Пловдив е локомотивът на туризма през 2019 г.
Доц. доктор инж. Румен Драганов е член на контролния съвет на Националния ръб по туризъм. В сферата на туризма работи повече от 30 години. Във времето обратно е бил ръководител на Комисията по туризъм към Министерски съвет и заместник-министър в Министерството на търговията и туризма през 1997 година Той беше един от създателите на Българската асоциация на туристическите организации, член бе на Българската асоциация за различен туризъм, ръководител на Съвета по туризъм в София. Преподавател в няколко висши учебни заведения.
Важен стадий от трудовата му биография е оглавяването на Института за разбори и оценки в туризма.
- Доц. Драганов, на какъв стопански резултат от семейството на Пловдив като европейска столица на културата да се надяваме?
- Смисълът на Пловдив Европейска столица на културата е да се разпространява дестинацията в България, Европа и света и това да генерира повече туристи, вложения и интерес към региона. Пловдив е локомотив за туризма през 2019 година за цяла България. Ние, като българи, сме уверени в качествата, които градът има като културна дестинация.
- Какво още можем да създадем в маркетинга и рекламата на събитията?
- Винаги има какво още да се направи. Но това не би трябвало да ни отклонява от пътя, който сме избрали да извървим. Аз по тази причина и не се включих в мненията за и срещу откриването на въпросната Вавилонска кула. Единственото, което направих, е да поздравя Пловдив и да пожелая триумф.
Понякога наподобява, че каквото и деяние да създадем в региона на културата, то е противоречиво. Ако съберете 10 души, ще чуете 10 разнообразни отзиви. И това е благосъстоянието на разнообразието. Не е въпросът кое мнение ще изберем, а да придобием опит и познание, с цел да може Пловдив да излезе по-силен в края на годината. И аз съм уверен, че това ще се случи. Тъй като даже разногласията, които се водят сред културните среди, са ориентирани към намирането на разнообразни пътища. Сигурен съм, че в този развой създателите на Пловдив също ще поправят някои свои визии. Аз имам вяра, че рецензиите са градивни и оставят някаква следа. Зная, че първата реакция на този, който е подложен на критика, е да отхвърля и да отхвърля, само че когато вечер си легне и премисли, нещата наподобяват по различен метод.
- Какво би трябвало да се случи, с цел да спрат българите да вървят на море в Гърция и да си оставят парите по родното Черноморие?
- Няма по какъв начин да ги спрем. Било е допустимо в други времена, в случай че си спомняте, само че в този момент - не. Нека да приемем, че Гърция е част от Европейския съюз и ние като европейци припознаваме тази дестинация като наша. Нямам поради, че тази или онази част е българска, тъй като това води до шовинизъм и противоположен резултат. Но забележете, като отидем в Гърция и влезем в ресторант, нас ни обслужват български сервитьори и на доста места част от вложенията са български. В същото време би трябвало да си дадем сметка, че в Гърция за туризъм годишно отиват 650 000 българи, а настрана от тях имаме още 400 000 души, които отпътуват, с цел да работят там. Другата цифра е доста показателна - над 5 милиона българи почиват на българското Черноморие - 10 пъти повече от нашите по Бяло море.
Статистиката сочи, че всеки, който отива лятото на море в Гърция, през годината почива най-малко два пъти в България. Движението на българите стана доста динамично и виждаме, че за предходната година всеки от тези дейни българи е пътувал приблизително към 5,4 пъти. А интензивно пътуващите наброяват 3.7 милиона, нормално това е работещото население и техните фамилии. Това се вижда всеки уикенд, когато междинната натовареност на автомагистралите е 150 000 пътувания. А когато става въпрос за огромни празници, имаме пътувания, които надвишават 280 000. Това се отразява на цялата картина. Миналата година сме имали над 18.5 милиона пътувания на българи в България. И най-после, съгласете се, че пътуванията зад граница въздействат и на нашата стопанска система, тъй като туристите наливат по пътя бензин, хранят се по заведенията за хранене, пазарят в магазините и така нататък
- Как ще се реши казусът с неналичието на фрагменти в туризма? Вариант ли е да внасяме работна ръка извън?
Вносът на работна ръка не е решение на казуса.
Сами си направете сметка - 6350 са служащите от чужбина, а 326 000 са нашите, заети в туризма. На последната огромна среща на Националния ръб по туризъм обсъждахме тъкмо връзката сред образованието и туризма. Трябва да се основат нови правила във връзка с ученическите и студентските стажове и практики в туристическата промишленост. Браншът пък би трябвало да е квалифициран с наставници, с ментори, които да поемат младежите и да ги ориентират и направляват с съответни условия за съответното място.
- Това обаче ще се случи всеобщо най-рано след 4 години, когато приключи първият випуск по тази специфична просветителна система.
- Не бих споделил, че в този момент имаме толкоз огромен проблем с фрагментите, какъвто бихме имали, в случай че не вземем ограничения. Разбира се, има го и другото - туризмът се развива с бурни темпове, навлизат роботи, които могат да превеждат и от китайски, в случай че се наложи, които могат да сервират. Умни машини могат да сменят хотелските чаршафи чрез технология, която се основава на елементарна макара. Виждате какъв брой доста автомати и за питиета, и за хранителни артикули има, кухните и пералните стопанства към този момент са оборудвани свръх софтуерно и са изцяло автоматизирани. Имаме хотели-комбайни, в които самообслужването е на доста високо равнище. И в България стартират да навлизат така наречен " умни хотели ", в които сами си резервирате място за нощувка, сами се чекирате с кредитната си карта. Но макар модернизирането на сектора туризмът си остава един от секторите, в които живият човек играе огромна роля.
Другата крачка, която би трябвало да извърви браншът, е нарастване на заплатите. Ако не реализираме междинна заплата от 1400 евро с небосвод 2026-2028 година, ще изостанем ужасно доста. Защото нашите фрагменти ще продължат да бъдат пазарувани от Гърция, Кипър, Германия, Англия, северните страни. Това е пътят, по който би трябвало да вървим - не да се заплаща " под масата ", да се икономисва от първа заплата, тъй като служащият можел нещо да счупи, не да се икономисва от последна заплата, тъй като, видиш ли, шефът не бил удовлетворен от личния състав си. Всичко това уронва положителното име на българския бизнес и би трябвало да се спре.
- Разкажете повече за " умните " хотели.
- Това са тези обекти, които вкарват цифровите технологии, блокчейна. Представете си вие с мобилното устройство, което ви е в джоба, отивате в хотела и се чекирате. Получавате криптиран код, който потвърждава вашата резервация и осъщественото заплащане. В хотел в курорта " Свети Константин и Елена " да вземем за пример работят по този метод - получавате една гривна, която отразява сметката при прекосяването в разнообразни зони на хотела. Можете да консумирате храна и услуги на всички места в комплекса и когато си тръгвате, дължимата сума към този момент е дебитирана. Картата автоматизирано ви отваря вратата, а когато се отвори вратата на съблекалнята да вземем за пример, автоматизирано се отваря и вратата на вашето шкафче. По всичко проличава, че хотелите от спа и медикъл бранша първи ще вкарат у нас тази система от блокчейни, която е водеща в света. Нещо повече, концепцията е с така наречен " частно разплащателно средство ", със същия код, излизайки от хотела, да можете да платите таксито, сметката в магазина или ресторанта на територията на комплекса. Всичко това ще даде опция на този, който ви е довел - туроператор или хотелиер, да получи своя % за напъните си.
Помните ли талоните на Балкантурист през 1969 година? Тяхната цел беше да понижат недоволните туристи, които идваха на цялостен интернат /на което в този момент му споделяме олинклузив/. Тогава всеки гледаше в чинията на другия и непрестанно се разясняваше: " В нашия хотел яденето е великолепно ", " А в нашия пък за нищо не става ". А ние тогава на всички места сервирахме едно и също - шницел " Балкантурист " примерно. И когато бяха въведени тези талони, напрежението незабавно спадна, тъй като всеки можеше да влезе в който ресторант желае и да откри, че шницелът е еднакъв. Започва да се пържи в 2 часа следобяд и в случай че би трябвало да е по милански, му се поставят макарони, а в случай че би трябвало да е " Балкантурист ", му се прибавят грах и ориз.
Искаме или не желаеме, тази система ще навлезе в бранша.
- Това несъмнено е огромна промяна, само че по кое време би могла да се случи?
-Туризмът в действителност се нуждае от тази промяна. И считам, че доста скоро ще се случи. До 2022 година вие ще плащате всичко с телефона си. Не е толкоз фантастично. Сега като тръгнете за Германия и се качите на самолета, какво вършиме - изваждате си телефона и показвате кода. Същото ще се случва в таксито, в магазина.
Важен стадий от трудовата му биография е оглавяването на Института за разбори и оценки в туризма.
- Доц. Драганов, на какъв стопански резултат от семейството на Пловдив като европейска столица на културата да се надяваме?
- Смисълът на Пловдив Европейска столица на културата е да се разпространява дестинацията в България, Европа и света и това да генерира повече туристи, вложения и интерес към региона. Пловдив е локомотив за туризма през 2019 година за цяла България. Ние, като българи, сме уверени в качествата, които градът има като културна дестинация.
- Какво още можем да създадем в маркетинга и рекламата на събитията?
- Винаги има какво още да се направи. Но това не би трябвало да ни отклонява от пътя, който сме избрали да извървим. Аз по тази причина и не се включих в мненията за и срещу откриването на въпросната Вавилонска кула. Единственото, което направих, е да поздравя Пловдив и да пожелая триумф.
Понякога наподобява, че каквото и деяние да създадем в региона на културата, то е противоречиво. Ако съберете 10 души, ще чуете 10 разнообразни отзиви. И това е благосъстоянието на разнообразието. Не е въпросът кое мнение ще изберем, а да придобием опит и познание, с цел да може Пловдив да излезе по-силен в края на годината. И аз съм уверен, че това ще се случи. Тъй като даже разногласията, които се водят сред културните среди, са ориентирани към намирането на разнообразни пътища. Сигурен съм, че в този развой създателите на Пловдив също ще поправят някои свои визии. Аз имам вяра, че рецензиите са градивни и оставят някаква следа. Зная, че първата реакция на този, който е подложен на критика, е да отхвърля и да отхвърля, само че когато вечер си легне и премисли, нещата наподобяват по различен метод.
- Какво би трябвало да се случи, с цел да спрат българите да вървят на море в Гърция и да си оставят парите по родното Черноморие?
- Няма по какъв начин да ги спрем. Било е допустимо в други времена, в случай че си спомняте, само че в този момент - не. Нека да приемем, че Гърция е част от Европейския съюз и ние като европейци припознаваме тази дестинация като наша. Нямам поради, че тази или онази част е българска, тъй като това води до шовинизъм и противоположен резултат. Но забележете, като отидем в Гърция и влезем в ресторант, нас ни обслужват български сервитьори и на доста места част от вложенията са български. В същото време би трябвало да си дадем сметка, че в Гърция за туризъм годишно отиват 650 000 българи, а настрана от тях имаме още 400 000 души, които отпътуват, с цел да работят там. Другата цифра е доста показателна - над 5 милиона българи почиват на българското Черноморие - 10 пъти повече от нашите по Бяло море.
Статистиката сочи, че всеки, който отива лятото на море в Гърция, през годината почива най-малко два пъти в България. Движението на българите стана доста динамично и виждаме, че за предходната година всеки от тези дейни българи е пътувал приблизително към 5,4 пъти. А интензивно пътуващите наброяват 3.7 милиона, нормално това е работещото население и техните фамилии. Това се вижда всеки уикенд, когато междинната натовареност на автомагистралите е 150 000 пътувания. А когато става въпрос за огромни празници, имаме пътувания, които надвишават 280 000. Това се отразява на цялата картина. Миналата година сме имали над 18.5 милиона пътувания на българи в България. И най-после, съгласете се, че пътуванията зад граница въздействат и на нашата стопанска система, тъй като туристите наливат по пътя бензин, хранят се по заведенията за хранене, пазарят в магазините и така нататък
- Как ще се реши казусът с неналичието на фрагменти в туризма? Вариант ли е да внасяме работна ръка извън?
Вносът на работна ръка не е решение на казуса.
Сами си направете сметка - 6350 са служащите от чужбина, а 326 000 са нашите, заети в туризма. На последната огромна среща на Националния ръб по туризъм обсъждахме тъкмо връзката сред образованието и туризма. Трябва да се основат нови правила във връзка с ученическите и студентските стажове и практики в туристическата промишленост. Браншът пък би трябвало да е квалифициран с наставници, с ментори, които да поемат младежите и да ги ориентират и направляват с съответни условия за съответното място.
- Това обаче ще се случи всеобщо най-рано след 4 години, когато приключи първият випуск по тази специфична просветителна система.
- Не бих споделил, че в този момент имаме толкоз огромен проблем с фрагментите, какъвто бихме имали, в случай че не вземем ограничения. Разбира се, има го и другото - туризмът се развива с бурни темпове, навлизат роботи, които могат да превеждат и от китайски, в случай че се наложи, които могат да сервират. Умни машини могат да сменят хотелските чаршафи чрез технология, която се основава на елементарна макара. Виждате какъв брой доста автомати и за питиета, и за хранителни артикули има, кухните и пералните стопанства към този момент са оборудвани свръх софтуерно и са изцяло автоматизирани. Имаме хотели-комбайни, в които самообслужването е на доста високо равнище. И в България стартират да навлизат така наречен " умни хотели ", в които сами си резервирате място за нощувка, сами се чекирате с кредитната си карта. Но макар модернизирането на сектора туризмът си остава един от секторите, в които живият човек играе огромна роля.
Другата крачка, която би трябвало да извърви браншът, е нарастване на заплатите. Ако не реализираме междинна заплата от 1400 евро с небосвод 2026-2028 година, ще изостанем ужасно доста. Защото нашите фрагменти ще продължат да бъдат пазарувани от Гърция, Кипър, Германия, Англия, северните страни. Това е пътят, по който би трябвало да вървим - не да се заплаща " под масата ", да се икономисва от първа заплата, тъй като служащият можел нещо да счупи, не да се икономисва от последна заплата, тъй като, видиш ли, шефът не бил удовлетворен от личния състав си. Всичко това уронва положителното име на българския бизнес и би трябвало да се спре.
- Разкажете повече за " умните " хотели.
- Това са тези обекти, които вкарват цифровите технологии, блокчейна. Представете си вие с мобилното устройство, което ви е в джоба, отивате в хотела и се чекирате. Получавате криптиран код, който потвърждава вашата резервация и осъщественото заплащане. В хотел в курорта " Свети Константин и Елена " да вземем за пример работят по този метод - получавате една гривна, която отразява сметката при прекосяването в разнообразни зони на хотела. Можете да консумирате храна и услуги на всички места в комплекса и когато си тръгвате, дължимата сума към този момент е дебитирана. Картата автоматизирано ви отваря вратата, а когато се отвори вратата на съблекалнята да вземем за пример, автоматизирано се отваря и вратата на вашето шкафче. По всичко проличава, че хотелите от спа и медикъл бранша първи ще вкарат у нас тази система от блокчейни, която е водеща в света. Нещо повече, концепцията е с така наречен " частно разплащателно средство ", със същия код, излизайки от хотела, да можете да платите таксито, сметката в магазина или ресторанта на територията на комплекса. Всичко това ще даде опция на този, който ви е довел - туроператор или хотелиер, да получи своя % за напъните си.
Помните ли талоните на Балкантурист през 1969 година? Тяхната цел беше да понижат недоволните туристи, които идваха на цялостен интернат /на което в този момент му споделяме олинклузив/. Тогава всеки гледаше в чинията на другия и непрестанно се разясняваше: " В нашия хотел яденето е великолепно ", " А в нашия пък за нищо не става ". А ние тогава на всички места сервирахме едно и също - шницел " Балкантурист " примерно. И когато бяха въведени тези талони, напрежението незабавно спадна, тъй като всеки можеше да влезе в който ресторант желае и да откри, че шницелът е еднакъв. Започва да се пържи в 2 часа следобяд и в случай че би трябвало да е по милански, му се поставят макарони, а в случай че би трябвало да е " Балкантурист ", му се прибавят грах и ориз.
Искаме или не желаеме, тази система ще навлезе в бранша.
- Това несъмнено е огромна промяна, само че по кое време би могла да се случи?
-Туризмът в действителност се нуждае от тази промяна. И считам, че доста скоро ще се случи. До 2022 година вие ще плащате всичко с телефона си. Не е толкоз фантастично. Сега като тръгнете за Германия и се качите на самолета, какво вършиме - изваждате си телефона и показвате кода. Същото ще се случва в таксито, в магазина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ