Доц. Валентин Вацев: Светът е навлязъл в последната минута преди геополитическия сблъсък
Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус” „ Това е България”
Водещ: Ако зависи от Русия, война няма, заяви в изявление външният министър Сергей Лавров. Според него, Русия не желае да води война в Украйна, само че няма да разреши ползите й да бъдат подценявани. А по какъв начин тъкмо Москва ще реагира на дейностите на Вашингтон, съгласно Лавров, ще дефинира персонално Владимир Путин. И по този начин, накъде в Кремъл мислят да
развържат обстановката със задаващия се геостратегически вихър? Наш посетител е геополитическият анализатор доцент Валентин Вацев. Какво знаят в Москва, само че не знаят във Вашингтон, и какво знаят във Вашингтон, само че не знаят в Москва?
Валентин Вацев: Аз мисля, че този път е налице рядката обстановка, в която и двете страни знаят задоволително за себе си и за този против себе си. Москва знае, по какъв начин се развързва обстановката, а във Вашингтон знаят, по какъв начин повече със Зеленски не може да се разговоря. В диалога на Зеленски и Байдън, през вчерашния ден Байдън е предизвестил Зеленски, че войната е неизбежна. Зеленски е отказвал да одобри на съществено това предизвестие. Но станало е още нещо по-важно. Лавров, който е най-обтекаемият, най-валчестият външен министър в света, последната му фраза, с която вие започнахте, е напряко ястребска. Аз съм нащрек от обстановки, в които Лавров приказва по този начин, той в действителност до момента толкоз остро не е приказвал. Буквално той сподели: „ Ако зависи от нас, война няма да има, само че ние няма да разгадаем да погазват нашите ползи “.
Когато външен министър приказва по този начин, по-късно следва той да замълчи, с цел да заприказва военният министър. В Русия знаят, какво мислят да вършат и по какъв начин да позволяват обстановката. Ако ни е забавно на нас, и ние бихме могли да я научим, просто следейки забележимия, явния поток от информация. Преди няколко дни в Думата започнаха да приготвят документ – план за послание към президента на Русия, във връзка признаването на Донецк и Луганск като самостоятелни държавни действителности, което значи просто, че когато това стане – а това ще стане едвам когато Зеленски отпрати войските на Украйна против Донецк и Луганск, с цел да може да се твърди, че това е реакция, а не акция, – когато Зеленски изпрати войските против Донецк и Луганск, безусловно за 2 часа приблизително време двете области ще бъдат приети за самостоятелни страни.
Това значи, че Русия към този момент ще има държавноправни и формално-логически учредения да взе участие там с войски, минимум да оказва помощ на локалните войски, които са съществени и не подлежат на подценяване. Това значи в действителност, че ще стартира един огромен спор, вследствие на който Украйна може и да загуби своята държавност. С други думи, казусът, който ни интересува, има две нива. Едното е локално. И до момента ви приказвах за локалното ниво – въпросът е, какво ще стане с Украйна и съветските войски там, наоколо. А световното ниво, увереността на новото съветско управление, което в това време се промени в Кремъл – българските политолози са привикнали да баят политологически единствено върху цвета на вратовръзката на Путин и не признават нищо друго, само че работата е там, че групировките, които бяха на власт до момента, се смениха с други групировки. Сега в Кремъл на власт не е демократичната формация от финансоводоларовия капитал, а националпатриотическата до неотдавна съпротива, хората с имперски строй на мислене.
Водещ: Което значи, че военни дейности са неизбежни?
Валентин Вацев: Не, военните дейности в никакъв случай не са неизбежни, само че са прекомерно плашещо евентуални. В случая става дума за една световна формула, която потегли, откри своето приложение още на 17 декември предходната година. В плана за контракт сред Москва и Вашингтон имаше някои моменти, които прочетени вярно, говореха напълно ясно следното: „ Или ще приемете нашите претенции, или няма да ги приемете, само че тогава ние ще влезем в развой на доста бързо конфронтиране, който ще приключи с световна война, която ние ще спечелим, а вие ще загубите “.
Водещ: Откъде идва тази сигурност, доцент Вацев?
Валентин Вацев: Да, това е най-важният въпрос. Идва от съзнанието на днешните кремълски ръководещи, че Русия във военнотехническо отношение има превъзходство над Съединени американски щати. Това е въпрос на безусловно подробен разбор на балансите сред другите въоръжени сили поотделно и изцяло. Това е разбор на положението на финансовите
системи, на геополитическите съотношения на силите по цялата карта на планетата. Т.е. когато в Кремъл решат да се извърнат с ултиматум към Вашингтон, те добре схващат, какво вършат и добре знаят основанията си на този ултиматум.
Водещ: Надяваме се да знаят и последствията.
Валентин Вацев: Разбира се, те са безусловно сигурни, в противоположен случай не биха работили. Така те са безусловно сигурни, че една световна война, която те не желаят, само че са подготвени да проведат, ще приключи с победа на Русия, просто тъй като в идващите 4-5 или 6 години Русия ще има превъзходство в някои обособени основни стратегически типове въоръжения.
Водещ: Доц. Вацев, какви биха били сюжетите на такава евентуална световна война?
Валентин Вацев: Зависи от кое място би почнала тя.
Водещ: Тя очевидно ще стартира от Украйна.
Валентин Вацев: Точно по този начин. Очевидно е, че Украйна е мястото, където локалният и районен спор има най-вече шансове да се трансформира в световен спор, което значи просто, че в това време стремително ще се опитат да сменят Байдън с някой по-корав, тъй като Байдън в обстановката играе ролята на гълъб, не на ястреб. Ще се опитат да трансформират групировката в Белия дом, която води договарянията – това са Съливан, това е Блинкен, който на вятъра се прави на ястреб, той е гълъб по американска подредба. Ще се опитат да приготвят „ великата страна Америка “ за война, която те, съгласно съветското управление, не могат да завоюват заради некадърност да управляват и да задействат задоволително количество оръжие. Русия разполага с оръжия, които трансформират атмосферата на театъра на бойните дейности. Разбира се, тази тематика е толкоз ужасна, че е неприятно даже да се разисква.
На нас ни е по-лесно и по-привично да проучваме не световната обстановка, която включва договаряния сред Русия и Вашингтон за отвод, както допуснах аз преди няколко дни, Путин ще би трябвало да взема решение въпроса: дали да скъса военнополитическите си връзки със Си Дзинпин, в подмяна на което да получи надзор върху Източна Европа и Балканите, или да не го прави, което значи война. На високото ниво, на световното ниво в действителност Кремъл ще би трябвало да избира сред надзор над Източна Европа и Балканите и разкъсване на връзките с Китай – те са военнополитически, те са доста дълбоки. Забележете, апелирам, че сред Москва и Пекин няма никакъв формализиран подписан и утвърден контракт за военно взаимоотношение, само че те са отишли доста далеко във военнополитическата си непосредственост – до степен китайските позиционни региони, където се разполагат китайските силози, ракетните шахти, са под нуклеарния чадър, от другата страна на границата с Русия, под нуклеарния чадър на съветските ракети. Това значи доста висока непосредственост на ползите и на съгласуването.
Водещ: Доц. Вацев, като казвате, че Източна Европа може да бъде изтъргувана против Китай, това значи ли, че при стопляне на връзките със Съединени американски щати, Китай ще оттече, както се споделя, в канавката?
Валентин Вацев: Не знам. Това, което преди малко предположихте, също е годна догадка, само че има още няколко хипотези. Ние не знаем задоволително детайлности за нивото на довереността сред Москва и Пекин. Засега можем да приказваме за безусловно доверие сред Си Дзинпин и Владимир Путин. Но това не е задоволително, с цел да се направи сериозен разбор. Но в действителност вашата догадка, която преди малко формулирахте, също може да бъде годна. По-интересно е, какво ще стане с България.
Водещ: Но дано въпреки всичко да забележим преди България, в случай че ми позволите, да ви попитам какво ще се случи с Европа? Защото към този момент ние следим, безусловно като Бен Търпин местим очите, Вашингтон-Москва – по този начин ни се кръстосва погледът. Но някъде долу по средата се намират Брюксел, Париж, Берлин, Лондон.
Валентин Вацев: Точно по този начин. Да, вижте, неслучайно съветското предложение за преговорен развой включваше Точка 1 – диалози Москва и Вашингтон, точка 2 – диалози сред Москва и НАТО, и точка 3 – диалози с Европейския съюз. В Кремъл са съвсем напълно на позицията, че Европейският съюз на този стадий няма своята геополитическа еднаквост. Т.е. с тях най-сетне биха се съгласили да разговорят и без особени упования. Работата е там, че както е известно, Кремъл избира да разговоря с обособените велики европейски столици – Берлин, Париж, Рим, Мадрид, а не с Брюксел, където съгласно Кремъл са се разположили и са заели позиции твърдо дефинитивни русофоби. Работата е там, че при едно вероятно договаряне сред Москва и Вашингтон за предаване на контрола над Източна Европа в Кремъл, тогава Западна Европа ще бъде под контрола на Вашингтон. Т.е. линията, която дели американските от съветските световно стратегически ползи, ще минава през сърцето на Европа.
Водещ: Т.е., през къде, връщаме се отново в Студената война, по този начин ли?
Валентин Вацев: Аз се надявам това да се размине без Студена война и без Карибски рецесии, по пътя на явното анализиране на обстоятелствата и без на вятъра късане на нерви. Но да, вие другояче сте права. Общо взето така наречен „ Студена война “ – несъмнено, в нов образ, в нов смисъл и в нова форма е, на път да се завърне, в случай че сред Москва и Вашингтон се случи договореност. Това значи обаче изстудяване на връзките сред Москва и Пекин – аз това персонално не го имам вяра. Непрекъснато ми се коства, че Кремъл и персонално Путин държат повече на китайската връзка, в сравнение с европейската. Освен това има едно такова съмнение, което аз към този момент три пъти срещам в аналитичните материали на съветските военни – че Източна Европа по този начин и по този начин, без ние да вършим никакви особени взаимни отстъпки, ще се освободи от американското въздействие. Затова не е нужно тя да се трансформира в дефинитивна разменна монета. Т.е. не е нужно да се прави нищо особено, с цел да се завоюва Източна Европа.
Съединени американски щати към този момент не са в положение да управляват процесите – военни, политически, стопански, в Източна Европа по досегашния метод. Наистина става дума за най-важното, което би трябвало да се каже: Съединени американски щати са на път да изгубят и към този момент губят своята световна надмощие. С тях беседват като с районна мощ, велика, само че районна мощ. Във Вашингтон има едно ядро от политици и мениджъри, които са приели тази идея, защото съгласно мен това е въпрос на обикновен натурализъм, това не е въпрос на боязън, а на натурализъм. Съединени американски щати минаха през най-високата точка на своята надмощие и в този момент слизат надолу отвъд.
Водещ: Т.е. ние можем ли да приказваме, доцент Вацев, и за делене на Източна Европа? Защото някои страни като Унгария и Чехия, може би в някакви връзки даже България и Сърбия, те могат да бъдат извоювани елементарно за съветската идея. Въпросът е, че Полша и балтийските страни доста мъчно ще бъдат обърнати.
Валентин Вацев: Да, вие сте права. Но забавното е, че трите балтийски страни въобще не влизат в никакви сметки. Очевидно Кремъл не демонстрира никакъв интерес към тези дребни държавички. Според кремълските стратези и геополитици трите балтийски страни нямат геополитически смисъл и значение. Полша, несъмнено, има. И вие сте изцяло права, че Източна Европа не е хомогенна, тя не е еднородна зона, там има разнообразни проблеми. Но силата на Външното министерство на Русия се състои точно в това – те съумяват от една страна да не намерят никакъв общ език с русофобите в Брюксел и изцяло сполучливо намират общ език с обособените европейски столици. Така или другояче, вижте, за мен казусът по-скоро е характерно български тук. Без да ви върша непотребни похвали, вие сте първият български публицист, с който аз мога да беседвам за световното ниво. Досега българската аналитика, българският политически живот и българската политическа класа не са на нивото на световните проблеми. Ние в България напълно съществено до през днешния ден спорим американци или българи да бъдат тези 1000 боеца, които би трябвало да пазят България от Русия.
Водещ: Май някой шегобиец от западните дипломатически среди ни подмятна тази линия, и тук се хванахме като удавник за сламка, едвам се намираме на приказки?
Валентин Вацев: Може и да сте права, само че ние не би трябвало да се хващаме, в случай че имаме схващане, че сме страна с 13 века история, страна, която заема геополитическото сърце на Балканите и че нашият хайлайф е задължен да гледа с три хода напред. Това като проблематика, което преди малко ви споделих – проблематиката на това дали да бъдат американци или българи 1000-та бойци, които ще пазят България от Русия, това даже не е хумористично. Това е жалко и злокобно, като удостоверение за мисловен и морално-политически маразъм в българската политическа класа. Аз не преставам да се надявам, напълно ирационално, че в България има центрове, където геополитическата проблематика въпреки всичко се преглежда в нейните действителни измерения. Но аз не мога да ви кажа, къде са тези центрове. Официално тях ги няма.
Водещ: Въпросът е, че ние нямаме и ясна публична позиция, доцент Вацев.
Валентин Вацев: Ето, това е.
Водещ: Ние къде се намираме? Дори нямаме и тази позиция по какъв начин можем да се измъкнем от обстановката. И това не знаем по какъв начин да го създадем.
Валентин Вацев: В България има борба сред две крила в българския политически хайлайф. Едните желаят непременно да бъдат видяни от Америка и по тази причина упорстват безусловно тези 1000 бойци, които може би ще дойдат в България, да бъдат американци. Това е борбата да бъдеш обичаната жена на султана. Другата група
– това са хора, които държат на българска територия да не стъпват американски бойци, тъй като съгласно тях е въпрос на суверенитет да бъдат български 1000-та боеца. И ние можем да съберем 1000 боеца за една съкратена батальонна група. Но в случай че се наложи тези бойци да бъдат изпращани там, където ще се води борба, това значи, че български войски ще би трябвало да водят война против руснаци. Това също не може да радва нито един сериозен българин. Т.е. ние не можем да влезем в дискурса на самия проблем, ние не можем да формулираме – българската политическа класа, към този момент не съумява да формулира значимия проблем, а той е: какво е мястото на България в системата на НАТО и в Европа, което би трябвало да бъде непокътнато или завоювано, тъй че над България да не се сгъстяват облаците на геополитическата злополука.
Водещ: Вижте, ние, преди да стигнем до НАТО, въпреки всичко не би трябвало ли да си изясним: какво е мястото на България в сърцето на геополитическата зона на Балканите и от там, знаейки къде се намираме, да отидем към този момент и към Брюксел, към щаб квартирата на Алианса?
Валентин Вацев: Точно по този начин, склонен съм. Както преди години сподели един доста умел и доста умен турски посланик – той го сподели загадъчно, само че това е дълбока мисъл – че на Балканите могат да станат доста неприятни неща и без България да ги изиска, само че нищо хубаво не може да стане на Балканите, в случай че България не го е поискала. Очевидно горкият остарял турски посланик ни е надценявал доста съществено или може би е разсъждавал за други интервали на българската дипломация.
България не е на нивото на своята геополитическа обстановка. България не е на нивото на геополитическата си орис. През България може да минава геополитическа граница и това е извънредно – по билото на Балкана. Над България тя също може да минава – по руслото на Дунава. Последните да кажем 50 години геополитическата граница сред хартленда и римленда минаваше по Източните Родопи. Т.е. ние сме геополитическа зона, зона на земетресения, зона, където геополитическите масиви се сблъскват и това допуска, че в София има мъдри, чувствителни и визионерски политици.
Нищо такова аз не виждам в държавното управление, което през днешния ден носи отговорността за България. Аз ще ви кажа даже нещо – може би е смешно, че аз бих бил малко по-спокоен, в случай че на власт в България през днешния ден, от позиция на тези проблеми, за които приказваме в този момент, геополитическите, в случай че да би бил Бойко Борисов.
При това, аз съм последният човек, който ще го пази в българската политическа обстановка. Т.е., ние сме още веднъж голи на студа.
Водещ:: Да, тъй като Борисов умееше гъвкаво да лавира, до момента в който в този момент, сега, и това не могат да го вършат.
Валентин Вацев: Не, те просто не са се сетили, че може и да се лавира, те просто не схващат сложността на обстановката. Кирил Петков – моите почетения към българския министър председател, само че той просто не е задоволително членоразделен, с цел да формулира за себе си казуса. Може би се успокоява, че неговите американски работодатели ще решат казуса, който не е основан поради него той да го взема решение. Това значи пък, че той мощно надценява Американското посолство. Или може би надценява Държавния департамент, който също е в цугцванг.
Водещ: И тук изниква въпросът на Чернишевски, доцент Вацев – что делать?
Валентин Вацев: Единственият излаз от тази мрачна обстановка е в България, в политическата класа на България да се появи ново геополитическо мислене, ориентирано към българския суверенитет, само че не парадно-комедиен, а действителен суверенитет като изискване за развиване и за оцеляване на България.
Водещ: Ама то тази дума – „ суверенитет “, в последно време, доцент Вацев, закупи пейоративен смисъл.
Валентин Вацев: Да, разбирам. Когато българският президент съобщи, че ние сме суверенни, по тази причина няма да слушаме Америка и Русия, аз даже не открих сили да се изсмея тогава. Суверенитетът – това значи не просто самостоятелност, а дарба да се гледа надалече в качествата на геополитиката и дарба да се преведе българският транспортен съд сред Сцилата и Харибдата на геополитиката. Суверенитет значи мислене не за на следващия ден, а за 10 дни напред, за години напред. Това значи в България да има виновна национална политическа класа, което за жалост не е налице.
Водещ: При този материал какво да се прави?
Валентин Вацев: Да, материалът е подобен. Българската политическа класа е образувана и възпитана в напълно други условия. Те даже не са отговорни, че пристигна геополитическо време. Те разчитаха на безвремието, което мина през последните 30 години. Но в този момент обстановката е искрено геополитическа и боговете на геополитиката, а те са зли богове, слагат своите условия към България. Подобни обстановки в българската история е имало. Ситуацията на последния български цар – Борис, е била тъкмо такава. Той е разрешил казуса, само че е платил по най-високата цена. Той е умрял, решавайки проблемите си. Никой не желае да върви по неговия път.
Подобни обстановки имаше един-два пъти и по времето на Тодор Живков. Той също съумя да се оправи, лазейки, несъмнено, снишавайки се, само че той също се оправи. Подобни обстановки е имало и в края на ХІХ век, когато България е трябвало да взема решение въпросите на своя териториален и политически интегритет. Т.е. българските геополитически обичаи са действителни, само че сега те нямат своя правоприемник в България, няма кой да наследи българския геополитически опит и просвета. С други думи, има едно последно решение, което значи - оставяме нещата на самотек, крием се под масата или под миндера и чакаме светът да се подреди от единствено себе си, като най-после излизаме и споделяме, че ние не сме забелязали какво е станало. Това също е показателно.
Водещ: А по-комичното е, какво огромно присъединяване ние сме взели в тази нова класификация.
Валентин Вацев: Да, евентуално някой ще се откри да напише, че ние сме били субектите и суверените на този развой, че ние още веднъж сме избавили българските евреи или нещо от този жанр. Ами, ще може дълго да се приказва за некадърността и за неспособността на българската политическа класа да мисли за България. Това е печална тематика, може би
просто би трябвало още веднъж, в случай че позволите, да се върнем към упованията за световен геополитически спор.
Водещ: Да, това щях и аз да ви попитам. В последна сметка, като теглим чертата, какво да чакаме в идващите дни, седмици и месеци?
Валентин Вацев: В идващите дни аз разгадавам на една спокойна група политици, стратези, геополитици в Белия дом на Съединени американски щати, които настойчиво, снишавайки се, съумяват да поддържат нивото на договарянията с Русия. Ястребите в Белия дом и в Главната квартира на НАТО, а там са пар екселанс ястреби, несъмнено, тъй като няма нищо по-войнствено от войска, която не е воювала – НАТО е такава войска, огромните задания, които НАТО трябваше да взема решение, се решаваха от американските въоръжени сили. Както и да е.
Източник на мира, на релативно успокоение за мен е разбирането, че в Държавния департамент на Съединени американски щати и в Белия дом има две крила геополитици и стратези.
Едните са да се беседва с Русия до последно и да не се разрешава да се ескалират геополитически спорове, защото освен за Русия това е доста рисково – несъмнено, че е по този начин, само че и за Съединени американски щати е. Те не са подготвени в този момент да носят тъгата на геополитическия спор. Това е част от моята вяра. Другата вяра я разпореждам на умерените геополитици в Кремъл. Там има разбирането, че договарянията въпреки всичко са по-доброто от спора, че неуспехът на договарянията значи спор, само че че към момента има време да приказва не Шойгу, военният министър, а Лавров, който е посланик и схваща, че неговата работа свършва тогава, когато стартират да приказват оръдията.
Мога да се надявам също по този начин, че украинският президент Зеленски, който напълно явно не желае да води война – и не тъй като е русофил или популярен пълководец, а тъй като просто го е боязън, а го е боязън, тъй като си е ужасно – Зеленски, който не желае да води война, ще успее да се удържи пред тези, които го тласкат към спор с Русия, пред украинските ястреби. Все още има някакъв баланс сред гълъби и ястреби и в Киев, и в Москва, и във Вашингтон. Ако този баланс се резервира в идващия месец да кажем, може би ще минем през най-неприятната точка без проваляне. От друга страна си давам сметка, че това са единствено мои добродушни мечтания. Светът е навлязъл в последната минута преди геополитическия спор.
Водещ: Преди геополитическия конфликт?
Валентин Вацев: Точно по този начин. Ние в България не използваме думата „ геополитика “, само че доста добре знаем какво значи това. Това е, когато мечката играе в съседите, а след това влиза и при нас. Населението на Балканите знае, схваща смисъла на думата „ геополитика “. Надявам се да бъркам, да не съм прав, само че за жалост логиката приказва, че съм прав.
Водещ: Това значи ли, че в случай че се стигне до сфери на въздействие, България ще попадне в съветската?
Валентин Вацев: О, да, несъмнено. Не единствено България, Балканите и Източна Европа попадат в съветската зона на въздействие и към този момент оттук насетне би трябвало да се вършат прогнози за това, какво би желала Русия от своята зона на въздействие. Една съветска военна теория гласи, че Русия би трябвало да извоюва своите зони на въздействие и това става пред очите ни, само че тази зона на въздействие, зона на извънредно въздействие – това е една линия, която е отвън границата на Русия и е необятна сред 500 и 50 км, на някои места повече, на други – по-малко. Очевидно зоната на въздействие в Калининград е единствено няколко километра, а зоната на въздействие в Кавказ е повече от 500 км. Трябва да разберем в действителност, какво има желание да прави Русия със своята нова геополитическа субектност. Ще се обърне ли Русия към Европа с желанието да се намерят общи тематики и общи ползи, с цел да се развиват спокойни връзки, или Русия ще се обърне към Азия в новата си геополитическа дружба с Китай? Това е изцяло допустимо също. Има цяла такава съветска геополитическа теория, която твърди, че същинският интерес на Кремъл не е на запад, а на изток от Москва.
Цоня СЪБЧЕВА
Водещ: Ако зависи от Русия, война няма, заяви в изявление външният министър Сергей Лавров. Според него, Русия не желае да води война в Украйна, само че няма да разреши ползите й да бъдат подценявани. А по какъв начин тъкмо Москва ще реагира на дейностите на Вашингтон, съгласно Лавров, ще дефинира персонално Владимир Путин. И по този начин, накъде в Кремъл мислят да
развържат обстановката със задаващия се геостратегически вихър? Наш посетител е геополитическият анализатор доцент Валентин Вацев. Какво знаят в Москва, само че не знаят във Вашингтон, и какво знаят във Вашингтон, само че не знаят в Москва?
Валентин Вацев: Аз мисля, че този път е налице рядката обстановка, в която и двете страни знаят задоволително за себе си и за този против себе си. Москва знае, по какъв начин се развързва обстановката, а във Вашингтон знаят, по какъв начин повече със Зеленски не може да се разговоря. В диалога на Зеленски и Байдън, през вчерашния ден Байдън е предизвестил Зеленски, че войната е неизбежна. Зеленски е отказвал да одобри на съществено това предизвестие. Но станало е още нещо по-важно. Лавров, който е най-обтекаемият, най-валчестият външен министър в света, последната му фраза, с която вие започнахте, е напряко ястребска. Аз съм нащрек от обстановки, в които Лавров приказва по този начин, той в действителност до момента толкоз остро не е приказвал. Буквално той сподели: „ Ако зависи от нас, война няма да има, само че ние няма да разгадаем да погазват нашите ползи “.
Когато външен министър приказва по този начин, по-късно следва той да замълчи, с цел да заприказва военният министър. В Русия знаят, какво мислят да вършат и по какъв начин да позволяват обстановката. Ако ни е забавно на нас, и ние бихме могли да я научим, просто следейки забележимия, явния поток от информация. Преди няколко дни в Думата започнаха да приготвят документ – план за послание към президента на Русия, във връзка признаването на Донецк и Луганск като самостоятелни държавни действителности, което значи просто, че когато това стане – а това ще стане едвам когато Зеленски отпрати войските на Украйна против Донецк и Луганск, с цел да може да се твърди, че това е реакция, а не акция, – когато Зеленски изпрати войските против Донецк и Луганск, безусловно за 2 часа приблизително време двете области ще бъдат приети за самостоятелни страни.
Това значи, че Русия към този момент ще има държавноправни и формално-логически учредения да взе участие там с войски, минимум да оказва помощ на локалните войски, които са съществени и не подлежат на подценяване. Това значи в действителност, че ще стартира един огромен спор, вследствие на който Украйна може и да загуби своята държавност. С други думи, казусът, който ни интересува, има две нива. Едното е локално. И до момента ви приказвах за локалното ниво – въпросът е, какво ще стане с Украйна и съветските войски там, наоколо. А световното ниво, увереността на новото съветско управление, което в това време се промени в Кремъл – българските политолози са привикнали да баят политологически единствено върху цвета на вратовръзката на Путин и не признават нищо друго, само че работата е там, че групировките, които бяха на власт до момента, се смениха с други групировки. Сега в Кремъл на власт не е демократичната формация от финансоводоларовия капитал, а националпатриотическата до неотдавна съпротива, хората с имперски строй на мислене.
Водещ: Което значи, че военни дейности са неизбежни?
Валентин Вацев: Не, военните дейности в никакъв случай не са неизбежни, само че са прекомерно плашещо евентуални. В случая става дума за една световна формула, която потегли, откри своето приложение още на 17 декември предходната година. В плана за контракт сред Москва и Вашингтон имаше някои моменти, които прочетени вярно, говореха напълно ясно следното: „ Или ще приемете нашите претенции, или няма да ги приемете, само че тогава ние ще влезем в развой на доста бързо конфронтиране, който ще приключи с световна война, която ние ще спечелим, а вие ще загубите “.
Водещ: Откъде идва тази сигурност, доцент Вацев?
Валентин Вацев: Да, това е най-важният въпрос. Идва от съзнанието на днешните кремълски ръководещи, че Русия във военнотехническо отношение има превъзходство над Съединени американски щати. Това е въпрос на безусловно подробен разбор на балансите сред другите въоръжени сили поотделно и изцяло. Това е разбор на положението на финансовите
системи, на геополитическите съотношения на силите по цялата карта на планетата. Т.е. когато в Кремъл решат да се извърнат с ултиматум към Вашингтон, те добре схващат, какво вършат и добре знаят основанията си на този ултиматум.
Водещ: Надяваме се да знаят и последствията.
Валентин Вацев: Разбира се, те са безусловно сигурни, в противоположен случай не биха работили. Така те са безусловно сигурни, че една световна война, която те не желаят, само че са подготвени да проведат, ще приключи с победа на Русия, просто тъй като в идващите 4-5 или 6 години Русия ще има превъзходство в някои обособени основни стратегически типове въоръжения.
Водещ: Доц. Вацев, какви биха били сюжетите на такава евентуална световна война?
Валентин Вацев: Зависи от кое място би почнала тя.
Водещ: Тя очевидно ще стартира от Украйна.
Валентин Вацев: Точно по този начин. Очевидно е, че Украйна е мястото, където локалният и районен спор има най-вече шансове да се трансформира в световен спор, което значи просто, че в това време стремително ще се опитат да сменят Байдън с някой по-корав, тъй като Байдън в обстановката играе ролята на гълъб, не на ястреб. Ще се опитат да трансформират групировката в Белия дом, която води договарянията – това са Съливан, това е Блинкен, който на вятъра се прави на ястреб, той е гълъб по американска подредба. Ще се опитат да приготвят „ великата страна Америка “ за война, която те, съгласно съветското управление, не могат да завоюват заради некадърност да управляват и да задействат задоволително количество оръжие. Русия разполага с оръжия, които трансформират атмосферата на театъра на бойните дейности. Разбира се, тази тематика е толкоз ужасна, че е неприятно даже да се разисква.
На нас ни е по-лесно и по-привично да проучваме не световната обстановка, която включва договаряния сред Русия и Вашингтон за отвод, както допуснах аз преди няколко дни, Путин ще би трябвало да взема решение въпроса: дали да скъса военнополитическите си връзки със Си Дзинпин, в подмяна на което да получи надзор върху Източна Европа и Балканите, или да не го прави, което значи война. На високото ниво, на световното ниво в действителност Кремъл ще би трябвало да избира сред надзор над Източна Европа и Балканите и разкъсване на връзките с Китай – те са военнополитически, те са доста дълбоки. Забележете, апелирам, че сред Москва и Пекин няма никакъв формализиран подписан и утвърден контракт за военно взаимоотношение, само че те са отишли доста далеко във военнополитическата си непосредственост – до степен китайските позиционни региони, където се разполагат китайските силози, ракетните шахти, са под нуклеарния чадър, от другата страна на границата с Русия, под нуклеарния чадър на съветските ракети. Това значи доста висока непосредственост на ползите и на съгласуването.
Водещ: Доц. Вацев, като казвате, че Източна Европа може да бъде изтъргувана против Китай, това значи ли, че при стопляне на връзките със Съединени американски щати, Китай ще оттече, както се споделя, в канавката?
Валентин Вацев: Не знам. Това, което преди малко предположихте, също е годна догадка, само че има още няколко хипотези. Ние не знаем задоволително детайлности за нивото на довереността сред Москва и Пекин. Засега можем да приказваме за безусловно доверие сред Си Дзинпин и Владимир Путин. Но това не е задоволително, с цел да се направи сериозен разбор. Но в действителност вашата догадка, която преди малко формулирахте, също може да бъде годна. По-интересно е, какво ще стане с България.
Водещ: Но дано въпреки всичко да забележим преди България, в случай че ми позволите, да ви попитам какво ще се случи с Европа? Защото към този момент ние следим, безусловно като Бен Търпин местим очите, Вашингтон-Москва – по този начин ни се кръстосва погледът. Но някъде долу по средата се намират Брюксел, Париж, Берлин, Лондон.
Валентин Вацев: Точно по този начин. Да, вижте, неслучайно съветското предложение за преговорен развой включваше Точка 1 – диалози Москва и Вашингтон, точка 2 – диалози сред Москва и НАТО, и точка 3 – диалози с Европейския съюз. В Кремъл са съвсем напълно на позицията, че Европейският съюз на този стадий няма своята геополитическа еднаквост. Т.е. с тях най-сетне биха се съгласили да разговорят и без особени упования. Работата е там, че както е известно, Кремъл избира да разговоря с обособените велики европейски столици – Берлин, Париж, Рим, Мадрид, а не с Брюксел, където съгласно Кремъл са се разположили и са заели позиции твърдо дефинитивни русофоби. Работата е там, че при едно вероятно договаряне сред Москва и Вашингтон за предаване на контрола над Източна Европа в Кремъл, тогава Западна Европа ще бъде под контрола на Вашингтон. Т.е. линията, която дели американските от съветските световно стратегически ползи, ще минава през сърцето на Европа.
Водещ: Т.е., през къде, връщаме се отново в Студената война, по този начин ли?
Валентин Вацев: Аз се надявам това да се размине без Студена война и без Карибски рецесии, по пътя на явното анализиране на обстоятелствата и без на вятъра късане на нерви. Но да, вие другояче сте права. Общо взето така наречен „ Студена война “ – несъмнено, в нов образ, в нов смисъл и в нова форма е, на път да се завърне, в случай че сред Москва и Вашингтон се случи договореност. Това значи обаче изстудяване на връзките сред Москва и Пекин – аз това персонално не го имам вяра. Непрекъснато ми се коства, че Кремъл и персонално Путин държат повече на китайската връзка, в сравнение с европейската. Освен това има едно такова съмнение, което аз към този момент три пъти срещам в аналитичните материали на съветските военни – че Източна Европа по този начин и по този начин, без ние да вършим никакви особени взаимни отстъпки, ще се освободи от американското въздействие. Затова не е нужно тя да се трансформира в дефинитивна разменна монета. Т.е. не е нужно да се прави нищо особено, с цел да се завоюва Източна Европа.
Съединени американски щати към този момент не са в положение да управляват процесите – военни, политически, стопански, в Източна Европа по досегашния метод. Наистина става дума за най-важното, което би трябвало да се каже: Съединени американски щати са на път да изгубят и към този момент губят своята световна надмощие. С тях беседват като с районна мощ, велика, само че районна мощ. Във Вашингтон има едно ядро от политици и мениджъри, които са приели тази идея, защото съгласно мен това е въпрос на обикновен натурализъм, това не е въпрос на боязън, а на натурализъм. Съединени американски щати минаха през най-високата точка на своята надмощие и в този момент слизат надолу отвъд.
Водещ: Т.е. ние можем ли да приказваме, доцент Вацев, и за делене на Източна Европа? Защото някои страни като Унгария и Чехия, може би в някакви връзки даже България и Сърбия, те могат да бъдат извоювани елементарно за съветската идея. Въпросът е, че Полша и балтийските страни доста мъчно ще бъдат обърнати.
Валентин Вацев: Да, вие сте права. Но забавното е, че трите балтийски страни въобще не влизат в никакви сметки. Очевидно Кремъл не демонстрира никакъв интерес към тези дребни държавички. Според кремълските стратези и геополитици трите балтийски страни нямат геополитически смисъл и значение. Полша, несъмнено, има. И вие сте изцяло права, че Източна Европа не е хомогенна, тя не е еднородна зона, там има разнообразни проблеми. Но силата на Външното министерство на Русия се състои точно в това – те съумяват от една страна да не намерят никакъв общ език с русофобите в Брюксел и изцяло сполучливо намират общ език с обособените европейски столици. Така или другояче, вижте, за мен казусът по-скоро е характерно български тук. Без да ви върша непотребни похвали, вие сте първият български публицист, с който аз мога да беседвам за световното ниво. Досега българската аналитика, българският политически живот и българската политическа класа не са на нивото на световните проблеми. Ние в България напълно съществено до през днешния ден спорим американци или българи да бъдат тези 1000 боеца, които би трябвало да пазят България от Русия.
Водещ: Май някой шегобиец от западните дипломатически среди ни подмятна тази линия, и тук се хванахме като удавник за сламка, едвам се намираме на приказки?
Валентин Вацев: Може и да сте права, само че ние не би трябвало да се хващаме, в случай че имаме схващане, че сме страна с 13 века история, страна, която заема геополитическото сърце на Балканите и че нашият хайлайф е задължен да гледа с три хода напред. Това като проблематика, което преди малко ви споделих – проблематиката на това дали да бъдат американци или българи 1000-та бойци, които ще пазят България от Русия, това даже не е хумористично. Това е жалко и злокобно, като удостоверение за мисловен и морално-политически маразъм в българската политическа класа. Аз не преставам да се надявам, напълно ирационално, че в България има центрове, където геополитическата проблематика въпреки всичко се преглежда в нейните действителни измерения. Но аз не мога да ви кажа, къде са тези центрове. Официално тях ги няма.
Водещ: Въпросът е, че ние нямаме и ясна публична позиция, доцент Вацев.
Валентин Вацев: Ето, това е.
Водещ: Ние къде се намираме? Дори нямаме и тази позиция по какъв начин можем да се измъкнем от обстановката. И това не знаем по какъв начин да го създадем.
Валентин Вацев: В България има борба сред две крила в българския политически хайлайф. Едните желаят непременно да бъдат видяни от Америка и по тази причина упорстват безусловно тези 1000 бойци, които може би ще дойдат в България, да бъдат американци. Това е борбата да бъдеш обичаната жена на султана. Другата група
– това са хора, които държат на българска територия да не стъпват американски бойци, тъй като съгласно тях е въпрос на суверенитет да бъдат български 1000-та боеца. И ние можем да съберем 1000 боеца за една съкратена батальонна група. Но в случай че се наложи тези бойци да бъдат изпращани там, където ще се води борба, това значи, че български войски ще би трябвало да водят война против руснаци. Това също не може да радва нито един сериозен българин. Т.е. ние не можем да влезем в дискурса на самия проблем, ние не можем да формулираме – българската политическа класа, към този момент не съумява да формулира значимия проблем, а той е: какво е мястото на България в системата на НАТО и в Европа, което би трябвало да бъде непокътнато или завоювано, тъй че над България да не се сгъстяват облаците на геополитическата злополука.
Водещ: Вижте, ние, преди да стигнем до НАТО, въпреки всичко не би трябвало ли да си изясним: какво е мястото на България в сърцето на геополитическата зона на Балканите и от там, знаейки къде се намираме, да отидем към този момент и към Брюксел, към щаб квартирата на Алианса?
Валентин Вацев: Точно по този начин, склонен съм. Както преди години сподели един доста умел и доста умен турски посланик – той го сподели загадъчно, само че това е дълбока мисъл – че на Балканите могат да станат доста неприятни неща и без България да ги изиска, само че нищо хубаво не може да стане на Балканите, в случай че България не го е поискала. Очевидно горкият остарял турски посланик ни е надценявал доста съществено или може би е разсъждавал за други интервали на българската дипломация.
България не е на нивото на своята геополитическа обстановка. България не е на нивото на геополитическата си орис. През България може да минава геополитическа граница и това е извънредно – по билото на Балкана. Над България тя също може да минава – по руслото на Дунава. Последните да кажем 50 години геополитическата граница сред хартленда и римленда минаваше по Източните Родопи. Т.е. ние сме геополитическа зона, зона на земетресения, зона, където геополитическите масиви се сблъскват и това допуска, че в София има мъдри, чувствителни и визионерски политици.
Нищо такова аз не виждам в държавното управление, което през днешния ден носи отговорността за България. Аз ще ви кажа даже нещо – може би е смешно, че аз бих бил малко по-спокоен, в случай че на власт в България през днешния ден, от позиция на тези проблеми, за които приказваме в този момент, геополитическите, в случай че да би бил Бойко Борисов.
При това, аз съм последният човек, който ще го пази в българската политическа обстановка. Т.е., ние сме още веднъж голи на студа.
Водещ:: Да, тъй като Борисов умееше гъвкаво да лавира, до момента в който в този момент, сега, и това не могат да го вършат.
Валентин Вацев: Не, те просто не са се сетили, че може и да се лавира, те просто не схващат сложността на обстановката. Кирил Петков – моите почетения към българския министър председател, само че той просто не е задоволително членоразделен, с цел да формулира за себе си казуса. Може би се успокоява, че неговите американски работодатели ще решат казуса, който не е основан поради него той да го взема решение. Това значи пък, че той мощно надценява Американското посолство. Или може би надценява Държавния департамент, който също е в цугцванг.
Водещ: И тук изниква въпросът на Чернишевски, доцент Вацев – что делать?
Валентин Вацев: Единственият излаз от тази мрачна обстановка е в България, в политическата класа на България да се появи ново геополитическо мислене, ориентирано към българския суверенитет, само че не парадно-комедиен, а действителен суверенитет като изискване за развиване и за оцеляване на България.
Водещ: Ама то тази дума – „ суверенитет “, в последно време, доцент Вацев, закупи пейоративен смисъл.
Валентин Вацев: Да, разбирам. Когато българският президент съобщи, че ние сме суверенни, по тази причина няма да слушаме Америка и Русия, аз даже не открих сили да се изсмея тогава. Суверенитетът – това значи не просто самостоятелност, а дарба да се гледа надалече в качествата на геополитиката и дарба да се преведе българският транспортен съд сред Сцилата и Харибдата на геополитиката. Суверенитет значи мислене не за на следващия ден, а за 10 дни напред, за години напред. Това значи в България да има виновна национална политическа класа, което за жалост не е налице.
Водещ: При този материал какво да се прави?
Валентин Вацев: Да, материалът е подобен. Българската политическа класа е образувана и възпитана в напълно други условия. Те даже не са отговорни, че пристигна геополитическо време. Те разчитаха на безвремието, което мина през последните 30 години. Но в този момент обстановката е искрено геополитическа и боговете на геополитиката, а те са зли богове, слагат своите условия към България. Подобни обстановки в българската история е имало. Ситуацията на последния български цар – Борис, е била тъкмо такава. Той е разрешил казуса, само че е платил по най-високата цена. Той е умрял, решавайки проблемите си. Никой не желае да върви по неговия път.
Подобни обстановки имаше един-два пъти и по времето на Тодор Живков. Той също съумя да се оправи, лазейки, несъмнено, снишавайки се, само че той също се оправи. Подобни обстановки е имало и в края на ХІХ век, когато България е трябвало да взема решение въпросите на своя териториален и политически интегритет. Т.е. българските геополитически обичаи са действителни, само че сега те нямат своя правоприемник в България, няма кой да наследи българския геополитически опит и просвета. С други думи, има едно последно решение, което значи - оставяме нещата на самотек, крием се под масата или под миндера и чакаме светът да се подреди от единствено себе си, като най-после излизаме и споделяме, че ние не сме забелязали какво е станало. Това също е показателно.
Водещ: А по-комичното е, какво огромно присъединяване ние сме взели в тази нова класификация.
Валентин Вацев: Да, евентуално някой ще се откри да напише, че ние сме били субектите и суверените на този развой, че ние още веднъж сме избавили българските евреи или нещо от този жанр. Ами, ще може дълго да се приказва за некадърността и за неспособността на българската политическа класа да мисли за България. Това е печална тематика, може би
просто би трябвало още веднъж, в случай че позволите, да се върнем към упованията за световен геополитически спор.
Водещ: Да, това щях и аз да ви попитам. В последна сметка, като теглим чертата, какво да чакаме в идващите дни, седмици и месеци?
Валентин Вацев: В идващите дни аз разгадавам на една спокойна група политици, стратези, геополитици в Белия дом на Съединени американски щати, които настойчиво, снишавайки се, съумяват да поддържат нивото на договарянията с Русия. Ястребите в Белия дом и в Главната квартира на НАТО, а там са пар екселанс ястреби, несъмнено, тъй като няма нищо по-войнствено от войска, която не е воювала – НАТО е такава войска, огромните задания, които НАТО трябваше да взема решение, се решаваха от американските въоръжени сили. Както и да е.
Източник на мира, на релативно успокоение за мен е разбирането, че в Държавния департамент на Съединени американски щати и в Белия дом има две крила геополитици и стратези.
Едните са да се беседва с Русия до последно и да не се разрешава да се ескалират геополитически спорове, защото освен за Русия това е доста рисково – несъмнено, че е по този начин, само че и за Съединени американски щати е. Те не са подготвени в този момент да носят тъгата на геополитическия спор. Това е част от моята вяра. Другата вяра я разпореждам на умерените геополитици в Кремъл. Там има разбирането, че договарянията въпреки всичко са по-доброто от спора, че неуспехът на договарянията значи спор, само че че към момента има време да приказва не Шойгу, военният министър, а Лавров, който е посланик и схваща, че неговата работа свършва тогава, когато стартират да приказват оръдията.
Мога да се надявам също по този начин, че украинският президент Зеленски, който напълно явно не желае да води война – и не тъй като е русофил или популярен пълководец, а тъй като просто го е боязън, а го е боязън, тъй като си е ужасно – Зеленски, който не желае да води война, ще успее да се удържи пред тези, които го тласкат към спор с Русия, пред украинските ястреби. Все още има някакъв баланс сред гълъби и ястреби и в Киев, и в Москва, и във Вашингтон. Ако този баланс се резервира в идващия месец да кажем, може би ще минем през най-неприятната точка без проваляне. От друга страна си давам сметка, че това са единствено мои добродушни мечтания. Светът е навлязъл в последната минута преди геополитическия спор.
Водещ: Преди геополитическия конфликт?
Валентин Вацев: Точно по този начин. Ние в България не използваме думата „ геополитика “, само че доста добре знаем какво значи това. Това е, когато мечката играе в съседите, а след това влиза и при нас. Населението на Балканите знае, схваща смисъла на думата „ геополитика “. Надявам се да бъркам, да не съм прав, само че за жалост логиката приказва, че съм прав.
Водещ: Това значи ли, че в случай че се стигне до сфери на въздействие, България ще попадне в съветската?
Валентин Вацев: О, да, несъмнено. Не единствено България, Балканите и Източна Европа попадат в съветската зона на въздействие и към този момент оттук насетне би трябвало да се вършат прогнози за това, какво би желала Русия от своята зона на въздействие. Една съветска военна теория гласи, че Русия би трябвало да извоюва своите зони на въздействие и това става пред очите ни, само че тази зона на въздействие, зона на извънредно въздействие – това е една линия, която е отвън границата на Русия и е необятна сред 500 и 50 км, на някои места повече, на други – по-малко. Очевидно зоната на въздействие в Калининград е единствено няколко километра, а зоната на въздействие в Кавказ е повече от 500 км. Трябва да разберем в действителност, какво има желание да прави Русия със своята нова геополитическа субектност. Ще се обърне ли Русия към Европа с желанието да се намерят общи тематики и общи ползи, с цел да се развиват спокойни връзки, или Русия ще се обърне към Азия в новата си геополитическа дружба с Китай? Това е изцяло допустимо също. Има цяла такава съветска геополитическа теория, която твърди, че същинският интерес на Кремъл не е на запад, а на изток от Москва.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ