Страната, в която вече всички са милионери
Дойче Веле: Хиперинфлацията е равносилна на държавен фалит. Във Венецуела това, което при започване на 2018 година е коствало един боливар, в края на годината ще коства един милион боливара. Какви са аргументите за тази невероятна инфлация?
Рафаел Гонсалес: Наложеният от венецуелското държавно управление валутен надзор, който дефинира всички цени въз основа на еднократна оценка. Това провокира злополуката, която изживяваме сега. Понастоящем за един $ хората във Венецуела заплащат 2,5 млн. боливари. Това е 17 пъти повече от формалния обменен курс. Премахването на строгия валутен надзор обаче е изцяло недопустимо за държавното управление.
Дойче Веле: Какви са последствията за хората във Венецуела?
Рафаел Гонсалес: Месечната заплата в страната възлиза на 5,5 млн. боливари. Това са почти 1 щатски $ и 50 цента. Килограм месо коства 10 млн. боливари или близо 3 $. Най-ниската цена за един самун на остров Маргарита възлиза на 1 милион и 400 хиляди боливара. Фантастичните цени във Венецуела са лишени от всякаква логичност. Над половината от работещите на минимална работна заплата не могат да живеят от нея.
Дойче Веле: Защо държавното управление държи на своята валутна политика?
Рафаел Гонсалес: Правителството споделя, че валутният надзор пресича приключването на валута от страната, само че в действителност стана тъкмо противоположното. Твърдата валута изтича, а хората обедняват.
Дойче Веле: Предишният президент Уго Чавес още при започване на мандата си одържави задграничните и венецуелските компании, с цел да стартират да създават, както той споделяше, за народа. Какво стана в действителност?
Рафаел Гонсалес: Национализацията на компаниите е другата причина за актуалната злополука. Днес Венецуела не създава на практика нищо. Нито земеделски, нито индустриални артикули. Венецуела живее в един неуместен свят. Правителството национализира циментовата промишленост и в този момент нямаме цимент; то национализира компаниите за произвеждане на кафе и в този момент ние нямаме кафе; национализира захарните заводи и към този момент нямаме захар.
Дойче Веле: Как стоят нещата със снабдяването с хранителни артикули?
Рафаел Гонсалес: Това е още един парадокс в делника на венецуелците. Без пакетите с съществени хранителни артикули " CLAP ", отпускани от държавното управление, доста хора не биха имали с какво да се прехранват. CLAP e редуциране на " Снабдителен и индустриален комитет ". За да получат такива пакети, венецуелците би трябвало да имат прелюдия от държавното управление на Мадуро " отечествен паспорт " (Carnet de la Patria).
Дойче Веле: Какви са вашите оферти за излизане от рецесията?
Рафаел Гонсалес: Предложих да се вкара нова валута, която да подхожда на цената на $, както преди време направиха Бразилия и Аржентина. Наред с въвеждането на валута, чието покритие да са златото и частично нефтените запаси, би трябвало да се възвърне свободата на валутната търговия. Само че без политически промени в страната излизане от рецесията не е допустимо.
Пабло Рафаел Гонсалес е венецуелски иконом, мъдрец и политолог. Бил е консултант в палатата на депутатите и в сената.
Дойче Веле
Рафаел Гонсалес: Наложеният от венецуелското държавно управление валутен надзор, който дефинира всички цени въз основа на еднократна оценка. Това провокира злополуката, която изживяваме сега. Понастоящем за един $ хората във Венецуела заплащат 2,5 млн. боливари. Това е 17 пъти повече от формалния обменен курс. Премахването на строгия валутен надзор обаче е изцяло недопустимо за държавното управление.
Дойче Веле: Какви са последствията за хората във Венецуела?
Рафаел Гонсалес: Месечната заплата в страната възлиза на 5,5 млн. боливари. Това са почти 1 щатски $ и 50 цента. Килограм месо коства 10 млн. боливари или близо 3 $. Най-ниската цена за един самун на остров Маргарита възлиза на 1 милион и 400 хиляди боливара. Фантастичните цени във Венецуела са лишени от всякаква логичност. Над половината от работещите на минимална работна заплата не могат да живеят от нея.
Дойче Веле: Защо държавното управление държи на своята валутна политика?
Рафаел Гонсалес: Правителството споделя, че валутният надзор пресича приключването на валута от страната, само че в действителност стана тъкмо противоположното. Твърдата валута изтича, а хората обедняват.
Дойче Веле: Предишният президент Уго Чавес още при започване на мандата си одържави задграничните и венецуелските компании, с цел да стартират да създават, както той споделяше, за народа. Какво стана в действителност?
Рафаел Гонсалес: Национализацията на компаниите е другата причина за актуалната злополука. Днес Венецуела не създава на практика нищо. Нито земеделски, нито индустриални артикули. Венецуела живее в един неуместен свят. Правителството национализира циментовата промишленост и в този момент нямаме цимент; то национализира компаниите за произвеждане на кафе и в този момент ние нямаме кафе; национализира захарните заводи и към този момент нямаме захар.
Дойче Веле: Как стоят нещата със снабдяването с хранителни артикули?
Рафаел Гонсалес: Това е още един парадокс в делника на венецуелците. Без пакетите с съществени хранителни артикули " CLAP ", отпускани от държавното управление, доста хора не биха имали с какво да се прехранват. CLAP e редуциране на " Снабдителен и индустриален комитет ". За да получат такива пакети, венецуелците би трябвало да имат прелюдия от държавното управление на Мадуро " отечествен паспорт " (Carnet de la Patria).
Дойче Веле: Какви са вашите оферти за излизане от рецесията?
Рафаел Гонсалес: Предложих да се вкара нова валута, която да подхожда на цената на $, както преди време направиха Бразилия и Аржентина. Наред с въвеждането на валута, чието покритие да са златото и частично нефтените запаси, би трябвало да се възвърне свободата на валутната търговия. Само че без политически промени в страната излизане от рецесията не е допустимо.
Пабло Рафаел Гонсалес е венецуелски иконом, мъдрец и политолог. Бил е консултант в палатата на депутатите и в сената.
Дойче Веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ