Българите и гърците са на последно място в ЕС по усещане, че са граждани на съюза
Доверието в Европейския съюз доближава до 42%, като нараства с един % и е на най-високото си ниво от есента на 2010 година. Това демонстрират данни от изследване на " Евробарометър ", показани през днешния ден от Европейската комисия (пълния текст можете да видите в прикачения файл). Макар българите да са измежду страните с най-голямо доверие в съюза, те са на последно място (заедно с гърците) по чувство, че са жители на Европейски Съюз.
Проучване на Евробарометър
В 15 страни от Европейски Съюз болшинството от участниците в допитването имат доверие в общността. То е най-голямо в Литва (66%), Португалия и Дания (57%), и в Люксембург и България (56%). От предходната есен доверието в Европейски Съюз е повишено в 19 страни, изключително в Португалия (57%, покачване с шест процента) и Словения (44%, покачване със същия дял), до момента в който в шест страни понижава, изключително в Белгия (47%, намаляване с шест процента), Унгария (44%, намаляване с пет процента) и Словакия (44%, намаляване с четири процента).
Представата за Европейски Съюз
Общо 40% от европейците имат позитивна визия за Европейски Съюз, 37 на 100 са с неутрална, а 21% показват негативна настройка. Най-голям е делът на хората с позитивно мнение в Ирландия (64%), България и Португалия (56%), и Люксембург (54%). За четвърти следващ път (от есента на 2016 до пролетта на 2018 г.) респондентите в Гърция са единствените, които имат преобладаващо негативна визия за Европейски Съюз - 37%, 36% имат неутрална визия, а 27% - позитивна.
Делът на жителите, които считат, че техният " глас има значение в Европейски Съюз ", е достигнал нов връх след четири следващи нараствания (45%; +1% от есента на 2017 г.; +7% от пролетта на 2016 г.). В България 40% от хората споделят, че гласът им се чува в Европейски Съюз, а на противоположното мнение са 46%.
Доверието в Европейски Съюз е по-силно от доверието в националните държавни управления или парламенти. Общо 42 на 100 от европейците имат доверие в Европейски Съюз, до момента в който 34 на 100 имат доверие в своите национални парламенти и държавни управления.
Бъдещето на съюза
Мнозинството от европейците са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз (58%). Изключение вършат Гърция, където макар нарастването на оптимизма с пет на 100 53 % са песимисти, а 42 на 100 са оптимисти, и Англия (48 на 100 са песимисти и 43 на 100 са оптимисти). В България 61% са оптимистично настроени за бъдещето на съюза, а 29% са песимисти. Най-силен е оптимизмът в Ирландия (84%), Португалия (71%), Люксембург (71%), Малта, Литва и Дания (70%). Най-слаб е оптимизмът във Франция (48%), Кипър и Италия (54%).
Свободното придвижване на хора, артикули и услуги в Европейски Съюз и мирът сред страните в Европейски Съюз се възприемат като двете най-големи достижения на общността надлежно с 58% и 54% от европейците. Седемдесет на 100 от запитаните се усещат жители на Европейски Съюз. За пръв път от пролетта на 2010 година това мнение се споделя от болшинство във всички страни от Европейски Съюз.
Граждани на Европейски Съюз
Повече от половината население в 28-те страни членки се усещат жители на Европейски Съюз. Средно 70% от интервюираните в Европейски Съюз са на това мнение, като преди всичко по този индикатор е Люксембург (91%). Българите и гърците са на последно място по този индикатор (и двете с по 51%). Общо 46% от българите споделят, че не усещат, че са жители на Европейски Съюз.
В съпоставяне с 2014 година повече жители са на мнение, че са се възползвали от дейностите на Европейски Съюз, да вземем за пример неналичието на гранични инспекции или лимитираните инспекции по границите, когато пътуват в чужбина (53%), по-евтините телефонни диалози в друга страна от Европейски Съюз (48%, покачване от 14 процента), повишението на правата на потребителите при покупката на артикули или услуги в друга страна от Европейски Съюз (37%, покачване с 13 процента), или подобряването на правата на пътуващите със аероплан (34%, покачване от 12 на сто).
Състояние на стопанската система
Едва 18% от българите (при 49% приблизително за ЕС) са на мнение, че ситуацията на националната стопанска система е положително. На противоположното мнение са 72% от интервюираните българи (при приблизително за Европейски Съюз 47%). Най-много гърци (98%) считат, че икономическото положение на страната им е неприятно. На другия завършек на скалата са холандците - 93% споделят, че положението на стопанската система на тяхната страна е положително. За пръв път от пролетта на 2007 година позитивните отзиви за положението на националната стопанска система (49 на сто) са повече от негативните отзиви (47 на сто). От предходната есен позитивната визия за положението на националната стопанска система се е нараснала в 18 страни, измежду които отпред е Португалия (43 на 100, покачване с 10 на сто), Ирландия (79 на 100, покачване със седем процента), Финландия (77 на 100, покачване с шест на сто) и Литва (38 на 100, покачване с шест процента). В Холандия и Люксембург 93 на 100 от запитаните намират положението на националната стопанска система за положително, до момента в който в Гърция единствено два % показват сходно мнение.
В 25 страни членки множеството интервюирани са на мнение, че настоящето положение на европейската стопанска система е положително. На тази позиция са 59% от българите, а за 15% европейската стопанска система се намира в неприятно положение.
Общо 49% от българите споделят, че резултатът от икономическата рецесия върху работните места към този момент е достигнал своя връх, а съгласно 24% най-лошото следва.
В изгода на свободното придвижване се произнасят 82% от европейците (в България - 85%). За обща политика в региона на защитата и сигурността се афишират 75% от хората в Европейски Съюз, 73% са за обща енергийна политика измежду страните членки и обща комерсиална политика на Европейски Съюз, 68% за обща европейска политика за миграцията, 66% за обща външна политика. Бъдещото разширение на Европейски Съюз през идващите години остава единствената политика, която е подкрепяна от малцинството от европейците (44% са за, а 46% - против). В поддръжка на еврозоната се афишират 61% от европейците (в България - 35% от анкетираните).
Предизвикателства
Имиграцията остава основното предизвикателство, пред което Европейски Съюз е изправен (38%). Тероризмът е на второ място с 29% (понижение от девет процента; в България - 42%), като все изпреварва икономическото положение (18%), положението на бюджета (17 %) и безработицата (14%).
На национално ниво главните опасения остават безработицата (25%), опазването на здравето и обществената сигурност (23%) и имиграцията (21%). Здравеопазването и обществената сигурност заемат второ по значимост място за първи път от пролетта на 2007 г.
Проучване на Евробарометър
В 15 страни от Европейски Съюз болшинството от участниците в допитването имат доверие в общността. То е най-голямо в Литва (66%), Португалия и Дания (57%), и в Люксембург и България (56%). От предходната есен доверието в Европейски Съюз е повишено в 19 страни, изключително в Португалия (57%, покачване с шест процента) и Словения (44%, покачване със същия дял), до момента в който в шест страни понижава, изключително в Белгия (47%, намаляване с шест процента), Унгария (44%, намаляване с пет процента) и Словакия (44%, намаляване с четири процента).
Представата за Европейски Съюз
Общо 40% от европейците имат позитивна визия за Европейски Съюз, 37 на 100 са с неутрална, а 21% показват негативна настройка. Най-голям е делът на хората с позитивно мнение в Ирландия (64%), България и Португалия (56%), и Люксембург (54%). За четвърти следващ път (от есента на 2016 до пролетта на 2018 г.) респондентите в Гърция са единствените, които имат преобладаващо негативна визия за Европейски Съюз - 37%, 36% имат неутрална визия, а 27% - позитивна.
Делът на жителите, които считат, че техният " глас има значение в Европейски Съюз ", е достигнал нов връх след четири следващи нараствания (45%; +1% от есента на 2017 г.; +7% от пролетта на 2016 г.). В България 40% от хората споделят, че гласът им се чува в Европейски Съюз, а на противоположното мнение са 46%.
Доверието в Европейски Съюз е по-силно от доверието в националните държавни управления или парламенти. Общо 42 на 100 от европейците имат доверие в Европейски Съюз, до момента в който 34 на 100 имат доверие в своите национални парламенти и държавни управления.
Бъдещето на съюза
Мнозинството от европейците са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз (58%). Изключение вършат Гърция, където макар нарастването на оптимизма с пет на 100 53 % са песимисти, а 42 на 100 са оптимисти, и Англия (48 на 100 са песимисти и 43 на 100 са оптимисти). В България 61% са оптимистично настроени за бъдещето на съюза, а 29% са песимисти. Най-силен е оптимизмът в Ирландия (84%), Португалия (71%), Люксембург (71%), Малта, Литва и Дания (70%). Най-слаб е оптимизмът във Франция (48%), Кипър и Италия (54%).
Свободното придвижване на хора, артикули и услуги в Европейски Съюз и мирът сред страните в Европейски Съюз се възприемат като двете най-големи достижения на общността надлежно с 58% и 54% от европейците. Седемдесет на 100 от запитаните се усещат жители на Европейски Съюз. За пръв път от пролетта на 2010 година това мнение се споделя от болшинство във всички страни от Европейски Съюз.
Граждани на Европейски Съюз
Повече от половината население в 28-те страни членки се усещат жители на Европейски Съюз. Средно 70% от интервюираните в Европейски Съюз са на това мнение, като преди всичко по този индикатор е Люксембург (91%). Българите и гърците са на последно място по този индикатор (и двете с по 51%). Общо 46% от българите споделят, че не усещат, че са жители на Европейски Съюз.
В съпоставяне с 2014 година повече жители са на мнение, че са се възползвали от дейностите на Европейски Съюз, да вземем за пример неналичието на гранични инспекции или лимитираните инспекции по границите, когато пътуват в чужбина (53%), по-евтините телефонни диалози в друга страна от Европейски Съюз (48%, покачване от 14 процента), повишението на правата на потребителите при покупката на артикули или услуги в друга страна от Европейски Съюз (37%, покачване с 13 процента), или подобряването на правата на пътуващите със аероплан (34%, покачване от 12 на сто).
Състояние на стопанската система
Едва 18% от българите (при 49% приблизително за ЕС) са на мнение, че ситуацията на националната стопанска система е положително. На противоположното мнение са 72% от интервюираните българи (при приблизително за Европейски Съюз 47%). Най-много гърци (98%) считат, че икономическото положение на страната им е неприятно. На другия завършек на скалата са холандците - 93% споделят, че положението на стопанската система на тяхната страна е положително. За пръв път от пролетта на 2007 година позитивните отзиви за положението на националната стопанска система (49 на сто) са повече от негативните отзиви (47 на сто). От предходната есен позитивната визия за положението на националната стопанска система се е нараснала в 18 страни, измежду които отпред е Португалия (43 на 100, покачване с 10 на сто), Ирландия (79 на 100, покачване със седем процента), Финландия (77 на 100, покачване с шест на сто) и Литва (38 на 100, покачване с шест процента). В Холандия и Люксембург 93 на 100 от запитаните намират положението на националната стопанска система за положително, до момента в който в Гърция единствено два % показват сходно мнение.
В 25 страни членки множеството интервюирани са на мнение, че настоящето положение на европейската стопанска система е положително. На тази позиция са 59% от българите, а за 15% европейската стопанска система се намира в неприятно положение.
Общо 49% от българите споделят, че резултатът от икономическата рецесия върху работните места към този момент е достигнал своя връх, а съгласно 24% най-лошото следва.
В изгода на свободното придвижване се произнасят 82% от европейците (в България - 85%). За обща политика в региона на защитата и сигурността се афишират 75% от хората в Европейски Съюз, 73% са за обща енергийна политика измежду страните членки и обща комерсиална политика на Европейски Съюз, 68% за обща европейска политика за миграцията, 66% за обща външна политика. Бъдещото разширение на Европейски Съюз през идващите години остава единствената политика, която е подкрепяна от малцинството от европейците (44% са за, а 46% - против). В поддръжка на еврозоната се афишират 61% от европейците (в България - 35% от анкетираните).
Предизвикателства
Имиграцията остава основното предизвикателство, пред което Европейски Съюз е изправен (38%). Тероризмът е на второ място с 29% (понижение от девет процента; в България - 42%), като все изпреварва икономическото положение (18%), положението на бюджета (17 %) и безработицата (14%).
На национално ниво главните опасения остават безработицата (25%), опазването на здравето и обществената сигурност (23%) и имиграцията (21%). Здравеопазването и обществената сигурност заемат второ по значимост място за първи път от пролетта на 2007 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ