Д-р Калин Димитров: Открихме кораб като на Одисей
Доц. доктор Калин Димитров е археолог и шеф на Центъра по подводна археология в Созопол. От 2015 до 2017 година е взел участие в най-мащабния археологически план " Black sea map ". В него български екип от археолози и водолази вземат участие с американския подводен отбор на доктор Джон Адамс за търсене на остатъци на потънали кораби по българското крайбрежие. В края на предходната година той получи годишната премия за подводна археология „ Съкровищата на България ", която се дава от Стандарт нюз.
Голяма част от живота на столичанина доктор Калин Димитров минава в Созопол. „ Отговаряме за подводното културно завещание в нашата акватория на Черно море, както и по река Дунав. Това значи проучване освен на потънали кораби, само че и на праисторически селища в наши води ", изяснява доктор Димитров. Възможно ли е да се откри непокътнат транспортен съд в сладководния Дунав? „ Не единствено че е допустимо, само че
даже знаем къде има такива остатъци.
Още не сме намерили време да ги изследваме ", споделя шефът на центъра за подводна археология.
Той напомня, че преди време немски археолози откриха остатъци от римски патрулен транспортен съд на река Рейн. С такива съдове империята е пазила водните си граници от варварите. Сканираните дървени елементи послужиха за основа за основаването на имитация на този съд от времето на първите императори. Сега корабът с весла, зад които са гребали римски бойци, е една от огромните атракции по Рейн. На българското крайбрежие на Дунава при започване на 90-те години при намаляване на равнището са се посочили остатъци от същия интервал. „ Ще пристигна време и ще ги изследваме ", дава обещание доктор Димитров.
Сладката вода не унищожава ли по-бързо дървото, от което са построени корабите? И сладката, и солената вода го резервират доста по-добре, в сравнение с, в случай че то е на сушата. Причината не е единствено в това, че дървото не е в кислородна среда. Под вода температурните съмнения са доста по-малки. Освен това различен тип микроорганизми нападат материала.
„ Черно море е най-големият подводен музей в света. Причината е плътният пласт сероводород, който прави водата под 150 метра отровна за живот. В него има
най-дългата хронологична поредност от потънали кораби в света ",
споделя доктор Калин Димитров. Интересното е, че единственият воден басейн, сходен на нашето море, е Балтийско море. Там също има пласт сероводород. То също има дребна връзка с Атлантическия океан и доста огромен приток на сладка вода. За разлика от Черно море, там може да се открият единствено кораби от епохата на викингите и на северногерманската ханза. Там няма никаква древност и ранно средновековие. В същото време при нас може да се намерят кораби още от времето на аргонавтите и даже от минойската цивилизация. „ Чисто биологически Балтийско море е доста близо до нашето Черно море ”, акцентира археологът.
Екипът на доктор Димитров попадна на най-стария откриван до момента древногръцки транспортен съд южно от Варна. И пресата по света небрежно го назова „ кораба на Одисей ", въпреки той да е от V век преди новата епоха. Запазен е по идеален метод, като на дъното леко е легнал на едни ръб. Той е на дълбочина 2021 метра и е дълъг 18 метра. Палубата и задната площадка, където са били греблата за ръководство, са в чудесно положение. Британските вестници бомбастично оповестиха през 2016-а, че „ корабът на Одисей лежи на дъното на Черно море ".
Тогава доктор Димитров посочи тактично на британците, че плавателният съд е кръстен от учените по този начин не тъй като Одисей е бил на него, а тъй като наподобява като структура на морския съд, изобразен на една известна гръцка ваза. Тя пък краси витрината на Британския музей и демонстрира мита за Одисей, който минава край острова на сирените.
Д-р Димитров е срещу това да подвигаме на повърхността потънали кораби, без значение какъв брой добре са непокътнати. Макар откритите към този момент над 60 плавателни съда да са в доста положително положение,
не е удачно да се вадят.
„ Трябва да им се обезпечи някаква среда за опазването, което се оказва извънредно скъпо и комплицирано начинание. Шведите го направиха с изваждането на обичания транспортен съд на крал Густав II Адолф „ Васа ", направиха от останките знаменит музей за туристи и не престават да се борят за консервацията му. Това продължава към този момент 60 години$, напомня доктор Димитров.
Според него на този стадий изваждането на кораби е безразсъдно. Вместо това за 3 години българските и американските подводни археолози сканират със особено съоръжение всеки потопен „ корабокрушенец ". Правят това с подводни кораби с дистанционно управление като част от плана " Black sea map ". Щракат серия фотоси с извънредно висока резолюция, от които се създават 3D модели.
Къде е потопът
Изследванията по плана „ Black sea map " демонстрират, че в древността морето ни е било със 110 метра по плитко от в този момент. То се е пълнило постепенно, евентуално от огромни сладководни реки. Няма данни, които да приказват за пагубното му надигане, както твърдеше преди години откривателят на „ Титаник " доктор Боб Балард. Има следи от две огромни вулканични изригвания. Едното е от преди 22 500 години, а другото - от преди 3500 години. Второто е провокирало срутва на минойската цивилизация.
Как екипът на проф. Адамс идва у нас
Първоначалната концепция на американците е да търсят кораби по турското крайбрежие на Черно море. Там те се сблъскали с огромна администрация и човек от екипа подметнал: " Като не става тук, за какво не опитаме в България? ".
В този миг оказал помощ българският археолог от университета Кънектикът Крум Бъчваров. Той взел участие в наша подводна експедиция преди 15 години и обяснил на проф. Адамс малко по малко какво би трябвало да направи, с цел да получи позволение от нашите управляващи. Сега в българската акватория са известни сред 60 и 70 потънали кораба. Някои от тях са открити по време на изследванията за тръбата на газопровода „ Южен поток ".
Голяма част от живота на столичанина доктор Калин Димитров минава в Созопол. „ Отговаряме за подводното културно завещание в нашата акватория на Черно море, както и по река Дунав. Това значи проучване освен на потънали кораби, само че и на праисторически селища в наши води ", изяснява доктор Димитров. Възможно ли е да се откри непокътнат транспортен съд в сладководния Дунав? „ Не единствено че е допустимо, само че
даже знаем къде има такива остатъци.
Още не сме намерили време да ги изследваме ", споделя шефът на центъра за подводна археология.
Той напомня, че преди време немски археолози откриха остатъци от римски патрулен транспортен съд на река Рейн. С такива съдове империята е пазила водните си граници от варварите. Сканираните дървени елементи послужиха за основа за основаването на имитация на този съд от времето на първите императори. Сега корабът с весла, зад които са гребали римски бойци, е една от огромните атракции по Рейн. На българското крайбрежие на Дунава при започване на 90-те години при намаляване на равнището са се посочили остатъци от същия интервал. „ Ще пристигна време и ще ги изследваме ", дава обещание доктор Димитров.
Сладката вода не унищожава ли по-бързо дървото, от което са построени корабите? И сладката, и солената вода го резервират доста по-добре, в сравнение с, в случай че то е на сушата. Причината не е единствено в това, че дървото не е в кислородна среда. Под вода температурните съмнения са доста по-малки. Освен това различен тип микроорганизми нападат материала.
„ Черно море е най-големият подводен музей в света. Причината е плътният пласт сероводород, който прави водата под 150 метра отровна за живот. В него има
най-дългата хронологична поредност от потънали кораби в света ",
споделя доктор Калин Димитров. Интересното е, че единственият воден басейн, сходен на нашето море, е Балтийско море. Там също има пласт сероводород. То също има дребна връзка с Атлантическия океан и доста огромен приток на сладка вода. За разлика от Черно море, там може да се открият единствено кораби от епохата на викингите и на северногерманската ханза. Там няма никаква древност и ранно средновековие. В същото време при нас може да се намерят кораби още от времето на аргонавтите и даже от минойската цивилизация. „ Чисто биологически Балтийско море е доста близо до нашето Черно море ”, акцентира археологът.
Екипът на доктор Димитров попадна на най-стария откриван до момента древногръцки транспортен съд южно от Варна. И пресата по света небрежно го назова „ кораба на Одисей ", въпреки той да е от V век преди новата епоха. Запазен е по идеален метод, като на дъното леко е легнал на едни ръб. Той е на дълбочина 2021 метра и е дълъг 18 метра. Палубата и задната площадка, където са били греблата за ръководство, са в чудесно положение. Британските вестници бомбастично оповестиха през 2016-а, че „ корабът на Одисей лежи на дъното на Черно море ".
Тогава доктор Димитров посочи тактично на британците, че плавателният съд е кръстен от учените по този начин не тъй като Одисей е бил на него, а тъй като наподобява като структура на морския съд, изобразен на една известна гръцка ваза. Тя пък краси витрината на Британския музей и демонстрира мита за Одисей, който минава край острова на сирените.
Д-р Димитров е срещу това да подвигаме на повърхността потънали кораби, без значение какъв брой добре са непокътнати. Макар откритите към този момент над 60 плавателни съда да са в доста положително положение,
не е удачно да се вадят.
„ Трябва да им се обезпечи някаква среда за опазването, което се оказва извънредно скъпо и комплицирано начинание. Шведите го направиха с изваждането на обичания транспортен съд на крал Густав II Адолф „ Васа ", направиха от останките знаменит музей за туристи и не престават да се борят за консервацията му. Това продължава към този момент 60 години$, напомня доктор Димитров.
Според него на този стадий изваждането на кораби е безразсъдно. Вместо това за 3 години българските и американските подводни археолози сканират със особено съоръжение всеки потопен „ корабокрушенец ". Правят това с подводни кораби с дистанционно управление като част от плана " Black sea map ". Щракат серия фотоси с извънредно висока резолюция, от които се създават 3D модели.
Къде е потопът
Изследванията по плана „ Black sea map " демонстрират, че в древността морето ни е било със 110 метра по плитко от в този момент. То се е пълнило постепенно, евентуално от огромни сладководни реки. Няма данни, които да приказват за пагубното му надигане, както твърдеше преди години откривателят на „ Титаник " доктор Боб Балард. Има следи от две огромни вулканични изригвания. Едното е от преди 22 500 години, а другото - от преди 3500 години. Второто е провокирало срутва на минойската цивилизация.
Как екипът на проф. Адамс идва у нас
Първоначалната концепция на американците е да търсят кораби по турското крайбрежие на Черно море. Там те се сблъскали с огромна администрация и човек от екипа подметнал: " Като не става тук, за какво не опитаме в България? ".
В този миг оказал помощ българският археолог от университета Кънектикът Крум Бъчваров. Той взел участие в наша подводна експедиция преди 15 години и обяснил на проф. Адамс малко по малко какво би трябвало да направи, с цел да получи позволение от нашите управляващи. Сега в българската акватория са известни сред 60 и 70 потънали кораба. Някои от тях са открити по време на изследванията за тръбата на газопровода „ Южен поток ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ