Доц. Милкана Бошнакова: Владислав Ковачов – най-горещият застъпник на независима Македония
Доц. Милкана Бошнакова: Владислав Ковачов – най-горещият покровител на самостоятелна Македония
Българският историк доцент дин Милкана Бошнакова, експерт по история на Освободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до интервала сред двете международни войни, показа пред БГНЕС новата си книга: „ По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците.
БГНЕС: На кого е отдадена новата Ви книга?
Доц. Милкана Бошнакова: Книжното тяло се състои от две елементи: Първата - „ По пътя на раздялата с България... “ е за живота и активността на дееца на освободителното придвижване на македонските българи, члена на ВМОК, ВМОРО и още други организации Владислав Михайлов Ковачов (1875–1924). В края на живота си той става един от най-горещите покровители на концепцията, че единственото допустимо, вярно и трайно решение на македонския въпрос след Ньой 1919 година е построяването на Балканска федерация с включването на цяла Македония (Вардарска, Егейска и Пиринска) като неин пълноправен член. Тоест, става федералист, а това определение, знаете, в България е натоварено с негативизъм заради редица исторически аргументи.
Втората, по-голяма част на книгата съставлява разчетения цялостен ръкопис на книгата на Вл. Ковачов „ Политическото верую на македонците... ”. Това е неговата „ книга на живота ”, приключена безусловно дни преди да бъде разстрелян в центъра на София (1924). В нея той обосновава тезата, че основаването на самостоятелна Македония в границите на Балканската федерация е в полза на всички балкански държави; в детайли проучва бъдещото устройство на самостоятелната македонска страна, като категорично акцентира, че македонският народ е общ брой от другите етноси, които обитават Македония – българи, турци, власи, албанци, гърци, евреи, роми и прочие
БГНЕС Как се породи ползата Ви към личността на Вл. Ковачов и споделете освен това за неговия живот?
Доц. Милкана Бошнакова: Вл. Ковачов е с богата биография, само че не е прочут на необятната аудитория. Преди доста години, като млад архивист в БИА при НБКМ ми разпоредиха да обработя неговия архивен фонд – ок. 5000 документа, ситуирани в годините от 1875 до 1961 година Сред тези документи бе и ръкописът на книгата му (ок. 300 стр.) „ Политическото верую на македонците ”.
Интересна връзка се основава сред архивиста и личността на фондообразувателя – не са редки случаите, когато архивистът научава и знае повече за него, в сравнение с членовете на личното му семейство.
Аз бях заинтригувана от личността на Славчо Ковачов, тъй като той не е еднопосочна фигура в македонските битки - четвърт век от живота си посвещава на освобождението на Македония с оръжие и с перо в ръка: участник е още през 1895 година в Мелнишката акция на Върховния комитет, секретар е на най-успешния в историята на легалното освободително придвижване екип на ВМОК, отпред с Борис Сарафов от 1899 година до 1901 година, редактор на в. „ Реформи ”, челник на чета в Македония 1902-1903 година, участник в трите войни за обединяване, които води България от 1912 до 1918 година, подполковник от Българската войска, награждаван с ордени за проявена смелост. След Ньойския диктат възприема и пази различен светоглед – срещу всякакво принуждение, срещу военните стълкновения и четническата битка, афишира се и за ново решение на Македонския въпрос – посредством доброволното основаване на Балканска федерация с присъединяване на цяла Македония като неин член. За малко членува и в основаната Македонска федеративна организация, редактира нейния печатен орган – в. „ Автономна Македония ”. Става федералист и след гибелта на Т. Александров (август 1924 г.), при почналата братоубийствена сеч в редиците на освободителното придвижване, това му коства живота. С две думи – личността му провокира размисъл, разнообразни отзиви и даже разногласия.
БГНЕС: Каква е историята на постъплението на ръкописа „ Политическото верую на македонците ” в БИА при НБКМ? Има ли в други архиви елементи от този ръкопис?
Доц. Милкана Бошнакова: Да, в ЦДА има машинописен и ръкописни преписи на части от ръкописа „ Политическото верую на македонците ”, само че не в архива на Вл. Ковачов, а в този на Христо Ампов, който прави през 20-те години на 20 в. и преписите от оригинала. Тези преписи, обаче, са на дребни елементи от цялостния труд. По преписите са направени и първите изявления на „ Веруюто... ” от сътрудника Стефка Петрова от ЦДА и от Зоран Тодоровски в Република Македония преди много години.
Пълният автентичен ръкопис на книгата на Вл. Ковачов ( ок. 300 стр.) и ръкописен дубликат, дело на неговата брачна половинка и на още най-малко двама съратници, се пазят в архивния фонд на Вл. Ковачов в БИА при НБКМ. Той (бел.ред. архивният фонд) постъпва на няколко пъти през 60-те и 80-те години на 20 век от дъщерята на Ковачов – Жени Ковачова. Сред хилядите забавни документи се оказва и ръкописът на „ Политическото верую на македонците ”. Части от фонда постъпват и от огромния фонд на ВМОК – това са най-вече материали, писани от Вл. Ковачов като секретар на Комитета.
БГНЕС: Как Вл. Ковачов вижда основаването на самостоятелна Македония и разрешението на македонския въпрос посредством Балканската федерация? Разгледан ли е детайлно този план?
Доц. Милкана Бошнакова: Вече стана дума, че след крушението на България в ПСВ Вл. Ковачов става федералист – член на легалната Федеративна организация в България, а посредством публикациите си в печата и най-много посредством книгата си „ Политическото верую... ” и идеолог на федерализма. Книгата му съставлява най- значимият и обстоен научен план, прочут досега, за основаване на самостоятелна Македония в границите на Балканската федерация.
Според него, освен това повтаряно неведнъж в книгата, единственият път за позволение на Македонския въпрос след Ньой 1919 година е основаването на Балканска федерация, включваща цяла Македония като независим член. Това би трябвало да се реализира посредством, забележете, доброволното подчинение от страна на СХС кралство, Гърция и България и обединяването на трите елементи на Македония в една единица. Сам акцентира, че от всичките страни единствено България е съгласна на този жест. Въпреки това има вяра, че ръководителите на балканските нации ще проумеят след време, че построяването на Федерацията е метод за освобождението на Балканите от зависимостта им от Великите сили.
Ковачов не преглежда в детайли устройството на самата федерация, а това на бъдеща обединена Македония в състава на федерацията. Според него устройството на бъдещата македонска страна би трябвало да е конституционно-парламентарно. В първите години държавното управление ще съставлява най-малко две от най-многобройните македонски народности – тогава българи и турци, а след това изборите ще стават на партийна основа.
Бъдещият държавен глава да се избира директно от народа, без значение от коя народност е.
Училищна култура: наложително главно обучение на матерния език на всички етнически детайли, обезпечено от страната. Един държавен университет, като преподаването там ще става на западен - френски език.
Официален език на бъдещата македонска страна: всички говорими езици на македонските националности, само че предлага с изключение на матерния, да се учи български или турски, като най-широко използвани.
Армията – ще се състои от всички националности, а командите ще се издават на един език.
Подчертава, че не е съществувала в никакъв случай и не съществува македонска нация, а единствено македонски народ – общ брой от другите етноси, населяващи Македония – българи, албанци, турци, евреи и прочие
Въпреки това, длъжна съм да кажа, че в цялото си произведение той внушава с всички сили едно ново отношение към понятието македонец: че преди да се усещат българи, турци, гърци и прочие, жителите на Македония би трябвало да се усещат най-много македонци. И издига в фетиш това. Т. е., той прокарва тезата за наложителната бъдеща разлъка на македонските българи с България, при основаването на Независима Македония в Балканската федерация. И това е, без подозрение – съзнателна македонизация.
БГНЕС: Реалистични ли са постановките на Ковачов, споделени в неговата книга?
Доц. Милкана Бошнакова: Тезата на Ковачов за решение на Македонския въпрос посредством включване на цяла и самостоятелна Македония в състава на бъдещата Балканска федерация е неизпълнима. Част от непреодолимите компликации показва самият той в ревюто на труда, въпреки да споделя вярата, че те са преодолими – да вземем за пример доброволното отричане на Сърбия и Гърция от дяловете от Македония, добити след войните. Има и друго: едно от най-близките и мощни доказателство за илюзорността на концепцията „ Независима Македония като пълноправен член на Балканската федерация! ” е разпадането на някогашна Югославия при започване на 90-те години на 20 век. Известно е, че от основаването на тази федерация, до самия й край през 1991 година в нея ръководството се реализира не съгласно идеалистичните показа на Ковачов, а посредством налагането на безусловна сръбска надмощие.
Днес, когато си отива второто десетилетие на 21 век, някои от постановките на Вл. Ковачов за устройството на Македония е допустимо да се осъществят, само че не в границите на балканска федерация, а на обединена Европа. Остава вярата, че този ден ще настъпи в обозримото бъдеще, и то по кротичък метод. /БГНЕС
--------------------------------
Доц. д.и.н. Милкана Бошнакова, историк.
Българският историк доцент дин Милкана Бошнакова, експерт по история на Освободителното придвижване на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до интервала сред двете международни войни, показа пред БГНЕС новата си книга: „ По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците.
БГНЕС: На кого е отдадена новата Ви книга?
Доц. Милкана Бошнакова: Книжното тяло се състои от две елементи: Първата - „ По пътя на раздялата с България... “ е за живота и активността на дееца на освободителното придвижване на македонските българи, члена на ВМОК, ВМОРО и още други организации Владислав Михайлов Ковачов (1875–1924). В края на живота си той става един от най-горещите покровители на концепцията, че единственото допустимо, вярно и трайно решение на македонския въпрос след Ньой 1919 година е построяването на Балканска федерация с включването на цяла Македония (Вардарска, Егейска и Пиринска) като неин пълноправен член. Тоест, става федералист, а това определение, знаете, в България е натоварено с негативизъм заради редица исторически аргументи.
Втората, по-голяма част на книгата съставлява разчетения цялостен ръкопис на книгата на Вл. Ковачов „ Политическото верую на македонците... ”. Това е неговата „ книга на живота ”, приключена безусловно дни преди да бъде разстрелян в центъра на София (1924). В нея той обосновава тезата, че основаването на самостоятелна Македония в границите на Балканската федерация е в полза на всички балкански държави; в детайли проучва бъдещото устройство на самостоятелната македонска страна, като категорично акцентира, че македонският народ е общ брой от другите етноси, които обитават Македония – българи, турци, власи, албанци, гърци, евреи, роми и прочие
БГНЕС Как се породи ползата Ви към личността на Вл. Ковачов и споделете освен това за неговия живот?
Доц. Милкана Бошнакова: Вл. Ковачов е с богата биография, само че не е прочут на необятната аудитория. Преди доста години, като млад архивист в БИА при НБКМ ми разпоредиха да обработя неговия архивен фонд – ок. 5000 документа, ситуирани в годините от 1875 до 1961 година Сред тези документи бе и ръкописът на книгата му (ок. 300 стр.) „ Политическото верую на македонците ”.
Интересна връзка се основава сред архивиста и личността на фондообразувателя – не са редки случаите, когато архивистът научава и знае повече за него, в сравнение с членовете на личното му семейство.
Аз бях заинтригувана от личността на Славчо Ковачов, тъй като той не е еднопосочна фигура в македонските битки - четвърт век от живота си посвещава на освобождението на Македония с оръжие и с перо в ръка: участник е още през 1895 година в Мелнишката акция на Върховния комитет, секретар е на най-успешния в историята на легалното освободително придвижване екип на ВМОК, отпред с Борис Сарафов от 1899 година до 1901 година, редактор на в. „ Реформи ”, челник на чета в Македония 1902-1903 година, участник в трите войни за обединяване, които води България от 1912 до 1918 година, подполковник от Българската войска, награждаван с ордени за проявена смелост. След Ньойския диктат възприема и пази различен светоглед – срещу всякакво принуждение, срещу военните стълкновения и четническата битка, афишира се и за ново решение на Македонския въпрос – посредством доброволното основаване на Балканска федерация с присъединяване на цяла Македония като неин член. За малко членува и в основаната Македонска федеративна организация, редактира нейния печатен орган – в. „ Автономна Македония ”. Става федералист и след гибелта на Т. Александров (август 1924 г.), при почналата братоубийствена сеч в редиците на освободителното придвижване, това му коства живота. С две думи – личността му провокира размисъл, разнообразни отзиви и даже разногласия.
БГНЕС: Каква е историята на постъплението на ръкописа „ Политическото верую на македонците ” в БИА при НБКМ? Има ли в други архиви елементи от този ръкопис?
Доц. Милкана Бошнакова: Да, в ЦДА има машинописен и ръкописни преписи на части от ръкописа „ Политическото верую на македонците ”, само че не в архива на Вл. Ковачов, а в този на Христо Ампов, който прави през 20-те години на 20 в. и преписите от оригинала. Тези преписи, обаче, са на дребни елементи от цялостния труд. По преписите са направени и първите изявления на „ Веруюто... ” от сътрудника Стефка Петрова от ЦДА и от Зоран Тодоровски в Република Македония преди много години.
Пълният автентичен ръкопис на книгата на Вл. Ковачов ( ок. 300 стр.) и ръкописен дубликат, дело на неговата брачна половинка и на още най-малко двама съратници, се пазят в архивния фонд на Вл. Ковачов в БИА при НБКМ. Той (бел.ред. архивният фонд) постъпва на няколко пъти през 60-те и 80-те години на 20 век от дъщерята на Ковачов – Жени Ковачова. Сред хилядите забавни документи се оказва и ръкописът на „ Политическото верую на македонците ”. Части от фонда постъпват и от огромния фонд на ВМОК – това са най-вече материали, писани от Вл. Ковачов като секретар на Комитета.
БГНЕС: Как Вл. Ковачов вижда основаването на самостоятелна Македония и разрешението на македонския въпрос посредством Балканската федерация? Разгледан ли е детайлно този план?
Доц. Милкана Бошнакова: Вече стана дума, че след крушението на България в ПСВ Вл. Ковачов става федералист – член на легалната Федеративна организация в България, а посредством публикациите си в печата и най-много посредством книгата си „ Политическото верую... ” и идеолог на федерализма. Книгата му съставлява най- значимият и обстоен научен план, прочут досега, за основаване на самостоятелна Македония в границите на Балканската федерация.
Според него, освен това повтаряно неведнъж в книгата, единственият път за позволение на Македонския въпрос след Ньой 1919 година е основаването на Балканска федерация, включваща цяла Македония като независим член. Това би трябвало да се реализира посредством, забележете, доброволното подчинение от страна на СХС кралство, Гърция и България и обединяването на трите елементи на Македония в една единица. Сам акцентира, че от всичките страни единствено България е съгласна на този жест. Въпреки това има вяра, че ръководителите на балканските нации ще проумеят след време, че построяването на Федерацията е метод за освобождението на Балканите от зависимостта им от Великите сили.
Ковачов не преглежда в детайли устройството на самата федерация, а това на бъдеща обединена Македония в състава на федерацията. Според него устройството на бъдещата македонска страна би трябвало да е конституционно-парламентарно. В първите години държавното управление ще съставлява най-малко две от най-многобройните македонски народности – тогава българи и турци, а след това изборите ще стават на партийна основа.
Бъдещият държавен глава да се избира директно от народа, без значение от коя народност е.
Училищна култура: наложително главно обучение на матерния език на всички етнически детайли, обезпечено от страната. Един държавен университет, като преподаването там ще става на западен - френски език.
Официален език на бъдещата македонска страна: всички говорими езици на македонските националности, само че предлага с изключение на матерния, да се учи български или турски, като най-широко използвани.
Армията – ще се състои от всички националности, а командите ще се издават на един език.
Подчертава, че не е съществувала в никакъв случай и не съществува македонска нация, а единствено македонски народ – общ брой от другите етноси, населяващи Македония – българи, албанци, турци, евреи и прочие
Въпреки това, длъжна съм да кажа, че в цялото си произведение той внушава с всички сили едно ново отношение към понятието македонец: че преди да се усещат българи, турци, гърци и прочие, жителите на Македония би трябвало да се усещат най-много македонци. И издига в фетиш това. Т. е., той прокарва тезата за наложителната бъдеща разлъка на македонските българи с България, при основаването на Независима Македония в Балканската федерация. И това е, без подозрение – съзнателна македонизация.
БГНЕС: Реалистични ли са постановките на Ковачов, споделени в неговата книга?
Доц. Милкана Бошнакова: Тезата на Ковачов за решение на Македонския въпрос посредством включване на цяла и самостоятелна Македония в състава на бъдещата Балканска федерация е неизпълнима. Част от непреодолимите компликации показва самият той в ревюто на труда, въпреки да споделя вярата, че те са преодолими – да вземем за пример доброволното отричане на Сърбия и Гърция от дяловете от Македония, добити след войните. Има и друго: едно от най-близките и мощни доказателство за илюзорността на концепцията „ Независима Македония като пълноправен член на Балканската федерация! ” е разпадането на някогашна Югославия при започване на 90-те години на 20 век. Известно е, че от основаването на тази федерация, до самия й край през 1991 година в нея ръководството се реализира не съгласно идеалистичните показа на Ковачов, а посредством налагането на безусловна сръбска надмощие.
Днес, когато си отива второто десетилетие на 21 век, някои от постановките на Вл. Ковачов за устройството на Македония е допустимо да се осъществят, само че не в границите на балканска федерация, а на обединена Европа. Остава вярата, че този ден ще настъпи в обозримото бъдеще, и то по кротичък метод. /БГНЕС
--------------------------------
Доц. д.и.н. Милкана Бошнакова, историк.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ