затъпяваш: сработен е превъзходен механизъм. Не е хубаво да го прецакваш с проверяващи публицисти.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ