Най-сигурният крепител на Борисов - алтернативата!
Дойде време. Кое време? Как кое – да смъкваме Бойко Борисов. Или най-малко с такова усещане ще остане човек, в случай че гледа и слуша утринните блокове (а и не само) на огромните малките екрани.
Дори и обаче да не следиш толкоз изкъсно политическите процеси в България, няма по какъв начин да не ти направи усещане изреченото единствено преди ден от едно от лицата на Движение за права и свободи Йордан Цонев – няма опция. Значи няма, само че ще смъкваме настоящето държавно управление – парадоксът на булгарикус политикус.
Парадоксите не стопират дотук, само че по тази причина са забавни. Парадокс е и, че всякакви червени дават тип да си мислят, че са опция. Като Георги Свиленски, първият брачен партньор на сегашната президентша Десислава Радева (да не споделям мъж, че му върви прякора Първия на Първата). С възторг и в унес Свиленски разгласи рано тази заран, че не желае да е член на партия, на която министър председателят се обажда и споделя за кой закон по какъв начин да гласоподава. А вие, господин Свиленски, бяхте ли член на партия, която покорно гласоподава кандидатурата на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, тъй като водачът ѝ Сергей Станишев разгласи, че другояче „ държавното управление пада “?! Българинът е забраван по принцип, само че някои от нас още помнят.
Помнят и по какъв начин в центъра на София Мая Манолова беше залята, облята и полята от " националната обич " - отново не толкоз от дълго време, едни 5 години. И сигурно когато Слави Трифонов изяснява по какъв начин тя единствена си вършела работата, си задават въпроса за какво в този момент я прави (поне съдейки по децибелите), а по времето на Орешарски вършеше други работи? Как ще прави работа, в случай че не е омбудсман, а поеме някой различен, по-държавнически пост?
Алтернатива в Народното събрание няма! Само цялостен глупак или безспорен послушко (най-вече стопански зависим) може да си намерения противоположното. Достатъчно години минаха към този момент, с цел да сме наясно, че от обичайните жители на Народното събрание и Министерския съвет не можем да чакаме нищо хубаво.
Какво тогава? Българска социалистическа партия са ясни – като във вица за Рейгън и Горбачов, в който двамата отиват на маратон и Рейгън печели, а руските медии пишат, че другарят Горбачов е приключил на почетното второ място. По-опасни, несъмнено, са от Движение за права и свободи. Но и там наподобяват поизчерпани от хрумвания. Защото единствената концепция, която прокарват още веднъж, към този момент я пробутаха – с цел да повдигнат Орешарски. И тя беше " програмно държавно управление ". Имат сигурно и готово прокси при положение на потребност – за по-внимателно следящите то не е загадка, негово лице е някогашният началник на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров. Достатъчно е единствено да видите кой ръкопляска на водената от него самодейност " Възгледи за национални цели и цели за стабилно развиване на България ", с цел да сте наясно. Димитър Тадаръков, безконечният бранител на Ахмед Доган поради приватизацията на " Булгарлизинг " и Валерия Велева, носеща пантофите на Доганоподобните, са задоволителни образци. И няма потребност да се пробват да съчиняват, коват и извършват проекти с " национални цели " - задоволително време имаха, с цел да го сторят!
Предсрочни избори сега няма да доведат до нищо, с изключение на до повтаряне, с някакви козметични промени. ГЕРБ още веднъж ще са задоволително мощни и номер едно – както поради предлаганите други възможности, по този начин и поради изкованата от години организация за въздействие по райони, основно с стопански средства (ако не гласуваш за нас, ще ти съсипем поминъка), само че незадоволително, с цел да поемат напълно надзор над ръководството и да не разделят баницата с никой различен. А извънпарламентарни обединения като „ Демократична България “ ще останат надалеч, тъй като по този начин и не схванаха и не намират общ език с по-широка маса хора. Не осъзнаха, че би трябвало да работят с непосилен труд, с цел да се надяват след време – години, да могат в действителност да са фактор. За страдание в този момент България стигна до такава степен, че същинска смяна може да стане единствено при съсредоточен мощен външен напън. Много още време ще мине, до момента в който е друго – но доста. Или може би не чак толкоз, до цялостния разпад - към 2100 година евентуално не бихме познали България въобще.
Автор: Ивайло Ачев
Дори и обаче да не следиш толкоз изкъсно политическите процеси в България, няма по какъв начин да не ти направи усещане изреченото единствено преди ден от едно от лицата на Движение за права и свободи Йордан Цонев – няма опция. Значи няма, само че ще смъкваме настоящето държавно управление – парадоксът на булгарикус политикус.
Парадоксите не стопират дотук, само че по тази причина са забавни. Парадокс е и, че всякакви червени дават тип да си мислят, че са опция. Като Георги Свиленски, първият брачен партньор на сегашната президентша Десислава Радева (да не споделям мъж, че му върви прякора Първия на Първата). С възторг и в унес Свиленски разгласи рано тази заран, че не желае да е член на партия, на която министър председателят се обажда и споделя за кой закон по какъв начин да гласоподава. А вие, господин Свиленски, бяхте ли член на партия, която покорно гласоподава кандидатурата на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, тъй като водачът ѝ Сергей Станишев разгласи, че другояче „ държавното управление пада “?! Българинът е забраван по принцип, само че някои от нас още помнят.
Помнят и по какъв начин в центъра на София Мая Манолова беше залята, облята и полята от " националната обич " - отново не толкоз от дълго време, едни 5 години. И сигурно когато Слави Трифонов изяснява по какъв начин тя единствена си вършела работата, си задават въпроса за какво в този момент я прави (поне съдейки по децибелите), а по времето на Орешарски вършеше други работи? Как ще прави работа, в случай че не е омбудсман, а поеме някой различен, по-държавнически пост?
Алтернатива в Народното събрание няма! Само цялостен глупак или безспорен послушко (най-вече стопански зависим) може да си намерения противоположното. Достатъчно години минаха към този момент, с цел да сме наясно, че от обичайните жители на Народното събрание и Министерския съвет не можем да чакаме нищо хубаво.
Какво тогава? Българска социалистическа партия са ясни – като във вица за Рейгън и Горбачов, в който двамата отиват на маратон и Рейгън печели, а руските медии пишат, че другарят Горбачов е приключил на почетното второ място. По-опасни, несъмнено, са от Движение за права и свободи. Но и там наподобяват поизчерпани от хрумвания. Защото единствената концепция, която прокарват още веднъж, към този момент я пробутаха – с цел да повдигнат Орешарски. И тя беше " програмно държавно управление ". Имат сигурно и готово прокси при положение на потребност – за по-внимателно следящите то не е загадка, негово лице е някогашният началник на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров. Достатъчно е единствено да видите кой ръкопляска на водената от него самодейност " Възгледи за национални цели и цели за стабилно развиване на България ", с цел да сте наясно. Димитър Тадаръков, безконечният бранител на Ахмед Доган поради приватизацията на " Булгарлизинг " и Валерия Велева, носеща пантофите на Доганоподобните, са задоволителни образци. И няма потребност да се пробват да съчиняват, коват и извършват проекти с " национални цели " - задоволително време имаха, с цел да го сторят!
Предсрочни избори сега няма да доведат до нищо, с изключение на до повтаряне, с някакви козметични промени. ГЕРБ още веднъж ще са задоволително мощни и номер едно – както поради предлаганите други възможности, по този начин и поради изкованата от години организация за въздействие по райони, основно с стопански средства (ако не гласуваш за нас, ще ти съсипем поминъка), само че незадоволително, с цел да поемат напълно надзор над ръководството и да не разделят баницата с никой различен. А извънпарламентарни обединения като „ Демократична България “ ще останат надалеч, тъй като по този начин и не схванаха и не намират общ език с по-широка маса хора. Не осъзнаха, че би трябвало да работят с непосилен труд, с цел да се надяват след време – години, да могат в действителност да са фактор. За страдание в този момент България стигна до такава степен, че същинска смяна може да стане единствено при съсредоточен мощен външен напън. Много още време ще мине, до момента в който е друго – но доста. Или може би не чак толкоз, до цялостния разпад - към 2100 година евентуално не бихме познали България въобще.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ