Доц. Михаил Иванов има дългогодишен опит в областта на отношенията

...
Доц. Михаил Иванов има дългогодишен опит в областта на отношенията
Коментари Харесай

Промените в Закона за вероизповеданията създават цивилизационен разлом

Доц. Михаил Иванов има дълготраен опит в региона на връзките сред страната и вероизповеданията. Бил е консултант на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 година е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава " Етническа политика " и " Права на индивида " в Нов български университет.

© Надежда Чипева Въпреки мощната опозиция от всички вероизповедания, както и от специалистите в региона, в средата на предходната седмица Народното събрание гласоподава на първо четене два доста противоречиви законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията. Проектите бяха импортирани през май в границите на по-малко от седмица, единият подписан от водачите на парламентарните групи на трите най-големи партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, надлежно Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ, другият – от обединението " Обединени патриоти ". Още при внасянето си те станаха обект на остри рецензии. Критикувана е както самата концепция за държавно субсидиране на вероизповеданията, с цел да се спре финансирането им от чужбина и надлежно непознато въздействие, по този начин и критериите, по които е планувано това финансиране да става и който изключва по-малките деноминации. Силни възражения има и против опитите за интервенция на страната в активността на вероизповеданията посредством Дирекцията по вероизповеданията, която ще позволява дарения, ще взема решение дали непознат духовник може да служи в България и други Както постоянно се случва в сегашния парламент, плановете бяха гласувани с заричане, че ще бъдат съществено модифицирани сред първо и второ четене.
Според специалиста по етнически и демографски въпроси Михаил Иванов, обаче, двата законопроекта са концептуално сбъркани и не са в положение да станат основа за сериозен парламентарен спор. Още по тематиката
Законът за вероизповеданията - ще има промени на измененията

Парламентът утвърди на първо четене текстове за " религиозния радикализъм ", против които се възпротивиха всички деноминации
11 окт 2018
Промени за вероизповеданията разделят ръководещите

Включването на Цветан Цветанов като съвносител на плана на опозицията изненада както патриотите, по този начин и депутати от ГЕРБ
8 май 2018 Г-н Иванов, двата противоречиви законопроекта бяха признати на първо четене, макар рецензиите. Как оценявате това?
Много съм обезпокоен от протичащото се. Още с публикуването им тези законопроекти бяха подложени на остра рецензия от на практика всички вероизповедания – мюсюлманско, израилтянско, католици, протестанти, както от страна на БПЦ. На 3 октомври бяхме прелестно сюрпризирани от едно мощно сериозно мнение на Св. Синод, оповестено на уеб страницата им, което е доста добре аргументирано. Въпреки това, законопроектите не престават да се придвижват в парламентарната процедура, вместо да бъдат върнати и коренно модифицирани, тъй като те явно не съставляват основа за работа.

Става въпрос за една доста значима материя, която урежда връзките сред страната и вероизповеданията. Тя би трябвало да бъде подложена на необятна социална полемика, което явно не може да стане. Ако съм схванал вярно, в този момент за 20 дни сред първото и второто четене една работна група, която занапред ще се образува, по най-бързия метод ще внесе корекции в плановете. Не излиза наяве дали в тази работна група ще влязат, с изключение на по този начин наречените съществени вероизповедания (вероятно православното и мюсюлманското), само че и представители на другите вероизповедания, в това число дребните, които са най-засегнати - протестантските, арменското, еврейското, католическото и т. н. Знае се, че вътре ще влязат петима митрополити. Доколкото знам, има покана и до Главното мюфтийство. Ще бъдат ли включени по-широк кръг от експерти, в това число правозащитниците, които работят в тази област? Бърза се голословно, а това основава риск да бъде признат един закон, който след това ще би трябвало коренно да се поправя.

Основната идея, към която са построени двата законопроекта, е в полза на националната сигурност да се ограничи финансирането от чужбина на вероизповеданията, като по този начин се парира проникването на фундаменталистки и радикални учения?
Действително, в претекстовете се твърди, че те дават действителни гаранции срещу намесата на задгранични лица и организации в активността на религиозни общности, с цел да се отбрани националната сигурност и публичния ред. Простичко казано – философията на тези законопроекти е да са охранителни, да защитят обществото от нещо. Само че Законът за вероизповеданията не е охраняем, има доста други закони, както и държавни органи, основани с тях, чиято функционалност е да пазят националната сигурност.

Проектите натоварват Дирекцията по вероизповеданията (ДВ) с доста тежки контролни функционалности - в някакъв смисъл се трансформира в нещо като религиозна полиция. Тя би трябвало да преглежда всичките документи, религиозната теория, всички свещени книги, на които тази теория се основава, което значи, че ще се премине към една нова регистрация. Според плана на трите партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, единствено по решение на Дъждовни води ще могат да се вършат дарения на вероизповедания в страната, т.е. ще би трябвало да се съобщи кой прави дарения и с каква цел, а Дирекцията ще каже " да " или " не ". Същевременно не са посочени критериите, по които тя ще взема своите решения. Същото се отнася за изключителните случаи, когато Дъждовни води ще дава единодушие (или ще отказва) свещенослужители, които не са жители на България, да служат у нас. Във философията на двата законопроекта въобще не е регистрирано, че Дирекцията по вероизповеданията не може да бъде надзорен, надзирателен орган, тъй като не такова е естеството на връзките сред страната и вероизповеданията.

И двата плана са подложени на критика, че са мощно дискриминационни във връзка с дребните вероизповедания?
Да, тъй като те вкарват разграничаване сред двете огромни вероизповедания – православното и мюсюлманското, към които, съгласно последното броене на популацията, " принадлежи не по-малко от едно само че 100 от популацията " и останалите " дребни " вероизповедания, към които са се самоопределили по-малко от 1 %. Тези данни обаче не могат да бъдат съображение да се основават разнообразни условия за държавно субсидиране и други ограничавания.

По време на последното броене през 2011 година 28 % от популацията не е показало своето изповедание. Особено огромен беше отводът от обявление на вероизповеданието в регионите в Родопите, където живеят мюсюлмани. В Златоградската община да вземем за пример се стигна до 70 % неотговорили. При това състояние, като откривател мога да кажа, че броят на мюсюлманите е мощно недооценен. Същото важи и за някои други вероизповедания.

От друга страна, естествената и общоприета реакция, когато някой бъде запитан за вероизповеданието, е да отговори не дали е набожен или не, а към каква религиозна традиция принадлежи. Убеден съм, че при преброяването доста хора са показали изповедание без и да се вярващи. Например хора, които по фамилна традиция принадлежат към православното изповедание и са декларирали това, само че някои от тях даже не са и кръстени. Правилно ли е да се каже, освен това състояние, че те принадлежат към БПЦ?

Резултатът е, че с изключение на двете огромни изповедания - православното и мюсюлманското, всички останали ще бъдат дискриминирани.

Включително и атеистите, тъй като имаше и такава рубрика при преброяването, доколкото си припомням.
Като нямащи изповедание се бяха самоопределили 272 264 души, което не е чак толкоз забележителен % по отношение на общия брой на популацията. Същественото е, че все още нямаме ясна картина на тези демографски индикатори, да не приказваме, че от март 2011 година до момента са минали към този момент седем години и половина.

Какви са другите последствия от това разграничаване, като се изключи че то лишава от държавни дотации " дребните " вероизповедания и оставя с държавно финансиране единствено двете огромни, чието паство наброява над 1 % от популацията?
И двата законопроекта категорично плануват, че единствено вероизповеданията с над 1% вярващи могат да поддържат духовни учебни заведения. А правото на религиозна независимост включва и основаването на религиозни просветителни институции.

Т.е. католици, протестанти, евреи не могат да имат духовни учебни заведения, въпреки че в световен проект това са огромни вероизповедания?
Според тези законопроекти – не могат.

Вероизповеданията, които работят на територията на България, са част от по-големи религиозни общности, някои от които съставляват единно цяло и в организационно отношение. Католическата черква е една единна черква, която обгръща целия свят и има пирамидална конструкция на чийто връх е папата във Ватикана. Реално нашите католически епархии са поделение на единната католическа черква.

Същото, прочее, е и с БПЦ, която има и европейска и американска епархия, с митрополити. И в случай че тук ограничим опцията свещенослужителите да бъдат финансирани от чужбина, то няма ли съображение да бъде неразрешено и на нашите свещенослужители в чужбина да бъдат финансирани от България?

Арменската апостолическа православна черква в България е подчинена на Върховния патриарх в Ечмиадзин, който е Католикос на всички арменци. Арменският митрополит, към който е нашата арменска черква, се намира в Румъния.

Епископът на методистката черква, която е измежду най-старите църкви, влезнали в България, още преди Освобождението, се намира в Германия.

Това са единни фамилии, които се финансират в границите на техните църкви. При това финансиране огромен дял са даренията от самите вярващи, само че те се разпределят сред всички – там, където хората имат повече пари, подаряват, а средствата отиват там, където хората имат по-малко. Това са техни вътрешни работи и не е редно да прекъсваме тези връзки. Дарението е воля на обособения набожен като част от неговата религия. Хората подаряват пред Бога и желаят да останат анонимни.

Самюъл Хънтингтън в своята монография " Сблъсъкът на цивилизациите " разграничава седем-осем цивилизации в света, избрани въз основата на преобладаващите религиозни цености – индуистка, ислямска, синоистка, японска, православна (с център Москва, написа той), западна цивилизация на основата на католицизма и протестанството и други И вижте какво се случва – ние дискриминираме тези, които са свързани със западната цивилизация, бидейки протестанти и католици. Така сътворяваме цивилизационен разлом сред тях и нас.

" Църквите и вероизповеданията не се водят от правилото на националните страни и поданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, в случай че не се финансират от централните им ведомства. " – това се споделя в мнението на Св. Синод и мисля, че звучи изцяло толерантно и съвременно.

С други думи – съгласно вас тези законопроекти не са добър инструмент за заявената цел - да ни предпазят от фанатизъм, фундаментализъм и радикализация?
Не, несъмнено.
Събитията от последните години доведоха до боязън от ислямистка заплаха. Подчертавам - не ислямска, а ислямистка. Ислямизмът е изкривяване на исляма, тъй че да бъде употребен за политически цели и властови упоритости, в това число и посредством гнет там, където той не е главната вяра.

В България най-хубавата бариера против такива рискове е самата мюсюлманска общественост, която не приема тероризма и ислямистките форми. Ако страната стартира да дискриминира мюсюлманската общественост, тя ще я отблъсне и по този начин ще улесни проникването на ислямистки трендове в страната. Правилният метод е у нас да има едно мощно мюсюлманско изповедание, което да реализира своето главно предопределение духовно да обгрижва вярващите мюсюлмани. Това значи, че би трябвало да има едно положително построено мюсюлманско обучение, построен Висш ислямски институт с положителни фрагменти, добре функциониращи междинни мюсюлмански учебни заведения, които сега са три – в Момчилград, Шумен и Русе. В това отношение страната би трябвало да помогне, без искания за обвързване с интервенция във вътрешните каузи на мюсюлманското изповедание. А в случай че някой тръгне да нарушава законите и да подхваща дейности, които могат да застрашат нашата сигурност, то има правоохранителна система и органи, които дават отговор за публичната и националната сигурност - ДАНС, Министерство на вътрешните работи, прокуратура и така нататък Не е работа на Закона за вероизповеданията да контролира тези неща.

А какво да кажем за опитите за геополитическо въздействие през църквите. Не става въпрос единствено за Турция, както ни удостоверява и напълно пресния образец с спора сред Вселенската патриаршия и Руската православна черква поради признаването на украинската черква.
Ние би трябвало да се научим да живеем в света, който неизбежно е отворен. Влияния в България ще има отвред и по всички линии – и по линия на православието, и по линия на католицизма, и по линия на исляма, на протестантството и така нататък Доколко те са рискови, аз не мога да кажа, само че би трябвало да се научим да живеем в действителностите. Ако ние изградим своята просветителна система, в случай че помогнем да имаме мощни вероизповедания, които да обгрижват своите паства, аз имам вяра, че тогова страната ще се защищити от неподходящи въздействия. Но не и посредством фрапантни ограничаващи ограничения в един закон за вероизповеданията, който нарушава правото на религиозна независимост.

По конституция църквата е отделена от страната. Защо тогава би трябвало страната да субсидира вероизповеданията?
Познати са и двата модела. Има съвременни страни, които обезпечават държавно финансиране на изповеданията, други – не. Това зависи от изискванията в тях, история, обичаи, преобладаващо изповедание и така нататък Важното е не дали страната подкрепя вероизповеданията, а като ги подкрепя да не им се набърква във вътрешния живот. Да не споделя – аз ти заплащам, ти ще правиш каквото аз ти кажа. Именно това ще наруши правилото на секуларизма.

Натрапва се още един въпрос – за какво толкоз настойчиво се стартират тези промени в закона в случай, че всички вероизповедания са срещу, специалистите също. Не е в стила на сегашната власт, даже от пиарска позиция не е добре.
Аз си го изяснявам със усилването на националпопулизма в политиката и на популистките настройки в обществото, което е готово да одобри лесна рецепта за избавяне от ислямизма. Това е обвързвано и с структурата на властта – от патриотите зависи стабилността на държавното управление и по тази причина по отношение на тях се вършат от ден на ден взаимни отстъпки, а точно техният план е изключително коренен. Но, в случай че в тази ситуация не се съобразят с този обединен отпор против предлаганите от тях промени, това ще бъде неточност, която може да докара до Конституционния съд, а и до каузи в Страсбург и Люксембург.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР