Телевизията влезе у нас в Русе преди 60 години
Доц. Добрил ХРИСТОВ, Русенски университет
“Гледането на телевизия” тогава беше огромно събитие в живото на всяко едно семейство. Телевизори имаха малко хора и в тях се събираха съседите им да гледат. Срещу кино “Москва” на витрината на един магазин за радио и телевизия имаше комплициран един работещ тв приемник и пред него вечер се трупаха хора с цел да гледат румънска телевизия, която беше тръгнала по-рано от българската. Тя се приемаше на втори канал от първи ефирен обсег, като за задачата се правеше огромна антена от покрити с олово бергманови тръби. Българската телевизия се приемаше от локална телевизионна кула южно от сегашната, в лозята на 7 канал, с по-малка антена, отново от бергманови тръби. И двата сигнала бяха доста слаби и постоянно изображението се състоеше главно от “снежинки”. Аз гледах за първи път телевизия на една Нова година в заседателната зала на Русенския университет (тогава ВИММЕСС), където настоящия професор Теодоси Тошков – тогава млад помощник беше пуснал новогодишната стратегия на Румънската телевизия. Заседателната зала беше препълнена от студенти. Телевизорът беше руски с размер на картината към А5.
Първото пробно предаване на Българската телевизия е било на 7.11.1959 година, от манифестацията за Великата октомврийска социалистическа гражданска война. Редовните излъчвания са почнали на 26. 12 през същата година. Преди това имаше пробни излъчвания от колектив под управлението на професора по физика Саздо Иванов към Висшия машинно-електротехнически институт – София. Тук в Русе се приемаше Румънската телевизия, която беше тръгнала по-рано от нашата.
“Опера” тогава бяха единствените български тв приемници, които се изработваха в цех “Климент Ворошилов” в София, по-късно във Велико Търново. Телевизорът беше лампов, с към 20 радиолампи, с трансформаторно зареждане (отопление 6,3 V). Трябваше му повече от 1 минута с цел да загрее. Екранът му е бил евентуално с към 31 см диагонал. Понеже в остарялата ни къща напрежението беше ниско (под 180 V), изображението беше неясно и свито. За оправяне се купуваше стабилизатор. Аз взех решение този проблем по различен метод: превключих тв приемникът на 150 V, а по-високото от тази стойност напрежение “убивах” с поредно включен реостат от реотан на котлон. За напрежението следяхме по размера на картината. Телевизорът имаше общо 12 копчета (потенциометри) за конфигурация: по три от двете страни и шест изпод.
Най-интересните излъчвания бяха “По света и у нас” и “Сънчо”. Първите “сериали” (с три – четири серии) бяха ГДР-ските “Храм на сатаната” и “Зеленото чудовище” с Jürgen Frohriep. Те имаха грамаден триумф и се наложи неведнъж да бъдат повтаряни. Други мечтани излъчвания бяха спортните. Особено ценени бяха ГДР-ските тв приемници с по-голям екран, например “Стадион”. За тях имаше авансово записване и се чакаше цяла нощ пред магазина. От руските тв приемници известни бяха “Рубин” и “Темп”.
“Гледането на телевизия” тогава беше огромно събитие в живото на всяко едно семейство. Телевизори имаха малко хора и в тях се събираха съседите им да гледат. Срещу кино “Москва” на витрината на един магазин за радио и телевизия имаше комплициран един работещ тв приемник и пред него вечер се трупаха хора с цел да гледат румънска телевизия, която беше тръгнала по-рано от българската. Тя се приемаше на втори канал от първи ефирен обсег, като за задачата се правеше огромна антена от покрити с олово бергманови тръби. Българската телевизия се приемаше от локална телевизионна кула южно от сегашната, в лозята на 7 канал, с по-малка антена, отново от бергманови тръби. И двата сигнала бяха доста слаби и постоянно изображението се състоеше главно от “снежинки”. Аз гледах за първи път телевизия на една Нова година в заседателната зала на Русенския университет (тогава ВИММЕСС), където настоящия професор Теодоси Тошков – тогава млад помощник беше пуснал новогодишната стратегия на Румънската телевизия. Заседателната зала беше препълнена от студенти. Телевизорът беше руски с размер на картината към А5.
Първото пробно предаване на Българската телевизия е било на 7.11.1959 година, от манифестацията за Великата октомврийска социалистическа гражданска война. Редовните излъчвания са почнали на 26. 12 през същата година. Преди това имаше пробни излъчвания от колектив под управлението на професора по физика Саздо Иванов към Висшия машинно-електротехнически институт – София. Тук в Русе се приемаше Румънската телевизия, която беше тръгнала по-рано от нашата.
“Опера” тогава бяха единствените български тв приемници, които се изработваха в цех “Климент Ворошилов” в София, по-късно във Велико Търново. Телевизорът беше лампов, с към 20 радиолампи, с трансформаторно зареждане (отопление 6,3 V). Трябваше му повече от 1 минута с цел да загрее. Екранът му е бил евентуално с към 31 см диагонал. Понеже в остарялата ни къща напрежението беше ниско (под 180 V), изображението беше неясно и свито. За оправяне се купуваше стабилизатор. Аз взех решение този проблем по различен метод: превключих тв приемникът на 150 V, а по-високото от тази стойност напрежение “убивах” с поредно включен реостат от реотан на котлон. За напрежението следяхме по размера на картината. Телевизорът имаше общо 12 копчета (потенциометри) за конфигурация: по три от двете страни и шест изпод.
Най-интересните излъчвания бяха “По света и у нас” и “Сънчо”. Първите “сериали” (с три – четири серии) бяха ГДР-ските “Храм на сатаната” и “Зеленото чудовище” с Jürgen Frohriep. Те имаха грамаден триумф и се наложи неведнъж да бъдат повтаряни. Други мечтани излъчвания бяха спортните. Особено ценени бяха ГДР-ските тв приемници с по-голям екран, например “Стадион”. За тях имаше авансово записване и се чакаше цяла нощ пред магазина. От руските тв приемници известни бяха “Рубин” и “Темп”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ