Доц. д-р Добрин Василев: Българинът обича да чака да му мине
Доц. Д-р Добрин Василев приключва медицина през 1998 година. Защитава докторска степен във Варшавската здравна академия през 2009 година. Има дълготраен опит в лекуването на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в региона на кардиологията. От 2014 година е шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Александровска ”. Клиниката е една от най-големите в страната, а през 2018 година получават премия за две клинични изследвания от Американска сърдечна асоциация (American Heart Association).
Какъв е пътят му към медицината и триумфите, има ли бездна сред доктор и пациент у нас и по какъв начин ни въздейства смяната във времето - отговори в особено изявление за DarikNews.bg доцент Д-р Добрин Василев.
УМБАЛ „ Александровска ”
Имате премия за теоретичен принос от Американската сърдечна асоциация – по какъв начин стигнахте до това самопризнание?
Аз персонално го смятам за един същински връх в професионалната си кариера. Всеки, който работи в региона на кардиологията, знае какво значи тази премия. Това е абсолютният връх в кардиологията. Просто показахме това, което работим. Това е единственият конгрес, на който от 10 години в никакъв случай не успявахме да пробием. Но за AHA (American Heart Association) ситуацията беше такава, че там равнището е доста високо особено за клинични изследвания. Говорим за стотици пациенти, обединени резултати, които демонстрират че това което ние вършим въздейства.-->
Това са неща, които се вършат от доста хора, освен от мен. Екипът, който се занимава с тези неща, работи доста интензивно в тази област. Когато се приказва за сходни би трябвало да е ясно, че това не са резултат единствено на самостоятелните старания на един човек, а резултат на доста хора. Ние доста постоянно забравяме, че с цел да се реализира нещо такова е групова работа. Можеш да имаш една гениална концепция, само че това да не се осъществя в никакъв случай. А в историята остават нещата, които са осъществени.
Какво ви следва?
Ние продължаваме да работим и се надяваме на изявления в съществени и професионални списания. Това е идната битка и крачка.
Как се насочихте към кардиологията? Какъв е пътят Ви към медицината?
Към медицината се насочих инцидентно. Нямам даже един отдалечен братовчед доктор. Никой в рода ми не се занимава с медицина. Така се случи, че заради ред условия при започване на 90-те години аплайвах медицина в Плевен, одобриха ме. Между 3-4 курс прочетох една брошура за електрокардиография. Стана ми доста забавно заради простата причина, че това е единствената сфера в медицината, в която има математика. Винаги съм искал да бъда инженер, в никакъв случай не съм желал да ставам лекар. Математиката ми е голяма уязвимост и занимание. Започнах да вървя като студент в Клиниката по кардиология. Хората, които ми възпламениха интереса към кардиологията доктор Яблански, доктор Стефанов, проф. Ангелов… След като приключих се наложи да изляза малко от медицината, тъй като трябваше да се яде.
С какво се наложи да се занимавате тогава?
Работих в една компания за медицински консумативи. Бях медицински представител. През това време непрекъснато четях, ходех из лечебните заведения непрестанно в отвън работно време. През 2004 година съумях да се върна към медицината в Клиниката по кардиология на болница „ Лозенец ”. 2005 година се срещнах с един поляк, вървях на курс в Краков, където се срещнах с проф. Робърт Гил. Ключова среща в живота ми. Той ме предложения да отида да видя клиниката, аплайвах за стипендия и я завоювах. Заминах за Варшава. Малко са хората, които са печелили подобен вид стипендия за инвазивна кардиология. След това нещата се развиха доста бързо. Получих опция да осъществявам всички хрумвания за просвета. Това съдействие продължава досега. Написах си дисертацията. Получих научна стипендия към полското Министерство на образованието и науката. През 2008 година се прибрах в България. Беше импулсивно решение. Оставаше единствено да си подпиша трудовия контракт във Варшава, само че се прибрах.
Защо? Какво Ви върна?
Върна ме нелепост. Частично брачната половинка ми. Беше импулсивно решение. Но съдействието ми с проф. Робърт Гил продължава и до през днешния ден. Станахме даже другари. Той беше доста покъртен от решението ми да се връщам в България. Много мъчно го претърпя. Два месеца не ми говореше. След това ми елементарни и ми сподели, че няма да устоя 6 месеца в България и ще се върна. Обаче аз се оказах много по-упорит. Вече 11 години откогато се завърнах. Беше огромна битка тук. Въпреки изконния български негативизъм много неща се случиха и направихме. Не е елементарно да излезеш в интернационален проект. Там с нашенските номерца не става, би трябвало да си направил нещо действително. Лошо е, че хората не знаят кое действително е стойностното и кое не. Живеем в много фиктивен свят.
Вие подлагате ли се на профилактични прегледи?
Да. Самопреглеждам се постоянно на 6 месеца. По доста аргументи. Българинът доста постоянно обича да чака да му мине. Това очакване най-често води до това, че едно заболяване може да се хване, да се лекува и даже да се излекува, на процедура минава в една фаза, която е необратима и от там насетне каквото и да правиш, мъчно можеш да обърнеш патологичния развой. Аз също съм правил такива неточности и си нося последствията. В нас има някакво по едно и също време очакване, че лекарите са всемогъщи, въпреки това, че нищо не могат да създадат. Ние имаме доста ниско покритие във връзка с профилактични прегледи. Здравната просвета на популацията е потресаващо ниска. Това не е обвързвано с просветителния статус на популацията.
А с какво?
Отношението към профилактичните прегледи е „ Аз ще дойда да точите касата ”. С такова мислене – такива резултати. Много сме зле в това отношение. Нивото на надзор в здравната система е нула. Той е оставен само на съвестта на лекарите. Ако даден доктор има задоволително съвест, подготовка – равнището е положително. Ако не е – резултатите също са налице.
Какво би трябвало да се промени?
Аз не съм получатела на този въпрос. Има способени хора, на които им се заплаща, с цел да взимат тези решения. На мен ми се заплаща да церя хората съгласно моите познания, благоприятни условия и надлежно мястото, на което съм. А на мястото, на което съм, се оправяме доста добре. Съвсем нескромно казано. Ние сме и единствената клиника, която си е качила на страницата във Facebook резултатите от лекуването на нашите пациенти. А те са съпоставими с резултатите на най-хубавите клиники в света. На редовно равнище има други хора, които би трябвало да вземат съответните решения и не съм аз индивидът, който би трябвало да дава ум за тези неща.
Съществува ли огромна и непреодолима бездна сред доктор и пациент в България?
Тази бездна беше основана с годините. По ред аргументи. За немалка част от отговорността да я има тази бездна се носи от самите лекари. Начинът на връзка, на другарство. Това са неща, за които не е виновен нито министърът, нито шефът на НЗОК. Това си лежи в съответния човек. Няма по какъв начин да се държиш жестоко с пациента и да очакваш от него да те гледа с наслада и благополучие. Ние като народ нямаме културата на другарство. Голяма част от проблемите ни идват от това. Ако почнем да си споделяме „ добър ден ” – това е едно положително начало. Няма по какъв начин да извадите медицината от социума, от цялото общество. Ако желаеме нещо да се трансформира – би трябвало да тръгне от себе си и от персоналния образец. Той е инфекциозен. В клиниката ми много пациенти са учудени от културното държание на лекарите. Аз внимавам какво и по какъв начин приказвам с пациентите.
Напоследък се приказва много за това по какъв начин психическото ни положение въздейства на физическото? Вашето мнение какво е?
Абсолютно е по този начин. Мозъкът командва всичко. Състоянието на психическо здраве дава и физическо здраве и резистентност. Нещата са свързани. Мозъкът въздейства държанието на индивида. Не може да живееш като свиня, тотално безконтролно към себе си и да очакваш да си безпределно здрав. Аз персонално не съм последовател на всички крайности, диети. Говорим за метод на живот. Той включва и психическо здраве. Ако ти живееш в непрекъснато неодобрение и спор със себе си поради средата си, няма по какъв начин да очакваш тялото ти да бъде крепко и да се усеща добре. Въпрос на осъзнаване, да си задоволително сериозен към себе си, към средата, с цел да разчетеш сигналите на тялото, че нещо не е наред и би трябвало да го промениш. Затова са и профилактичните прегледи. Почти всяко заболяване, хванато в начален етап, може да се лекува и излекува.
Какво препоръчвате? Какво би трябвало да променим в метода си на живот?
Достатъчно придвижване, задоволително сън, разнообразна храна – без отнемане от нищо. Голям съперник съм на диети, само че съм последовател на уравновесеното хранене. Нашите тела са направени по този начин, че можем да ядем всичко. Не единствено един вид артикули. Номерът е в количеството. Ако не можеш да останеш на равнището на дребното по-добре не прави стъпката. Има малко количество алкохол, което е потребно за сърцето, за съдовете, за здравето.
Колко е това „ малко ” количество алкохол?
Еквивалентът е 20-30 мл чист алкохол, който е една бира или една чаша вино дневно. Едно от трите, не и трите. Горе-долу толкоз е здравословната доза алкохол.
Как ни въздейства на сърцето смяната във времето?
Зле. Проблемът това лято е, че в доста къси интервали има големи промени във времето. За да се приспособява тялото ни към дадени атмосферни условия му трябват от 2 до 3 седмици. Практически телата ни нямат време да се приспособяват към климатичните условия. Това е главният проблем от тези климатични промени, които ни чакат. Адаптацията към този вид промени ще става все по-трудна.
Има ли някакви способи въпреки всичко да се оправим с това?
Нямаме доста варианти. Разнообразна храна, задоволително богата на витамини, растителна храна, плодове, зеленчуци. С умерена консумация на меса. Избягването на всевъзможен тип junk food. Това е единственото, което като храна споделям, че би трябвало да се заобикаля. Трябва да одобряваме от всичко по малко.
Какъв е пътят му към медицината и триумфите, има ли бездна сред доктор и пациент у нас и по какъв начин ни въздейства смяната във времето - отговори в особено изявление за DarikNews.bg доцент Д-р Добрин Василев.
УМБАЛ „ Александровска ” Имате премия за теоретичен принос от Американската сърдечна асоциация – по какъв начин стигнахте до това самопризнание?
Аз персонално го смятам за един същински връх в професионалната си кариера. Всеки, който работи в региона на кардиологията, знае какво значи тази премия. Това е абсолютният връх в кардиологията. Просто показахме това, което работим. Това е единственият конгрес, на който от 10 години в никакъв случай не успявахме да пробием. Но за AHA (American Heart Association) ситуацията беше такава, че там равнището е доста високо особено за клинични изследвания. Говорим за стотици пациенти, обединени резултати, които демонстрират че това което ние вършим въздейства.-->
Това са неща, които се вършат от доста хора, освен от мен. Екипът, който се занимава с тези неща, работи доста интензивно в тази област. Когато се приказва за сходни би трябвало да е ясно, че това не са резултат единствено на самостоятелните старания на един човек, а резултат на доста хора. Ние доста постоянно забравяме, че с цел да се реализира нещо такова е групова работа. Можеш да имаш една гениална концепция, само че това да не се осъществя в никакъв случай. А в историята остават нещата, които са осъществени.
Какво ви следва?
Ние продължаваме да работим и се надяваме на изявления в съществени и професионални списания. Това е идната битка и крачка.
Как се насочихте към кардиологията? Какъв е пътят Ви към медицината?
Към медицината се насочих инцидентно. Нямам даже един отдалечен братовчед доктор. Никой в рода ми не се занимава с медицина. Така се случи, че заради ред условия при започване на 90-те години аплайвах медицина в Плевен, одобриха ме. Между 3-4 курс прочетох една брошура за електрокардиография. Стана ми доста забавно заради простата причина, че това е единствената сфера в медицината, в която има математика. Винаги съм искал да бъда инженер, в никакъв случай не съм желал да ставам лекар. Математиката ми е голяма уязвимост и занимание. Започнах да вървя като студент в Клиниката по кардиология. Хората, които ми възпламениха интереса към кардиологията доктор Яблански, доктор Стефанов, проф. Ангелов… След като приключих се наложи да изляза малко от медицината, тъй като трябваше да се яде.
С какво се наложи да се занимавате тогава?
Работих в една компания за медицински консумативи. Бях медицински представител. През това време непрекъснато четях, ходех из лечебните заведения непрестанно в отвън работно време. През 2004 година съумях да се върна към медицината в Клиниката по кардиология на болница „ Лозенец ”. 2005 година се срещнах с един поляк, вървях на курс в Краков, където се срещнах с проф. Робърт Гил. Ключова среща в живота ми. Той ме предложения да отида да видя клиниката, аплайвах за стипендия и я завоювах. Заминах за Варшава. Малко са хората, които са печелили подобен вид стипендия за инвазивна кардиология. След това нещата се развиха доста бързо. Получих опция да осъществявам всички хрумвания за просвета. Това съдействие продължава досега. Написах си дисертацията. Получих научна стипендия към полското Министерство на образованието и науката. През 2008 година се прибрах в България. Беше импулсивно решение. Оставаше единствено да си подпиша трудовия контракт във Варшава, само че се прибрах.
Защо? Какво Ви върна?
Върна ме нелепост. Частично брачната половинка ми. Беше импулсивно решение. Но съдействието ми с проф. Робърт Гил продължава и до през днешния ден. Станахме даже другари. Той беше доста покъртен от решението ми да се връщам в България. Много мъчно го претърпя. Два месеца не ми говореше. След това ми елементарни и ми сподели, че няма да устоя 6 месеца в България и ще се върна. Обаче аз се оказах много по-упорит. Вече 11 години откогато се завърнах. Беше огромна битка тук. Въпреки изконния български негативизъм много неща се случиха и направихме. Не е елементарно да излезеш в интернационален проект. Там с нашенските номерца не става, би трябвало да си направил нещо действително. Лошо е, че хората не знаят кое действително е стойностното и кое не. Живеем в много фиктивен свят.
Вие подлагате ли се на профилактични прегледи?
Да. Самопреглеждам се постоянно на 6 месеца. По доста аргументи. Българинът доста постоянно обича да чака да му мине. Това очакване най-често води до това, че едно заболяване може да се хване, да се лекува и даже да се излекува, на процедура минава в една фаза, която е необратима и от там насетне каквото и да правиш, мъчно можеш да обърнеш патологичния развой. Аз също съм правил такива неточности и си нося последствията. В нас има някакво по едно и също време очакване, че лекарите са всемогъщи, въпреки това, че нищо не могат да създадат. Ние имаме доста ниско покритие във връзка с профилактични прегледи. Здравната просвета на популацията е потресаващо ниска. Това не е обвързвано с просветителния статус на популацията.
А с какво?
Отношението към профилактичните прегледи е „ Аз ще дойда да точите касата ”. С такова мислене – такива резултати. Много сме зле в това отношение. Нивото на надзор в здравната система е нула. Той е оставен само на съвестта на лекарите. Ако даден доктор има задоволително съвест, подготовка – равнището е положително. Ако не е – резултатите също са налице.
Какво би трябвало да се промени?
Аз не съм получатела на този въпрос. Има способени хора, на които им се заплаща, с цел да взимат тези решения. На мен ми се заплаща да церя хората съгласно моите познания, благоприятни условия и надлежно мястото, на което съм. А на мястото, на което съм, се оправяме доста добре. Съвсем нескромно казано. Ние сме и единствената клиника, която си е качила на страницата във Facebook резултатите от лекуването на нашите пациенти. А те са съпоставими с резултатите на най-хубавите клиники в света. На редовно равнище има други хора, които би трябвало да вземат съответните решения и не съм аз индивидът, който би трябвало да дава ум за тези неща.
Съществува ли огромна и непреодолима бездна сред доктор и пациент в България?
Тази бездна беше основана с годините. По ред аргументи. За немалка част от отговорността да я има тази бездна се носи от самите лекари. Начинът на връзка, на другарство. Това са неща, за които не е виновен нито министърът, нито шефът на НЗОК. Това си лежи в съответния човек. Няма по какъв начин да се държиш жестоко с пациента и да очакваш от него да те гледа с наслада и благополучие. Ние като народ нямаме културата на другарство. Голяма част от проблемите ни идват от това. Ако почнем да си споделяме „ добър ден ” – това е едно положително начало. Няма по какъв начин да извадите медицината от социума, от цялото общество. Ако желаеме нещо да се трансформира – би трябвало да тръгне от себе си и от персоналния образец. Той е инфекциозен. В клиниката ми много пациенти са учудени от културното държание на лекарите. Аз внимавам какво и по какъв начин приказвам с пациентите.
Напоследък се приказва много за това по какъв начин психическото ни положение въздейства на физическото? Вашето мнение какво е?
Абсолютно е по този начин. Мозъкът командва всичко. Състоянието на психическо здраве дава и физическо здраве и резистентност. Нещата са свързани. Мозъкът въздейства държанието на индивида. Не може да живееш като свиня, тотално безконтролно към себе си и да очакваш да си безпределно здрав. Аз персонално не съм последовател на всички крайности, диети. Говорим за метод на живот. Той включва и психическо здраве. Ако ти живееш в непрекъснато неодобрение и спор със себе си поради средата си, няма по какъв начин да очакваш тялото ти да бъде крепко и да се усеща добре. Въпрос на осъзнаване, да си задоволително сериозен към себе си, към средата, с цел да разчетеш сигналите на тялото, че нещо не е наред и би трябвало да го промениш. Затова са и профилактичните прегледи. Почти всяко заболяване, хванато в начален етап, може да се лекува и излекува.
Какво препоръчвате? Какво би трябвало да променим в метода си на живот?
Достатъчно придвижване, задоволително сън, разнообразна храна – без отнемане от нищо. Голям съперник съм на диети, само че съм последовател на уравновесеното хранене. Нашите тела са направени по този начин, че можем да ядем всичко. Не единствено един вид артикули. Номерът е в количеството. Ако не можеш да останеш на равнището на дребното по-добре не прави стъпката. Има малко количество алкохол, което е потребно за сърцето, за съдовете, за здравето.
Колко е това „ малко ” количество алкохол?
Еквивалентът е 20-30 мл чист алкохол, който е една бира или една чаша вино дневно. Едно от трите, не и трите. Горе-долу толкоз е здравословната доза алкохол.
Как ни въздейства на сърцето смяната във времето?
Зле. Проблемът това лято е, че в доста къси интервали има големи промени във времето. За да се приспособява тялото ни към дадени атмосферни условия му трябват от 2 до 3 седмици. Практически телата ни нямат време да се приспособяват към климатичните условия. Това е главният проблем от тези климатични промени, които ни чакат. Адаптацията към този вид промени ще става все по-трудна.
Има ли някакви способи въпреки всичко да се оправим с това?
Нямаме доста варианти. Разнообразна храна, задоволително богата на витамини, растителна храна, плодове, зеленчуци. С умерена консумация на меса. Избягването на всевъзможен тип junk food. Това е единственото, което като храна споделям, че би трябвало да се заобикаля. Трябва да одобряваме от всичко по малко.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ