Довършването на проекта за АЕЦ Белене с външен инвеститор и

Довършването на плана за АЕЦ " Белене " с външен вложител и присъединяване на страната по скица ВОOТ е най-подходящия вид, при който се лимитира финансовия риск и се резервира направената до тук инвестиция. Това е посочено в разбор на плана „ Белене “, направен отчет е направен от Виенския Международен център за Ядрена Компетентност по поръка на Българския Атомен Форум (Булатом).

По мнението на специалистите ще бъде рационално НЕК да резервира алтернатива за назад изкупуване в бъдеще. Общият риск за сходен вид е сдържан и значително се носи от външния вложител. Позитивите от плана обаче ще остават за притежателя на плана ( гаранция на доставките, разполагаемост, награди за излъчвания и др.), е посочено в разбора.

Четири са разновидностите, които се преглеждат в разбора за бъдещето на плана - да се строи със 100% държавно присъединяване, да е напълно частен план, да се осъществя като партньорски план на страната с вложител или да не се строи въобще, а оборудването, в това число оборудването да се съобщи за скрап.

Разходите за реализацията на плана са в размер на към 2 милиарда евро годишно и създателите на разбора считат, че те могат да бъдат поети от държавния бюджет. Друг вид оборудването да бъде оползотворено от страната е построяването на нов блок в АЕЦ „ Козлодуй “, само че тогава би трябвало да бъдат планувани и разноски за смяна на плана.

Последният вид - дефинитивно прекъсване на плана предаването на оборудването за скрап ще донесе към 1,5 млн. $. Това е цялостна загуба на изхарчените до момента милиарди от страната. Остава въпреки всичко опцията за продажба на оборудването, само че това не може да се случи без присъединяване и на Росатом.

При разновидността на партньорство на страната с частен вложител за дострояване на централата би трябвало да се обърне внимание на вътрешния политически риск и геополитическият риск при избора на сътрудник, сочат създателите. Те сочат редица провокации от правна и регулаторна позиция при този вид.

Този вид беше изпробван през 2008 година /с немската RWE - бел. ред/, само че без триумф, напомнят от Булатом. В разбора е посочено, че в сегашния миг евентуални реализатори могат да бъдат Русия или вероятно Китай в случай че последният реши че е в положение да осъществя ВОО нуклеарен план с ВВЕР технология на непозната територия. " Русия е единствения снабдител на нуклеарно съоръжение за ВВЕР реактори и по едно и също време ВОО вложител по плана Акую в Турция. Подобна реализация в България може би е допустима, само че мъчно реализуема от позиция на политическия и геополитически риск и не на последно място от условието за обезпечени цени в средносрочен проект ", сочат специалистите.

Възможността за продажба на 100% от плана също се преглежда като евентуална опция, само че при нея от значително значение е вярното формулиране на отговорностите на страната по регулирането на сигурността и отговорността по интернационалните отговорности, които България има като страна оператор на нуклеарни уреди на своя територия.

Според отчета България ще се нуждае от доста възобновяване на генериращи мощности ( това важи и за въведените вятърни и слънчеви централи) през идващите 10 години и всички разновидности и технологии би трябвало да се правят оценка равнопоставено.

Ключова рекомендация към българското държавно управление е съществено да преразгледа своята “позиция на безучастие “ във връзка с бъдещето на плана Белене. В международен мащаб не съществува казус, в който нуклеарни планове да са се изпълнявали без присъединяване на страната. Възможни са разнообразни форми, детайли и степени на присъединяване, измежду които такива вариращи от непосредствено спонсориране, гаранции по заеми, и данъчни заеми, до дълготрайни съглашения за изкупуване на сила и контракти за разликите в цените, е посочено в отчета.

България ще би трябвало да се оправи със забележителна потребност от нови генериращи мощности през идващите 10 години. Остатъчният запас на двата блока в Козлодуй е оценен на още трийсет години като се чака скоро лицензиите за първите 10 години да бъдат издадени от Агенцията за Ядрено Регулиране - през тази година за 5 блок и през 2019 година надлежно за 6 блок. Следващото продължение може да се чака през 2027 и 2029 години. Макар последващото продължение на периода на употреба след 40 години работа да е доста
евентуално, като се има пред тип високия професионален опит на употреба на АЕЦ Козлодуй, рискът от промени на интернационалните и затова и нашите условия за безвредна употреба съществува и това може да се отрази на периода на продължение на живота на тези мощности.

Далеч по значителен е рискът от преустановяване на работата на работещите ТЕЦ-ове на Марица Изток, употребяващи лигнитни въглища, както и централите в Бобов дол и Русе, които не дават отговор на нормите за замърсяване на въздуха на Европейски Съюз. Потенциално към 4000 MW генериращи мощности са застрашени от затваряне още през 2020 година, сочат създателите на отчета.

В отчета е посочено разминаване в данните на ЕСО и Европейска комисия за индустриалния потенциал на страната – надлежно 12,7 гигавата и 10,9 гигавата. Повечето нови мощности употребяват възобновими източници – към 1,7 гигавата, т.е. не оферират непрекъсната надеждност, регистрират още специалистите.

Целия отчет и презентацията на Булатом на български и на британски език можете да намерите на: http://www.bulatom-bg.org/bg/articles/63-books.html