Марс, Юпитер и Луната се срещат
доцент Васил Умленски
На 11 януари три ярки светила - Луната, Марс и Юпитер - са едно до друго в съзвездието Везни. Оградени са от три ярки звезди. Над тях е Арктур от Воловар, вдясно е Спика от Девица, а вляво, малко по-ниско – Антарес от Скорпион.
В началото на интервала изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. Денят нараства с един час – от 9,14 до 10,14 часа.
На 19 януари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог, а на 20 януари навлиза в знака Водолей.
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 15 януари (406 459 км), а най-близо (в перигей) – на 30 януари (358 994 км).
последна четвърт 9 януари 0,31 - 12,31;
новолуние 17 януари 7,57 - 17,50; първа четвърт 24 януари 11,41 - –; пълнолуние 31 януари 17,42 - 7,29; последна четвърт 7 февруари 0,32 - 11,32. Лунното " денонощие " е по-дълго от междинното слънчево денонощие, по тази причина на 24 януари няма залез.
С рухването на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче, изгрява към югоизток към два часа след залез-Слънце. Над Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
Меркурий е забележим при започване на интервала за към час (ниско към изток преди изгрев-Слънце). Изгрява все по-късно и последователно се губи в слънчевите лъчи. Венера не е комфортна за наблюдаване, на 9 януари е в съединяване със Слънцето. Може да бъде видяна за малко към края на интервала (много ниско към запад след залез). Марс изгрява към 3 часа след среднощ. Преди разсъмване е много високо към юг. На 31 януари минава от съзвездието Везни в Скорпион. Юпитер е недалече от Марс, остава в съзвездието Везни. В началото на интервала Марс и Юпитер изгряват по едно и също време (съединението беше на 7 януари), само че изгревът на Юпитер настава все по-рано. В края изгрява още преди 2 ч. Сатурн е забележим към изток преди изгрев-Слънце. В началото на интервала се губи в слънчевите лъчи, само че към края изгрява близо три часа преди Слънцето. Остава в съзвездието Стрелец. На 13 януари е в съединяване с Меркурий.
Съединения на планетите с Луната: на 11 януари – с Юпитер и Марс, на 15 януари – с Меркурий и Сатурн и на 7 февруари – още веднъж с Юпитер.
Пълно лунно затъмнение. На 31 януари Луната ще се потопи изцяло в сянката на Земята. Затъмнението стартира в 13,48 и приключва в 17,11 ч. Максималната фаза на цялостното затъмнение (1,32) е в 15,29 ч. От България не може да се следи – Луната изгрява половин час след края му. Видимо е в Азия, Австралия, Япония, Тихия океан, Северна Америка, крайните западни елементи на Южна Америка и източни на Европа.
Метеорните потоци. До 12 януари към момента е деен мощният рояк Квадрантиди с радиант в северния завършек на съзвездието Воловар (след среднощ към изток, преди изгрев-Слънце – към юг). Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при удобни условия се следят до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток към два часа след залез Слънце и кулминира към юг към среднощ. След 25 януари са дейни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява към среднощ. Това е най-продължителният " звезден дъжд " – срещите с метеорни тела от този поток не престават до 15 април. Възможни са ярки метеори и даже болиди.
Събитие на месеца
На 11 януари три ярки светила - Луната, Марс и Юпитер - са едно до друго в съзвездието Везни. Оградени са от три ярки звезди. Над тях е Арктур от Воловар, вдясно е Спика от Девица, а вляво, малко по-ниско – Антарес от Скорпион.
Слънцето
В началото на интервала изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. Денят нараства с един час – от 9,14 до 10,14 часа.
На 19 януари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог, а на 20 януари навлиза в знака Водолей.
Луната
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 15 януари (406 459 км), а най-близо (в перигей) – на 30 януари (358 994 км).
последна четвърт 9 януари 0,31 - 12,31;
новолуние 17 януари 7,57 - 17,50; първа четвърт 24 януари 11,41 - –; пълнолуние 31 януари 17,42 - 7,29; последна четвърт 7 февруари 0,32 - 11,32. Лунното " денонощие " е по-дълго от междинното слънчево денонощие, по тази причина на 24 януари няма залез.
Звезди и планети
С рухването на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче, изгрява към югоизток към два часа след залез-Слънце. Над Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
Меркурий е забележим при започване на интервала за към час (ниско към изток преди изгрев-Слънце). Изгрява все по-късно и последователно се губи в слънчевите лъчи. Венера не е комфортна за наблюдаване, на 9 януари е в съединяване със Слънцето. Може да бъде видяна за малко към края на интервала (много ниско към запад след залез). Марс изгрява към 3 часа след среднощ. Преди разсъмване е много високо към юг. На 31 януари минава от съзвездието Везни в Скорпион. Юпитер е недалече от Марс, остава в съзвездието Везни. В началото на интервала Марс и Юпитер изгряват по едно и също време (съединението беше на 7 януари), само че изгревът на Юпитер настава все по-рано. В края изгрява още преди 2 ч. Сатурн е забележим към изток преди изгрев-Слънце. В началото на интервала се губи в слънчевите лъчи, само че към края изгрява близо три часа преди Слънцето. Остава в съзвездието Стрелец. На 13 януари е в съединяване с Меркурий.
Съединения на планетите с Луната: на 11 януари – с Юпитер и Марс, на 15 януари – с Меркурий и Сатурн и на 7 февруари – още веднъж с Юпитер.
Пълно лунно затъмнение. На 31 януари Луната ще се потопи изцяло в сянката на Земята. Затъмнението стартира в 13,48 и приключва в 17,11 ч. Максималната фаза на цялостното затъмнение (1,32) е в 15,29 ч. От България не може да се следи – Луната изгрява половин час след края му. Видимо е в Азия, Австралия, Япония, Тихия океан, Северна Америка, крайните западни елементи на Южна Америка и източни на Европа.
Метеорните потоци. До 12 януари към момента е деен мощният рояк Квадрантиди с радиант в северния завършек на съзвездието Воловар (след среднощ към изток, преди изгрев-Слънце – към юг). Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при удобни условия се следят до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток към два часа след залез Слънце и кулминира към юг към среднощ. След 25 януари са дейни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява към среднощ. Това е най-продължителният " звезден дъжд " – срещите с метеорни тела от този поток не престават до 15 април. Възможни са ярки метеори и даже болиди.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ