Доц. Юлиян Станчев: Проблеми притискат българското пчеларство отвсякъде
Доц. Юлиян Станчев е ръководител на Областния пчеларски съюз в Плевен. Завършил е " Математика и информатика " и " Механика " в Софийския университет. От 30 години преподава " Информационни науки " във Факултет „ Авиационен” в Долна Митрополия. Преди това е работил 6 години като програмист. Защитил е доцерантура по " Информационни систрем " през 1999 година Доц. Станчев е потомствен пчелар, занимава се с това от близо 50 година Отглежда 52 пчелни фамилии. Ето какво сподели той пред Actualno.com:
Доц. Станчев, работна група от Вътрешна македонска революционна организация изготви предложение за промени в Закона за пчеларството. Вносителите настояват, че по този метод ще бъдат по-добре предпазени ползите на пчеларите, а секторът ще получи сериозен тласък за развиване. Така ли е в действителност?
Тези оферти са свързани със съществени проблеми пред развиването на пчеларството и към момента се разискват. Един от тях е пренаселването с пчелни фамилии в много селища. Кметовете би трябвало да вземат решенията за настаняването на пчелини, само че постоянно позволяват пчелните фамилии да са повече, в сравнение с е належащо. Това не е в интерес нито на заварените пчелини, нито на новонастанените, тъй като пашата в съответното населено място стига единствено за избран брой пчелни фамилии. Затова се разискват ограничения по какъв начин да бъде контролиран този развой. В Израел, да вземем за пример, той е организиран доста добре. Там държавен орган, дружно с общинските администрации, дефинират къде да се настани даден пчелин – съгласно нуждата от опрашване на земеделските култури. Така пчелните фамилии се разпределят отмерено на съответната територия.
В предлагането за смяна на Закона се желае още да бъдат криминализирани кражбите на кошери. Точно поради многото обири на кошери и друго съоръжение през 90-те години на предишния век множеството пчелини, ситуирани отвън обитаемоте места, бяха прибрани от притежателите им в селските дворове. Кражбите не престават и в този момент. Има и доста случаи на обири на пчели с рамките или единствено на пчели – те се разкриват мъчно.
Кой е най-големият проблем на един редови пчелар у нас?
Голям проблем е пръскането на културите. В Закона е казано, че по време на разцвет, растенията не би трябвало да се пръскат с препарати за растителна отбрана. Това ограничаване се нарушава много постоянно, което е причина за отравяния при пчелите и за попадане на дейни субстанции от тези препарати в пчелните артикули, най-много в меда.
Този проблем е от години, няма ли метод да се озаптят арендаторите, които не зачитат закона?
Имахме много съществени оферти при смяната на нормативната уредба, само че в последна сметка се стигна до съглашение със земеделските производители, което не е в полза на пчеларите. Пръскането на културите е позволено заран до 10,00 ч., а през дейния сезон по това време пчелите към този момент са излезли на паша. Миналата година в нашия район имаше най-малко в десетина села случаи на нарушавания на наредбата за предотвратяване на пчелите от отравяне. Има обаче и земеделци, които избират да пръскат нощем, това е добре и за тях, и за нас.
Отравянето с препарати е и една от аргументите за смъртността при пчелите. Каква е била тя през предходната година?
По публични данни, спрямо миналата година те са намалели с 15 000 пчелни фамилии в Плевенска област – повече от една трета от общия брой. Причините са разнообразни. Най-голямото понижение пристигна от хора, които са решили да се откажат от пчеларството, тъй като не са съумели да се оправят и са били на загуба.
Пчеларските организации от доста години упорстват да бъде уредено нормативно заплащането за опрашване на земеделските култури...
В момента работи една интернационална група, която би трябвало да сътвори мярка за възнаграждение на екосистемната услуга „ опрашване”. Имаме вяра, че това ще бъде реализирано, защото в Европейската комисия е взето решение да се отделят нужните средства. Може би след изборите за Европарламент тази мярка ще бъде импортирана за утвърждение. Пчелите обезпечават три четвърти от храната на Европа, а против тази активност в множеството страни не се получава никакво възнаграждение. Предвижда се заплащането за тази екосистемна услуга да бъде от бюджета на Европейски Съюз – приказва се, че ще бъдат заделени 1 милиарда евро.
В плевенското село Върбица, да вземем за пример, кооперацията към този момент шеста година ни заплаща за опрашване по 15 лева на пчелно семейство. Така е проведено и в Съединени американски щати, където има обичаи в тази тенденция. Там всички производители на медоносни растения търсят опрашване и заплащат много огромни суми. Миналата година за бадемите са плащали по 175 $ на пчелно семейство. Затова 90 % от пчелните фамилии в Щатите се употребяват най-вече за опрашване.
В предлагането за промени в Закона е включено и искане за въвеждане на минимални изкупни цени на меда у нас. Така обаче има риск преработвателите да се откажат от изкупуването на български мед и да се насочат към евтиния импорт от Украйна и Китай…
Това предложение мъчно ще се одобри, тъй като изкупните цени зависят от интернационалните. Те и сега са доста ниски в множеството страни. Големите производителки като Китай, Аржентина, Мексико, Бразилия, Украйна постановат ниски цени, тъй като имат огромни количества мед.
Няма заплаха преработвателите да се откажат от изкупуването на български мед. Те и в този момент внасят от Украйна. Смесват го с български, с цел да подобрят качествата му, и го изнасят за Европейски Съюз.
Миналата есен страната ни внесе мед от Китай, с цел да обезпечи помощите на БЧК за обществено слаби хора. Вместо китайски мед, тя можеше да купи български и по този начин да подкрепи нашето произвеждане, само че не го направи.
Прогнозата Ви за пчеларската 2019 година?
Още е рано да се вършат прогнози каква ще бъде годината. Проблемите обаче си остават и те главно идват от земеделието. Огромни площи у нас са заети с култури, които не са медоносни или няма никакви растения. Само в Плевенска област, да вземем за пример, над 60 на 100 от обработваемата земя е заета от пшеница, царевица и ечемик. Горският фонд в страната понижава, акациевите и липовите гори са доста малко. През 2007 година годишно са залесявани по 50 000 дка, а през 2017 година – към 6 000 дка. Дърводобивните компании не вършат отчисления за залесяване, а горските стопанства нямат средства да залесяват. Ливадите също са намалели. Не е в полза на пчеларството и това, че внасяме 90 % от плодовете и зеленчуците на нашия пазар, вместо да ги произвеждаме. Сериозен проблем у нас е и слабото ползване на мед. Съседите ни в Гърция употребяват приблизително 1,7 кг мед годишно, а българите – под половин кг. Ако ние имаме същото ползване като гърците, медът, който се създава у нас, няма да стига за популацията. Това е и в полза на здравето на хората.
На 7 февруари се открива Международното изложение-договаряне „ Пчеларство – Плевен 2019 “, на което Областният пчеларски съюз е съорганизатор дружно с „ Партнерс Експо “ ООД. Форумът е обичаен. Какво ново да чакаме от следващото му издание?
То ще продължи до неделя, 10 февруари. Ще вземат участие 150 компании от 22 страни. Изложението в Плевен се счита за най-голямото в Източна Европа. Ще бъде посетено от доста пчелари от България и от целия Балкански полуостров. Както постоянно, ще бъдат показани софтуерни новости, разнообразни типове съоръжение за пчеларството и други Проблемът на ревюто е, че в града няма подобаваща постройка за него. Ако имаше по-голяма постройка, можехме да поканим доста повече участници.
Интервю на Ангел Атанасов
Доц. Станчев, работна група от Вътрешна македонска революционна организация изготви предложение за промени в Закона за пчеларството. Вносителите настояват, че по този метод ще бъдат по-добре предпазени ползите на пчеларите, а секторът ще получи сериозен тласък за развиване. Така ли е в действителност?
Тези оферти са свързани със съществени проблеми пред развиването на пчеларството и към момента се разискват. Един от тях е пренаселването с пчелни фамилии в много селища. Кметовете би трябвало да вземат решенията за настаняването на пчелини, само че постоянно позволяват пчелните фамилии да са повече, в сравнение с е належащо. Това не е в интерес нито на заварените пчелини, нито на новонастанените, тъй като пашата в съответното населено място стига единствено за избран брой пчелни фамилии. Затова се разискват ограничения по какъв начин да бъде контролиран този развой. В Израел, да вземем за пример, той е организиран доста добре. Там държавен орган, дружно с общинските администрации, дефинират къде да се настани даден пчелин – съгласно нуждата от опрашване на земеделските култури. Така пчелните фамилии се разпределят отмерено на съответната територия.
В предлагането за смяна на Закона се желае още да бъдат криминализирани кражбите на кошери. Точно поради многото обири на кошери и друго съоръжение през 90-те години на предишния век множеството пчелини, ситуирани отвън обитаемоте места, бяха прибрани от притежателите им в селските дворове. Кражбите не престават и в този момент. Има и доста случаи на обири на пчели с рамките или единствено на пчели – те се разкриват мъчно.
Кой е най-големият проблем на един редови пчелар у нас?
Голям проблем е пръскането на културите. В Закона е казано, че по време на разцвет, растенията не би трябвало да се пръскат с препарати за растителна отбрана. Това ограничаване се нарушава много постоянно, което е причина за отравяния при пчелите и за попадане на дейни субстанции от тези препарати в пчелните артикули, най-много в меда.
Този проблем е от години, няма ли метод да се озаптят арендаторите, които не зачитат закона?
Имахме много съществени оферти при смяната на нормативната уредба, само че в последна сметка се стигна до съглашение със земеделските производители, което не е в полза на пчеларите. Пръскането на културите е позволено заран до 10,00 ч., а през дейния сезон по това време пчелите към този момент са излезли на паша. Миналата година в нашия район имаше най-малко в десетина села случаи на нарушавания на наредбата за предотвратяване на пчелите от отравяне. Има обаче и земеделци, които избират да пръскат нощем, това е добре и за тях, и за нас.
Отравянето с препарати е и една от аргументите за смъртността при пчелите. Каква е била тя през предходната година?
По публични данни, спрямо миналата година те са намалели с 15 000 пчелни фамилии в Плевенска област – повече от една трета от общия брой. Причините са разнообразни. Най-голямото понижение пристигна от хора, които са решили да се откажат от пчеларството, тъй като не са съумели да се оправят и са били на загуба.
Пчеларските организации от доста години упорстват да бъде уредено нормативно заплащането за опрашване на земеделските култури...
В момента работи една интернационална група, която би трябвало да сътвори мярка за възнаграждение на екосистемната услуга „ опрашване”. Имаме вяра, че това ще бъде реализирано, защото в Европейската комисия е взето решение да се отделят нужните средства. Може би след изборите за Европарламент тази мярка ще бъде импортирана за утвърждение. Пчелите обезпечават три четвърти от храната на Европа, а против тази активност в множеството страни не се получава никакво възнаграждение. Предвижда се заплащането за тази екосистемна услуга да бъде от бюджета на Европейски Съюз – приказва се, че ще бъдат заделени 1 милиарда евро.
В плевенското село Върбица, да вземем за пример, кооперацията към този момент шеста година ни заплаща за опрашване по 15 лева на пчелно семейство. Така е проведено и в Съединени американски щати, където има обичаи в тази тенденция. Там всички производители на медоносни растения търсят опрашване и заплащат много огромни суми. Миналата година за бадемите са плащали по 175 $ на пчелно семейство. Затова 90 % от пчелните фамилии в Щатите се употребяват най-вече за опрашване.
В предлагането за промени в Закона е включено и искане за въвеждане на минимални изкупни цени на меда у нас. Така обаче има риск преработвателите да се откажат от изкупуването на български мед и да се насочат към евтиния импорт от Украйна и Китай…
Това предложение мъчно ще се одобри, тъй като изкупните цени зависят от интернационалните. Те и сега са доста ниски в множеството страни. Големите производителки като Китай, Аржентина, Мексико, Бразилия, Украйна постановат ниски цени, тъй като имат огромни количества мед.
Няма заплаха преработвателите да се откажат от изкупуването на български мед. Те и в този момент внасят от Украйна. Смесват го с български, с цел да подобрят качествата му, и го изнасят за Европейски Съюз.
Миналата есен страната ни внесе мед от Китай, с цел да обезпечи помощите на БЧК за обществено слаби хора. Вместо китайски мед, тя можеше да купи български и по този начин да подкрепи нашето произвеждане, само че не го направи.
Прогнозата Ви за пчеларската 2019 година?
Още е рано да се вършат прогнози каква ще бъде годината. Проблемите обаче си остават и те главно идват от земеделието. Огромни площи у нас са заети с култури, които не са медоносни или няма никакви растения. Само в Плевенска област, да вземем за пример, над 60 на 100 от обработваемата земя е заета от пшеница, царевица и ечемик. Горският фонд в страната понижава, акациевите и липовите гори са доста малко. През 2007 година годишно са залесявани по 50 000 дка, а през 2017 година – към 6 000 дка. Дърводобивните компании не вършат отчисления за залесяване, а горските стопанства нямат средства да залесяват. Ливадите също са намалели. Не е в полза на пчеларството и това, че внасяме 90 % от плодовете и зеленчуците на нашия пазар, вместо да ги произвеждаме. Сериозен проблем у нас е и слабото ползване на мед. Съседите ни в Гърция употребяват приблизително 1,7 кг мед годишно, а българите – под половин кг. Ако ние имаме същото ползване като гърците, медът, който се създава у нас, няма да стига за популацията. Това е и в полза на здравето на хората.
На 7 февруари се открива Международното изложение-договаряне „ Пчеларство – Плевен 2019 “, на което Областният пчеларски съюз е съорганизатор дружно с „ Партнерс Експо “ ООД. Форумът е обичаен. Какво ново да чакаме от следващото му издание?
То ще продължи до неделя, 10 февруари. Ще вземат участие 150 компании от 22 страни. Изложението в Плевен се счита за най-голямото в Източна Европа. Ще бъде посетено от доста пчелари от България и от целия Балкански полуостров. Както постоянно, ще бъдат показани софтуерни новости, разнообразни типове съоръжение за пчеларството и други Проблемът на ревюто е, че в града няма подобаваща постройка за него. Ако имаше по-голяма постройка, можехме да поканим доста повече участници.
Интервю на Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ