"Афис": Очакват ни наситени с динамика седмици и месеци, политическият елит няма намерение да си кротува
Доверието във властта още веднъж се разклаща, концепцията за нови избори набира скорост, сочат данни на Агенция „ Афис “, получени въз основа национално представително изследване, осъществено в интервала 8-12 февруари 2018 година, осведоми "Фокус " Интервюирани са директно „ лице в лице “ в домовете им 1010 пълнолетни български жители.
"Най-късият месец февруари стартира да се обрисува и като един от най-интензивните и кондензиран с политически събития интервал от много време насам. След бурните диспути към известната към този момент Истанбулска спогодба последва поръчката на премиера Борисов за нейното евакуиране от Народното събрание. Вотът на съмнение по тематика корупция не мина, само че тя към момента е в дневния ред на обществото, а дебатите по тематиката не престават. Протестите за Пирин и гражданската интензивност към тях са безспирни, а около това вицепремиер и сътрудник в държавното управление заплаши немски евродепутат с експулсиране. На фона на всичко това следим ярки престрелки сред министър ръководителя и президента. Не може да не споменем и подтекста, в който се развива всичко това – старта на българското европредседателство.
Логичният въпрос е: какви са електоралните настройки на българските жители и накъде се движи поддръжката – както на водещите политически сили, по този начин и на самата власт? На последващо място – доколко последните събития оказват въздействие върху готовността за поддръжка на една или друга политическа мощ?
Да стартираме с политическите партии и тяхната електорална тежест.
На пръв взор се вижда една сходна наклонност през последните месеци – демобилизация на всички електорални групи и увеличение на каузи негласуващи и аполитични българи. Как наподобява това в цифри?
Към момента водещият сътрудник в ръководещата коалиция ГЕРБ събира поддръжката на 26% от пълнолетното население. Този дял до преди 8-9 месеца (непосредствено след старта на кабинета) е бил към 30 на 100. При левицата наклонността е друга – все още готовите да изберат социалистите са 22,4%, колкото почти са били и през лятото на предходната година. Дори се следи най-малък растеж в поддръжката. Основната отлика сред двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ явно губи гласоподаватели, а Българска социалистическа партия не прибавя значително такива. На това събитие се дължи скъсената отдалеченост сред двете водещи политически обединения. Случващото се при другите политически обединения не е радикално друго. Забелязва се най-малък, само че непрекъснат спад при “Воля” (към този миг поддръжка от 2,5%), което слага нейното наличие в един последваща парламент под въпрос.
Покрай настоящите събития и поредност от кавги няма по какъв начин да не обърнем повече внимание на протичащото се с “Обединени патриоти”. При тях спадът е забележим и изразителен. Към момента едвам 3,8 на 100 от българите заявяват поддръжка за националистите. Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%. Нещо повече, вижда се ерозия във връзка с водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на предходната година, то към сегашния миг приказваме за малко под 30 на 100. Сходна е обстановката при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16%. И в двата случая следим еднакъв развой – затваряне и капсулиране на гласуващите обичайно за националистическите обединения и загуба на периферен избор. Като че ли всичко това не е изненада след поредицата от обстановки и остри реакции през последните седмици.
Движение за права и свободи са нормализирали електоралната си поддръжка, като все още тя е в порядъка на малко над 7%. Говорейки за електоралната мощност на Движението, ангажимента за флуидния темперамент на мобилизацията е неминуем.
Последно – за електоралната динамичност: Единственият изразителен и забележим резултат е увеличение каузи на негласуващите и колебаещите се. Сумарно това са повече от 35%, което още веднъж ги трансформира в най-голямата „ (а)политическа мощ “. Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на 100.
С други думи, следим общ развой на отлив на политическо доверие и усилване на политическата незаинтересованост измежду българския гласоподавател.
Как това се отнася към доверието във властта и можем ли да чакаме изненадващи събития в близко бъдеще. Краткият отговор е: „ Да, има различен път “, и то безусловно.
От една страна, надали ще бъдем очевидци на тежки вътрешнополитически драми преди края на българското домакинство на Европейски Съюз, т.е. доникъде на годината. В момента мачът се играе на наш терен, ние подаваме топката, чакаме да ни върнат паса, с цел да отбележим гол. Или най-малко това е метафората за политическия залог, който стои пред ръководещите и на първо място пред премиера Борисов. Несъмнено този залог е значим, а и той неведнъж беше разказан като единствения мотив за съставяне на държавно управление в толкоз непопулярна настройка – дясно-центристка партия, декорирана от националистически обединения.
Доколко обаче може този мотив да работи, без да се протърка от приложимост? Действията на съдружния сътрудник през последните седмици (Истанбулска спогодба, въпросът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два резултата - активизиране на поддръжка измежду евро-скептиците и позацапване на имиджа ни пред Европейските сътрудници. Единственият въпрос е до каква степен можем да стигнем в тази посока и по какъв начин това въздейства върху поддръжката за властта. Да не забравяме и обстоятелството, че нервите на Борисов не са стоманени и той към този момент го е показвал няколко пъти. Данните на АФИС демонстрират следното. В период от 9 месеца виждаме, че от ден на ден български жители снемат поддръжката си от сегашния кабинет (от 40 на 100 през май 2017 до 27 на 100 през февруари 2018), като в същото време пораства делът на тези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13% през май предходната година, до 23% сега). Ако тази наклонност се резервира доникъде на годината, тя ще стигне равнищата от интервала преди и към президентските избори от 2016 година, когато искащите нов избор надвишиха каузи на последователите на тогавашния кабинет. Не без значение е също по този начин фактът, че сега всеки трети българин избира промяна на някои министри в границите на кабинета, а други 23 на 100 са за ново държавно управление в границите на настоящия парламент.
Накратко: доверието във властта още веднъж стартира да се разклаща и концепцията за нови избори набира скорост.
В цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не би трябвало да пропущаме следното - все още спорът сред премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в интерес на президента, който е един от най-рейтинговите политици през последните години. Може би министър председателят търси спора, с цел да почерпи от президентската харизма и да компенсира загубата на доверие и утвърждение в последно време. Дали обаче ще му стигнат силите?
Едно е несъмнено. Следващите седмици и месеци ще продължат да бъдат напрегнати и наситени с динамичност, която вещае неочаквани обрати. Като че ли е явно, че политическия хайлайф няма желание да кротува, а дружно с него и публичното мнение ".
"Най-късият месец февруари стартира да се обрисува и като един от най-интензивните и кондензиран с политически събития интервал от много време насам. След бурните диспути към известната към този момент Истанбулска спогодба последва поръчката на премиера Борисов за нейното евакуиране от Народното събрание. Вотът на съмнение по тематика корупция не мина, само че тя към момента е в дневния ред на обществото, а дебатите по тематиката не престават. Протестите за Пирин и гражданската интензивност към тях са безспирни, а около това вицепремиер и сътрудник в държавното управление заплаши немски евродепутат с експулсиране. На фона на всичко това следим ярки престрелки сред министър ръководителя и президента. Не може да не споменем и подтекста, в който се развива всичко това – старта на българското европредседателство.
Логичният въпрос е: какви са електоралните настройки на българските жители и накъде се движи поддръжката – както на водещите политически сили, по този начин и на самата власт? На последващо място – доколко последните събития оказват въздействие върху готовността за поддръжка на една или друга политическа мощ?
Да стартираме с политическите партии и тяхната електорална тежест.
На пръв взор се вижда една сходна наклонност през последните месеци – демобилизация на всички електорални групи и увеличение на каузи негласуващи и аполитични българи. Как наподобява това в цифри?
Към момента водещият сътрудник в ръководещата коалиция ГЕРБ събира поддръжката на 26% от пълнолетното население. Този дял до преди 8-9 месеца (непосредствено след старта на кабинета) е бил към 30 на 100. При левицата наклонността е друга – все още готовите да изберат социалистите са 22,4%, колкото почти са били и през лятото на предходната година. Дори се следи най-малък растеж в поддръжката. Основната отлика сред двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ явно губи гласоподаватели, а Българска социалистическа партия не прибавя значително такива. На това събитие се дължи скъсената отдалеченост сред двете водещи политически обединения. Случващото се при другите политически обединения не е радикално друго. Забелязва се най-малък, само че непрекъснат спад при “Воля” (към този миг поддръжка от 2,5%), което слага нейното наличие в един последваща парламент под въпрос.
Покрай настоящите събития и поредност от кавги няма по какъв начин да не обърнем повече внимание на протичащото се с “Обединени патриоти”. При тях спадът е забележим и изразителен. Към момента едвам 3,8 на 100 от българите заявяват поддръжка за националистите. Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%. Нещо повече, вижда се ерозия във връзка с водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на предходната година, то към сегашния миг приказваме за малко под 30 на 100. Сходна е обстановката при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16%. И в двата случая следим еднакъв развой – затваряне и капсулиране на гласуващите обичайно за националистическите обединения и загуба на периферен избор. Като че ли всичко това не е изненада след поредицата от обстановки и остри реакции през последните седмици.
Движение за права и свободи са нормализирали електоралната си поддръжка, като все още тя е в порядъка на малко над 7%. Говорейки за електоралната мощност на Движението, ангажимента за флуидния темперамент на мобилизацията е неминуем.
Последно – за електоралната динамичност: Единственият изразителен и забележим резултат е увеличение каузи на негласуващите и колебаещите се. Сумарно това са повече от 35%, което още веднъж ги трансформира в най-голямата „ (а)политическа мощ “. Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на 100.
С други думи, следим общ развой на отлив на политическо доверие и усилване на политическата незаинтересованост измежду българския гласоподавател.
Как това се отнася към доверието във властта и можем ли да чакаме изненадващи събития в близко бъдеще. Краткият отговор е: „ Да, има различен път “, и то безусловно.
От една страна, надали ще бъдем очевидци на тежки вътрешнополитически драми преди края на българското домакинство на Европейски Съюз, т.е. доникъде на годината. В момента мачът се играе на наш терен, ние подаваме топката, чакаме да ни върнат паса, с цел да отбележим гол. Или най-малко това е метафората за политическия залог, който стои пред ръководещите и на първо място пред премиера Борисов. Несъмнено този залог е значим, а и той неведнъж беше разказан като единствения мотив за съставяне на държавно управление в толкоз непопулярна настройка – дясно-центристка партия, декорирана от националистически обединения.
Доколко обаче може този мотив да работи, без да се протърка от приложимост? Действията на съдружния сътрудник през последните седмици (Истанбулска спогодба, въпросът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два резултата - активизиране на поддръжка измежду евро-скептиците и позацапване на имиджа ни пред Европейските сътрудници. Единственият въпрос е до каква степен можем да стигнем в тази посока и по какъв начин това въздейства върху поддръжката за властта. Да не забравяме и обстоятелството, че нервите на Борисов не са стоманени и той към този момент го е показвал няколко пъти. Данните на АФИС демонстрират следното. В период от 9 месеца виждаме, че от ден на ден български жители снемат поддръжката си от сегашния кабинет (от 40 на 100 през май 2017 до 27 на 100 през февруари 2018), като в същото време пораства делът на тези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13% през май предходната година, до 23% сега). Ако тази наклонност се резервира доникъде на годината, тя ще стигне равнищата от интервала преди и към президентските избори от 2016 година, когато искащите нов избор надвишиха каузи на последователите на тогавашния кабинет. Не без значение е също по този начин фактът, че сега всеки трети българин избира промяна на някои министри в границите на кабинета, а други 23 на 100 са за ново държавно управление в границите на настоящия парламент.
Накратко: доверието във властта още веднъж стартира да се разклаща и концепцията за нови избори набира скорост.
В цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не би трябвало да пропущаме следното - все още спорът сред премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в интерес на президента, който е един от най-рейтинговите политици през последните години. Може би министър председателят търси спора, с цел да почерпи от президентската харизма и да компенсира загубата на доверие и утвърждение в последно време. Дали обаче ще му стигнат силите?
Едно е несъмнено. Следващите седмици и месеци ще продължат да бъдат напрегнати и наситени с динамичност, която вещае неочаквани обрати. Като че ли е явно, че политическия хайлайф няма желание да кротува, а дружно с него и публичното мнение ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ