Дойде време да се приеме законодателно решение за личен фалит

Дойде време да се одобри законодателно решение за персонален банкрут – българските семейства не престават да се задъхват под тежестта на необслужвани и невъзможни за обслужване заеми. Едновременно с това, финансиращите институции също изпитват съществени усложнения в изчистване на портфейлите си от „ неприятни заеми ”.

Тези и други въпроси обсъждахме през днешния ден на кръгла маса - „ Личен банкрут ” и предлаганите промени на Директива 2012/30/ЕС, която бе проведена от Българския финансов конгрес, дружно с Betterfinance, Асоциация „ Активни консуматори ”, Асоциация за финансова уместност и Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги. Участваха изтъкнати икономисти и финансисти, сред които омбудсманът Мая Манолова и проф. Искра Балканска от Икономическия институт на Българска академия на науките.

Бе регистрирано, че към юни 2017 година брутните необслужвани заеми са 12.1% от всички отпуснати заеми и задатъци, което е три пъти повече от междинното равнище за Европейски Съюз ‐ 4.6%, демонстрира работен отчет на Европейската комисия, публикуван в края на предходната седмица. Според него в по‐неизгодна позиция от нас са единствено Гърция (с 46.9% неприятни кредити), Кипър ( с 33.4%), Португалия (с 15.5%) и Италия (с 12.2%). При неприятните заеми в частния бранш ситуацията е още по‐тревожно. България е трета ‐ с 19.2% след Гърция и Кипър.

Възможно решение на този проблем е приемането в незабавен порядък на законодателство, което въз основа на уравновесен метод сред ползите на кредитори и длъжници, да разреши финансовата система да бъде „ отпушена ” и да се даде опция за минимизиране на пагубните обществени последствия от съществуващата досега обстановка.

Днешната кръгла маса е продължение на друга, която се състоя преди 2 година в постройката на КНСБ с присъединяване на омбудсмана, на нашия почитан икономист проф. Кръстьо Петков, който към този момент не е измежду нас, на финансисти и на синдиката. Темата беше същата.

В Директивата на Европейски Съюз, която сега се утвърждава от европейските държави-членки, категорично е записано, че би било добре да се одобряват законодателни промени в региона на персоналния банкрут. Тя третира главно банкрута на компании, само че се споделя в нея, че същото може и е добре да се приложи и за физическите лица.

На базата на тъкмо тази Директива е целесъобразно да си създадем наш закон за банкрут на физическите лица. Въпросът е дали имаме воля за това, тъй като сме едни от последните европейски страни, в които този въпрос към момента не е организиран.

В моята презентация направих едно съпоставяне сред Директивата и един забавен отчет на Световната банка, който третира несъстоятелността на физически лица и който е, може би, един от най-сериозните документи по тематиката. Разбира се, Директивата е доста по-тясна от самия отчет на СБ, тъй като тя предлага много неща да се одобряват в националните законодателства на обособените страни, в които акцентът е върху реинтеграцията на длъжниците. Изключително значимо за обществото е този вид хора още веднъж да получат късмет още веднъж да влязат в стопанския оборот. Докато нашият метод до момента в България е углавен. От една страна длъжникът се третира като полупрестъпник, а въпреки това е налице дори един тип стигматизация. Той търпи извънредно отрицателни последствия от това, че е дебитор и че не е съумял да си върне задълженията.

Ще попитате по какъв начин да стане по този начин, че системата да се успокои и уравновеси?
Десислав Данов, финансов специалист. / БГНЕС
Има редица образци. Например, във Англия можеш да фалираш като подадеш отдалечено документи, която услуга коства към 600 паунда и парите могат да се платят разсрочено. Самата процедура лишава към година и след този интервал ти си освободен от отговорностите си. Опасността от безконечния дебитор е, че той няма друго избавление, с изключение на да влезе в сивата и черна стопанска система.

България имаш ли проблеми с банки, финансови институции и най-общо – кредитори, единственото решение е влизането в сивата стопанска система, а в един хубав миг даже да емигрираш от страната. Законодателството сега подтиква емиграцията на работна мощ, на тези българи, които имат финансови проблеми, отвън страната.

Директивата е опит да се хармонизира законодателството на европейско равнище и тя е едно, само че всяка държава-членка на Европейски Съюз си има лични правила за банкрут на физическите лица. Решенията са в много необятен диапазон – във Англия всичко е облекчено и е в интерес на длъжника, само че има и неприятни образци – като в Германия и в Ирландия, в които страни производството може да се влачи от 6-8 години, до момента в който длъжниците не бъдат изстискани откъм средства оптимално. Въпросът е, че ние сега имаме основа – Директива 2012/30/ЕС и в този момент би трябвало да се подходи рационално, а не да се затлачва казуса със основаването на работни групи по въпроса – сигурен метод нищо да не се получи най-после.

Моето мнение е напряко да се пристъпи към законопроект с омекотен вид за длъжниците. Защото мога да ви изредя какъв брой работни групи са правени до момента без резултат. Проучвания също има, и то не малко, по въпроса – и от тях към този момент няма потребност, тъй като казусът е пределно явен. Цялата работа е да се вземе най-хубавото работещо законодателно решение от друга европейска страна и да се приспособява към българската реалност. И това да стане оптимално бързо – няма потребност за следващ път да се убеждаваме, че водата е мокра. /БГНЕС

------------

Десислав Данов, финансов специалист.