Доц. Антоний Гълъбов е социолог и политолог. Той е работил

Доц. Антоний Гълъбов е социолог и политолог. Той е работил в Института по социология към Българска академия на науките. Преподавател в Департамент "Политически науки " на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за самостоятелна независимост БОИС (2003). Председател на УС на Института за обществени политики и партньорство.

Той разяснява в изявление пред абсурдът с президента Радев и политизира ли се пандемията у нас.

- Доц. Гълъбов, визитата на президента Румен Радев в Естония завърши предварително и със скандал. Лансираха се изказвания, че президентът е работил безконтролно, чуха се също такива, че бил наклеветен. Какъв е вашият коментар?
- През последните месеци президентът Румен Радев се намира в дълбока интернационална изолираност.

Това най-вероятно е било повода да упорства непременно да участва физически в Талин. Разбира се, че става дума за тежка неточност на протокола. Става дума за това, че цялата администрация на президента всъщност не е реагирала съответно на тази обстановка.

Най-неприятното във всичко това е методът, по който Румен Радев се опита да изясни случилото се, защото надалеч освен български медии разгласиха тази информация.

Тя се появи в полски и естонски медии, преди да пристигна в България. Опитът да се твърди, че става дума за интензивно мероприятие, проведено в България, е просто продължение на тази неприятна наклонност на война сред институциите, на която сме очевидци и чийто най-видим резултат беше Резолюцията на Европейския парламент.

- Да останем на тематика COVID-19. Политизира ли се пандемията?
- Това, което виждам към този момент, е, че Българска социалистическа партия се пробва да насочи вниманието към ограниченията и към наклонността на държавното управление, имам поради и предишния петък, и това, което следва този петък, пробвайки се да спекулира и да инструментализира страхове.

Другото явно е, че в случай че сме в режим на тежка рецесия и противоепидемични ограничения, това ще наложи организация по друг метод на самия избирателен развой. Това значи, с изключение на всичко останало, че може би вървим към избори в два дни, което, за жалост, ще усили риска от оборване на изборния резултат, което е най-лошият сюжет.

- Свидетели сме, че министър председателят Бойко Борисов не желае стягане на ограниченията против ковид до краен лимит. Какво значи този негов ход?
- Това е по този начин, тъй като той си дава сметка, че в действителност използването на ограниченията и глобите за неспазването им в цялостна цялост ще провокира доста остри реакции в обществото. Така че в прочут смисъл той следва общия си принцип да не насилва нещата и да не се пробва да върви против течението.

- Парламентарните избори са единствено след няколко месеца. Каква е вашата прогноза за състава на новото Народно събрание и за бъдещите обединения в него?
- Очевидно е, че ще имаме мощно фрагментиран парламент с повече парламентарни фракции. Колегите социолози обаче сега мерят по-скоро фонови настройки, в сравнение с електорални. Хората в действителност не мислят за избори сега. Но това, което наподобява несъмнено, е, че ще имаме посланичество, отразяващо дълбоката фрагментация в самото българско общество.

Така че е допустимо парламентарните фракции да бъдат сред 6 и 8. Парадоксално българският парламентарен опит демонстрира, че когато имаме доста фрагментиран парламент, в него са вероятни огромни болшинства.

В смисъл всеки от по-слабо показаните парламентарни субекти търси опция да се причисли към болшинство. Така че при избрани условия точно по-фрагментираният парламент в българската процедура разрешава образуването даже на конституционно болшинство. Обратното - когато са по-малко на брой парламентарните фракции, те доста по-трудно реализират единодушие между тях.

Така че ни следва един интервал, в който ще се реализира мъчно решение, ще има потребност от доста договаряния и съвещания, с цел да се придвижваме напред.

Това, несъмнено, не е добре, тъй като навлизаме в интервал с доста незнайни, в който ще би трябвало да имаме ясни ориентири. Но, за жалост, това дава отговор на положението на българското общество сега.

- Кой ще надделее в идващия парламент - „ старите “ или „ новите “ играчи?
- Новите играчи в никакъв случай не са носили нещо ново в българската политика. Ние имаме огромен % на промяна на лица във всеки идващ парламент, само че този път става дума за промени, които към този момент са в ход. Но те няма да дойдат през нови фигури.

Ще се осъществят по-скоро през смяна в държанието на систематичните играчи поради смяна в социална поддръжка, а не толкоз през нови лица.