ДПС играе сложна игра - нито иска да демонтира патриотите,

ДПС играе комплицирана игра - нито желае да демонтира патриотите, както твърди енергично и жарко, нито желае да смъква ГЕРБ от власт, каквато сякаш е задачата на идния избор на съмнение. Единственият въпрос е - какво още желае Движение за права и свободи?
Те са съпротива и желаят оставката ту единствено на вицепремиера Валери Симеонов, ту на цялото държавно управление. Поеха курс към ремонт на така наречен Патриоти от властта, само че признават, че не желаят избори непременно. Дори намерено настояват, че биха подкрепили държавно управление на малцинството на ГЕРБ, без да са във властта. В същото време, съгласно тях, “Воля” е към този момент ръководеща партия, тъй като с помощта на Марешки и компания се избавили символни гласувания в Народното събрание. И все пак си разбиране, в случай че те поддържат ръководството, естествено ще бъде безкористно и... няма да са във властта (като Марешки). Разбира се, всичко се прави в името на България – да не се излагаме пред чужденците с националисти в кабинета.
Редом с това договарят с Българска социалистическа партия на тематика избор на съмнение на ръководещите, само че се пробват да прокарат такива причини, че желаната оставка да засегне допустимо минимум ГЕРБ и да се отнася в най-голяма степен до патриотите. И в естествена страна причините им, че е неприемливо да се господства взаимно с националисти, биха били изцяло законни. С политическия бекграунд, който имат, а точно “златния пръст на Волен Сидеров” през 2013 година, сходни причини са комични.
Паралелно с всички опозиционни начинания те съумяват да поддържат символни за ръководството хрумвания. Антикорупционният закон е единствено една от тях. А гласуването на нов състав на Висш правосъден съвет осветява най-видимо и символно колаборацията им с ГЕРБ.
Същевременно в случай че не бяха те, нямаше да падне главата на парламентарния началник Димитър Главчев - тъй като символно поддържаха Българска социалистическа партия и заплашиха с евакуиране на парламентарната зала при височайшото посещаване от Брюксел тази седмица.
Добре преценени придвижвания
Движение за права и свободи не страда от политическа шизофрения. Напротив, държанието му постоянно е добре преценено. Движението е надалеч от политическата гнусливост. И с идентичен жар може да отбрани тезата за какво Волен Сидеров е нужен и не е неприятен националист, когато би трябвало да крепи кабинета “Орешарски” на власт, както и противното разбиране – че едно ръководство не бшво да зависи от т.нар “патриоти”, тъй като не е европейско.
С идентичен жар Движение за права и свободи договаря с Българска социалистическа партия за избор на съмнение на тематика корупция и поддържа ГЕРБ за закон, който е роден от корупционното статукво и единствено ще го затвърди. И до момента в който зигзагоообразните опозиционни придвижвания се разиграват пред камерите на медиите, партията на Борисов поддържа импортирания от Делян Пеевски план за промени в Закона за банковата неплатежоспособност, който очевидно ще стане нормативен акт за “вторичното плячкосване на КТБ”.
Зад всички тези придвижвания обаче ясно прозира едно само нещо. Движение за права и свободи живее отлично в тази среда. И нито желае да демонтира патриотите, както твърди енергично и жарко, нито желае да смъква ГЕРБ от власт, каквато сякаш била задачата на идния избор на съмнение.
Единственият въпрос е – какво още желае Движение за права и свободи? Защото до момента в който партията не искаше нищо повече от това, което очевидно е получила, тя не подемаше курс за ремонт на патриотите. Да, искаше оставката на Валери Симеонов, само че някак неенергично и понякога, като че ли от възпитание. Но групировката явно не е получила нещо, което я радикализира в общественото говорене на нейните представители. И даже опитите да бъде успокоена от страна на самия Борисов, който персонално засвидетелства, че ГЕРБ ще поддържа Делян Пеевски в законотворческите му извършения за КТБ, не съумяват да умилостивят придвижването.
И в случай че по метода на изключването можем да заключим, че ГЕРБ не се пробва да пречи на Движение за права и свободи за търговията с въздействие в правосъдната власт, а оттова и в бизнеса – в гласуването за Висш съдебен съвет това е очевидно, в закона за КТБ – също, то единственото, от което партията се нуждае още е власт. И то власт – забележима.
Защото никой няма илюзии – европейското председателство ще мине и до най-вече година по-късно, в случай че са правилни изказванията на разнообразни анализатори, се обрисуват предварителни избори. А единственото, което Движение за права и свободи може да “продаде” на своите гласоподаватели и те да се уловят за него е - власт. В оня смисъл на “вие сте значими”. А тази значителност се показва единствено с действителна, показна власт.
Цената на властта
Ако такава няма, Движението за права и свободи губи поддръжка. Ако има – употребява я за опаковка и по този начин съумява да държи гласоподавателите си. На които им остава единствено концепцията за значителност.
Разбира се, тази власт е и от значително значение за действието на партията, която в последните години може да е била показно в съпротива, само че постоянно е успявала да управлява процеси в ръководството. Към този миг наподобява обаче, че единственият, който прави това, е оня неуспешен началник на ДАНС, чийто законопроект ГЕРБ поддържа по повеля на Борисов. едоволството на Движение за права и свободи сочи единствено, че Пеевски става все по-самостоятелен състезател, а силите на партията – все по-изконсумирани от личния ѝ артикул - Пеевски. Продукт, трансформирал се в обособен съдружен сътрудник, ползващ легитимацията на Движение за права и свободи.
Комичното в тази обстановка е, че единственият балансьор - роля обичайно отреждана на Движение за права и свободи, в този момент е Борисов. И той би трябвало да балансира сред ползите на Делян Пеевски и личната му партия. Което наподобява е цената на властта за ГЕРБ.
Източник: Дойче веле