Драгалевският манастир – спокойствие и красота близо до София
Драгалевски манастир „ Успение Богородично “ е едно от желаните места за разходка край София, съобщи кореспондент на БГНЕС.
След анулацията на възбраната за разходки в естествен парк „ Витоша “ доста софиянци с наслада се разхождат в обичаната планина. Едно от най-често посещаваните места обвързвано с нашата духовна история е Драгалевският манастир.
„ Тук е доста умерено, доста хубаво, виждате каква хубава панорама е ”, показа Асен, който е измежду хората, които са решили да употребяват почивния ден, с цел да посетят манастира. Той съжалява, че няма време да идва по-често на това място.
Николай и Мария живеят в квартал „ Драгалевци “ и постоянно вървят до манастира.
„ Винаги е бил доста добре поддържан, монахините са млади, грижат се съвършено и в този момент дори са засадили луксозни цветя. Много е хубаво, атмосферата е прелестна, въздухът е чист и разходката е приятна ”, сподели Мария. За нея, Драгалевският манастир е един отдушник на София, където можеш да дойдеш, да се помолиш, да се изповядаш, да подишаш прекрасен въздух, да се заредиш с позитивна сила. Съпругът й добави, че живеят в региона от 15 години. „ Много сме щастливи, че имаме тая опция, когато сме свободни да вървим до манастира. Той е знак на София и място, където човек може да се разтоварва, да възпламени свещичка за здраве, да си пожелае нещо ”, уточни той.
Драгалевският манастир е издигнат през 1345 година от цар Иван Александър (1331-1371) и до рухването на България под турско иго е бил под закрилата на царската фамилия. В първите десетилетия на османско господство манастирът има сложна орис, както множеството български свети места.
През 1476 година софийският болярин Радослав Мавър обновил църквата. Той дружно със фамилията му са изписани в обилни дрехиа. От XV век е непокътната и друга сцена – по какъв начин ангелът господен навива небето на руло като свитък пергамент по време на Страшния съд.
Църквата „ Света Богородица “ е актуализирана и изписана два века по-късно от известния литератор и иконописец св. Пимен Зографски. Днес стенописите са в Софийския исторически музей.
По време на Възраждането манастирът бил център на националноосвободителното придвижване в Софийско. През 70-те години на XIX век свещеник на манастира бил Генадий, някогашен знаменосец в четата на Ильо челник и участник в Първата българска легия в Белград (1862). През 1871-1872 година Левски постоянно отсядал в манастира.
Около половин век след Освобождението, през 1932 година манастирът става женски. Оттогава са жилищните здания и църквата. Новата черква „ Св. Мина “ естествено включва остарялата „ Успение Богородично “. Двете са обединени с общ покрив. /БГНЕС
След анулацията на възбраната за разходки в естествен парк „ Витоша “ доста софиянци с наслада се разхождат в обичаната планина. Едно от най-често посещаваните места обвързвано с нашата духовна история е Драгалевският манастир.
„ Тук е доста умерено, доста хубаво, виждате каква хубава панорама е ”, показа Асен, който е измежду хората, които са решили да употребяват почивния ден, с цел да посетят манастира. Той съжалява, че няма време да идва по-често на това място.
Николай и Мария живеят в квартал „ Драгалевци “ и постоянно вървят до манастира.
„ Винаги е бил доста добре поддържан, монахините са млади, грижат се съвършено и в този момент дори са засадили луксозни цветя. Много е хубаво, атмосферата е прелестна, въздухът е чист и разходката е приятна ”, сподели Мария. За нея, Драгалевският манастир е един отдушник на София, където можеш да дойдеш, да се помолиш, да се изповядаш, да подишаш прекрасен въздух, да се заредиш с позитивна сила. Съпругът й добави, че живеят в региона от 15 години. „ Много сме щастливи, че имаме тая опция, когато сме свободни да вървим до манастира. Той е знак на София и място, където човек може да се разтоварва, да възпламени свещичка за здраве, да си пожелае нещо ”, уточни той.
Драгалевският манастир е издигнат през 1345 година от цар Иван Александър (1331-1371) и до рухването на България под турско иго е бил под закрилата на царската фамилия. В първите десетилетия на османско господство манастирът има сложна орис, както множеството български свети места.
През 1476 година софийският болярин Радослав Мавър обновил църквата. Той дружно със фамилията му са изписани в обилни дрехиа. От XV век е непокътната и друга сцена – по какъв начин ангелът господен навива небето на руло като свитък пергамент по време на Страшния съд.
Църквата „ Света Богородица “ е актуализирана и изписана два века по-късно от известния литератор и иконописец св. Пимен Зографски. Днес стенописите са в Софийския исторически музей.
По време на Възраждането манастирът бил център на националноосвободителното придвижване в Софийско. През 70-те години на XIX век свещеник на манастира бил Генадий, някогашен знаменосец в четата на Ильо челник и участник в Първата българска легия в Белград (1862). През 1871-1872 година Левски постоянно отсядал в манастира.
Около половин век след Освобождението, през 1932 година манастирът става женски. Оттогава са жилищните здания и църквата. Новата черква „ Св. Мина “ естествено включва остарялата „ Успение Богородично “. Двете са обединени с общ покрив. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ