Българската икономика има спешна нужда от технологична модернизация
Доц. доктор Юлия Добрева – шеф на направление „ Икономика “ към ЛНПИ на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси показа българската тактика за нововъведения на конференция в Доха, Катар. Конференцията се състоя на 29 и 30 октомври и нейни съорганизатори бяха Катарския държавен университет и Центъра за проучвания на югоизточна Европа в Солун. Основен акцент в присъединяване на доцент Добрева бяха най-важните трендове в икономическото развиване на страната, положението на нововъведенията и вероятностите за тяхното развиване, изключително във връзка с директни задгранични вложения.
Кои са провокациите пред въвеждането на нововъведения в българските предприятия?
България се смята за най-скромният иноватор в Европейски Съюз. Данни на Евростат сочат, че ние сме на последно място по дял на нововъведенията като % от Брутният вътрешен продукт и това несъмнено рефлектира върху икономическите ни резултати. Липсата на ясна политика за поддръжка на нововъведенията в предстоящ интервал би могло да се окаже даже значително застрашаващо конкурентоспособността на стопанската система ни, а оттова да повлияе отрицателно и трайно върху имиджа ни в интернационален проект.
За отчитане на равнището на нововъведения най-надеждният знак е разноски за изследователска и развойна активност (т. нар. R&D), по който България доста изостава по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз. Разходите за R&D са извънредно значими по две аргументи – преди всичко те отразяват софтуерното развиване на страната и на второ ясно демонстрират поетите задължения за основаване на ново познание. В интервала 2011–2015 се следи доста нарастване в тези разноски и това значително се дължи на средствата, усвоявани по линия на европейските фондове. Това обаче противоречиво може да се смята за добър знак, а и по принцип разчитането единствено и само на средствата от европейския бюджет не би следвало да е съществена линия в капиталовата политика на страната, изключително във връзка с нововъведенията и софтуерното обновяване на предприятията, от които се чака по-голяма продуктивност, растеж на Брутният вътрешен продукт и като краен резултат по-високи приходи и стандарт на живот.
Кои са главните посоки и аспекти при създаването на иновационна тактика за интелигентна специализация в България за интервала 2014-2020?
Иновационната тактика за интелигентна специализация в България за интервала 2014-2020 се основава на два допълващи се метода. Първият е основаване на удобна среда за развиване на бизнеса посредством политики за понижаване на административните и правни спънки, както и пречките пред търговията, приватизацията и де-монополизацията. Другият значим метод е възстановяване на достъпа до финансиране, изключително за започващи компании, посредством използване на разнородни стратегии, чиято цел е да поддържат предприемачеството в процеса на решение на многото проблеми, пред които е изправено то.
Какви могат да бъдат спомагателните дейности за възстановяване на вложенията и предприемаческата активност в страната?
Изключително значимо е политиките ни в тази тенденция да са фокусирани върху вложения в браншове с добавена стойност за стопанската система ни и нейната конкурентоспособност, както и да се дефинират ясно тези предпочитани области, в които имаме късмет за процъфтяващо икономическо развиване както в районен по този начин и в интернационален проект. Българската стопанска система има незабавна потребност от софтуерна рационализация и смяна в бизнес модела на корпоративно ръководство. На първо място е належащо страната да приложи дейна интеграционна политика за директни задгранични вложения, както и да конкретизира ясни политики за нововъведения на секторно равнище.
Може ли да чакаме съответни резултати при изпълняването на тази тактика и в случай че да – в какви количествени резултати?
Можем да се надяваме на рационална държавна политика в идващия стратегически интервал. Особено значимо е да използваме оптимално опциите си през идващите 3 години, когато се чака да имаме постоянен растеж на Брутният вътрешен продукт в диапазона 3.5-3.7% и да заложим на повече вложения за R&D и нововъведения в предприятията, както и върху създаване на характерни политики в поддръжка на МСП и предприемачеството. Това е печелившата тактика, която може да ни подсигурява разпознаваем профил на страна с ясно обрисувани цели за икономическо развиване и визия за тяхното реализиране.
Какъв е опитът на Катар по линия на нововъведенията и предприемачеството?
За всички е известно, че Катар е една от най-богатите страни в света, нареждаща се на първите места по приход на глава от популацията и по показател на човешко развиване. Катарците разполагат с доста средства за вложения, само че към момента нямат ясно обрисувана тактика. По отношение на нововъведенията и предприемачеството те имат обезпечен финансов запас от Катарската банка за развиване, само че едвам тази година Катарският университет приема първите 100 студенти по предприемачество. С други думи, занапред в Катар ще се приготвят фрагменти за развиване на дребните и междинни предприятия и ще се обръща внимание и на предприемаческия бизнес, наред с този на корпорациите за рандеман на нефт и газ. Хубавото е, че катарците са доброжелателно настроени към взаимни вложения, т,нар, джойнт венчъри, и България би могла да се възползва от такива общи планове в кратковременен и дълготраен проект.
Кои са провокациите пред въвеждането на нововъведения в българските предприятия?
България се смята за най-скромният иноватор в Европейски Съюз. Данни на Евростат сочат, че ние сме на последно място по дял на нововъведенията като % от Брутният вътрешен продукт и това несъмнено рефлектира върху икономическите ни резултати. Липсата на ясна политика за поддръжка на нововъведенията в предстоящ интервал би могло да се окаже даже значително застрашаващо конкурентоспособността на стопанската система ни, а оттова да повлияе отрицателно и трайно върху имиджа ни в интернационален проект.
За отчитане на равнището на нововъведения най-надеждният знак е разноски за изследователска и развойна активност (т. нар. R&D), по който България доста изостава по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз. Разходите за R&D са извънредно значими по две аргументи – преди всичко те отразяват софтуерното развиване на страната и на второ ясно демонстрират поетите задължения за основаване на ново познание. В интервала 2011–2015 се следи доста нарастване в тези разноски и това значително се дължи на средствата, усвоявани по линия на европейските фондове. Това обаче противоречиво може да се смята за добър знак, а и по принцип разчитането единствено и само на средствата от европейския бюджет не би следвало да е съществена линия в капиталовата политика на страната, изключително във връзка с нововъведенията и софтуерното обновяване на предприятията, от които се чака по-голяма продуктивност, растеж на Брутният вътрешен продукт и като краен резултат по-високи приходи и стандарт на живот.
Кои са главните посоки и аспекти при създаването на иновационна тактика за интелигентна специализация в България за интервала 2014-2020?
Иновационната тактика за интелигентна специализация в България за интервала 2014-2020 се основава на два допълващи се метода. Първият е основаване на удобна среда за развиване на бизнеса посредством политики за понижаване на административните и правни спънки, както и пречките пред търговията, приватизацията и де-монополизацията. Другият значим метод е възстановяване на достъпа до финансиране, изключително за започващи компании, посредством използване на разнородни стратегии, чиято цел е да поддържат предприемачеството в процеса на решение на многото проблеми, пред които е изправено то.
Какви могат да бъдат спомагателните дейности за възстановяване на вложенията и предприемаческата активност в страната?
Изключително значимо е политиките ни в тази тенденция да са фокусирани върху вложения в браншове с добавена стойност за стопанската система ни и нейната конкурентоспособност, както и да се дефинират ясно тези предпочитани области, в които имаме късмет за процъфтяващо икономическо развиване както в районен по този начин и в интернационален проект. Българската стопанска система има незабавна потребност от софтуерна рационализация и смяна в бизнес модела на корпоративно ръководство. На първо място е належащо страната да приложи дейна интеграционна политика за директни задгранични вложения, както и да конкретизира ясни политики за нововъведения на секторно равнище.
Може ли да чакаме съответни резултати при изпълняването на тази тактика и в случай че да – в какви количествени резултати?
Можем да се надяваме на рационална държавна политика в идващия стратегически интервал. Особено значимо е да използваме оптимално опциите си през идващите 3 години, когато се чака да имаме постоянен растеж на Брутният вътрешен продукт в диапазона 3.5-3.7% и да заложим на повече вложения за R&D и нововъведения в предприятията, както и върху създаване на характерни политики в поддръжка на МСП и предприемачеството. Това е печелившата тактика, която може да ни подсигурява разпознаваем профил на страна с ясно обрисувани цели за икономическо развиване и визия за тяхното реализиране.
Какъв е опитът на Катар по линия на нововъведенията и предприемачеството?
За всички е известно, че Катар е една от най-богатите страни в света, нареждаща се на първите места по приход на глава от популацията и по показател на човешко развиване. Катарците разполагат с доста средства за вложения, само че към момента нямат ясно обрисувана тактика. По отношение на нововъведенията и предприемачеството те имат обезпечен финансов запас от Катарската банка за развиване, само че едвам тази година Катарският университет приема първите 100 студенти по предприемачество. С други думи, занапред в Катар ще се приготвят фрагменти за развиване на дребните и междинни предприятия и ще се обръща внимание и на предприемаческия бизнес, наред с този на корпорациите за рандеман на нефт и газ. Хубавото е, че катарците са доброжелателно настроени към взаимни вложения, т,нар, джойнт венчъри, и България би могла да се възползва от такива общи планове в кратковременен и дълготраен проект.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ