Борбата с детската престъпност в първите десетилетия на XX век
Доц. доктор Кристина Попова е учител в Югозападния университет в Благоевград
Още в 1897 година българският углавен закон преглежда децата (до 10 години) като малолетни и наказателно неотговорни и позволява относителна наказателна отговорност за децата сред 10 и 17 година, като планува понижени периоди на санкции. Съгласно член 42 от Наказателния закон, тези деца се слагат под контрол на родители, на настойници, или се настаняват в " някое възпиталище ". Това законово състояние обаче на процедура не се ползва и наказаните деца се изпращат дружно с другите нарушители в същите затвори.
Основните паники тогава са подбудени не толкоз от размерите на детската и юношеска престъпност, колкото точно от това, че наказаните малолетни са затваряни наред с възрастните. В пандиза те попадат в неподходяща за тяхното коригиране среда и са изложени на заплахата от принуждение и тормоз.
Началото
През 1906 година в Пловдив по самодейност на арбитър Тодор Мирков е основано първото сдружение за битка с детската престъпност. То съумява да отдели малолетните от градския затвор в обособени пространства, а по-късно със единодушието на Министерството на правораздаването, те са настанени в някогашната царска градина край река Марица. По-късно там се основава комплекс от учебно заведение, жилища за питомците, работилници и стопанство и се утвърждава стратегия за образование и образование.
Първите дружествени прояви в Пловдив, а по-късно – в София и Русе, са дело основно на съдии. Един от създателите на софийското сдружение - арбитър Генчо Ханджиев, си спомня, че подтикът към обособяване на малолетните пандизчии у него се породил при посещаване на Дупнишкия затвор към 1900 година, когато останал изумен от ужасяващите условия.
По време на Балканските войни и Първата международна война, както общата, по този начин и детската и младежка престъпност нарастват. Според статистиката наказаните деца и младежи са повече от два пъти повече, а след войната се задържа на към 5 500 годишно. Още през декември 1914 година, при разискването на бюджета на министерството на правораздаването за 1915 година, в ХVІІ Обикновено Народно заседание се слага въпросът за нуждата от държавни ограничения против детската престъпност и основаване на детски съдилища и патронати.
Генчо Ханджиев се обръща към необятен кръг жители, ангажирани с щедрост, за основаване на сдружение за битка против детската престъпност в София. В Управителния съвет на основаното в 1917 година сдружение за битка с детската престъпност и застъпничество на пандизчиите влизат доктор Ватев от Българския червен кръст (професор по педиатрия), Димитрана Иванова от Българския женски съюз, Екатерина Каравелова, представители на Св. Синод и евангелистки пастори. В сдружението се включват също писателят Тодор Г. Влайков, по-късно се причисляват адвокати, педагози, психолози и психиатри.
Дом на човечност
След дълги старания, през 1921 година сдружението съумява да се наложи да бъдат изведени от пандиза 25 малолетни и да бъдат настанени в Разсадника в Павлово. По предложение на писателя Стилиян Чилингиров новото възпитателно заведение получава името " Дом на човечност ". Дружеството стартира да събира средства за построяването на лична постройка за възпиталището със свое стопанство и работилници в Красно село, за които Софийска община дава необработен терен.
Отделянето от възрастните пандизчии дава опция да се изучат по-добре аргументите за престъпните прояви на " маловръстните ". От какви фамилии идват те? Какво ги е подтикнало към кражба, принуждение, машинация или друго закононарушение? Започват съответни наблюдения на детската престъпност и първите статистически систематизирания.
По това време нараства ползата към природата на престъпността. Кои фактори я пораждат? Социални ли са аргументите за незаконното държание – беднотия, неначетеност, обществена среда? Или има приемственост и " незаконен темперамент ", " родени нарушители ", наследствено влечение към проституция, обири или експанзия? Може би пък особеностите на самата юношеска и младежка възраст основават влечение към девиантно държание?
Широко известни стават проучванията на Чезаре Ламброзо по престъпна антропология от края на 19 век, които дават преднина на биологичната причинност на престъпността.
Български специалисти по тази тематика от първите десетилетия на 20 век се отнасят сериозно към този метод. Генчо Ханджиев издава поредност от известни книги, с които цели да провокира публично внимание към ориста на малолетните нарушители. Без напълно да отхвърля детерминистките тези на Ламброзо, Генчо Ханджиев акцентира на първо място обществената причинност на детската престъпност. За да избегне повърхностните систематизирания, той събира, проучва и разгласява десетки истории на питомците на " Дома на човечност ".
Разглеждайки ориста на двама млади крадци – семгодишно дете и 19 годишен студент, Генчо Ханджиев стига до извода, че когато липсва уместно образование, моралните недъзи се демонстрират основно в две форми, които той дефинира като " страст " и " нарцисизъм ". Ето за какво, споделя той, у подрастващите би трябвало да се развиват моралните качества – съчувствие, човечност, разсъдителност, податливост към мисловен и физически труд. Той упорства за основаване на патронаж за малолетните нарушители и приюти за извънредно бедните и изоставени скитащи деца. Чрез случаите на малолетните пандизчии Генчо Ханджиев обръща внимание и на още един значим претекст за нуждата от социална протекция – неведнъж показанията на децата пред следствието са дадени от комплициране и боязън, и нерядко в пандиза попадат по-малките, до момента в който същинските подбудители остават на независимост.
Изграждане на Дома на човечност
или ограждане на обществото от малолетните нарушители
Решението за построяването на възпитателния дом - " Дома на човечност " в Красно село за към 100-200 деца - момчета се взема на 1 октомври 1921 година За материалното подкрепяне на градежа Св. Синод взема решение да се пуснат дискоси в църквите за събиране на помощи. Евангелистки пастори също се включват в набирането на средства. Присъединяват се и съпруги на министри от ръководещия по това време аграрни кабинет. Тръгва и необятна акция за привличане на жители и учeници към идеята на градежа. Това става посредством продажбата на така наречен билети–тухли (билет на цената на една тухла), с което се заемат дамите от сдружението.
Основният камък на постройката на възпиталището е положен на 16 юли 1922 година Инициаторът Генчо Ханджиев, към този момент трансферирал 60 години, продължава да е моторът на градежа. В дневника си, оповестен в средата на 30-години, в детайли разказва всекидневните си старания, разтакавания по министерства, увъртания на длъжностни лица... Книгата му е извънредно удостоверение на епохата, в която публичните грижи са фактически дело на гражданската самодейност и поддръжка.
През годините, до момента в който се строи Домът, страната претърпява пожара в Народния спектакъл, Деветоюнския прелом, Септемврийските протести, Атентата в църквата Св. Неделя. Ханджиев отразява в дневника си събитията, раздрусали страната, само че всеки ден изминава дългия път до градежа, както и до настанените краткотрайно в Красно село питомци. Всекидневните старания му навяват нерадостни систематизирания за българските публични нрави, само че не го обезсърчават. " С огромно огорчение си отидох и съвсем обезверен останах. – написа той - по какъв начин е допустима такава незаинтересованост към публичната добродетел и щедрост. Убеждавам се лека бавно, че ние сме хора за приказки и етикеции, само че не и за работа... " И по-нататък: " Аз обичам децата – дребните грешници, тъй като са почтени – не знаят що правят....А хората, които би трябвало да им оказват помощ, ме ненавиждат, тъй като ги трежова за тези грешници, незнаяйки повода за тоя грех, а виждат единствено прегрешението - и без доста да му мислят, го назовават закононарушение ".
Делото му не е посрещнато еднопосочно. С напредъка на градежа се ускоряват страховете от бягства и произволи на питомците. Министерството на правораздаването упорства за три метра висока ограда, " с цел да не закачат питомците хорските дами и деца, които минават из пътя ". Прокурорска заповед подрежда никой да не се приближава до оградата на 4 метра. Изниква въпросът дали това няма да се трансформира във втори затвор...
През 1926 година най-накрая Домът на човечност е построен (и ограден), въпреки довършителните работи да не престават. Решава се Домът да бъде предаден на Министерството на правораздаването, като дружно с това с неговото управление и устройване продължава да се занимава Дружеството за битка с детската престъпност, а учителите се назначават от Просветното министерство. Генчо Ханджиев написа: " Да видя един път в класните стаи насядали по чиновете да учат, в работилниците и стопанството да работят дребните грешници, които в този момент гният из мрачните килии на пандизите. "
" Малките грешници ": питомците на Дома на човечност
В Дома на човещината се одобряват деца и юноши - момчета от 10 до 18 година – следствени или наказани. Ако при навършване на 18 година възраст, срокът на наказването им към момента не е изминал, те имат право да останат при положително държание, а не да отидат в пандиза.
Домът се оглавява от професионални педагози. Тук необразованите би трябвало да получат обикновено обучение, а всички питомци – да научат поминък. Професионалните умения се получават в три отдела – по земеделие, столаро-резбарство и дърводелство, а по-късно се прибавя и отдел по трикотаж. Дневният режим и образователната стратегия се разгласяват в докладите на Дружеството.
Питомците носят униформа, която показва техния промеждутъчен статут в изискванията на " надзиравана независимост ": през седмицата те са облечени със затворнически облекла, а в празничните дни - с училищен униформи. Свободното им време се управлява строго. Домът разполага с библиотека с значителен брой книги, само че четенето става под управлението на преподавател. Предвидено е време за беседи с външни лектори и лекторки, както и кинопрожекции. На обед и вечер пред питомците се чете молитва, настрана от това Домът се посещава от православни и протестантски духовници.
Учебната стратегия планува обособени часове за необразованите, занятия по общообразователни дисциплини (смятане, четене, гражданско обучение, писане, български език, отечествознание, нравоучение, геометрия, гимнастика, хигиена ) и в професионалните отдели. Всеки месец има литературни и музикални забави. Изграден е сценичен състав, който разучава и показва пиеса по неотдавна оповестената детска приказна повест на Елин Пелин " Ян Бибиян ". На годишни изложения се показват направените в часовете по процедура предмети: шкафове, кошери, огледала и други мебели и дърводелски произведения. След завършването някои питомци се настаняват на работа, а след това се основава и специфична надзорна работа.
" Домът на човечност " се стреми да бъде един от обединителните центрове за експертите по публични грижи и протекция на безнадзорните деца. Той се посещава от дейци на задгранични благотворителни организации: проф. Йосиф Шилович (председател на Югославския съюз за протекция на децата), лорд Ноел Бъкстон, Елена Ромничиано, някогашна председателка на секцията за протекция на детето при Обществото на народите и доста други.
Запазените статистически сведения за питомците на Дома на Човещина дават опция да се наблюдава динамичността на техния обществен генезис и тип на простъпката. Началните систематизирания, които показват обществения генезис и типа на закононарушенията, са направени въз основата на първите 468 малолетни питомци. Повечето от тях са попаднали пред съда за кражба: – 321; ликвидиране, опит или съучастие – 102; имитация, вилнеене рушвет – 27; обир – 7; обезчестяване – 11.
Според доклада кражбите са по-характерни за града и най-много за столицата, а побоищата и опитите за убийства – за селата. В доклада се прави опит да се изясни тази разлика: " Непрестанните разпри за подялба на парцели, понятията за ергенско достолепие, помагачеството, разпространяващият се алкохолизъм измежду селската юноша прочие, са елементарните мотиви за осъществяване на убийствата, побоищата и пострадванията в българското село. Материалните потребности в града, релативно по-слабият публичен и наставнически контрол, при цялостната липса на подобен и изключително съблазнителните зрелища и развлечения, довеждат до другата печална картина на детската поквареност и престъпност. "
През 1935 година със съдействието на основния прокурор към Върховния Касационен съд Владимир Аврамов, сдруженията за битка с детската престъпност в София, Пловдив и Русе се сплотяват в Съюз. През 1938 се основава помощна работа, която търси " морално застрашените деца ", а към нея се учредява съвещателна станция, ръководена от медико-педагогически комитет с присъединяване на доктор – психиатър. В началото на четиридесетте години е проведен и първият курс за женска полиция, една от основните задания на която е да търси безнадзорните деца. Със покровителство на дамите – членки на секцията на юристките при Дружеството на дамите с висше обучение се възнамерява построяването и на Дом за морално застрашени девойки, за което остарелият политик и общественик Рачо Петров подарява място край София.
" Детските съдилища "
След дълги старания на дружествената активност да се учреди обособен " Детски съд ", в края на 1942 година Народното събрание приема Закон за съдилищата за маловръстни, оповестен в Държавен вестник при започване на 1943 година Той планува основаването на обособени детски съдилища за децата до 17 години и специфични условия към съдиите в тях, както и към устройството на съответните правосъдни зали. Съдиите би трябвало да бъдат по опция освен уважавани адвокати, само че и татковци, и то по-възрастни от 35 години. Залите би трябвало да бъдат обзаведени по този начин, че да дават отговор на водещите възпитателни цели и да припомнят колкото се може по-малко на правосъдни зали. Законът планува назначението на правосъдни наставници за малолетните, които да се сортират измежду членовете на благотворителни сдружения, изключително от сдружения за застъпничество на малолетните. Законът включва и опцията за настаняване на малолетните в фамилии, като от тези приемни фамилии се изисква да показват доклад за държанието на детето един път в месеца.
Законът от 1943 година отразява господстващите педагогичен и правни възгледи в тази област по това време в България и е посрещнат от дейците на битката с детската престъпност като огромна крачка напред и като резултат от техните четвъртвековни старания. Дадено е преимущество на възпитателните ограничения пред наказателните и повече шансове за интеграция на малолетните правонарушители посредством образование, обучение и приемане на специалности.
Още в 1897 година българският углавен закон преглежда децата (до 10 години) като малолетни и наказателно неотговорни и позволява относителна наказателна отговорност за децата сред 10 и 17 година, като планува понижени периоди на санкции. Съгласно член 42 от Наказателния закон, тези деца се слагат под контрол на родители, на настойници, или се настаняват в " някое възпиталище ". Това законово състояние обаче на процедура не се ползва и наказаните деца се изпращат дружно с другите нарушители в същите затвори.
Основните паники тогава са подбудени не толкоз от размерите на детската и юношеска престъпност, колкото точно от това, че наказаните малолетни са затваряни наред с възрастните. В пандиза те попадат в неподходяща за тяхното коригиране среда и са изложени на заплахата от принуждение и тормоз.
Началото
През 1906 година в Пловдив по самодейност на арбитър Тодор Мирков е основано първото сдружение за битка с детската престъпност. То съумява да отдели малолетните от градския затвор в обособени пространства, а по-късно със единодушието на Министерството на правораздаването, те са настанени в някогашната царска градина край река Марица. По-късно там се основава комплекс от учебно заведение, жилища за питомците, работилници и стопанство и се утвърждава стратегия за образование и образование.
Първите дружествени прояви в Пловдив, а по-късно – в София и Русе, са дело основно на съдии. Един от създателите на софийското сдружение - арбитър Генчо Ханджиев, си спомня, че подтикът към обособяване на малолетните пандизчии у него се породил при посещаване на Дупнишкия затвор към 1900 година, когато останал изумен от ужасяващите условия.
По време на Балканските войни и Първата международна война, както общата, по този начин и детската и младежка престъпност нарастват. Според статистиката наказаните деца и младежи са повече от два пъти повече, а след войната се задържа на към 5 500 годишно. Още през декември 1914 година, при разискването на бюджета на министерството на правораздаването за 1915 година, в ХVІІ Обикновено Народно заседание се слага въпросът за нуждата от държавни ограничения против детската престъпност и основаване на детски съдилища и патронати.
Генчо Ханджиев се обръща към необятен кръг жители, ангажирани с щедрост, за основаване на сдружение за битка против детската престъпност в София. В Управителния съвет на основаното в 1917 година сдружение за битка с детската престъпност и застъпничество на пандизчиите влизат доктор Ватев от Българския червен кръст (професор по педиатрия), Димитрана Иванова от Българския женски съюз, Екатерина Каравелова, представители на Св. Синод и евангелистки пастори. В сдружението се включват също писателят Тодор Г. Влайков, по-късно се причисляват адвокати, педагози, психолози и психиатри.
Дом на човечност
След дълги старания, през 1921 година сдружението съумява да се наложи да бъдат изведени от пандиза 25 малолетни и да бъдат настанени в Разсадника в Павлово. По предложение на писателя Стилиян Чилингиров новото възпитателно заведение получава името " Дом на човечност ". Дружеството стартира да събира средства за построяването на лична постройка за възпиталището със свое стопанство и работилници в Красно село, за които Софийска община дава необработен терен.
Отделянето от възрастните пандизчии дава опция да се изучат по-добре аргументите за престъпните прояви на " маловръстните ". От какви фамилии идват те? Какво ги е подтикнало към кражба, принуждение, машинация или друго закононарушение? Започват съответни наблюдения на детската престъпност и първите статистически систематизирания.
По това време нараства ползата към природата на престъпността. Кои фактори я пораждат? Социални ли са аргументите за незаконното държание – беднотия, неначетеност, обществена среда? Или има приемственост и " незаконен темперамент ", " родени нарушители ", наследствено влечение към проституция, обири или експанзия? Може би пък особеностите на самата юношеска и младежка възраст основават влечение към девиантно държание?
Широко известни стават проучванията на Чезаре Ламброзо по престъпна антропология от края на 19 век, които дават преднина на биологичната причинност на престъпността.
Български специалисти по тази тематика от първите десетилетия на 20 век се отнасят сериозно към този метод. Генчо Ханджиев издава поредност от известни книги, с които цели да провокира публично внимание към ориста на малолетните нарушители. Без напълно да отхвърля детерминистките тези на Ламброзо, Генчо Ханджиев акцентира на първо място обществената причинност на детската престъпност. За да избегне повърхностните систематизирания, той събира, проучва и разгласява десетки истории на питомците на " Дома на човечност ".
Разглеждайки ориста на двама млади крадци – семгодишно дете и 19 годишен студент, Генчо Ханджиев стига до извода, че когато липсва уместно образование, моралните недъзи се демонстрират основно в две форми, които той дефинира като " страст " и " нарцисизъм ". Ето за какво, споделя той, у подрастващите би трябвало да се развиват моралните качества – съчувствие, човечност, разсъдителност, податливост към мисловен и физически труд. Той упорства за основаване на патронаж за малолетните нарушители и приюти за извънредно бедните и изоставени скитащи деца. Чрез случаите на малолетните пандизчии Генчо Ханджиев обръща внимание и на още един значим претекст за нуждата от социална протекция – неведнъж показанията на децата пред следствието са дадени от комплициране и боязън, и нерядко в пандиза попадат по-малките, до момента в който същинските подбудители остават на независимост.
Изграждане на Дома на човечност
или ограждане на обществото от малолетните нарушители
Решението за построяването на възпитателния дом - " Дома на човечност " в Красно село за към 100-200 деца - момчета се взема на 1 октомври 1921 година За материалното подкрепяне на градежа Св. Синод взема решение да се пуснат дискоси в църквите за събиране на помощи. Евангелистки пастори също се включват в набирането на средства. Присъединяват се и съпруги на министри от ръководещия по това време аграрни кабинет. Тръгва и необятна акция за привличане на жители и учeници към идеята на градежа. Това става посредством продажбата на така наречен билети–тухли (билет на цената на една тухла), с което се заемат дамите от сдружението.
Основният камък на постройката на възпиталището е положен на 16 юли 1922 година Инициаторът Генчо Ханджиев, към този момент трансферирал 60 години, продължава да е моторът на градежа. В дневника си, оповестен в средата на 30-години, в детайли разказва всекидневните си старания, разтакавания по министерства, увъртания на длъжностни лица... Книгата му е извънредно удостоверение на епохата, в която публичните грижи са фактически дело на гражданската самодейност и поддръжка.
През годините, до момента в който се строи Домът, страната претърпява пожара в Народния спектакъл, Деветоюнския прелом, Септемврийските протести, Атентата в църквата Св. Неделя. Ханджиев отразява в дневника си събитията, раздрусали страната, само че всеки ден изминава дългия път до градежа, както и до настанените краткотрайно в Красно село питомци. Всекидневните старания му навяват нерадостни систематизирания за българските публични нрави, само че не го обезсърчават. " С огромно огорчение си отидох и съвсем обезверен останах. – написа той - по какъв начин е допустима такава незаинтересованост към публичната добродетел и щедрост. Убеждавам се лека бавно, че ние сме хора за приказки и етикеции, само че не и за работа... " И по-нататък: " Аз обичам децата – дребните грешници, тъй като са почтени – не знаят що правят....А хората, които би трябвало да им оказват помощ, ме ненавиждат, тъй като ги трежова за тези грешници, незнаяйки повода за тоя грех, а виждат единствено прегрешението - и без доста да му мислят, го назовават закононарушение ".
Делото му не е посрещнато еднопосочно. С напредъка на градежа се ускоряват страховете от бягства и произволи на питомците. Министерството на правораздаването упорства за три метра висока ограда, " с цел да не закачат питомците хорските дами и деца, които минават из пътя ". Прокурорска заповед подрежда никой да не се приближава до оградата на 4 метра. Изниква въпросът дали това няма да се трансформира във втори затвор...
През 1926 година най-накрая Домът на човечност е построен (и ограден), въпреки довършителните работи да не престават. Решава се Домът да бъде предаден на Министерството на правораздаването, като дружно с това с неговото управление и устройване продължава да се занимава Дружеството за битка с детската престъпност, а учителите се назначават от Просветното министерство. Генчо Ханджиев написа: " Да видя един път в класните стаи насядали по чиновете да учат, в работилниците и стопанството да работят дребните грешници, които в този момент гният из мрачните килии на пандизите. "
" Малките грешници ": питомците на Дома на човечност
В Дома на човещината се одобряват деца и юноши - момчета от 10 до 18 година – следствени или наказани. Ако при навършване на 18 година възраст, срокът на наказването им към момента не е изминал, те имат право да останат при положително държание, а не да отидат в пандиза.
Домът се оглавява от професионални педагози. Тук необразованите би трябвало да получат обикновено обучение, а всички питомци – да научат поминък. Професионалните умения се получават в три отдела – по земеделие, столаро-резбарство и дърводелство, а по-късно се прибавя и отдел по трикотаж. Дневният режим и образователната стратегия се разгласяват в докладите на Дружеството.
Питомците носят униформа, която показва техния промеждутъчен статут в изискванията на " надзиравана независимост ": през седмицата те са облечени със затворнически облекла, а в празничните дни - с училищен униформи. Свободното им време се управлява строго. Домът разполага с библиотека с значителен брой книги, само че четенето става под управлението на преподавател. Предвидено е време за беседи с външни лектори и лекторки, както и кинопрожекции. На обед и вечер пред питомците се чете молитва, настрана от това Домът се посещава от православни и протестантски духовници.
Учебната стратегия планува обособени часове за необразованите, занятия по общообразователни дисциплини (смятане, четене, гражданско обучение, писане, български език, отечествознание, нравоучение, геометрия, гимнастика, хигиена ) и в професионалните отдели. Всеки месец има литературни и музикални забави. Изграден е сценичен състав, който разучава и показва пиеса по неотдавна оповестената детска приказна повест на Елин Пелин " Ян Бибиян ". На годишни изложения се показват направените в часовете по процедура предмети: шкафове, кошери, огледала и други мебели и дърводелски произведения. След завършването някои питомци се настаняват на работа, а след това се основава и специфична надзорна работа.
" Домът на човечност " се стреми да бъде един от обединителните центрове за експертите по публични грижи и протекция на безнадзорните деца. Той се посещава от дейци на задгранични благотворителни организации: проф. Йосиф Шилович (председател на Югославския съюз за протекция на децата), лорд Ноел Бъкстон, Елена Ромничиано, някогашна председателка на секцията за протекция на детето при Обществото на народите и доста други.
Запазените статистически сведения за питомците на Дома на Човещина дават опция да се наблюдава динамичността на техния обществен генезис и тип на простъпката. Началните систематизирания, които показват обществения генезис и типа на закононарушенията, са направени въз основата на първите 468 малолетни питомци. Повечето от тях са попаднали пред съда за кражба: – 321; ликвидиране, опит или съучастие – 102; имитация, вилнеене рушвет – 27; обир – 7; обезчестяване – 11.
Според доклада кражбите са по-характерни за града и най-много за столицата, а побоищата и опитите за убийства – за селата. В доклада се прави опит да се изясни тази разлика: " Непрестанните разпри за подялба на парцели, понятията за ергенско достолепие, помагачеството, разпространяващият се алкохолизъм измежду селската юноша прочие, са елементарните мотиви за осъществяване на убийствата, побоищата и пострадванията в българското село. Материалните потребности в града, релативно по-слабият публичен и наставнически контрол, при цялостната липса на подобен и изключително съблазнителните зрелища и развлечения, довеждат до другата печална картина на детската поквареност и престъпност. "
През 1935 година със съдействието на основния прокурор към Върховния Касационен съд Владимир Аврамов, сдруженията за битка с детската престъпност в София, Пловдив и Русе се сплотяват в Съюз. През 1938 се основава помощна работа, която търси " морално застрашените деца ", а към нея се учредява съвещателна станция, ръководена от медико-педагогически комитет с присъединяване на доктор – психиатър. В началото на четиридесетте години е проведен и първият курс за женска полиция, една от основните задания на която е да търси безнадзорните деца. Със покровителство на дамите – членки на секцията на юристките при Дружеството на дамите с висше обучение се възнамерява построяването и на Дом за морално застрашени девойки, за което остарелият политик и общественик Рачо Петров подарява място край София.
" Детските съдилища "
След дълги старания на дружествената активност да се учреди обособен " Детски съд ", в края на 1942 година Народното събрание приема Закон за съдилищата за маловръстни, оповестен в Държавен вестник при започване на 1943 година Той планува основаването на обособени детски съдилища за децата до 17 години и специфични условия към съдиите в тях, както и към устройството на съответните правосъдни зали. Съдиите би трябвало да бъдат по опция освен уважавани адвокати, само че и татковци, и то по-възрастни от 35 години. Залите би трябвало да бъдат обзаведени по този начин, че да дават отговор на водещите възпитателни цели и да припомнят колкото се може по-малко на правосъдни зали. Законът планува назначението на правосъдни наставници за малолетните, които да се сортират измежду членовете на благотворителни сдружения, изключително от сдружения за застъпничество на малолетните. Законът включва и опцията за настаняване на малолетните в фамилии, като от тези приемни фамилии се изисква да показват доклад за държанието на детето един път в месеца.
Законът от 1943 година отразява господстващите педагогичен и правни възгледи в тази област по това време в България и е посрещнат от дейците на битката с детската престъпност като огромна крачка напред и като резултат от техните четвъртвековни старания. Дадено е преимущество на възпитателните ограничения пред наказателните и повече шансове за интеграция на малолетните правонарушители посредством образование, обучение и приемане на специалности.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ