07.07.1868 г.: Подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Драги читателю на ФАКТИ през днешния ден ще ти разкажем за подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Нейните дейности остават в сянката на Христо Ботев, само че водените от четниците сражения през лятото на 1868 година демонстрират, че българите са подготвени да се бият и умират за свободата.
Всичко стартира през нощта на 6 против 7 юли 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минава Дунава и навлиза в България. Това става край село Вардим, при местността Янково гърло, близо до устието на р. Янтра.
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета, образувана през 1868 година и влезнала в подвластните на Османската империя български земи през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание. Четата съставлява обединяване на двете обособени чети на българските хайдути Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Подготовката на четата се организира в началото край Бързау в Румъния, а по-късно и в село Петрушан.
Тъй като още при дебаркирането четниците са видяни от турски патрул, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов и допустимо най-бързо да се доближи Балкана. След това четата се оправя към с. Сяръ Яр, където престоява известно време и се доставя с коне и каруци.
Още същия ден четата е застигната от турска потеря от почти 1000 души башибозук и е принудена на заеме позиции в лозята на с. Караисен. Отбранявайки се проведено, четниците отблъскват всички офанзиви като дават единствено две жертви - Арсо Мартинов и Александър Василев. След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.
Сутринта на 8 юли вземат решение да се скрият за отмора в Карапановата горичка до с. Горна Липница, само че са открити и, без да съумеят да починат, още веднъж би трябвало да одобряват багра. След няколко часово стълкновение идват и турски подкрепления от постоянни елементи, които подхващат опит да обкръжат четата. С точна пукотевица офанзивите са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това стълкновение пада погубен един въстаник - Пеню Хаджипенев (Тошооглу).
Избират направление западно от с. Бяла църква и прекосяват р. Росица, само че не съумяват да се откъснат от съперника. Вместо това, на 9 юли, покрай с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с 4000 постоянна армия в местността Дълги дол и още веднъж е принудена да влезе в пердах. За трите дни марш от Дунава към Балкана това е трето стълкновение без никакъв отдих. Редовните турски елементи нападат фронтално четническите позиции, на моменти се стига до ръкопашен пердах с многочисления зложелател и броят на боеспособните четници понижава до 85 индивида. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, само че не съумява да скрие следите си.
Четвъртото стълкновение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания неприятелски огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална офанзива на една височина, напомня уеб сайтът „ Днес+”. Знаменосецът Георги Чернев е погубен, а също така турците, въпреки и с цената на огромни загуби, съумяват да заловят раненият на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от Христо Македонски, височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобяд. Четниците са намалели на половина, има и доста ранени. С рухването на нощта те не престават към Балкана и този път съумяват да се откъснат от преследвачите.
На 13 юли доближават до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите съумяват да доближат Стара планина, като група от 14-15 индивида изостава и се отделя. Последните тридесетина души, отпред с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 година стигат връх Бузлуджа, където са обградени от постоянни турски елементи в състав към 700 индивида. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби, в гневния пердах е погубен и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници вършат опит да пробият кордона на турските войски, само че от тях се измъкват единствено четири индивида. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в пандиза.
Нейните дейности остават в сянката на Христо Ботев, само че водените от четниците сражения през лятото на 1868 година демонстрират, че българите са подготвени да се бият и умират за свободата.
Всичко стартира през нощта на 6 против 7 юли 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минава Дунава и навлиза в България. Това става край село Вардим, при местността Янково гърло, близо до устието на р. Янтра.
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета, образувана през 1868 година и влезнала в подвластните на Османската империя български земи през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание. Четата съставлява обединяване на двете обособени чети на българските хайдути Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Подготовката на четата се организира в началото край Бързау в Румъния, а по-късно и в село Петрушан.
Тъй като още при дебаркирането четниците са видяни от турски патрул, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов и допустимо най-бързо да се доближи Балкана. След това четата се оправя към с. Сяръ Яр, където престоява известно време и се доставя с коне и каруци.
Още същия ден четата е застигната от турска потеря от почти 1000 души башибозук и е принудена на заеме позиции в лозята на с. Караисен. Отбранявайки се проведено, четниците отблъскват всички офанзиви като дават единствено две жертви - Арсо Мартинов и Александър Василев. След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.
Сутринта на 8 юли вземат решение да се скрият за отмора в Карапановата горичка до с. Горна Липница, само че са открити и, без да съумеят да починат, още веднъж би трябвало да одобряват багра. След няколко часово стълкновение идват и турски подкрепления от постоянни елементи, които подхващат опит да обкръжат четата. С точна пукотевица офанзивите са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това стълкновение пада погубен един въстаник - Пеню Хаджипенев (Тошооглу).
Избират направление западно от с. Бяла църква и прекосяват р. Росица, само че не съумяват да се откъснат от съперника. Вместо това, на 9 юли, покрай с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с 4000 постоянна армия в местността Дълги дол и още веднъж е принудена да влезе в пердах. За трите дни марш от Дунава към Балкана това е трето стълкновение без никакъв отдих. Редовните турски елементи нападат фронтално четническите позиции, на моменти се стига до ръкопашен пердах с многочисления зложелател и броят на боеспособните четници понижава до 85 индивида. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, само че не съумява да скрие следите си.
Четвъртото стълкновение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания неприятелски огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална офанзива на една височина, напомня уеб сайтът „ Днес+”. Знаменосецът Георги Чернев е погубен, а също така турците, въпреки и с цената на огромни загуби, съумяват да заловят раненият на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от Христо Македонски, височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобяд. Четниците са намалели на половина, има и доста ранени. С рухването на нощта те не престават към Балкана и този път съумяват да се откъснат от преследвачите.
На 13 юли доближават до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите съумяват да доближат Стара планина, като група от 14-15 индивида изостава и се отделя. Последните тридесетина души, отпред с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 година стигат връх Бузлуджа, където са обградени от постоянни турски елементи в състав към 700 индивида. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби, в гневния пердах е погубен и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници вършат опит да пробият кордона на турските войски, само че от тях се измъкват единствено четири индивида. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в пандиза.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ