Сузи Хансен открива Турция и САЩ със своите Записки от една чужда страна
" Дойдох в страна като Турция и имах надълбоко вкоренени странни рефлекси във връзка с турците. Американски рефлекси, идващи от доста, доста надълбоко в нас – за нашето предимство, че страна като Турция би трябвало да желае да бъде като нас. Това просто е прекомерно, прекомерно стеснен мироглед за човечеството ". Това сподели в изявление за " Хоризонт " американската журналистка Сузи Хансен, чиято книга " Записки от една непозната страна " бе измежду финалистите в номинациите за влиятелната премия „ Пулицър “ 2018.
Сузи Хансен живее главно в Истанбул. " Първоначално желаех да напиша книга за Турция, получи се книга за Америка ", признава Хансен. Основният повод за написването на творбата е бил въпросът, който постоянно локалните хора задават на множеството американци в чужбина: " Не знаеш ли какво твоята страна направи тук, в моята? " След като открива какъв брой доста не знае за американската интервенция в разнообразни точки на света, Хансен стартира да събира и учи информация за други страни.
" Както знаем, Съединени американски щати е страната на 1 и на 99%. Има дребна група хора, за която съществуват големи благоприятни условия за достъп до информация и обучение. Разбира се, имаше и благоприятни условия доста хора да преминат от една класа в друга. Например аз имам по-добро обучение от това на родителите ми, приключих университет от Бръшляновата лига, само че макар годините в влиятелен университет бях профан за останалата част от света. И има доста хора, приключили „ Харвард “, които са като мен. Това е просто от липса на интерес или на възприятие за отговорност, че ние би трябвало да сме ангажирани с останалата част от света. Ние не мислим, че американската доста дълбока интервенция в непознати страни има нещо общо с нас като персони ", описа Сузи Хансен.
Доброто обучение в Америка не значи емпатия или предпочитание да разбираш другия. Знанието би трябвало да бъде надълбоко осмислено, има вяра тя. Любимият ѝ публицист е афроамериканецът от средата на 20-и век Джеймс Болдуин, който на едно място отбелязва, че американците нямат възприятие за покруса. Запитана дали това се е трансформирало след 11 септември, Хансен акцентира:
" Болдуин употребява фразата в смисъл на какво се е случило в американското минало, защо американците са виновни, за способността да погледнеш ясно, да признаеш, да приемеш това като част от себе си. Мисля, че американците в никакъв случай не реализираха това положение. Разбира се, 11 септември беше покруса, само че методът, по който те му дадоха отговор, отхвърляйки каквато и да е причина група хора да нападат Съединените щати, отричайки, че Америка е част от по-широк исторически цикъл, който кара насилието да се върне против нас вкъщи – вместо това искахме да бомбардираме всички, още веднъж съвсем забравяйки историята. Мисля, че се провалихме в това отношение ".
Всеки студент по интернационалните връзки познава понятието " американска изключителност " – вярата на американците, че Америка превъзхожда останалите страни. Сузи Хансен стига до извода, че в Съединени американски щати последователите на Доналд Тръмп и Хилър Клинтън наподобяват като доста отдалечени едни от други, само че когато наблюдаваш личната си страна в профил, прозренията от време на време са непредвидени:
" От Турция те ми изглеждаха доста идентични. Либералният хайлайф и консерваторите страдат от идентични недостатъци по повод американското великолепие и изключителност. Мисля, че една от най-големите неточности на този демократичен нюйоркски хайлайф е това, че те се мислят за толкоз превъзхождащи другите, самодоволни и арогантни. Те отхвърлят да признаят грешките си от миналите 75 години. Това, което непрекъснато се пробвах да направя в книгата, е да разпозная това, макар че се заблуждавах, вярвайки, че съм с по-отворен разум и по-освободена от множеството американци. Дойдох в страна като Турция и имах надълбоко вкоренени странни рефлекси във връзка с турците. Американски рефлекси, идващи доста, доста надълбоко от нас – за нашето превъзходство; че страна като Турция би трябвало да желае да бъде като нас. Това просто е прекомерно, прекомерно стеснен мироглед за човечеството. За страдание, демократите и либералите се борят против Тръмп, като още веднъж ускоряват възприятието за американска изключителност. Например: " Чакайте, той не ни съставлява! Америка е страхотна, Америка е изключителна, ние в действителност сме място, където културите се претопяват и впрочем ". Мисля, че това може да има рискови последствия за външната политика ".
Дихотомията " положително – зло " е мощно вкоренена в американското мислене и това се отразява върху външната политика и връзките с арабския свят и мюсюлманите:
" Арабско-мюсюлманската цивилизация е нещо доста огромно. Смятам обаче, че американците упрекват мюсюлманските народи тъкмо в същото, което и те вършат. Те считат, че това е огромна група хора, която желае да унищожи американския метод на живот и че сме под блокада. Те обаче не са склонни да признаят, че същият вид мислене подтиква групи мисионери да отидат в Османската империя и в мюсюлманския свят, с цел да се опитат да го покръстят. Съществува дълга история на Съединени американски щати като ясно изразената християнска страна, целяща да " цивилизова " варварите. Тези мисионери са първите, които възприемат света като разграничен на ислям против християнство. Мнозинството американци обаче не счита, че тази интервенция на Запада има нещо общо с гнева и насилието на мюсюлманите през днешния ден. Интересно е, че нашата външна политика доста постоянно е тази християнска външна политика, датираща от епохата на мисионерите (през първата половина на 19-и век) и езикът, който мисионерите употребяват, доста постоянно е езикът на изявленията за външна политика на нашите сегашни водачи ".
Почти невероятно е да спрем да мислим в категориите, наследени от Студената война, счита Сузи Хансен. Освен персоналният опит в Турция, и други прекарвания оказват помощ на Сузи Хансен да огледа от различен ъгъл към страната си. Сред тях са и пътувания в Гърция и Афганистан.
" Във всички страни има небогати хора. Проблемът е, че американците считат, че са толкоз доста над останалите и поради това мислят, че е обикновено да атакуват други страни, да им споделят каква да бъде икономическата им политика и така нататък Мисля, че в случай че американците имат по-реалистична визия за това какво се случва вкъщи, няма да имат същото надменно отношение ", добавя Хансен.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Сузи Хансен живее главно в Истанбул. " Първоначално желаех да напиша книга за Турция, получи се книга за Америка ", признава Хансен. Основният повод за написването на творбата е бил въпросът, който постоянно локалните хора задават на множеството американци в чужбина: " Не знаеш ли какво твоята страна направи тук, в моята? " След като открива какъв брой доста не знае за американската интервенция в разнообразни точки на света, Хансен стартира да събира и учи информация за други страни.
" Както знаем, Съединени американски щати е страната на 1 и на 99%. Има дребна група хора, за която съществуват големи благоприятни условия за достъп до информация и обучение. Разбира се, имаше и благоприятни условия доста хора да преминат от една класа в друга. Например аз имам по-добро обучение от това на родителите ми, приключих университет от Бръшляновата лига, само че макар годините в влиятелен университет бях профан за останалата част от света. И има доста хора, приключили „ Харвард “, които са като мен. Това е просто от липса на интерес или на възприятие за отговорност, че ние би трябвало да сме ангажирани с останалата част от света. Ние не мислим, че американската доста дълбока интервенция в непознати страни има нещо общо с нас като персони ", описа Сузи Хансен.
Доброто обучение в Америка не значи емпатия или предпочитание да разбираш другия. Знанието би трябвало да бъде надълбоко осмислено, има вяра тя. Любимият ѝ публицист е афроамериканецът от средата на 20-и век Джеймс Болдуин, който на едно място отбелязва, че американците нямат възприятие за покруса. Запитана дали това се е трансформирало след 11 септември, Хансен акцентира:
" Болдуин употребява фразата в смисъл на какво се е случило в американското минало, защо американците са виновни, за способността да погледнеш ясно, да признаеш, да приемеш това като част от себе си. Мисля, че американците в никакъв случай не реализираха това положение. Разбира се, 11 септември беше покруса, само че методът, по който те му дадоха отговор, отхвърляйки каквато и да е причина група хора да нападат Съединените щати, отричайки, че Америка е част от по-широк исторически цикъл, който кара насилието да се върне против нас вкъщи – вместо това искахме да бомбардираме всички, още веднъж съвсем забравяйки историята. Мисля, че се провалихме в това отношение ".
Всеки студент по интернационалните връзки познава понятието " американска изключителност " – вярата на американците, че Америка превъзхожда останалите страни. Сузи Хансен стига до извода, че в Съединени американски щати последователите на Доналд Тръмп и Хилър Клинтън наподобяват като доста отдалечени едни от други, само че когато наблюдаваш личната си страна в профил, прозренията от време на време са непредвидени:
" От Турция те ми изглеждаха доста идентични. Либералният хайлайф и консерваторите страдат от идентични недостатъци по повод американското великолепие и изключителност. Мисля, че една от най-големите неточности на този демократичен нюйоркски хайлайф е това, че те се мислят за толкоз превъзхождащи другите, самодоволни и арогантни. Те отхвърлят да признаят грешките си от миналите 75 години. Това, което непрекъснато се пробвах да направя в книгата, е да разпозная това, макар че се заблуждавах, вярвайки, че съм с по-отворен разум и по-освободена от множеството американци. Дойдох в страна като Турция и имах надълбоко вкоренени странни рефлекси във връзка с турците. Американски рефлекси, идващи доста, доста надълбоко от нас – за нашето превъзходство; че страна като Турция би трябвало да желае да бъде като нас. Това просто е прекомерно, прекомерно стеснен мироглед за човечеството. За страдание, демократите и либералите се борят против Тръмп, като още веднъж ускоряват възприятието за американска изключителност. Например: " Чакайте, той не ни съставлява! Америка е страхотна, Америка е изключителна, ние в действителност сме място, където културите се претопяват и впрочем ". Мисля, че това може да има рискови последствия за външната политика ".
Дихотомията " положително – зло " е мощно вкоренена в американското мислене и това се отразява върху външната политика и връзките с арабския свят и мюсюлманите:
" Арабско-мюсюлманската цивилизация е нещо доста огромно. Смятам обаче, че американците упрекват мюсюлманските народи тъкмо в същото, което и те вършат. Те считат, че това е огромна група хора, която желае да унищожи американския метод на живот и че сме под блокада. Те обаче не са склонни да признаят, че същият вид мислене подтиква групи мисионери да отидат в Османската империя и в мюсюлманския свят, с цел да се опитат да го покръстят. Съществува дълга история на Съединени американски щати като ясно изразената християнска страна, целяща да " цивилизова " варварите. Тези мисионери са първите, които възприемат света като разграничен на ислям против християнство. Мнозинството американци обаче не счита, че тази интервенция на Запада има нещо общо с гнева и насилието на мюсюлманите през днешния ден. Интересно е, че нашата външна политика доста постоянно е тази християнска външна политика, датираща от епохата на мисионерите (през първата половина на 19-и век) и езикът, който мисионерите употребяват, доста постоянно е езикът на изявленията за външна политика на нашите сегашни водачи ".
Почти невероятно е да спрем да мислим в категориите, наследени от Студената война, счита Сузи Хансен. Освен персоналният опит в Турция, и други прекарвания оказват помощ на Сузи Хансен да огледа от различен ъгъл към страната си. Сред тях са и пътувания в Гърция и Афганистан.
" Във всички страни има небогати хора. Проблемът е, че американците считат, че са толкоз доста над останалите и поради това мислят, че е обикновено да атакуват други страни, да им споделят каква да бъде икономическата им политика и така нататък Мисля, че в случай че американците имат по-реалистична визия за това какво се случва вкъщи, няма да имат същото надменно отношение ", добавя Хансен.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ