Доц. Андрей Андреев е бил секретар на Специализирания научен съвет

Доц. Андрей Андреев е бил секретар на Специализирания теоретичен съвет по офталмология и оториноларингология при ВАК. Зам.-председател е на Съюза на очните лекари в България. Управител на Очна клиника "Ден " в София, лекар по медицина, специализирал е в Института по очни заболявания към университета в Мюнхен. Член на Американската академия по офталмология и на Европейското сдружение по катарактална и рефрактивна хирургия. Началник е на очна клиника при Националната транспортна болница в София. Завършил е Висшия медицински институт в Плевен, бил е и областен доктор в Ботевград.

"Трябва в писането на закони да се откри ключ към присъединяване на пациентите "

- Доцент Андреев, през вчерашния ден в Народното събрание бе гласуван импортираният от левицата избор на съмнение към държавното управление поради проблемите в здравната сфера. Вотът не съумя, само че проблемите остават. Депутатите изтикаха Хипократ в ъгъла, нагледно казано, все едно не става дума за най-болната и най-бедната нация. Кажете вашето мнение за това, което става.
- Има съображение обществото да е недоволно от здравната активност, тъй като няма правилно, чисто написани взаимоотношения в тази сфера, това е. И оттова идва и доплащането. Ако пациентът знае от началото логаритъма какъв брой ще коства, да речем, една интервенция, не на него самия - по тази причина са здравната каса, осигурителните институции, по тази причина са всички спомагателни финансови принадлежности, които пациентът ще провежда, с цел да може по солидарния принцип да се заплаща. Пациентът при тежки болести не може да извади парите самичък, би трябвало всички, цялото общество да заплаща за своите заболели и онеправдани членове. Дали ще бъде единствено със здравна каса, втори дирек на здравно обезпечаване, дали ще бъде нещо друго - това са към този момент стопански термини, които аз доста не разбирам. Моята задача е да бъда превъзходен, добър доктор и дружно с пациентите, които са отсреща - аз също съм пациент, да сключим един добър и правилен контракт.
Такъв контракт, в който всяка стъпка от логаритъма на лекуването да бъде ясна, да се вижда кой какво прави и какви са му отговорностите. Защото, когато не са написани разпоредбите на точните финансови отговорности, които по този начин или другояче съществуват, без значение дали ги признаваме или не, ние допуснахме заличаване на всевъзможни правила. Унищожаване на такива неща в опазването на здравето като състрадание, обич към пациента, предпочитание да му окажеш помощ. Сложихме чисто финансовите, бизнесменски знаци на челата на медицината.
- Докато търговците са в храма на Хипократ, това няма да се промени. Българска социалистическа партия от дълго време упорства лечебните заведения да не са по Търговския закон.
- Може би е неточност медицинските заведения да бъдат по Търговския закон, да бъдат еднолични или някакви други такива бизнес сдружения, само че по този начин или другояче бизнес връзките ги има, финансовата част я има. За да съществува едно здравно заведение, каквото и да е то, колкото малко или огромно да е то, би трябвало да има някакви финансови потоци, с цел да работи. Търговските условия, тъй като аз съм в тези неща, ни задължават ние, лекарите, да бъдем виновни и във финансовата част по някакъв метод. Но подписан по един правилен метод този контракт обезпечава едни почтени връзки сред пациента и лекаря и мисля, че няма да има такива нелицеприятни връзки. Стигнахме до такава степен, че да атакуваме лекари, да бият медицински хора, тези хора, които би трябвало да бъдат нашата опора, упованието ни, тези хора, които са призвани да ни оказват помощ, пациентите желаят да ги бият. Това е крайното проваляне. Но всичко това е, тъй като няма точни написани правила, каквито и да са те.
Аз съм на медицинския пазар отпреди съществуването на здравната каса, отпреди съществуването на Закона за здравните заведения. Открих едни от първите кабинети в едно гаражче на "Евлоги Георгиев ". Дълго време не работех със здравната каса и оживях. Една от основните неточности на здравната промяна беше и тази, че лекарското съсловие, в това число и аз, не казахме на обществото какъв брой ще коства нашият труд, да сключим честен и правилен контракт и по този метод нямаше да загубим своя престиж.
- А мислите ли, че новите, предлагани в този момент от ръководещите, промени, ще внесат някаква по-голяма изясненост. Май е противоположното.
- Това е някакъв опит да се вкара някаква изясненост, само че по този начин или другояче в разписването на тези правила би трябвало да вземат участие всички. Сега пациентът къде е? В последна сметка финансовите средства са на пациента, нали.
- Никъде го няма.
- Къде е пациентът? Кой пази неговите права? За това иде тирада, а разпоредбите ги вършат други. Аз би трябвало да церя добре, да върша положителни интервенции и поради това да получа своето заплащане. Управлението на парите на пациента е негово дело. Всичките тези новости в този момент с министъра, който е икономист, вършат опит да се ръководят сякаш паричните средства и стопански взаимоотношения, само че пациентът в построяването на тези правила и ръководството още веднъж го няма. Нас още веднъж сякаш не ни интересува какво става, ние не участваме вътре и по този метод не участваме във взаимоотношенията си с лекарите, елементарно се съгласяваме като пациенти, без да си даваме сметка за нашите пари и защо тъкмо те ще бъдат изразходвани. Без да знаем това, ние надали ще избягаме от отговорност. Говоря като пациент. Това дава опция да се пишат подправени пътеки, подправени листове, да се източва касата, единствено тъй като пациентът не взе участие в този развой.
- Как ще взе участие? Той желае против това харчене да получи освен това.
- Точно по тази причина той би трябвало да управлява това харчене. Той би трябвало да взе участие в контрола на харченето, какъвто няма. Има някакви такива пациентски организации, само че те са малко в кавички, чии ползи те пазят аз не мога да схвана. Но не на пациентите. Парите не са малко в опазването на здравето, само че мисля, че ръководството на тези пари е порочно и по тази причина става всичко това.
- Тоест вие се съгласявате, че чиновническото писане на закони не е най-ефикасното?
- Чиновническото писане на закони не е най-ефикасното, несъмнено, само че кой да ги написа и аз не мога да кажа. Трябва по някакъв метод в писането на законите да се откри ключ за присъединяване на пациентите като най-главната страна в изработването на логаритъма на взаимоотношенията в медицината. Защото развиването на актуалната медицина върви в бизнес посока. Всеки ден и всяка година идват нова инсталация, нови способи на лекуване, нови молекули. Всичко това изисква инвестиции, вложения. И всичко това е подчинено на някаква облага. И по тази причина даже самият аз, който съм вътре в медицината, по някой път не мога да се ориентирам къде е истината. Купуват се нови апарати, строят се нови лечебни заведения. Моят професор - проф. Константинов, споделяше по този мотив: "Не е значимо клетката да е златна, значимо е птичката да пее. " И по тази причина аз ще отида да се церя като пациент не там, където има огромна болница, нова инсталация, а първо ще отида да видя лекаря в очите и да му се доверя. Това е главното, което загубихме в тази цялата история.
- Да, във взаимоотношенията пациент-лекар има думички, които не се подлагат на менажиране. Думички като състрадание, обич към пациента, помощ, ето тези неща, които не костват пари.
- Това е, само че го няма, ние го изгубихме. А го изгубихме, тъй като пуснахме търговците в храма. Разбира се, доста е внимателно да се откри точната съразмерност и вярата в лекаря в последна сметка в хората, които вършат медицината, е част от огромния триумф в лекуването. Ние това го забравихме. И доста други неща, несъмнено. В дребните градчета, в районните лечебни заведения, които бяха, лекарите, които желаеха да работят в тези региони, в тези градчета, ги няма. Ние всичко концентрирахме в огромните градове и пациентът, идвайки тук, още веднъж не знае към кого да се обърне, ослушва се кой какво ще каже. Има дребни и междинни неща от медицината, които могат да се създадат там, при хората, които са ви близки. Докато в този момент всичко е съсредоточено в огромните градове, а там даже аз не знам кой кой е.
Ние внезапно забравихме всичко и сякаш, както се пее в ария на Вълдобрев: "Все повече и по-високо, и по-повече, и по-така... " Въпреки всичките минуси, макар всичките недоволства по отношение на хората от медицината, аз мисля, че лекарите с всичките ни недостатъци въпреки всичко сме едно от най-читавите, най-хубавите прослойки на това общество. Загубихме доста неща, само че доктор се става с нещо положително в душата. Това мъчно може да се загуби.