Земеделието във Визия за България
Доц. Въто Христов
Много положителни думи могат да се кажат за основателите и работилите по плана "Визия за България ". Това е един голям и огромен материал, с който са трасирани направленията, в които да се развива страната през идващите години и десетилетия. Похвално е, че направлението на Народно събрание на Българска социалистическа партия "Публични политики и разбори " е подготвило появяването на този документ. Това е станало посредством присъединяване на неговия състав, членове на ИБ, Народно събрание, депутати и експерти от разнообразни институти. Подобен материал през годините след смяната (1989 г.) Българска социалистическа партия не е правила. От огромно значение е фактът, че партията включи целия си управителен кадрови капацитет за разяснение задачите и наличието на Визията. Това става на срещи с хората по области, общини, селища и публични организации. Интересът е осезателен. Правят се доста рационални оферти за нейното допълнение и промени.
Аз ще се включа в разискването на Визията в онази част от нея, която се отнася за земеделието. Много неща са препоръчани, само че това не е задоволително. Материалът е разхвърлян - да вземем за пример земеделието в планинските и полупланинските региони. Управлението на земята и хидромелиорациите са в други раздели.
Изложеното не е разумно подредено
Пропуснати са или малко се третират съществени неща, които би трябвало да се вземат решение в бранш земеделие. В този смисъл малко ревнувам (в положителния смисъл), че другите посоки са доста по-добре развити.
Отрасъл земеделие се простира на повече от 50 млн. дка употребена земя, което съставлява 45% от територията на страната. Това е браншът, който създава хранителни артикули за консумация в прясно положение и първични материали за хранителната индустрия - зърно (хлебно и фуражно), мляко, месо, плодове, зеленчуци, грозде и други Как използваме това национално благосъстояние и кой се облагодетелства от него? Известно е, че българската земя към този момент не ни храни. Ние я превърнахме в източник на първични материали за Европейски Съюз и други страни. Става дума за големия експорт на зърно и маслодайни семена. Продукти с ниска добавена стойност. Станахме добър и огромен пазар за импорт на хранителни артикули - мляко, месо, плодове, зеленчуци и творби от тях. Вече се оплакваме, че има дефицит на работна ръка и в земеделието и в отглеждането на животни. Но доста от нашите сънародници, напуснали страната, работят в земеделието на Гърция, Италия, Испания, Англия и други страни. Отговаряме ли си на въпроса за какво?
Много пъти е установено, че земеделието ни е монокултурно. 94% от орната земя (нивите) са заети със зърнени и маслодайни култури (61+33). Намаляха площите на зеленчуците и трайните насаждения, а тези на фуражните култури 9 пъти - от 9 на 1 млн. дка. Катастрофално е ситуацията на отглеждането на животни. Броят на другите типове животни е намалял от 2 до 6 пъти и надлежно и продукцията от тях. Едрите фермери, тези с над 1000 дка, обработват 82% от земята, отглеждат единствено 12% от животните. Те на 1000 дка имат 6 животновъдни единици, до момента в който техните европейски сътрудници по 55-60. Българската земя обедня освен на хора, само че и на животни. Не е ли за паника събитието, че повече от 30 години междинната млечност от крава се задържа на ниско равнище към 3500-3600 л, макар че техният брой е намалял повече от два пъти. От една крава произвеждаме годишно (по статистиката) едвам 45-50 кг месо. Произвеждали сме 180, а европейските страни по 200-250 кг. Парадоксално е, че производството на говеждо, овче и свинско месо, взети дружно, е по-малко от птичето - към 100 хиляди тона. За пагубното положение на отглеждането на животни може да се съди и по един значим стопански индикатор. Неговият дял от брутната продукция на бранш земеделие е едвам 23-25%, до момента в който би трябвало да надвиши 45%.
Често у нас ще се чуят думите "нашето земеделие е добре, тъй като изнасяме доста земеделска продукция и валутното салдо (износ-внос) е позитивно - към 1,2 милиарда евро ". Забравя се, че в предишното износът е достигал 4,5 милиарда щатски $.
Не е за горделивост да изнасяш първични материали
- зърно и маслодайни семена с ниска добавена стойност и да внасяш хранителни артикули с висока добавена стойност, каквито са млечните и месните, плодовете и зеленчуците. Валутното салдо за животните и продуктите от скотски генезис е негативно и надвишава 230 млн. евро, на зеленчуците и плодовете - 100 млн. Нашият експорт на зърно е от порядъка на 5-6 млн. тона, на маслодайни семена - 1,2 -1,5 млн. тона. В същото време внасяме над 200 хиляди тона месо в случай, че популацията е намаляло с 2 млн. индивида, а потреблението на човек е едвам 45-50 кг. Голяма част от месото, което консумираме, е вносно - свинското 60%, говеждото - 50%, птичето повече от 33%. Не е по-добра обстановката с млякото и млечните артикули. За зеленчуците и плодовете се знае, че вносът надвишава 80%. Целта, която би трябвало да си сложим във Визията, е да станем чист експортьор на месо, мляко, плодове и зеленчуци и техните производни. Не става дума да спрем вноса - това не може да стане. Да вземем птицевъдството. Произвеждаме над 100 тона месо, изнасяме към 50 хиляди тона. В същото време внасяме 100 хиляди тона или ние сме чист вносител и на птиче месо. Изнасяме нашето, което е с по-ниско наличие на вода, внасяме непознато с по-високо водно наличие. Всеки схваща кой печели от тази търговия, само че губещ е българският консуматор.
Субсидиите в земеделието към този момент надвишават 2 милиарда лева - близо 800 млн. евро по другите стратегии, посочени от Европейски Съюз, други 350-400 млн. евро за развиване на селските региони. Отделно са сумите от националния бюджет - към 300 млн. лева Обществото не е усетило осезаемо изгодата от тези големи дотации. Тук огромният въпрос е
кой получава тези суми
Те отиват в огромните аграрни производители на зърно и маслодайни семена и незадоволително за отглеждането на животни, плодовете и зеленчуците. Нереалистично е записаното във Визията, че Българска социалистическа партия ще вкара таван на дотациите до 60 000 лева Европейският съюз предлага 60-100 хиляди евро, а ние - два пъти по-малко. Този таван би трябвало добре да се обмисли. За да се разбере какъв брой неприятно използваме нашата земя, ще приведа още няколко цифри. От декар земеделска земя произвеждаме годишно едвам 80-85 евро. По този индикатор единствено Латвия е след нас. Средният индикатор за първите (15) страни членки на Европейски Съюз надвишава 280 евро. Няколко страни получават доста повече - Холандия - 1470 евро, Белгия, Италия, Дания и Германия - 350-600 евро. Новоприетите страни (13) също ни надминават - приблизително 135 евро, а Чехия, Полша, Унгария и Словения - от 140 до 257 евро. Ето един акцент за Визията - за дейно потребление на земеделска земя.
Много пъти земеделието е обявявано от другите партии за приоритет, само че това в никакъв случай не е ставало. Програмите им са общи, без съответни цели, изразени в цифри. За толкоз години партиите не се споразумяха да се изготви и одобри Национална тактика за развиване на бранша за един по-дълъг интервал от време и тя да се извършва от другите държавни управления. При всяко последващо държавно управление всичко стартира още веднъж. Разработки с сходно заглавие има няколко, само че те не дават отговор на поставената цел, а и несъгласията сред партиите ги оставят на забвение. Всичко е оставено на стихията на пазарната стопанска система. Често отговорите са: такива са регламентите на Европейски Съюз (ОСП), а ние наша позиция нямаме. У нас не се знае кое ведомство дава отговор за прехраната на нашия народ с български храни. Тук е идващият абсурд - усилват се задграничните туристи, усилва се и вносът на хранителни артикули.
Фундаментът на земеделието
са земята и хората. Тези две понятия дружно със собствеността, използването, индустриалните структури и търговията със земеделска земя се включват в общото разбиране Поземлени връзки. Неразделната част от тях е и регулирането от страната. От тези връзки произтичат всички положителни и неприятни последици за обществото. Те дефинират структурата на земеделските култури, развиването на отглеждането на животни, разпределянето на дотациите, внедряването на нововъведенията и още доста други неща.
За да се осъществят множеството от концепциите, заложени в плана на Визията, а и тези, които ще се прибавят при окончателното довеждане докрай, ще са нужни нови закони или изменение и допълнение на съществуващите. През последната година от 19.09.2017 година въз основа на питането на народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по отношение на политиката на министерството за основаване на ред се форсира работата по правене на план на Кодекс за поземлените връзки. МЗХГ извърши голяма работа и на 10.10.2018 година Комисията по ЗХ е разгледала осъщественото и е установила, че липсват текстове, уреждащи собствеността върху земеделските земи като метод на придобиване, предписание и ръководство. Законопроектът следва да уреди и формите на поземлените връзки, в това число и арендните, опазването на селскостопанското имущество и други Въз основа на тези причини е предложила и Народно събрание на 12.10. т.г. удължава периода за показване на законопроекта до 28 февруари 2019 година В сегашния законопроект липсват доста неща като да вземем за пример: прекъсване раздробяването на земята при наследяване; ограничение размера на собствеността и употребената земя; търговията със земя и нейното контролиране, орган за тази дейност; слагане ред в арендните връзки, които са част от поземлените връзки.
В досегашното наличие на плана за Кодекса липсват регламентите на Резолюцията на Европейския парламент, призната на 27 април 2017 година, отнасяща се за настоящото положение на концентрацията на земеделските земи в Европейски Съюз и по какъв начин да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тази резолюция се основава и на 6 други предшестващи я отчети и решения на интернационалните, европейски институции и оферти на публични организации. Другото, което е значимо за Резолюцията, е, че тя се отнася основно за нас и още 2-3 страни и сме представени като страна с несъразмерна централизация на земеделска земя като благосъстоятелност и прилагане. В актуалната публикация, няма да я разясня, тъй като това направих в няколко броя на ДУМА през предходната и тази година. Тя съдържа 42 регламента и дава отговор на духа (замисъла) на Визията за България, отнасящ се за земеделието. Подходящ е моментът групата, която работи по този раздел на Визията, да изчете деликатно Резолюцията и да предложи документално на работната група от МЗХГ какво да се включи в законопроекта за Кодекса. То може да не се одобри, само че тогава ще се види по какъв начин (не)изпълняваме Решенията на Екологичен потенциал.
Във Визията са пропуснати горите
заемащи повече от 42 хил.кв.км - 38% от територията на страната. Структурата на Българска социалистическа партия и Народното събрание включват посоки земеделие, храни и гори. С това име е и министерството. Не знам по какъв начин са се почувствали в този момент, като са видели този пропуск, занимаващите се с тази активност. Там има доста положителни експерти, които могат да кажат какво да се включи във "Визия за България " и това да бъде дружно със земеделието. Подобно е ситуацията и със опазването на здравето на животните, и контрола на храните от ветеринарните експерти.
Накрая желая да изразя моята съпричастност и поддръжка на всички тези, които оферират демографската рецесия да бъде водеща във Визията. Всички последващи дейности и раздели да бъдат ориентирани към избавяне на българската нация и страна.
Много положителни думи могат да се кажат за основателите и работилите по плана "Визия за България ". Това е един голям и огромен материал, с който са трасирани направленията, в които да се развива страната през идващите години и десетилетия. Похвално е, че направлението на Народно събрание на Българска социалистическа партия "Публични политики и разбори " е подготвило появяването на този документ. Това е станало посредством присъединяване на неговия състав, членове на ИБ, Народно събрание, депутати и експерти от разнообразни институти. Подобен материал през годините след смяната (1989 г.) Българска социалистическа партия не е правила. От огромно значение е фактът, че партията включи целия си управителен кадрови капацитет за разяснение задачите и наличието на Визията. Това става на срещи с хората по области, общини, селища и публични организации. Интересът е осезателен. Правят се доста рационални оферти за нейното допълнение и промени.
Аз ще се включа в разискването на Визията в онази част от нея, която се отнася за земеделието. Много неща са препоръчани, само че това не е задоволително. Материалът е разхвърлян - да вземем за пример земеделието в планинските и полупланинските региони. Управлението на земята и хидромелиорациите са в други раздели.
Изложеното не е разумно подредено
Пропуснати са или малко се третират съществени неща, които би трябвало да се вземат решение в бранш земеделие. В този смисъл малко ревнувам (в положителния смисъл), че другите посоки са доста по-добре развити.
Отрасъл земеделие се простира на повече от 50 млн. дка употребена земя, което съставлява 45% от територията на страната. Това е браншът, който създава хранителни артикули за консумация в прясно положение и първични материали за хранителната индустрия - зърно (хлебно и фуражно), мляко, месо, плодове, зеленчуци, грозде и други Как използваме това национално благосъстояние и кой се облагодетелства от него? Известно е, че българската земя към този момент не ни храни. Ние я превърнахме в източник на първични материали за Европейски Съюз и други страни. Става дума за големия експорт на зърно и маслодайни семена. Продукти с ниска добавена стойност. Станахме добър и огромен пазар за импорт на хранителни артикули - мляко, месо, плодове, зеленчуци и творби от тях. Вече се оплакваме, че има дефицит на работна ръка и в земеделието и в отглеждането на животни. Но доста от нашите сънародници, напуснали страната, работят в земеделието на Гърция, Италия, Испания, Англия и други страни. Отговаряме ли си на въпроса за какво?
Много пъти е установено, че земеделието ни е монокултурно. 94% от орната земя (нивите) са заети със зърнени и маслодайни култури (61+33). Намаляха площите на зеленчуците и трайните насаждения, а тези на фуражните култури 9 пъти - от 9 на 1 млн. дка. Катастрофално е ситуацията на отглеждането на животни. Броят на другите типове животни е намалял от 2 до 6 пъти и надлежно и продукцията от тях. Едрите фермери, тези с над 1000 дка, обработват 82% от земята, отглеждат единствено 12% от животните. Те на 1000 дка имат 6 животновъдни единици, до момента в който техните европейски сътрудници по 55-60. Българската земя обедня освен на хора, само че и на животни. Не е ли за паника събитието, че повече от 30 години междинната млечност от крава се задържа на ниско равнище към 3500-3600 л, макар че техният брой е намалял повече от два пъти. От една крава произвеждаме годишно (по статистиката) едвам 45-50 кг месо. Произвеждали сме 180, а европейските страни по 200-250 кг. Парадоксално е, че производството на говеждо, овче и свинско месо, взети дружно, е по-малко от птичето - към 100 хиляди тона. За пагубното положение на отглеждането на животни може да се съди и по един значим стопански индикатор. Неговият дял от брутната продукция на бранш земеделие е едвам 23-25%, до момента в който би трябвало да надвиши 45%.
Често у нас ще се чуят думите "нашето земеделие е добре, тъй като изнасяме доста земеделска продукция и валутното салдо (износ-внос) е позитивно - към 1,2 милиарда евро ". Забравя се, че в предишното износът е достигал 4,5 милиарда щатски $.
Не е за горделивост да изнасяш първични материали
- зърно и маслодайни семена с ниска добавена стойност и да внасяш хранителни артикули с висока добавена стойност, каквито са млечните и месните, плодовете и зеленчуците. Валутното салдо за животните и продуктите от скотски генезис е негативно и надвишава 230 млн. евро, на зеленчуците и плодовете - 100 млн. Нашият експорт на зърно е от порядъка на 5-6 млн. тона, на маслодайни семена - 1,2 -1,5 млн. тона. В същото време внасяме над 200 хиляди тона месо в случай, че популацията е намаляло с 2 млн. индивида, а потреблението на човек е едвам 45-50 кг. Голяма част от месото, което консумираме, е вносно - свинското 60%, говеждото - 50%, птичето повече от 33%. Не е по-добра обстановката с млякото и млечните артикули. За зеленчуците и плодовете се знае, че вносът надвишава 80%. Целта, която би трябвало да си сложим във Визията, е да станем чист експортьор на месо, мляко, плодове и зеленчуци и техните производни. Не става дума да спрем вноса - това не може да стане. Да вземем птицевъдството. Произвеждаме над 100 тона месо, изнасяме към 50 хиляди тона. В същото време внасяме 100 хиляди тона или ние сме чист вносител и на птиче месо. Изнасяме нашето, което е с по-ниско наличие на вода, внасяме непознато с по-високо водно наличие. Всеки схваща кой печели от тази търговия, само че губещ е българският консуматор.
Субсидиите в земеделието към този момент надвишават 2 милиарда лева - близо 800 млн. евро по другите стратегии, посочени от Европейски Съюз, други 350-400 млн. евро за развиване на селските региони. Отделно са сумите от националния бюджет - към 300 млн. лева Обществото не е усетило осезаемо изгодата от тези големи дотации. Тук огромният въпрос е
кой получава тези суми
Те отиват в огромните аграрни производители на зърно и маслодайни семена и незадоволително за отглеждането на животни, плодовете и зеленчуците. Нереалистично е записаното във Визията, че Българска социалистическа партия ще вкара таван на дотациите до 60 000 лева Европейският съюз предлага 60-100 хиляди евро, а ние - два пъти по-малко. Този таван би трябвало добре да се обмисли. За да се разбере какъв брой неприятно използваме нашата земя, ще приведа още няколко цифри. От декар земеделска земя произвеждаме годишно едвам 80-85 евро. По този индикатор единствено Латвия е след нас. Средният индикатор за първите (15) страни членки на Европейски Съюз надвишава 280 евро. Няколко страни получават доста повече - Холандия - 1470 евро, Белгия, Италия, Дания и Германия - 350-600 евро. Новоприетите страни (13) също ни надминават - приблизително 135 евро, а Чехия, Полша, Унгария и Словения - от 140 до 257 евро. Ето един акцент за Визията - за дейно потребление на земеделска земя.
Много пъти земеделието е обявявано от другите партии за приоритет, само че това в никакъв случай не е ставало. Програмите им са общи, без съответни цели, изразени в цифри. За толкоз години партиите не се споразумяха да се изготви и одобри Национална тактика за развиване на бранша за един по-дълъг интервал от време и тя да се извършва от другите държавни управления. При всяко последващо държавно управление всичко стартира още веднъж. Разработки с сходно заглавие има няколко, само че те не дават отговор на поставената цел, а и несъгласията сред партиите ги оставят на забвение. Всичко е оставено на стихията на пазарната стопанска система. Често отговорите са: такива са регламентите на Европейски Съюз (ОСП), а ние наша позиция нямаме. У нас не се знае кое ведомство дава отговор за прехраната на нашия народ с български храни. Тук е идващият абсурд - усилват се задграничните туристи, усилва се и вносът на хранителни артикули.
Фундаментът на земеделието
са земята и хората. Тези две понятия дружно със собствеността, използването, индустриалните структури и търговията със земеделска земя се включват в общото разбиране Поземлени връзки. Неразделната част от тях е и регулирането от страната. От тези връзки произтичат всички положителни и неприятни последици за обществото. Те дефинират структурата на земеделските култури, развиването на отглеждането на животни, разпределянето на дотациите, внедряването на нововъведенията и още доста други неща.
За да се осъществят множеството от концепциите, заложени в плана на Визията, а и тези, които ще се прибавят при окончателното довеждане докрай, ще са нужни нови закони или изменение и допълнение на съществуващите. През последната година от 19.09.2017 година въз основа на питането на народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по отношение на политиката на министерството за основаване на ред се форсира работата по правене на план на Кодекс за поземлените връзки. МЗХГ извърши голяма работа и на 10.10.2018 година Комисията по ЗХ е разгледала осъщественото и е установила, че липсват текстове, уреждащи собствеността върху земеделските земи като метод на придобиване, предписание и ръководство. Законопроектът следва да уреди и формите на поземлените връзки, в това число и арендните, опазването на селскостопанското имущество и други Въз основа на тези причини е предложила и Народно събрание на 12.10. т.г. удължава периода за показване на законопроекта до 28 февруари 2019 година В сегашния законопроект липсват доста неща като да вземем за пример: прекъсване раздробяването на земята при наследяване; ограничение размера на собствеността и употребената земя; търговията със земя и нейното контролиране, орган за тази дейност; слагане ред в арендните връзки, които са част от поземлените връзки.
В досегашното наличие на плана за Кодекса липсват регламентите на Резолюцията на Европейския парламент, призната на 27 април 2017 година, отнасяща се за настоящото положение на концентрацията на земеделските земи в Европейски Съюз и по какъв начин да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тази резолюция се основава и на 6 други предшестващи я отчети и решения на интернационалните, европейски институции и оферти на публични организации. Другото, което е значимо за Резолюцията, е, че тя се отнася основно за нас и още 2-3 страни и сме представени като страна с несъразмерна централизация на земеделска земя като благосъстоятелност и прилагане. В актуалната публикация, няма да я разясня, тъй като това направих в няколко броя на ДУМА през предходната и тази година. Тя съдържа 42 регламента и дава отговор на духа (замисъла) на Визията за България, отнасящ се за земеделието. Подходящ е моментът групата, която работи по този раздел на Визията, да изчете деликатно Резолюцията и да предложи документално на работната група от МЗХГ какво да се включи в законопроекта за Кодекса. То може да не се одобри, само че тогава ще се види по какъв начин (не)изпълняваме Решенията на Екологичен потенциал.
Във Визията са пропуснати горите
заемащи повече от 42 хил.кв.км - 38% от територията на страната. Структурата на Българска социалистическа партия и Народното събрание включват посоки земеделие, храни и гори. С това име е и министерството. Не знам по какъв начин са се почувствали в този момент, като са видели този пропуск, занимаващите се с тази активност. Там има доста положителни експерти, които могат да кажат какво да се включи във "Визия за България " и това да бъде дружно със земеделието. Подобно е ситуацията и със опазването на здравето на животните, и контрола на храните от ветеринарните експерти.
Накрая желая да изразя моята съпричастност и поддръжка на всички тези, които оферират демографската рецесия да бъде водеща във Визията. Всички последващи дейности и раздели да бъдат ориентирани към избавяне на българската нация и страна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ