Алпинистът Дойчин Василев на 75 г.: Изкачване, което завършва със смърт, е нищо!
Дойчин е роден в с. Кумарица и има две дъщери... Както е известно, на 19 ноември 2019 година българските алпинисти ще отпразнуват своя заслужен 90-годишен празник. Ще се отбележат най-важните събития, белязали развиването на алпинизма у нас. Развитие, което на 20 април 1984 година бележи своя връх, развявайки родния трикольор на международния отличник Еверест (8848 м).
- Всяко нанагорнище на връх е мъчно, само че къде ти е било изключително тежко?
- Може би когато изкачвах Елбрус, макар че е единствено 5642 м. А във кино лентата “Бели мечти”, който снимах под Лхотце, в действителност оставих част от сърцето си. Герой във кино лентата е Петер Хабелер, с който сме положителни другари, сътрудникът, изкачил Еверест без О2 с Райнхолд Меснер, с който пък сме просто положителни познати. Знае се, че Меснер е изкачил всички осемхилядници.
- А по какъв начин си се чувствал на Покрива на света?
- И различен път съм го казвал. Изпитвал съм голямо облекчение. Последните метри до върха са най-изтощителни, а би трябвало да мислиш и за връщане. Това не трябва да се не помни. Повечето от труповете в основата на пирамидата на Еверест са от слизащи. При слизането ми непосредствено щях да настъпя руснак, разгласен за липсващ преди седмица. Но пък след това насладата е огромна.
- Нека те върна към 20 май 1997-а? Тази велика дата...
- Тибетците назовават Покрива на света Джомолунгма, което в превод значи Богинята майка на земята. Денят, в който аз се изкачих на Еверест, е паметен. Аз мога да опиша за него минута по минута. Изобщо тази дата - 20 май, е сакрална за мен, тъй като на идната година на същата дата изкачих петия връх в света - връх Макалу. И съм признателен, че боговете ми разрешиха да стъпя на тези две високи коти на земната кора, да си извърша една от фантазиите ми в живота. Еверест си е фантазия за всеки планинар.
- За теб персонално какво още е Еверест?
- О, Еверест... Ще кажа какво ми даде - голяма горделивост. Имах щастието да го видя в хубаво време. Да развея българското знаме и да видя Земята от тази галактическа височина и да сляза долу, с цел да мога да опиша на моите другари, познати, на всички българи за това незабравимо предизвикателство.
- Вие, ветераните алпинисти, имате ли през днешния ден контакти между тях?
- С Методи Савов се чуваме горе-долу, все си обещаваме да се срещнем и толкоз, с Иван Вълчев се видяхме няколко пъти, имаме някакви връзки, само че нямаме мотив да се съберем. Никой не ни провежда, нямаме клуб, от федерацията не се интересуват. А Сандьо Бешев си живее в Пловдив, той е живата статистика на алпинизма, написа книги, да, продължава.
- Какво мислиш за младите в този момент, за вашите наследници, по този начин да се каже, в спорта?
- И Дойчин Боянов, и Атанас Скатов, пък и другите са мощни хора. Скатов стана и първият веган в света, изкачил връх над 8000 м. Радвам се за тях. Ето, Скатов е на 41 години, като с изключение на височинен планинар е и мотивационен преподавател, продуцент на филми и създател на книги, свързани с неговите експедиции. А по специалност е агроном по растителна отбрана. Забележително. Всеки си е поел по своя път, аз няма какво толкоз да ги мисля. Всеки съгласно квалификацията, съгласно интелекта си, имат положителни достижения, само че както виждаме, имат и... загуби. Не е желателно, само че е съвсем неизбежно. Като погледнем в историята на нашия алпинизъм, още първоначално е имало нещастия, жертви. Имаме емблематични случаи на произшествия. След въпиещо груба неточност умират 11 души на Мальовица. Нещастията са повече вследствие на субективни неточности.
- Добре, а гибелта на Боян Петров субективна неточност ли беше, научи ли нещо, което не се знае?
- Разбира се, че си отиде след субективна неточност. Винаги ще си го мисля. Учудвам се, че в някои медии бе стартирана версията за самоубийство. Теоретично не е изключено, обаче аз не мога да допускам и до през днешния ден.
- А за Иван Томов какво мислиш, и той заплати с живота си? Изкачи Лхотце без кислороден уред, а на връщане почина...
- Това момче да тръгне болно за върха?! И аз бях тръгнал към този връх през 2000 година, само че усетих, че ме задушава, и се отхвърлих. Трябва трезва преценка.
- Но ти пък направи кино лентата “Бели мечти” тогава, нали?
- Да, да. И моят филм е стопроцентова илюстрация на това, което е трябвало да направи Иван Томов. Не го стори и заплати скъпо. Изкачване, което приключва със гибел, не коства нищо.
- А смяташ ли, че Скатов е и малко самоуверен?
- Той натрупа опит при нанагорнище на осемхилядници, само че нека не го сполети сходно развиване. Наистина има някакво неуважение към планината и това не ми харесва. Хубаво ще бъде, в случай че той поеме щафетата и изкачи 14-те осемхилядници. Аз съм изкачил пет. Макар че към Шиша Пангма имаше всякакви приказки. Разгоря се полемика. Но аз и Карина Сълова изкачихме централния връх. Сега се пробват да ми го задраскат. Но както и да е. Ето, кажете ми един българин, който е бил на връх Ленин. А аз съм бил три пъти. Всички се снимат пред бюста на чичко Ленин, а той е подложен на 50 метра от най-високата точка. Разликата е доста дребна, само че би трябвало да се отиде до там и тогава да се вършат фотоси. Има го и това, какво да се прави. Завист ли е, що ли. Ето и на Черни връх, който се изкачи, отива да пие чай, не върви, не се качва по скалите. И му се брои, нали!
- Какво не съумя да постигнеш?
- Няма. По принцип постоянно си слагам цели и си ги пъдя. Това е. Аз съм реалист. Вярвам в това, което изисква труд, воля и така нататък, все неща, които зависят единствено и персонално от мен. А, да - фантазия ми беше да се занимавам с кино. Още като студент правех опити да изучавам постановка в Германска демократична република. Но след няколко неуспеха разбрах, че единствено “другарите” се уреждат. Но все пак като потеглих по планините, постоянно бях с камера. Имам купища филми, които съм правил, последователно се учех, напредвах. И когато се върнах от Еверест през 1997 година, споделих на твой сътрудник, че за мен изкачването на Еверест е половината част, а другата е да мога да покажа кино лентата, който съм направил. Но ето и до момента никой не демонстрира интерес към него.
- Колко кино лентата имаш?
- Общо са 8. Чат-пат виждам, че ме титулуват и като кинодокументалист. През 1997 година ме бяха номинирали за “Мъж на годината” и писателят Александър Томов изтъкваше, че е доста мощно респектиран от това, че освен съм изкачил върха, само че съм го и снимал. А аз тогава изгубих към три часа при изкачването на върха поради този филм, което можеше да ми коства главата. Говоря за кино лентата “Чомолунгма”. Но най-успешният ми филм е “Бели мечти”, който е тъкмо 53 минути и с него участвах на фестивала в Тренто, Италия. Имаше триумф.
- За 90-годишнината на българския алпинизъм какво ще предложиш?
- Планирам огромна фотоизложба.
- Какво завоюва от алпинизма?
- Спечелих надълбоко задоволство от това, че съм работил вярно, употребявал съм пълноценно времето и съм постигнал резултати, които ме задоволяват и вършат благополучен. Плюс богатата годишна продукция от фотоматериали, които ме изпълват с наслада съвсем всеки ден. Това надали се схваща от множеството хора. От 2012 година не съм ходил до базовия лагер на Еверест, а три години водих до такава степен туристи. И направих един доста прекрасен филм, който се споделя “Пътеката на хилядите крака”. Ще напиша и няколко книги. В подготовка съм.
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55 "/
- Всяко нанагорнище на връх е мъчно, само че къде ти е било изключително тежко?
- Може би когато изкачвах Елбрус, макар че е единствено 5642 м. А във кино лентата “Бели мечти”, който снимах под Лхотце, в действителност оставих част от сърцето си. Герой във кино лентата е Петер Хабелер, с който сме положителни другари, сътрудникът, изкачил Еверест без О2 с Райнхолд Меснер, с който пък сме просто положителни познати. Знае се, че Меснер е изкачил всички осемхилядници.
- А по какъв начин си се чувствал на Покрива на света?
- И различен път съм го казвал. Изпитвал съм голямо облекчение. Последните метри до върха са най-изтощителни, а би трябвало да мислиш и за връщане. Това не трябва да се не помни. Повечето от труповете в основата на пирамидата на Еверест са от слизащи. При слизането ми непосредствено щях да настъпя руснак, разгласен за липсващ преди седмица. Но пък след това насладата е огромна.
- Нека те върна към 20 май 1997-а? Тази велика дата...
- Тибетците назовават Покрива на света Джомолунгма, което в превод значи Богинята майка на земята. Денят, в който аз се изкачих на Еверест, е паметен. Аз мога да опиша за него минута по минута. Изобщо тази дата - 20 май, е сакрална за мен, тъй като на идната година на същата дата изкачих петия връх в света - връх Макалу. И съм признателен, че боговете ми разрешиха да стъпя на тези две високи коти на земната кора, да си извърша една от фантазиите ми в живота. Еверест си е фантазия за всеки планинар.
- За теб персонално какво още е Еверест?
- О, Еверест... Ще кажа какво ми даде - голяма горделивост. Имах щастието да го видя в хубаво време. Да развея българското знаме и да видя Земята от тази галактическа височина и да сляза долу, с цел да мога да опиша на моите другари, познати, на всички българи за това незабравимо предизвикателство.
- Вие, ветераните алпинисти, имате ли през днешния ден контакти между тях?
- С Методи Савов се чуваме горе-долу, все си обещаваме да се срещнем и толкоз, с Иван Вълчев се видяхме няколко пъти, имаме някакви връзки, само че нямаме мотив да се съберем. Никой не ни провежда, нямаме клуб, от федерацията не се интересуват. А Сандьо Бешев си живее в Пловдив, той е живата статистика на алпинизма, написа книги, да, продължава.
- Какво мислиш за младите в този момент, за вашите наследници, по този начин да се каже, в спорта?
- И Дойчин Боянов, и Атанас Скатов, пък и другите са мощни хора. Скатов стана и първият веган в света, изкачил връх над 8000 м. Радвам се за тях. Ето, Скатов е на 41 години, като с изключение на височинен планинар е и мотивационен преподавател, продуцент на филми и създател на книги, свързани с неговите експедиции. А по специалност е агроном по растителна отбрана. Забележително. Всеки си е поел по своя път, аз няма какво толкоз да ги мисля. Всеки съгласно квалификацията, съгласно интелекта си, имат положителни достижения, само че както виждаме, имат и... загуби. Не е желателно, само че е съвсем неизбежно. Като погледнем в историята на нашия алпинизъм, още първоначално е имало нещастия, жертви. Имаме емблематични случаи на произшествия. След въпиещо груба неточност умират 11 души на Мальовица. Нещастията са повече вследствие на субективни неточности.
- Добре, а гибелта на Боян Петров субективна неточност ли беше, научи ли нещо, което не се знае?
- Разбира се, че си отиде след субективна неточност. Винаги ще си го мисля. Учудвам се, че в някои медии бе стартирана версията за самоубийство. Теоретично не е изключено, обаче аз не мога да допускам и до през днешния ден.
- А за Иван Томов какво мислиш, и той заплати с живота си? Изкачи Лхотце без кислороден уред, а на връщане почина...
- Това момче да тръгне болно за върха?! И аз бях тръгнал към този връх през 2000 година, само че усетих, че ме задушава, и се отхвърлих. Трябва трезва преценка.
- Но ти пък направи кино лентата “Бели мечти” тогава, нали?
- Да, да. И моят филм е стопроцентова илюстрация на това, което е трябвало да направи Иван Томов. Не го стори и заплати скъпо. Изкачване, което приключва със гибел, не коства нищо.
- А смяташ ли, че Скатов е и малко самоуверен?
- Той натрупа опит при нанагорнище на осемхилядници, само че нека не го сполети сходно развиване. Наистина има някакво неуважение към планината и това не ми харесва. Хубаво ще бъде, в случай че той поеме щафетата и изкачи 14-те осемхилядници. Аз съм изкачил пет. Макар че към Шиша Пангма имаше всякакви приказки. Разгоря се полемика. Но аз и Карина Сълова изкачихме централния връх. Сега се пробват да ми го задраскат. Но както и да е. Ето, кажете ми един българин, който е бил на връх Ленин. А аз съм бил три пъти. Всички се снимат пред бюста на чичко Ленин, а той е подложен на 50 метра от най-високата точка. Разликата е доста дребна, само че би трябвало да се отиде до там и тогава да се вършат фотоси. Има го и това, какво да се прави. Завист ли е, що ли. Ето и на Черни връх, който се изкачи, отива да пие чай, не върви, не се качва по скалите. И му се брои, нали!
- Какво не съумя да постигнеш?
- Няма. По принцип постоянно си слагам цели и си ги пъдя. Това е. Аз съм реалист. Вярвам в това, което изисква труд, воля и така нататък, все неща, които зависят единствено и персонално от мен. А, да - фантазия ми беше да се занимавам с кино. Още като студент правех опити да изучавам постановка в Германска демократична република. Но след няколко неуспеха разбрах, че единствено “другарите” се уреждат. Но все пак като потеглих по планините, постоянно бях с камера. Имам купища филми, които съм правил, последователно се учех, напредвах. И когато се върнах от Еверест през 1997 година, споделих на твой сътрудник, че за мен изкачването на Еверест е половината част, а другата е да мога да покажа кино лентата, който съм направил. Но ето и до момента никой не демонстрира интерес към него.
- Колко кино лентата имаш?
- Общо са 8. Чат-пат виждам, че ме титулуват и като кинодокументалист. През 1997 година ме бяха номинирали за “Мъж на годината” и писателят Александър Томов изтъкваше, че е доста мощно респектиран от това, че освен съм изкачил върха, само че съм го и снимал. А аз тогава изгубих към три часа при изкачването на върха поради този филм, което можеше да ми коства главата. Говоря за кино лентата “Чомолунгма”. Но най-успешният ми филм е “Бели мечти”, който е тъкмо 53 минути и с него участвах на фестивала в Тренто, Италия. Имаше триумф.
- За 90-годишнината на българския алпинизъм какво ще предложиш?
- Планирам огромна фотоизложба.
- Какво завоюва от алпинизма?
- Спечелих надълбоко задоволство от това, че съм работил вярно, употребявал съм пълноценно времето и съм постигнал резултати, които ме задоволяват и вършат благополучен. Плюс богатата годишна продукция от фотоматериали, които ме изпълват с наслада съвсем всеки ден. Това надали се схваща от множеството хора. От 2012 година не съм ходил до базовия лагер на Еверест, а три години водих до такава степен туристи. И направих един доста прекрасен филм, който се споделя “Пътеката на хилядите крака”. Ще напиша и няколко книги. В подготовка съм.
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ